Свидетели сме на вероломно и престъпно изсичане на горите на

Свидетели сме на вероломно и незаконно изсичане на горите на България, пресъхване на язовири, заличаване на естествени местообитания, изгубване на популации животни. Докога няма да има виновни за тая унищожителна сеч, останал ли е здрав разсъдък и някаква въобще мисъл за бъдещето на българската природа? 

Още през 1991 година огромният публицист Николай Хайтов, работил като лесничей в родопските гори и инженер-лесовъд в Радуилския сектор на стопанство „ Боровец “, бие камбаната за безмилостното гороломство у нас, за дървесината като „ валута “ и бруталната горска контрабанда.

♥ На гората Господ да й е на помощ

Равносметката от досегашното десетилетно държавно гороломство е: отсичането на към 22 милиона кубически метра дървесина над естествения приръст на гората! Тази гора в този момент се състои най-вече от храсталаци и редини, които ветровете доразредяват и досъсипват всяка година! Шумно рекламираните залесителни акции съумяха да омекотят удара, само че единствено частично.

Първата грозна последица от свръхсечите у нас се отрази първо на водите: към една трета от първичните водоизточници в планините на България пресъхнаха. Събудиха се пороите, ускори се почвената ерозия, затлачването на построените с толкоз труд и тъга язовири протича със застрашителна скорост. Вместо за 100 години, язовир „ Кърджали “ да вземем за пример ще се затлачи единствено за 56! И което е още по-тревожно, интензивността на затлачване на същия язовир сред 1974-1987 година се е нараснала три пъти. Подобно е ситуацията в язовири като „ Тополница “ и други, които в недалечно бъдеще ще бъдат с пясък и кал.

Затлачването на язовирите ще удари енергодобива и ще ни направи още по-зависими от лошотия нефт, а това още по-яко ще блокира развиването на цялата ни стопанска система – ако не за безконечни, то най-малко за дълги времена.

Бедата на горите е освен в изсичането и разреждането им: над 35 на 100 от еловите, боровите и дъбовите гори у нас са изумени от киселинните дъждове и радиацията – усилено съхнат. Ако по този начин върви, след към две десетилетия двете трети от тях ще се трансфорат в затишие.

Производителността им внезапно ще спадне, до момента в който потребностите от дървесина – в настъпилите спешни времена – непрестанно ще се усилват. Досега доставките на безвалутни иглолистна дървесина от Коми (около 1200 хиляди кубически метра в годината) – е спасявала частично ситуацията, само че в бъдеще тя ще се внася с твърда валута и което е още по-неприятно – налице са ВСИЧКИ признаци дърводобивът от Коми да бъде прекратен. Това ще значи нов великански товар върху изредените и изнемогващи иглолистни гори, ситуирани най-вече в Рило-Родопския масив (вододайната зона на страната).

Дълговете, които натрупахме и интензивно продължаваме да трупаме, ще би трябвало да се заплащат, само че с какво? Страната – както е известно – е без първични материали и естествени благосъстояния, запасите ни от руда, въглища и прочие са извънредно лимитирани и както и да я въртим – дървесината ще се окаже единствената „ валутна “ стока с изключение на сиренето, кашкавала и агнешкото месо, с която ще можем да се разплащаме.

Ще се въздържи ли държавното управление от тази така изкусителна и толкоз рискова опция?

Надвисналите над българската гора тъмни облаци още повече се сгъстяват от едно позатихнало преди години събитие, което избухна в последно време с невероятна, неконтролирана мощ – горската контрабанда. Никой не може да пресметна какъв брой кубически метра дървесина се изсичат всеки ден и всеки месец от горите, от пешите и моторизирани контрабандисти, тъй като две трети от нарушаванията, както нормално, остават неоткрити. Така е, тъй като горската стража на времето беше ликвидирана (поредната глупост) и към момента не напълно възобновена.

Последната неприятна и освен неприятна, само че отчайваща вест за нашите гори е, че към момента не е дефинитивно решено каква ще бъде структурата на актуализирания сякаш комитет за горите, т.е. дали комитетът ще упражнява дърводобива както до момента, или ще се даде тази активност на търговците. Ако се даде на търговците, лесничеите единствено ще имат грижата да означават избраните за сеч дървета. Тогава горските стопанства ще разхлабен построените в продължение на шест десетилетия индустриални звена. Търговците ще навлизат в горите освен със своите служащи, само че и със своите дамаджани и бъклици евентуално с добре познатите от старите партизански времена „ пликчета “ с рушвети. Колко му е да се подкупи един горски жандарм, който ще трепери за службицата си? Или даже един лесничей? А що е лесовъдството? 30 % от него на процедура се реализира при установяване кои дървета да бъдат отсечени, че да могат останалите да се развиват по-добре (да натрупат повече прираст). Вторите 30 % се дефинират от методите, по които едно дърво ще се отсече, дали то няма да бъде повалено по този начин, че да събори още четири-пет „ почтени “ дървета…

Останалите 40 % от лесовъдството се изчерпват при извозването на отсечените в гората материали. Ако влезеш в гората с трактор, закачиш отсеченото дърво и дружно с клоните го повлечеш към краткотрайния склад и сгазиш като „ метла “ още най-малко стотина по-дребни дървена и фиданки – това няма да е лесовъдство, а лесоядство. То ще е живо гороунищожение. Ето по този начин на процедура лесовъдството се реализира при сечта и извоза, т.е. при дърводобива, които някои виновни господа не инцидентно се канят да дават на търговците, че да можели лесовъдите да си гледат „ научната работа “…

И няма кой да им каже (поне аз не съм забелязал), че няма лесовъдство вън от сечта и извоза. Че при неприятна сеч и извоз научната работа не коства нито мангър: че брадвата е същото каквото и ножът в ръцете на хирурга.

Искам най-после да кажа, въпреки от дълготраен опит да зная, че е без изгода: нещата у нас се направляват не от пресата, не даже от публичното мнение, а от грубите ползи на живота и на властта – поне до през вчерашния ден. Българският народ е екологически слабограмотен и много-много не се тревожи за такива отвлечени неща, като „ гора “ и „ дърводобив “. Повечето от хората в този момент са вперили очи в гушите на съперника и заети и със личното си оцеляване, остават слепи и глухи за всичко друго. Кой каквото и да напише в този момент, няма да хване място – голите тела по вестниците, сензациите изсмукват цялата ни социална сила. Ето за какво по случай Седмицата на гората не ми се желае да пиша есе. Когато шията на българската гора е положена върху дръвника – да се написа есе би означавало да се пее приспивна ария на качения върху бесилото. Най-многото, което може да се направи в този момент е да се каже истината – ясно, просто и по опция високо, пък който има уши – нека да слуша…

А на гората няма какво друго да пожелая, с изключение на Господ да й е на помощ…

Из: „ Троянските коне в България “ (интервю за в. „ Труд “, 4.IV.1991 г.), Николай Хайтов
Снимка: bg.wikipedia.org