Кое пречи през 2019-та година да има присъди за корупция?
Свидетели сме на абсурд – до момента в който във вътрешен проект пропагандата нападателно нападна държавното обвиняване, то безпристрастната оценка на Брюксел за работата на профилираните правоохранителни институции е повече от добра
„ Ключов проблем, емфатичен в поредицата отчети по Механизма за съдействие и инспекция, е неналичието на поредни резултати в България, що се отнася до присъди по каузи за корупция по високите етажи на властта. ”
Констатацията е от последния мониторингов отчет на Европейската комисия, показан през ноември 2018 година И още: “Българските органи ще би трябвало да покажат съответни и трайни резултати, демонстрирани посредством дефинитивни решения по каузи за корупция по високите етажи на властта ”.
Всеизвестен факт е, че присъдите се произнасят от съда, а окончателните решения по “корупционните ” каузи са на най-висшата правосъдна инстанция – Върховния касационен съд. Повече от 20 години у нас се насажда клишето, че това дали ще има наказани, зависи само и единствено от качеството на обвинителните актове, т.е. от работата на прокуратурата. За задачата бяха основани най-малко дузина неправителствени, съдийски и даже неофициални организации, за чиято прехрана потънаха милиони. С обилно финансиране бяха захранени голям брой медии и десетки публицисти, а приватизатори, натрупали милиони от престъпна приватизация, сътвориха даже лични медии, които пропагандират защитните тези на юристите им и бранят оправдаващите ги съдии.
Натискът на Брюксел, който с право недоволства от неналичието на присъди за корупция по високите етажи на властта, упованията на обществото за възобновяване на справедливостта и разработване на законодателната рамка на профилираното правораздаване и използването му, както и пускане на активността на новия антикорупционен орган, направиха обществена главната причина за неналичието на дейно правораздаване у нас – съществуването на симбиоза на избрани юристи с избрани съдии и близостта на подсъдими “издатели ” с върховете на правосъдната система, от близо четири години, в лицето даже на ръководителя на Върховния касационен съд.
Повдигането на обвинявания по отношение на група, до неотдавна считани за недосегаеми олигарси, от вида на Иво Прокопиев, както и изправянето на съд, въпреки и задочно, на банкера дезертьор Цветан Василев, естествено докара до ответна реакция – тяхна и на други от съперниците на прокуратурата, които имат проблем с произхода на “първия милион ”. Така изкристализираха до неотдавна затъмнени зависимости по оста незаконни капитали-власт-правосъдие или по-скоро неналичието на такова. Свидетели сме на абсурд – до момента в който във вътрешен проект пропагандата нападателно нападна държавното обвиняване, то безпристрастната оценка на Брюксел за работата на профилираните правоохранителни институции е повече от добра.
Това изяснява за какво 2018-та година бе изпълнена с тотални безобразия, предизвикани точно от върховете на правосъдната система и подкрепяни от ръководителя на Върховен касационен съд и управляващ Съдийската гилдия на Висшия правосъден съвет. Актът на съдийката от Софийския градски съд Катерина Енчева, с който през април 2018 година делото на Антикорупционната комисия за конфискация на незаконно имущество за над 2 милиарда от банкера дезертьор Цветан Василев бе сложено “на трупчета ”, се оказа единствено един от образците за проява на недостижимост. След решението на Енчева да попречи на делата на КПКОНПИ против персони като Василев, Прокопиев и други, кариерата на съдийката се разви шеметно, не без съдействието и на Лозан Панов.
Тенденциозното преюдициално питане на Софийски градски съд до Съда на Европейски Съюз се оказа единствено подготовката за демонстрацията на лобизъм, който 30-тина съдии от Върховен касационен съд сътвориха в края на отминалата година. Единствено бързата и безапелационна реакция на депутатите спря опита за гилотиниране на “гражданската конфискация ”, въведена след дългогодишни законодателни старания, в това число и посредством противостоене на престъпни ползи. Сега към този момент би трябвало да е ясно, както на Eвропейската комисия, по този начин и на цялото българско общество, че за амнистиране на незаконно насъбраното благосъстояние на процедура се оповестиха висши съдии от Гражданската гилдия на Върховен касационен съд, отпред с ръководителя на съда Лозан Панов. Дали някой си дава сметка, че поради олигарсите, въпросните висши магистрати бяха подготвени да пресекат опитите на страната да конфискува незаконно имущество, насъбрано от телефонни измами, трафик на хора, продажба на опиати и други престъпни действия, дело на проведената престъпност?
Нелицеприятните обстоятелства въобще няма да спрат работещите против ползите на обществото съдии да продължат с офанзивата против правоохранителните институции, с изказванието, че го вършат, с цел да защитят правата на жителите. Нищо сходно – интерес от саботиране на работата на профилираното правораздаване и КПКОНПИ имат само тези, които не могат да обяснят произхода на милионите си. И поради това не е изключено скоро да станем и очевидци на сезиране на Конституционния съд от страна на част от Гражданската гилдия на Върховен касационен съд, като настояването отново ще цели да се попречи страната да конфискува незаконно имущество. Без значение, че единствено преди години конституционните съдии са се произнасяли в интерес на антикорупционните пълномощия на профилираните органи. Няма никакво подозрение, че и тази поредна офанзива ще бъде съпроводена с пропагандна акция, финансирана и реализирана от чиновници на тези, които са директно наранени от работата на спецпрокурорите и сътрудниците на КПКОНПИ.
И до момента в който ръководещите се надяват, че 2019-та година ще се окаже основна за отпадане на мониторинга на Брюксел над българското правораздаване, то съперниците на държавното обвиняване се готвят за идната си борба, за да подсигуряват индулгенцията за незаконните си дейности, освен това от допустимо най-високото равнище – Върховен касационен съд. Това е повода, заради която би трябвало със страдание да признаем, че България продължава да има неработеща правосъдна система, а това е проблем, надалеч по-голям от пробойните в правосъдните системи на Румъния или Полша.
Доказателства за това се появиха още в първите дни на 2019-та. По всичко наподобява, че крепящите Лозан Панов, а и той самият, са изгубили както всякакво благовъзпитание, само че по този начин също са и безпределно обезпокоени за своето бъдеще, което ги кара да подхождат “ва банк ”. Иначе не биха позволили в кабинета на ръководителя на Върховен касационен съд да влети ангажираният с пропагандирането на “невинността ” на Цветан Василев, така наречен “боец ” Георги Георгиев. Макар да звучи като глупава смешка, само че в случай че се има вяра на казаното от Георгиев, то по време на срещата му с Лозан Панов, ръководителят на Върховен касационен съд го е срещнал с проблемите, които брачната половинка му би могла да има с произхода на средствата й.
Забележително е, че това се случва на фона на неприемливия отвод на Панов да се яви за пояснения пред антикорупционните управляващи за откритото противоречие от над 100 000 лева сред заявеното и действително притежавано имущество и спестявания. И тъй като няма надеждна информация, която да удостовери какво си е приказвал ръководителят на Върховния съд с лице, за което не е ясно каква специалност упражнява, само че за сметка на това увековечава със фотоси срещите си с търсения Цветан Василев, то не би трябвало да се изненадаме, в случай че Панов стартира да нападна органите на профилираното правораздаване и поради делото КТБ. В подмяна на това, “боецът ” Георгиев може да спретне няколко бутафорни марша в отбрана на ръководителя на Върховен касационен съд, изключително, в случай че на семейство Панови им се наложи да потвърждават пред способените органи произхода на парите си.
За да маскира ограниченията по отбрана на подсъдимите му благодетели, Панов не пропусна още в първите дни на годината да показва още веднъж трансформиралата се в пословична угриженост за житието и битието на подсъдимите за корупция – Десислава Иванчева и Биляна Петрова. След като на два пъти през отминалата година нападна съдиите от Апелативния профилиран углавен съд, в този момент ръководителят на Върховен касационен съд си разрешава да търси сметка от четирима прокурори, единствено тъй като обществено са изразили противоречие с натиска, който той ползва по делото против хванатите с рушвет отстранена кметица на “Младост ” и някогашната й заместничка.
Точно тъй като е политически въпрос, отпадането на мониторинговия механизъм над България в края на 2019-та година е допустимо, в случай че Брюксел кредитира напъните на управляващите за същинска промяна на правосъдната система, включваща отстраняването на магистрати със зависимости. В Европейска комисия не би трябвало да имат илюзията, че българският съд е в положение да извърши главната рекомендация от последния отчет по Механизма за съдействие и инспекция: съществуването на ефикасни присъди за корупция, в случай че отпред на Върховен касационен съд е арбитър, който има проблем с произхода на парите си.
„ Ключов проблем, емфатичен в поредицата отчети по Механизма за съдействие и инспекция, е неналичието на поредни резултати в България, що се отнася до присъди по каузи за корупция по високите етажи на властта. ”
Констатацията е от последния мониторингов отчет на Европейската комисия, показан през ноември 2018 година И още: “Българските органи ще би трябвало да покажат съответни и трайни резултати, демонстрирани посредством дефинитивни решения по каузи за корупция по високите етажи на властта ”.
Всеизвестен факт е, че присъдите се произнасят от съда, а окончателните решения по “корупционните ” каузи са на най-висшата правосъдна инстанция – Върховния касационен съд. Повече от 20 години у нас се насажда клишето, че това дали ще има наказани, зависи само и единствено от качеството на обвинителните актове, т.е. от работата на прокуратурата. За задачата бяха основани най-малко дузина неправителствени, съдийски и даже неофициални организации, за чиято прехрана потънаха милиони. С обилно финансиране бяха захранени голям брой медии и десетки публицисти, а приватизатори, натрупали милиони от престъпна приватизация, сътвориха даже лични медии, които пропагандират защитните тези на юристите им и бранят оправдаващите ги съдии.
Натискът на Брюксел, който с право недоволства от неналичието на присъди за корупция по високите етажи на властта, упованията на обществото за възобновяване на справедливостта и разработване на законодателната рамка на профилираното правораздаване и използването му, както и пускане на активността на новия антикорупционен орган, направиха обществена главната причина за неналичието на дейно правораздаване у нас – съществуването на симбиоза на избрани юристи с избрани съдии и близостта на подсъдими “издатели ” с върховете на правосъдната система, от близо четири години, в лицето даже на ръководителя на Върховния касационен съд.
Повдигането на обвинявания по отношение на група, до неотдавна считани за недосегаеми олигарси, от вида на Иво Прокопиев, както и изправянето на съд, въпреки и задочно, на банкера дезертьор Цветан Василев, естествено докара до ответна реакция – тяхна и на други от съперниците на прокуратурата, които имат проблем с произхода на “първия милион ”. Така изкристализираха до неотдавна затъмнени зависимости по оста незаконни капитали-власт-правосъдие или по-скоро неналичието на такова. Свидетели сме на абсурд – до момента в който във вътрешен проект пропагандата нападателно нападна държавното обвиняване, то безпристрастната оценка на Брюксел за работата на профилираните правоохранителни институции е повече от добра.
Това изяснява за какво 2018-та година бе изпълнена с тотални безобразия, предизвикани точно от върховете на правосъдната система и подкрепяни от ръководителя на Върховен касационен съд и управляващ Съдийската гилдия на Висшия правосъден съвет. Актът на съдийката от Софийския градски съд Катерина Енчева, с който през април 2018 година делото на Антикорупционната комисия за конфискация на незаконно имущество за над 2 милиарда от банкера дезертьор Цветан Василев бе сложено “на трупчета ”, се оказа единствено един от образците за проява на недостижимост. След решението на Енчева да попречи на делата на КПКОНПИ против персони като Василев, Прокопиев и други, кариерата на съдийката се разви шеметно, не без съдействието и на Лозан Панов.
Тенденциозното преюдициално питане на Софийски градски съд до Съда на Европейски Съюз се оказа единствено подготовката за демонстрацията на лобизъм, който 30-тина съдии от Върховен касационен съд сътвориха в края на отминалата година. Единствено бързата и безапелационна реакция на депутатите спря опита за гилотиниране на “гражданската конфискация ”, въведена след дългогодишни законодателни старания, в това число и посредством противостоене на престъпни ползи. Сега към този момент би трябвало да е ясно, както на Eвропейската комисия, по този начин и на цялото българско общество, че за амнистиране на незаконно насъбраното благосъстояние на процедура се оповестиха висши съдии от Гражданската гилдия на Върховен касационен съд, отпред с ръководителя на съда Лозан Панов. Дали някой си дава сметка, че поради олигарсите, въпросните висши магистрати бяха подготвени да пресекат опитите на страната да конфискува незаконно имущество, насъбрано от телефонни измами, трафик на хора, продажба на опиати и други престъпни действия, дело на проведената престъпност?
Нелицеприятните обстоятелства въобще няма да спрат работещите против ползите на обществото съдии да продължат с офанзивата против правоохранителните институции, с изказванието, че го вършат, с цел да защитят правата на жителите. Нищо сходно – интерес от саботиране на работата на профилираното правораздаване и КПКОНПИ имат само тези, които не могат да обяснят произхода на милионите си. И поради това не е изключено скоро да станем и очевидци на сезиране на Конституционния съд от страна на част от Гражданската гилдия на Върховен касационен съд, като настояването отново ще цели да се попречи страната да конфискува незаконно имущество. Без значение, че единствено преди години конституционните съдии са се произнасяли в интерес на антикорупционните пълномощия на профилираните органи. Няма никакво подозрение, че и тази поредна офанзива ще бъде съпроводена с пропагандна акция, финансирана и реализирана от чиновници на тези, които са директно наранени от работата на спецпрокурорите и сътрудниците на КПКОНПИ.
И до момента в който ръководещите се надяват, че 2019-та година ще се окаже основна за отпадане на мониторинга на Брюксел над българското правораздаване, то съперниците на държавното обвиняване се готвят за идната си борба, за да подсигуряват индулгенцията за незаконните си дейности, освен това от допустимо най-високото равнище – Върховен касационен съд. Това е повода, заради която би трябвало със страдание да признаем, че България продължава да има неработеща правосъдна система, а това е проблем, надалеч по-голям от пробойните в правосъдните системи на Румъния или Полша.
Доказателства за това се появиха още в първите дни на 2019-та. По всичко наподобява, че крепящите Лозан Панов, а и той самият, са изгубили както всякакво благовъзпитание, само че по този начин също са и безпределно обезпокоени за своето бъдеще, което ги кара да подхождат “ва банк ”. Иначе не биха позволили в кабинета на ръководителя на Върховен касационен съд да влети ангажираният с пропагандирането на “невинността ” на Цветан Василев, така наречен “боец ” Георги Георгиев. Макар да звучи като глупава смешка, само че в случай че се има вяра на казаното от Георгиев, то по време на срещата му с Лозан Панов, ръководителят на Върховен касационен съд го е срещнал с проблемите, които брачната половинка му би могла да има с произхода на средствата й.
Забележително е, че това се случва на фона на неприемливия отвод на Панов да се яви за пояснения пред антикорупционните управляващи за откритото противоречие от над 100 000 лева сред заявеното и действително притежавано имущество и спестявания. И тъй като няма надеждна информация, която да удостовери какво си е приказвал ръководителят на Върховния съд с лице, за което не е ясно каква специалност упражнява, само че за сметка на това увековечава със фотоси срещите си с търсения Цветан Василев, то не би трябвало да се изненадаме, в случай че Панов стартира да нападна органите на профилираното правораздаване и поради делото КТБ. В подмяна на това, “боецът ” Георгиев може да спретне няколко бутафорни марша в отбрана на ръководителя на Върховен касационен съд, изключително, в случай че на семейство Панови им се наложи да потвърждават пред способените органи произхода на парите си.
За да маскира ограниченията по отбрана на подсъдимите му благодетели, Панов не пропусна още в първите дни на годината да показва още веднъж трансформиралата се в пословична угриженост за житието и битието на подсъдимите за корупция – Десислава Иванчева и Биляна Петрова. След като на два пъти през отминалата година нападна съдиите от Апелативния профилиран углавен съд, в този момент ръководителят на Върховен касационен съд си разрешава да търси сметка от четирима прокурори, единствено тъй като обществено са изразили противоречие с натиска, който той ползва по делото против хванатите с рушвет отстранена кметица на “Младост ” и някогашната й заместничка.
Точно тъй като е политически въпрос, отпадането на мониторинговия механизъм над България в края на 2019-та година е допустимо, в случай че Брюксел кредитира напъните на управляващите за същинска промяна на правосъдната система, включваща отстраняването на магистрати със зависимости. В Европейска комисия не би трябвало да имат илюзията, че българският съд е в положение да извърши главната рекомендация от последния отчет по Механизма за съдействие и инспекция: съществуването на ефикасни присъди за корупция, в случай че отпред на Върховен касационен съд е арбитър, който има проблем с произхода на парите си.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ