Свикнали сме да възприемаме сърцето като символ на любовта. Може

Свикнали сме да възприемаме сърцето като знак на любовта. Може би тъй като при първите искри на влюбването усещаме точно лудото му пердашене. Но не сърцето е виновникът за него, тъй като преди да завладее цялото ни създание, биохимичният коктейл на любовта се забърква в мозъка.

Ах, този мозък

Учените към този момент са открили, че за по-малко от 1/5 от секундата, откакто забележим евентуален сътрудник, мозъкът задвижва поредност от " любовни " реакции, в които вземат участие области от кората и вътрешността на мозъка.

Забелязаната от очите привлекателна осанка, доловеният от слуха прелестен глас, усетеният от нервните окончания в кожата досег и нежният мирис, общопризнат от обонянието - цялата засечена от тези сетива информация отива в мозъчната кора . Там тя незабавно бива обработена и изпратена като кодирани сигнали до други области на мозъка.



Първо реагира така наречен опашато ядро , ситуирано покрай центъра на мозъка. То играе основна роля за общата възбуденост и удоволствието ни.

Когато опашатото ядро се задейства, ние не просто биваме завладени от позитивни усеща и чувства, само че и се мотивираме да продължим да ги получаваме - споделяме и вършим неща, които да поддържат потока от похвали и положително отношение към нас.

Колкото по-влюбен е човек, толкоз по-активно е опашатото му ядро. Префронталният кортекс пък, който е хиперактивен при меланхолия, назад - става неактивен в началната фаза на любовта.

Трите етапи на любовта

На всички ни е ясно, че любовта е както спокоен кей, по този начин и шеметна стихия. Кое от двете - зависи ненапълно и от етапа, в която са връзките ви с колегата. Защото, да, любовта се развива в три етапи.



Първата постоянно е елементарното полово привличане . То се случва, когато хипоталамусът и хипофизата изпращат сигнали до половите жлези. Те ги одобряват и освобождават тестостерон и естроген, които от своя страна подтикват либидото.

Вторият стадий е влюбването и включва всички тези необясними държания:

обсесивно мислене и съсредоточаване върху обекта на любовта;
препускащо сърце; намалено внимание;
придаване огромна значителност на маловажни срещи или ситуации;
дарба да виждаме единствено позитивните качества на новия ни сътрудник.



В тази фаза взимат присъединяване невротрансмитерите допамин и норепинефрин, както и хормонът на напрежението кортизол. Тези субстанции могат да бъдат толкоз мощни, колкото и амфетамините да вземем за пример.

При наблюдаване с ядрено-магнитен резонанс протичащото се в мозъка на влюбените е сходно на това при наркоманите. Затова и учените считат, че сантименталната обич може би е пристрастяваща . И при влюбването, както и при пристрастяването се следят сходни феномени:

приемливост, която кара мозъка да желае " все по-голяма доза " от обичания си;
абстиненция - болката, която изпитваме, когато обектът на любовта ни си тръгне;
рецидив - в случай че месеци след раздялата обектът още веднъж се появи на сцената, сътрудникът още веднъж може да се влюби.

Третата фаза на любовта е привързването . То поражда, когато двойката се откри като такава и стартира развъждането на деца дружно. В този интервал още веднъж хипоталамусът и хипофизата освобождават хормони като окситоцина.



При дамите окситоцинът подтиква контракциите на матката по време на раждане, подкрепя кърменето и е значим за връзката на майката с бебето. Всичко това, дружно с действието и на ендорфините, обезпечава на детето успокоение, мир и сигурна среда в фамилията.

Именно окситоцинът поражда и дълбоките усеща и у двамата сътрудници, покачва емпатията и дава основата на обичта и доверието и посред им.