Юлия Кръстева финтирала блестящо Държавна сигурност
Световноизвестният мъдрец, психолог, езиковед и откривател Юлия Кръстева е съумяла да финтира ослепително Държавна сигурност. Опитите да бъде подчинена приключват с признанието на човек от Държавна сигурност, че тя съумява да употребява репресивната работа (напр. с цел да урежда посещение на родителите си), само че в подмяна Държавна сигурност получава от българката в Париж непотребна информация и вежливо отношение.
От един от документите в досието ѝ излиза наяве, че лично ген. Любен Гоцев (по това време - зам.-началник на Първо основно ръководство на Държавна сигурност, а след 1989 г. - външен министър) е инструктирал по какъв начин да се водят диалози с Кръстева и по какъв начин да бъде обработвана. Резултатът обаче е неудовлетворителен и създаването за нея е закрита.
Делото " Сабина " (псевдонимът на Кръстева в ДС) съдържа 378 страници. Те бяха сканирани и публикувани днес от Комисията по досиетата, откакто на 27 март тя разгласи Юлия Кръстева за помощник на Първо основно ръководство (разузнаване) - изказване, което именитата българка категорично отхвърли.
На нито една от тези страници Кръстева не удостоверява - собственоръчно написано и с автограф, че тя дава единодушие да сътрудничи. Всъщност, нито една не съдържа неин автограф. Нито една не съставлява донос. Нейният почерк се вижда единствено в писмата до родителите ѝ в София - усърдно отваряните и снимани за досието " Сабина ".
Зад Желязната завеса
Юлия Кръстева е родена на 24 юни 1941 година в Сливен. Завършва с отличие 33-то учебно заведение в София, след което, през 1964 година - Софийския университет със специалността " Френска лингвистика ". Като ученичка и студентка сътрудничи на в. " Средношколско знаме ", продължава като публицист в " Народна юноша " и сътрудничи на интернационалния отдел на ДКМС.
От 64-а е аспирантка в Института за литература при Българска академия на науките, секция " Западноевропейско и славянско относително литературознание ", а асистент ръководителят му Ил. Василев написа в характерността ѝ от 1965 година, че " се обрисува като умишлен и изчерпателен служащ ", че " се ползува с име на възпитана и културна госпожица ".
Още по това време Юлия е забавна за службите. Проучена е през 1964 година Документът, с гриф " Строго секретно ", е направен от зам.-началника на поделение VI, който написа:
" С работата се оправя доста добре. Ползва се с име на работлива и надеждна журналистка.
Членка е на ДКМС. Като ученичка в гимназията е работила ефективно в младежката организация и е била определена в управлението. Сега също демонстрира интерес към публичния живот в нашата страна. Ползва се почитание и престиж измежду сътрудниците си по месторабота, а също се употребява с положително име измежду съседите си.
По темперамент е ученолюбива, тиха, скромна и общителна ".
В изследването има информация за фамилията ѝ. Баща ѝ Стоян Кръстев е безпартиен, с духовно обучение, счетоводител на Светия синод. Майка ѝ Кръстина е стопанка, а сестра ѝ Иванка е студентка в Музикалната академия, написа зам.-началникът.
Интересен е методът, по който Юлия Кръстева отпътува да специализира във Франция.
Париж
От строго секретна информация от ноември 1970 година, подписана от " Петров ", излиза наяве, че разрешението да замине е обещано от българските служби против устно заричане да им сътрудничи.
" През 1965 ѝ бе позволено да специализира във Франция. По този мотив... с нея се уговорихме, че в случай че имаме потребност, ще бъде използувана от службата ни по време на престоя във Франция.... Уточнено бе който я потърси от мое име да му има доверие. "
От текста по-надолу излиза наяве, че Кръстева дава и друго заричане - да не се открива във Франция и да не се омъжва. Случва се противоположното.
" Разказа, че още първата година се е омъжила за Филип Солерс, заради което ѝ е малко неловко пред мен, защото при изпращането ѝ заявяваше, че няма да се омъжва и няма да остава във Франция. "
Разговорът сред Кръстева и служителите на Държавна сигурност - Петров и " другарят Любомиров " - се води в Париж и в него българката им споделя даже повече, в сравнение с чакат да чуят: че " тук е станала по-убедена привърженичка на социализма, в сравнение с е била у нас ".
Предразположила ги още повече: " За това съгласно нея е подействало доверието, с което са се лишили нашите органи към нея като са я пуснали да пристигна и работи във Франция, като са разрешили родителите ѝ да я посетят. Освен това доста са несъгласията на този динамичен живот при капитализма, който има положителни и неприятни страни, са я научили да цени повече Родината си, доверието сред идейно близки хора и прочие "
В един миг Петров ѝ напомнил поетия в София ангажимент - да сътрудничи. Тя още веднъж приела, с подготвеност.
" Попитах я спомня ли си нашия диалог в моя кабинет. Увери ме, че доста добре си го спомня, че даже е чакала да бъде потърсена. На това ѝ отговорих, че ние сме търпеливи хора. "
След което той пристъпва към нова покана: " Ако тя държи на нашата спогодба, съгласно мен е пристигнало време, когато може да бъде потребна на страната и на нашата работа. Разбира се, това би трябвало да се основава на изцяло доброволна основа в границите на нейните благоприятни условия и при цялостно нейно схващане, предпочитание и отговорност.
Заяви, че е съгласна.
...
Уговорихме се, че връзка с нея ще поддържа моят добър другар Любомиров от посолството.
Уговарят се Любомиров да я потърси с позвъняване от улична телефонна будка и разяснението за какво това е належащо.
" Разделихме се след вечерята топло с пожелания за бъдещи триумфи ", приключва Петров и надали подозира, че жизнерадостното " Да ", нескрепено с автограф, няма да роди действително съдействие.
На стр. 2
Страница на публикацията: 0102030405
От един от документите в досието ѝ излиза наяве, че лично ген. Любен Гоцев (по това време - зам.-началник на Първо основно ръководство на Държавна сигурност, а след 1989 г. - външен министър) е инструктирал по какъв начин да се водят диалози с Кръстева и по какъв начин да бъде обработвана. Резултатът обаче е неудовлетворителен и създаването за нея е закрита.
Делото " Сабина " (псевдонимът на Кръстева в ДС) съдържа 378 страници. Те бяха сканирани и публикувани днес от Комисията по досиетата, откакто на 27 март тя разгласи Юлия Кръстева за помощник на Първо основно ръководство (разузнаване) - изказване, което именитата българка категорично отхвърли.
На нито една от тези страници Кръстева не удостоверява - собственоръчно написано и с автограф, че тя дава единодушие да сътрудничи. Всъщност, нито една не съдържа неин автограф. Нито една не съставлява донос. Нейният почерк се вижда единствено в писмата до родителите ѝ в София - усърдно отваряните и снимани за досието " Сабина ".
Зад Желязната завеса
Юлия Кръстева е родена на 24 юни 1941 година в Сливен. Завършва с отличие 33-то учебно заведение в София, след което, през 1964 година - Софийския университет със специалността " Френска лингвистика ". Като ученичка и студентка сътрудничи на в. " Средношколско знаме ", продължава като публицист в " Народна юноша " и сътрудничи на интернационалния отдел на ДКМС.
От 64-а е аспирантка в Института за литература при Българска академия на науките, секция " Западноевропейско и славянско относително литературознание ", а асистент ръководителят му Ил. Василев написа в характерността ѝ от 1965 година, че " се обрисува като умишлен и изчерпателен служащ ", че " се ползува с име на възпитана и културна госпожица ".
Още по това време Юлия е забавна за службите. Проучена е през 1964 година Документът, с гриф " Строго секретно ", е направен от зам.-началника на поделение VI, който написа:
" С работата се оправя доста добре. Ползва се с име на работлива и надеждна журналистка.
Членка е на ДКМС. Като ученичка в гимназията е работила ефективно в младежката организация и е била определена в управлението. Сега също демонстрира интерес към публичния живот в нашата страна. Ползва се почитание и престиж измежду сътрудниците си по месторабота, а също се употребява с положително име измежду съседите си.
По темперамент е ученолюбива, тиха, скромна и общителна ".
В изследването има информация за фамилията ѝ. Баща ѝ Стоян Кръстев е безпартиен, с духовно обучение, счетоводител на Светия синод. Майка ѝ Кръстина е стопанка, а сестра ѝ Иванка е студентка в Музикалната академия, написа зам.-началникът.
Интересен е методът, по който Юлия Кръстева отпътува да специализира във Франция.
Париж
От строго секретна информация от ноември 1970 година, подписана от " Петров ", излиза наяве, че разрешението да замине е обещано от българските служби против устно заричане да им сътрудничи.
" През 1965 ѝ бе позволено да специализира във Франция. По този мотив... с нея се уговорихме, че в случай че имаме потребност, ще бъде използувана от службата ни по време на престоя във Франция.... Уточнено бе който я потърси от мое име да му има доверие. "
От текста по-надолу излиза наяве, че Кръстева дава и друго заричане - да не се открива във Франция и да не се омъжва. Случва се противоположното.
" Разказа, че още първата година се е омъжила за Филип Солерс, заради което ѝ е малко неловко пред мен, защото при изпращането ѝ заявяваше, че няма да се омъжва и няма да остава във Франция. "
Разговорът сред Кръстева и служителите на Държавна сигурност - Петров и " другарят Любомиров " - се води в Париж и в него българката им споделя даже повече, в сравнение с чакат да чуят: че " тук е станала по-убедена привърженичка на социализма, в сравнение с е била у нас ".
Предразположила ги още повече: " За това съгласно нея е подействало доверието, с което са се лишили нашите органи към нея като са я пуснали да пристигна и работи във Франция, като са разрешили родителите ѝ да я посетят. Освен това доста са несъгласията на този динамичен живот при капитализма, който има положителни и неприятни страни, са я научили да цени повече Родината си, доверието сред идейно близки хора и прочие "
В един миг Петров ѝ напомнил поетия в София ангажимент - да сътрудничи. Тя още веднъж приела, с подготвеност.
" Попитах я спомня ли си нашия диалог в моя кабинет. Увери ме, че доста добре си го спомня, че даже е чакала да бъде потърсена. На това ѝ отговорих, че ние сме търпеливи хора. "
След което той пристъпва към нова покана: " Ако тя държи на нашата спогодба, съгласно мен е пристигнало време, когато може да бъде потребна на страната и на нашата работа. Разбира се, това би трябвало да се основава на изцяло доброволна основа в границите на нейните благоприятни условия и при цялостно нейно схващане, предпочитание и отговорност.
Заяви, че е съгласна.
...
Уговорихме се, че връзка с нея ще поддържа моят добър другар Любомиров от посолството.
Уговарят се Любомиров да я потърси с позвъняване от улична телефонна будка и разяснението за какво това е належащо.
" Разделихме се след вечерята топло с пожелания за бъдещи триумфи ", приключва Петров и надали подозира, че жизнерадостното " Да ", нескрепено с автограф, няма да роди действително съдействие.
На стр. 2
Страница на публикацията: 0102030405
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ