Аня Лехнер, виолончелист: Обичам тишината
Световноизвестната виолончелистка Аня Лехнер бе у нас през седмицата за два концерта. В първия - " Музиката на Германия ", част от цикъл на Софийската филхармония, отдаден на композиторите на страните-членки от Европейския съюз, Лехнер показа творби на Бах, Паул Хиндемит и Ханс Вернер Хенце. Вторият бе в границите на различния фестивал за класическа музика Mousike Techne в Червената къща, където челистката разноски публиката из разнообразни столетия и територии с Тобиас Хюм, Карл Фридрих Абел, Йохан Себастиан Бах, Лучано Берио, Валентин Силвестров и Георги Арнаудов.
Освен като соло реализатор Лехнер е известна с разнообразните планове, в които взе участие и с необятните си музикални ползи и музи. Първото й посещение у нас бе с известния реализатор на бандонеон Дино Салуци през 2006 година, а новият й диск с Агнес Вестерман с музика на украинския композитор Валентин Силвестров - " Йероглифи на нощта ", е номиниран за " Грами " в категорията " Продуцент на класическа музика за годината " - Манфред Айхер от компанията ЕCM.
Бяхте в България за два разнообразни концерта, в които представихте творби доста разнообразни по ера и жанр - от Бах и Тобиас Хюм до модерни композитори от Източна Европа като Валентин Силвестров и Георги Арнаудов. Известна сте като музикант, който построява мостове сред доста разнообразни обичаи в музиката - какво за вас сплоти творбите в програмата?
- Музиката, която пътува с мен е музика, която обичам... Исках също да показва музиката на Валентин Силвестров, и естествено, защото съм тук по покана на Георги Арнаудов, и негова музика. За мен това е доста значимо. Въпреки че двамата са доста разнообразни ми се стори, че има нещо, което ги сплотява - тишината в тяхната музика. Също по този начин желаех да основа контрасти - от XVI век и Тобиас Хюм до Лучано Берио, който евентуално бе най-абстрактният в репертоара. Освен това постоянно обичам да скалъпвам.
Освен соло свирите и с " Тарковски квартет " - френски план, който прави музика, въодушевена от филмите на известния съветски режисьор и какъвто няма втори по света. Разкажете малко повече за него?
- Няма втори по света в смисъл на комбинацията от принадлежности - сопрано саксофон, акордеон, виолончело и пиано. Поне не знам да има различен подобен състав. Свирим камерна музика, само че с доста импровизация. Това е допустимо единствено тъй като и четиримата не се боим да свирим малко ноти. Ако всеки желае да блесне с уменията си, би било безпорядък, изключително с такива принадлежности.
Свирим и импровизираме дружно от доста години. Намираме ентусиазъм в атмосферата на филмите на Тарковски, само че не вършим музика към тях, самият Тарковски не употребява музика във филмите си. По-скоро ни събира пристрастеността към неговото творчество, обичаме тишината във филмите му. Първоначално планът ни се наричаше " Носталгия. Песен за Тарковски ", по името на първия ни албум. Но с втория диск взехме решение да се назовем " Тарковски квартет ", тъй като по този начин се бяхме оформили след 5 години свирене. Третият ни запис ни към този момент не е толкоз привързан с Тарковски, а повлиян от сънищата, от нощта. В него има доста импровизация. Това е доста хубав план, един от обичаните ми.
Приятелството ли ви събра? Или има нещо във филмите на Тарковски, което провокира комбинацията от саксофон, чело, акордеон и пиано?
- Проектът е учреден от пианиста Франсоа Кутурие, той е неговият композитор. Той, Жан Луи Мартиние и Жан Марк Лаше свирят като трио дружно повече от 20 години. Но за този план бяха ме чули някъде и ме поканиха да се причисля. Просто обичам Тарковски...
Как публиката у нас посрещна репертоара ви в този момент? Една от аргументите да запитвам е, че у нас по-рядко звучат модерни композитори.
- Имам единствено прелестни прекарвания с българската аудитория, още отпреди 12 години, когато бяхме тук с Дино Салуци в зала " България ". Сега също имах възприятието, че с публиката пътуваме през музиката дружно, че тя умее да цени тишината. Ужасно се веселя, че бях тук.
Вижда, се че има хора, за които актуалната музика е нужна. А може би повече хора би трябвало да й се доверят. Когато ме поканиха да показва немска стратегия първо си помислих, че бих могла да изсвиря три сонати от Бах. Но след това се отхвърлих, тъй като немската музика не е единствено Бах. И сама себе си открих музиката на Хиндемит. Никога не бях свирила тази соната и се чудех, тъй като той е толкоз изчерпателен и нехармоничен... Но открих, че след откакто изсвиря Хиндемит, Бах се трансформира! Това е значимо освен за публиката, а и за самите музиканти. Винаги имаш потребност от нови въздействия, от контрасти.
Освен като соло реализатор Лехнер е известна с разнообразните планове, в които взе участие и с необятните си музикални ползи и музи. Първото й посещение у нас бе с известния реализатор на бандонеон Дино Салуци през 2006 година, а новият й диск с Агнес Вестерман с музика на украинския композитор Валентин Силвестров - " Йероглифи на нощта ", е номиниран за " Грами " в категорията " Продуцент на класическа музика за годината " - Манфред Айхер от компанията ЕCM.
Бяхте в България за два разнообразни концерта, в които представихте творби доста разнообразни по ера и жанр - от Бах и Тобиас Хюм до модерни композитори от Източна Европа като Валентин Силвестров и Георги Арнаудов. Известна сте като музикант, който построява мостове сред доста разнообразни обичаи в музиката - какво за вас сплоти творбите в програмата?
- Музиката, която пътува с мен е музика, която обичам... Исках също да показва музиката на Валентин Силвестров, и естествено, защото съм тук по покана на Георги Арнаудов, и негова музика. За мен това е доста значимо. Въпреки че двамата са доста разнообразни ми се стори, че има нещо, което ги сплотява - тишината в тяхната музика. Също по този начин желаех да основа контрасти - от XVI век и Тобиас Хюм до Лучано Берио, който евентуално бе най-абстрактният в репертоара. Освен това постоянно обичам да скалъпвам.
Освен соло свирите и с " Тарковски квартет " - френски план, който прави музика, въодушевена от филмите на известния съветски режисьор и какъвто няма втори по света. Разкажете малко повече за него?
- Няма втори по света в смисъл на комбинацията от принадлежности - сопрано саксофон, акордеон, виолончело и пиано. Поне не знам да има различен подобен състав. Свирим камерна музика, само че с доста импровизация. Това е допустимо единствено тъй като и четиримата не се боим да свирим малко ноти. Ако всеки желае да блесне с уменията си, би било безпорядък, изключително с такива принадлежности.
Свирим и импровизираме дружно от доста години. Намираме ентусиазъм в атмосферата на филмите на Тарковски, само че не вършим музика към тях, самият Тарковски не употребява музика във филмите си. По-скоро ни събира пристрастеността към неговото творчество, обичаме тишината във филмите му. Първоначално планът ни се наричаше " Носталгия. Песен за Тарковски ", по името на първия ни албум. Но с втория диск взехме решение да се назовем " Тарковски квартет ", тъй като по този начин се бяхме оформили след 5 години свирене. Третият ни запис ни към този момент не е толкоз привързан с Тарковски, а повлиян от сънищата, от нощта. В него има доста импровизация. Това е доста хубав план, един от обичаните ми.
Приятелството ли ви събра? Или има нещо във филмите на Тарковски, което провокира комбинацията от саксофон, чело, акордеон и пиано?
- Проектът е учреден от пианиста Франсоа Кутурие, той е неговият композитор. Той, Жан Луи Мартиние и Жан Марк Лаше свирят като трио дружно повече от 20 години. Но за този план бяха ме чули някъде и ме поканиха да се причисля. Просто обичам Тарковски...
Как публиката у нас посрещна репертоара ви в този момент? Една от аргументите да запитвам е, че у нас по-рядко звучат модерни композитори.
- Имам единствено прелестни прекарвания с българската аудитория, още отпреди 12 години, когато бяхме тук с Дино Салуци в зала " България ". Сега също имах възприятието, че с публиката пътуваме през музиката дружно, че тя умее да цени тишината. Ужасно се веселя, че бях тук.
Вижда, се че има хора, за които актуалната музика е нужна. А може би повече хора би трябвало да й се доверят. Когато ме поканиха да показва немска стратегия първо си помислих, че бих могла да изсвиря три сонати от Бах. Но след това се отхвърлих, тъй като немската музика не е единствено Бах. И сама себе си открих музиката на Хиндемит. Никога не бях свирила тази соната и се чудех, тъй като той е толкоз изчерпателен и нехармоничен... Но открих, че след откакто изсвиря Хиндемит, Бах се трансформира! Това е значимо освен за публиката, а и за самите музиканти. Винаги имаш потребност от нови въздействия, от контрасти.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ