Прогноза: Свиреп глад ще настъпи в света заради войната в Украйна
Свиреп апетит ще настъпи в света поради войната в Украйна и ще засегне грубо най-бедните и уязвимите. За това предизвести в послание генералният секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутериш. “Дамоклев меч се е надвесил над световната стопанска система и особено над разрастващите се страни. В продължение на месеци те се борят с последствията от пандемията – рекордна инфлация, възходящи лихвени проценти и затъване в клопката на задълженията. А в този момент мястото, откъдето идва хлябът им, е подложено на бомбардировки ", разгласи прочувствено той.
Гутериш напомни, че от Украйна и Русия идват над половината от международните доставки на слънчогледово олио и над 30% от пшеницата, а Украйна сама дава над 50% от пшеницата на Световната стратегия за прехраната.
“Цените на храната, горивото, торовете скочиха до небето. Веригите за доставки са прекратени. Всичко това ще удари с цялостна мощ най-бедните и ще посее семената на неустойчивостта и протестите по света ", сподели още шефът на Организация на обединените нации, представен от " 24 часа ".
По данни на международната организация 45 oт най-слабо развитите африкански страни внасят от Украйна и Русия най-малко 30% от нужната им пшеница, а 18 от тях – даже над 50%. Тези страни са изправени пред непрекъснати рецесии – преди войната в Украйна бяха пандемията от ковид, както и климатичните промени и основно честите интервали на тежки суши, напомни Гутериш. Според него световното пристрастяване към изкопаемите горива е изложило енергийната сигурност, климата и стопанската система на света на произвола на геополитиката.
Предупрежденията, че с изключение на от рекордна инфлация планетата може да бъде сполетяна и от яростен апетит, започнаха да се сипят още в първите дни на съветското нахлуване над прилежащата страна. Според английското сп. “Икономист " сега цените на питателните артикули са най-високите от времето на Голямата меланхолия. А това може да докара до последствия доста отвън рамките на непосредствената зона на спора. Американското сп. “Тайм " пък написа, че към момента има области от Украйна, където земята би могла да се обработва, само че това е невероятно поради цялостната липса на гориво за селскостопанските машини.
Добре развитото украинско земеделие за няколко седмици се е озовало в колапс. Освен огромен производител на слънчоглед, пшеница, царевица и ечемик Украйна e основен експортьор на яйца, ръж и картофи, а даже и на сирена, показва изданието. За Европа особено воюващата страна е третият или четвъртият източник на селскостопански артикули – 88% от слънчогледовото олио, 41% от рапицата и 26% от меда идват оттова.
Близкият изток обаче е още по-зависим. Ливан да вземем за пример внася 80% от пшеницата си от Украйна и в този момент е забранил всевъзможен експорт, с цел да се опази най-малко за известно време. Страната обаче има запаси от пшеница и брашно единствено за месец, твърди “Ал Джазира ".
В момента Русия е спряла всевъзможни доставки на дизел на украинските пристанища, а без него тракторите и комбайните не могат да работят. Количествата, които към момента идват в Украйна, се употребяват за армията. Сезонът за засяване наближава, а фермерите споделят, че няма по какъв начин да излязат на нивите, тъй като няма с какво да заредят машините си. В естествени години селскостопанският бранш в житницата на Европа се нуждае от 1,5 млн. тона дизел, а най-малко 200 000 са нужни за пролетното засяване.
Основните вътрешни снабдители на горива обаче споделят, че могат да извършват единствено авансово подписаните контракти, и то не задълго. “Тайм " разяснява, че тази рецесия на горивата не се дължи единствено на войната, само че и на спирането на веригите за доставки поради пандемията, само че в този момент се е задълбочила до краен лимит.
Китай да вземем за пример е забранил на държавните компании да изнасят горива до края на нашествието. От Унгария до Индонезия – доста други страни в света стопираха износа на зърно и олио за готвене поради личните си консуматори – разбираем в обстановката протекционизъм, който обаче може още повече да усложни казуса с цените и световните доставки. В десетки страни в Южна Азия, Близкия изток и Северна Африка дефицитът на храни поради спрения експорт от Украйна към този момент е реалност, прибавя и американският политически уебсайт “Вокс ".
През 2020 година най-големите вносители на украинска пшеница са били Турция, Египет, Бангладеш, Индонезия и Пакистан, до момента в който Русия е главен снабдител за региона на субсахарска Африка, в това число Нигерия и Судан. Йемен също е мощно подвластен от вноса на украинска пшеница, а ситуацията с глада там е трагично от години поради личните вътрешни междуособици – популацията е над 30 млн., измежду които и доста деца, и страда от недохранване.
В Нигерия 55 млн. души – повече от популацията на цяла Украйна, мъчно намират какво да ядат. Заради нарастването на цените тези и доста други страни ще бъдат изправени пред цялостна злополука и е доста евентуално там да избухнат гладни протести, предизвестяват филантропичните организации. Много страни в Близкия изток към този момент са прибегнали до въвеждане на предел на продажбите на брашно в магазинната мрежа. В други като Ливан, Египет и Сирия има същинска потребителска суматоха. В Египет (страната внася 75% от пшеницата си от Украйна) цената на хляба, именуван с локалната дума за живот и битие, постоянно е имала политически измерения.
През 2011 година тази дума беше скандирана на всички митинги по време на Арабската пролет. В Ливан предишния месец икономическият министър Амин Салам е помолил Съединени американски щати, Канада и Индия за дарения на жито и отстъпки при покупки. В същото време хората в страната се запасяват с огромни количества самун, който складират във фризери. Хлебари се оплакват, че през последните 2 седмици получават едвам една пета от брашното, което са декларирали, споделя репортаж на в. “Вашингтон пост ".
В сирийската столица Дамаск слънчогледовото олио и другите растителни мазнини са изчезнали изцяло от рафтовете на магазините. В момента жълтите бутилки могат да бъдат открити единствено на черния пазар. В последните години разкъсваната от цивилен войни страна разчита съвсем напълно на импорт на жито и царевица от Русия. Различни източници показват, че поради спора в Украйна броят на гладуващите в света може да доближи половин милиард души при малко над 270 млн. преди спора, с други думи, да се удвои.
Според в. “Вашингтон пост ", който цитира последни прогнози на Световната организация за храните и земеделието на Организация на обединените нации, цените на главните артикули може да нарастнат с още до 22% над до момента нарасналите равнища. Това ниво на инфлация към този момент се приближава до международната хранителна рецесия от 2007-2008 година, когато имаше комбиниране на огромна суша, повишение на цените на биогоривата и усилване на комерсиалния протекционизъм.
Гутериш напомни, че от Украйна и Русия идват над половината от международните доставки на слънчогледово олио и над 30% от пшеницата, а Украйна сама дава над 50% от пшеницата на Световната стратегия за прехраната.
“Цените на храната, горивото, торовете скочиха до небето. Веригите за доставки са прекратени. Всичко това ще удари с цялостна мощ най-бедните и ще посее семената на неустойчивостта и протестите по света ", сподели още шефът на Организация на обединените нации, представен от " 24 часа ".
По данни на международната организация 45 oт най-слабо развитите африкански страни внасят от Украйна и Русия най-малко 30% от нужната им пшеница, а 18 от тях – даже над 50%. Тези страни са изправени пред непрекъснати рецесии – преди войната в Украйна бяха пандемията от ковид, както и климатичните промени и основно честите интервали на тежки суши, напомни Гутериш. Според него световното пристрастяване към изкопаемите горива е изложило енергийната сигурност, климата и стопанската система на света на произвола на геополитиката.
Предупрежденията, че с изключение на от рекордна инфлация планетата може да бъде сполетяна и от яростен апетит, започнаха да се сипят още в първите дни на съветското нахлуване над прилежащата страна. Според английското сп. “Икономист " сега цените на питателните артикули са най-високите от времето на Голямата меланхолия. А това може да докара до последствия доста отвън рамките на непосредствената зона на спора. Американското сп. “Тайм " пък написа, че към момента има области от Украйна, където земята би могла да се обработва, само че това е невероятно поради цялостната липса на гориво за селскостопанските машини.
Добре развитото украинско земеделие за няколко седмици се е озовало в колапс. Освен огромен производител на слънчоглед, пшеница, царевица и ечемик Украйна e основен експортьор на яйца, ръж и картофи, а даже и на сирена, показва изданието. За Европа особено воюващата страна е третият или четвъртият източник на селскостопански артикули – 88% от слънчогледовото олио, 41% от рапицата и 26% от меда идват оттова.
Близкият изток обаче е още по-зависим. Ливан да вземем за пример внася 80% от пшеницата си от Украйна и в този момент е забранил всевъзможен експорт, с цел да се опази най-малко за известно време. Страната обаче има запаси от пшеница и брашно единствено за месец, твърди “Ал Джазира ".
В момента Русия е спряла всевъзможни доставки на дизел на украинските пристанища, а без него тракторите и комбайните не могат да работят. Количествата, които към момента идват в Украйна, се употребяват за армията. Сезонът за засяване наближава, а фермерите споделят, че няма по какъв начин да излязат на нивите, тъй като няма с какво да заредят машините си. В естествени години селскостопанският бранш в житницата на Европа се нуждае от 1,5 млн. тона дизел, а най-малко 200 000 са нужни за пролетното засяване.
Основните вътрешни снабдители на горива обаче споделят, че могат да извършват единствено авансово подписаните контракти, и то не задълго. “Тайм " разяснява, че тази рецесия на горивата не се дължи единствено на войната, само че и на спирането на веригите за доставки поради пандемията, само че в този момент се е задълбочила до краен лимит.
Китай да вземем за пример е забранил на държавните компании да изнасят горива до края на нашествието. От Унгария до Индонезия – доста други страни в света стопираха износа на зърно и олио за готвене поради личните си консуматори – разбираем в обстановката протекционизъм, който обаче може още повече да усложни казуса с цените и световните доставки. В десетки страни в Южна Азия, Близкия изток и Северна Африка дефицитът на храни поради спрения експорт от Украйна към този момент е реалност, прибавя и американският политически уебсайт “Вокс ".
През 2020 година най-големите вносители на украинска пшеница са били Турция, Египет, Бангладеш, Индонезия и Пакистан, до момента в който Русия е главен снабдител за региона на субсахарска Африка, в това число Нигерия и Судан. Йемен също е мощно подвластен от вноса на украинска пшеница, а ситуацията с глада там е трагично от години поради личните вътрешни междуособици – популацията е над 30 млн., измежду които и доста деца, и страда от недохранване.
В Нигерия 55 млн. души – повече от популацията на цяла Украйна, мъчно намират какво да ядат. Заради нарастването на цените тези и доста други страни ще бъдат изправени пред цялостна злополука и е доста евентуално там да избухнат гладни протести, предизвестяват филантропичните организации. Много страни в Близкия изток към този момент са прибегнали до въвеждане на предел на продажбите на брашно в магазинната мрежа. В други като Ливан, Египет и Сирия има същинска потребителска суматоха. В Египет (страната внася 75% от пшеницата си от Украйна) цената на хляба, именуван с локалната дума за живот и битие, постоянно е имала политически измерения.
През 2011 година тази дума беше скандирана на всички митинги по време на Арабската пролет. В Ливан предишния месец икономическият министър Амин Салам е помолил Съединени американски щати, Канада и Индия за дарения на жито и отстъпки при покупки. В същото време хората в страната се запасяват с огромни количества самун, който складират във фризери. Хлебари се оплакват, че през последните 2 седмици получават едвам една пета от брашното, което са декларирали, споделя репортаж на в. “Вашингтон пост ".
В сирийската столица Дамаск слънчогледовото олио и другите растителни мазнини са изчезнали изцяло от рафтовете на магазините. В момента жълтите бутилки могат да бъдат открити единствено на черния пазар. В последните години разкъсваната от цивилен войни страна разчита съвсем напълно на импорт на жито и царевица от Русия. Различни източници показват, че поради спора в Украйна броят на гладуващите в света може да доближи половин милиард души при малко над 270 млн. преди спора, с други думи, да се удвои.
Според в. “Вашингтон пост ", който цитира последни прогнози на Световната организация за храните и земеделието на Организация на обединените нации, цените на главните артикули може да нарастнат с още до 22% над до момента нарасналите равнища. Това ниво на инфлация към този момент се приближава до международната хранителна рецесия от 2007-2008 година, когато имаше комбиниране на огромна суша, повишение на цените на биогоривата и усилване на комерсиалния протекционизъм.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ