Срещата за климата в Глазгоу остави пропастта между най-бедните и най-богати държави в света
Световните водачи отложиха по-амбициозните цели за ограничение покачването на температурите с 1,5 градуса по Целзий за идната година / 08:15 ч. 28 
Снимка: UNFCCC
Още по тематиката Екология /, 11 ное 2021
С бурни диспути и през уикенда завърши климатичната конференция COP26 в Глазгоу, на която се събраха над 200 международни водачи. В последна сметка страните подписаха документ, наименуван “Глазгоуски климатичен пакт”.
Запазва се и се утвърждава задачата от Парижкото съглашение за климата за ограничение на повишението на температурата на Земята до доста под 2°C, а по опция до 1,5°C. В текста се загатват и нови научни открития от последните няколко години, които в допълнение акцентират обстоятелството, че стопляне от 1,5°C е доста по-безопасно от 2°C. Дотук добре.
Но задачата на Глазгоу беше страните да показват проекти за осъществяване на задачите т.н национално избрани цели, което не се случи. И тази година положителните пожелания и обешания преобладаваха над действително изпълнените цели. С актуалните ограничения, които страни като Китай и Индия декларират учените удостоверяват, че съумяваме да задържим покачването на температурите до към 1,8 градуса по Целзий, което е покрай задачите, само че под въпрос дали ще бъде задоволително.
В момента светът е по-близо до 2 градуса по Целзий, което неизбежно ще докара до повече естествени бедствия, суши, пожари, наводения, предизвестяват учените. Това ще засегне най-вече бедните и разрастващи се страни, само че и всички островни и крайбрежни градове, чиито живот и занаят зависи от природата.
Какво не реализираха и какво реализирана страните в договарянията за климата?
За пръв път в 26-годишната история на срещите на Организация на обединените нации за климата бяха упоменати поименно " изкопаемите горива " като главен провинен на климатичните промени. На масата беше сложена тематиката за потребността от преустановяване на дотациите за тях, равняващи се на 5,9 трилиона $ за 2020 година Решението в Глазгоу планува и поетапно да се понижи изгарянето на въглища. Тази упоритост обаче към момента е незадоволителна, защото не е подплатена с съответни периоди. Според прогнози на учените, новите обещания, в това число датите за климатична индиферентност - 2060 година за Китай и 2070 година за Индия, Австралия и Саудитска Арабия, към момента значат нарастване на температурите с сред 1.8 и 2.4 ℃до 2100 година.
В последната минута в съботa под натиска на Индия страните одобриха да отпадне терминът преустановяване на въглищата " phase out " с терминът понижаване на въглищата " phase down ".
По-рано Индия, Иран и няколко други страни показаха своето опълчване на препратките към последователното унищожаване на дотациите за въглища и изкопаеми горива.Много делегати показаха своето надълбоко отчаяние от предлагането на Индия. Преговарящите от Швейцария и Мексико дефинираха смяната отвън разпоредбите, тъй като е пристигнала толкоз късно.
Как български екоактивисти разчетоха посланията от Глазгоу?
Равносметката е в резюме, че има прогрес, само че сме надалеч от осъществяването на уговорките за задържане покачването на световната температура с не повече от 1,5 градуса по Целзий, разяснява Николай Петков от " За Земята ". Това е безвредният предел, който подсигурява, че няма да има заплаха за хората и за Земята.
Националните цели за всяка страна останаха за установяване през идната година на срещата в египетската столица Кайро. Страните одобриха удвояване на средствата за акомодация, само че механизмът, по който ще бъдат отпускани занапред ще се дефинира. Предвидените 100 милиарда $ за загуби и вреди също остават отворен въпрос. За следващата година остават и разискванията за средства за най-бедните страни, които няма да имат средства нито за акомодация, нито за предотвртаяване на вредите от естествените бедствия, породени от климатичните промени.
Липсата на консенсус по отношение на финансирането на загуби и вреди разочарова най-засегнатите страни, в това число Куба, Габон и Боливия, които споделиха, че решението за тях е недопустимо.
Но в полза на истината в никакъв случай не сме били толкоз покрай сложена цел от 1,5 градуса по Целзий, което несъмнено е прогрес в позитивна посока, сподели Петков.
" Споразумението е обнадеждаващо, само че ни чака още доста работа, с цел да превърнем политическите обещания в действителни закони за страните по света. България, да вземем за пример, е подписала контракт, че ще понижи въглеродните си излъчвания с 55 % до 2030 година, а доникъде на века ще се трансформира във въглеводородно-неутрална стопанска система. На процедура обаче, ръководещите не поемат съответен ангажимент по какъв начин да се трансформират енергийния, транспортния и земеделския бранш, с цел да можем в действителност да отчетем прогрес в тази сфера ", разяснява ръководителят на процедура " Климат и сила " във WWF България Георги Стефанов, който показа организацията на COP26.
Същото е с позицията на редица международни стопански системи, добави Апостол Дянков, старши специалист " Климат и сила ", WWF. Държавите дават обещание да се откажат от въглищата в избран интервал както да вземем за пример България споделя 2038 година, само че по какъв начин тъкмо ще се случи това на какви стадии и с какви различни източници никой не се наема да каже, същото вършат и водачите на най-големите замърсители в света като Китай, Русия и даже Съединени американски щати.
Страните си дадоха година пролонгация да формализират поетите задължения. Всичко е към момента на непринуден принцип и няма ясни задължения. Бедните и разрастващи се страни не получиха ясно заричане, че ще бъдат обезщетени за вредите, на които ще бъдат подложени от климатичните промени. Още по време на Парижкото съглашение бяха планувани годишни вложения от 100 милиарда $ за най-уязвимите страни на климатичните промени. Но и шест години по-късно няма механизъм, по който да се дефинира по какъв начин ще се дават тези пари и през какви фондове, разяснява Апостол Дянков.
На форума бяха реализирани и няколко спомагателни, само че доста значими съглашения.
Близо 130 страни, представляващи 90% от международния горски фонд, се споразумяха да спрат обезлесяването и загубата на гори до 2030 година, както и да влагат във възобновяване на гори и стабилно земеползване;
Над 100 страни се включиха в съглашение за редуциране с 30% на излъчванията от парниковия газ метан до 2030 година, като лимитират приключването на газа от нефтени и газови сондажи и реформират селското стопанство;
Неочаквано, Съединени американски щати и Китай излязоха с декларация за общи дейности в областта на климата през идващото десетилетие.
На срещата беше сложено началото на нов Алианс за отвод от петрола и газа в близко бъдеще.
В Глазгоу за първи път страните сложиха и тематиката за световен пазар на въглеродни излъчвания
сходно на Еврейската скица за търговия с излъчвания.
Форумът беше подложен на невeроятен напън от милиони жители и деятели.
Още една позитивна страна може да отчетем, страните поставиха главните за унищожаване на двойното отчитане на въглеродните квоти. Николай Петков от " За Земята " изясни, че няма да има опция един план за зелени вложения да се регистрира като прогрес както от страната, която го извършва, по този начин и от страната, на чиято територия се извършва. Но това още веднъж остава по-скоро поръчка и заричане.
Бурните реакции: Нашата нежна планета към момента виси на косъм
Президентът на конференцията Алок Шарма сподели, че договорката води до " прогрес във връзка с въглищата, колите и дърветата " и е " нещо значимо за нашия народ и нашата планета ".
" Нашата нежна планета виси на косъм ", сподели в изказване генералният секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутериш. " Все още чукаме на вратата на климатичната злополука. "
" Болезнено е, че дипломатическите старания още веднъж не съумяха да отговорят на мащаба на тази рецесия ", сподели Габриела Бучер, изпълнителен шеф на Oxfam International.
След 30 години договаряния по UNFCCC, COP26 в Глазгоу дава пагубен резултат от поетапно прекратвяне на въглищата към поетапно понижаване на въглищата, уточни Том Б. К. Голдтут, изпълнителен шеф на Местната екологична мрежа (Indigenous Environmental Network).
" Резултатът от COP26 ни заключва в още едно десетилетие на подправени решения, колониализъм и безотговорно принуждение над Майката Земя. Разширяването на въглеродните пазари, техническите ремонти и финансовите стратегии, позволяващи на историческите замърсители да усилят международното произвеждане на изкопаеми горива, единствено ще ускори климатичната изключителна обстановка. Последиците от COP26 са ужасни и ще повлияят на оцеляването на коренното население и локалните общности по цялата планета, като в същото време ще създадат малко за понижаване на световните излъчвания на парникови газове при източника. Много общности по света нямат време. "
" Чувствам се обезкуражен от нормалното довеждане докрай на COP26 в Глазгоу, само че съм обнадежден от голямата организация, осъществена от коренните общности по целия свят, както и от огромния брой световни жители, които не престават да алармират за заканите ". Нуждаем се от незабавни съкращения на добива на енергийни запаси, с цел да предотвратим скорошно изгубване. " сподели Панганга Пънговиуи, началник геоинженерство в Местната екологична мрежа. " Освен това сме зони за жертвоприношение и опити за богатите народи, които тестват теоретични решения върху нашите земи и тела. Ние към момента ще бъдем тук, ще приказваме истината и ще държим хората виновни. "
Какво значат дебатите за климата за България?
България като част от Европейското семейство и Европейски Съюз е част от развитите страни, които би трябвало да поемат съществени задължения за понижаване на климатичните промени. Европейски Съюз е водещ мотор на всички договаряния за по-сериозни и съответни задължения от страните. Европейски Съюз единствен има законодателство, което ясно е разписало задачите за отвод от въглищата в своя Зелен пакт и своята Зелена договорка, която планува отвод от въглищата до 2050 година. Но даже и Съюзът се пробва да изясни на доста от своите членове значимостта на бързите дейности за попречване на климатичните промени. Климатичните промени ще обиден всички страни, въпросът е че по-богатите ще могат евентуално да платят своите вреди, до момента в който по-бедните разрастващи се страни няма да съумеят. Това значи и в двата случая обаче загуба на природа, на храна и прехранване, на дом, загуба на човешки животи.
Трябва да бързаме, тъй като количествата на излъчванията отделени от индивида и човешките действия от дълго време надвишава потенциала на екосистемите за усвояване на парникови газове, и точно това е учреденият риск и цена, която човечеството може да се наложи да заплати. България попада в този географски пояс, който е мощно обиден от покачването на температурите и е допустимо ние да сме изправени пред ръба на непостижима цена и стойност от изменението на климата, което значи, че нашата страна би трябвало да работи про-активно, а не пасивно по тези тематики, напомни Георги Стефанов от WWF.
За Европейския съюз и България, срещата на върха за климата в Глазгоу значи неприемане на включването на изкопаемия газ и нуклеарната сила в таксономията за устойчиви вложения на Европейски Съюз, позволяваща приемане на обществена финансова поддръжка. Означава също интензивен енергиен и обективен преход във въглищните региони, където би трябвало да се основат новаторски работни места, посредством които да се преодолее както рецесията с енергийно бедните семейства, по този начин и да се даде опция на искащите да създават лична зелена сила. Не на последно място, значи акомодация на българските градове и природа, запазване на горите и влажните екосистеми и внедряване на решения, основани на природата и поглъщащи въглероден диоксид.
Финалното съглашение беше контрактувано с общите старания на международните водачи, договарящите делегати и десетки хиляди деятели и доброволци. Споразумението в Глазгоу проправя пътя за по-решителни дейности към края на въглищната енергетика в международен мащаб и адресира някои от основните въпроси, сложени пред делегатите, без обаче да обезпечава успокоение, че задачата от Париж ще бъде реализирана. На 2 ноември в конференцията се включи и служебният министър-председател Стефан Янев, който тогава акцентира, че преходът би трябвало да е еднообразно обективен за всички.
" В Перник нямаме илюзии, че можем да спрем да използваме въглищата на следващия ден или след две години. Но също по този начин нямаме илюзии, че можем да продължим да ги използваме още десетилетия. Целта ни е да осигурим на хората обективен преход и работещи други възможности. Още през 2022-ра година община Перник ще влага лични средства в монтирането на апаратура за зелен водород в едно от учебните заведения в града ", даде обещание зам.-кметът на Перник Стефан Кръстев. Той беше единственият представител на община от България на COP26, поканен от Международната екологична организация -Световен фонд за дива природа- WWF.
И няма по-важно от това всички цели да се извършват, а отворените въпроси да се слагат на масата, когато всеки пратеник се върне вкъщи. Защото против естествените бедствия човек е безпомощен, когато те се случат, тогава ще е прекомерно късно. Проблемите с климата най-ясно демонстрира пропастта сред бедните и богати страни, само че най-малко към този момент признахме, че я има.
Снимка: UNFCCC
Още по тематиката Екология /, 11 ное 2021
С бурни диспути и през уикенда завърши климатичната конференция COP26 в Глазгоу, на която се събраха над 200 международни водачи. В последна сметка страните подписаха документ, наименуван “Глазгоуски климатичен пакт”.
Запазва се и се утвърждава задачата от Парижкото съглашение за климата за ограничение на повишението на температурата на Земята до доста под 2°C, а по опция до 1,5°C. В текста се загатват и нови научни открития от последните няколко години, които в допълнение акцентират обстоятелството, че стопляне от 1,5°C е доста по-безопасно от 2°C. Дотук добре.
Но задачата на Глазгоу беше страните да показват проекти за осъществяване на задачите т.н национално избрани цели, което не се случи. И тази година положителните пожелания и обешания преобладаваха над действително изпълнените цели. С актуалните ограничения, които страни като Китай и Индия декларират учените удостоверяват, че съумяваме да задържим покачването на температурите до към 1,8 градуса по Целзий, което е покрай задачите, само че под въпрос дали ще бъде задоволително.
В момента светът е по-близо до 2 градуса по Целзий, което неизбежно ще докара до повече естествени бедствия, суши, пожари, наводения, предизвестяват учените. Това ще засегне най-вече бедните и разрастващи се страни, само че и всички островни и крайбрежни градове, чиито живот и занаят зависи от природата.
Какво не реализираха и какво реализирана страните в договарянията за климата?
За пръв път в 26-годишната история на срещите на Организация на обединените нации за климата бяха упоменати поименно " изкопаемите горива " като главен провинен на климатичните промени. На масата беше сложена тематиката за потребността от преустановяване на дотациите за тях, равняващи се на 5,9 трилиона $ за 2020 година Решението в Глазгоу планува и поетапно да се понижи изгарянето на въглища. Тази упоритост обаче към момента е незадоволителна, защото не е подплатена с съответни периоди. Според прогнози на учените, новите обещания, в това число датите за климатична индиферентност - 2060 година за Китай и 2070 година за Индия, Австралия и Саудитска Арабия, към момента значат нарастване на температурите с сред 1.8 и 2.4 ℃до 2100 година.
В последната минута в съботa под натиска на Индия страните одобриха да отпадне терминът преустановяване на въглищата " phase out " с терминът понижаване на въглищата " phase down ".
По-рано Индия, Иран и няколко други страни показаха своето опълчване на препратките към последователното унищожаване на дотациите за въглища и изкопаеми горива.Много делегати показаха своето надълбоко отчаяние от предлагането на Индия. Преговарящите от Швейцария и Мексико дефинираха смяната отвън разпоредбите, тъй като е пристигнала толкоз късно.
Как български екоактивисти разчетоха посланията от Глазгоу?
Равносметката е в резюме, че има прогрес, само че сме надалеч от осъществяването на уговорките за задържане покачването на световната температура с не повече от 1,5 градуса по Целзий, разяснява Николай Петков от " За Земята ". Това е безвредният предел, който подсигурява, че няма да има заплаха за хората и за Земята.
Националните цели за всяка страна останаха за установяване през идната година на срещата в египетската столица Кайро. Страните одобриха удвояване на средствата за акомодация, само че механизмът, по който ще бъдат отпускани занапред ще се дефинира. Предвидените 100 милиарда $ за загуби и вреди също остават отворен въпрос. За следващата година остават и разискванията за средства за най-бедните страни, които няма да имат средства нито за акомодация, нито за предотвртаяване на вредите от естествените бедствия, породени от климатичните промени.
Липсата на консенсус по отношение на финансирането на загуби и вреди разочарова най-засегнатите страни, в това число Куба, Габон и Боливия, които споделиха, че решението за тях е недопустимо.
Но в полза на истината в никакъв случай не сме били толкоз покрай сложена цел от 1,5 градуса по Целзий, което несъмнено е прогрес в позитивна посока, сподели Петков.
" Споразумението е обнадеждаващо, само че ни чака още доста работа, с цел да превърнем политическите обещания в действителни закони за страните по света. България, да вземем за пример, е подписала контракт, че ще понижи въглеродните си излъчвания с 55 % до 2030 година, а доникъде на века ще се трансформира във въглеводородно-неутрална стопанска система. На процедура обаче, ръководещите не поемат съответен ангажимент по какъв начин да се трансформират енергийния, транспортния и земеделския бранш, с цел да можем в действителност да отчетем прогрес в тази сфера ", разяснява ръководителят на процедура " Климат и сила " във WWF България Георги Стефанов, който показа организацията на COP26.
Същото е с позицията на редица международни стопански системи, добави Апостол Дянков, старши специалист " Климат и сила ", WWF. Държавите дават обещание да се откажат от въглищата в избран интервал както да вземем за пример България споделя 2038 година, само че по какъв начин тъкмо ще се случи това на какви стадии и с какви различни източници никой не се наема да каже, същото вършат и водачите на най-големите замърсители в света като Китай, Русия и даже Съединени американски щати.
Страните си дадоха година пролонгация да формализират поетите задължения. Всичко е към момента на непринуден принцип и няма ясни задължения. Бедните и разрастващи се страни не получиха ясно заричане, че ще бъдат обезщетени за вредите, на които ще бъдат подложени от климатичните промени. Още по време на Парижкото съглашение бяха планувани годишни вложения от 100 милиарда $ за най-уязвимите страни на климатичните промени. Но и шест години по-късно няма механизъм, по който да се дефинира по какъв начин ще се дават тези пари и през какви фондове, разяснява Апостол Дянков.
На форума бяха реализирани и няколко спомагателни, само че доста значими съглашения.
Близо 130 страни, представляващи 90% от международния горски фонд, се споразумяха да спрат обезлесяването и загубата на гори до 2030 година, както и да влагат във възобновяване на гори и стабилно земеползване;
Над 100 страни се включиха в съглашение за редуциране с 30% на излъчванията от парниковия газ метан до 2030 година, като лимитират приключването на газа от нефтени и газови сондажи и реформират селското стопанство;
Неочаквано, Съединени американски щати и Китай излязоха с декларация за общи дейности в областта на климата през идващото десетилетие.
На срещата беше сложено началото на нов Алианс за отвод от петрола и газа в близко бъдеще.
В Глазгоу за първи път страните сложиха и тематиката за световен пазар на въглеродни излъчвания
сходно на Еврейската скица за търговия с излъчвания.
Форумът беше подложен на невeроятен напън от милиони жители и деятели.
Още една позитивна страна може да отчетем, страните поставиха главните за унищожаване на двойното отчитане на въглеродните квоти. Николай Петков от " За Земята " изясни, че няма да има опция един план за зелени вложения да се регистрира като прогрес както от страната, която го извършва, по този начин и от страната, на чиято територия се извършва. Но това още веднъж остава по-скоро поръчка и заричане.
Бурните реакции: Нашата нежна планета към момента виси на косъм
Президентът на конференцията Алок Шарма сподели, че договорката води до " прогрес във връзка с въглищата, колите и дърветата " и е " нещо значимо за нашия народ и нашата планета ".
" Нашата нежна планета виси на косъм ", сподели в изказване генералният секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутериш. " Все още чукаме на вратата на климатичната злополука. "
" Болезнено е, че дипломатическите старания още веднъж не съумяха да отговорят на мащаба на тази рецесия ", сподели Габриела Бучер, изпълнителен шеф на Oxfam International.
След 30 години договаряния по UNFCCC, COP26 в Глазгоу дава пагубен резултат от поетапно прекратвяне на въглищата към поетапно понижаване на въглищата, уточни Том Б. К. Голдтут, изпълнителен шеф на Местната екологична мрежа (Indigenous Environmental Network).
" Резултатът от COP26 ни заключва в още едно десетилетие на подправени решения, колониализъм и безотговорно принуждение над Майката Земя. Разширяването на въглеродните пазари, техническите ремонти и финансовите стратегии, позволяващи на историческите замърсители да усилят международното произвеждане на изкопаеми горива, единствено ще ускори климатичната изключителна обстановка. Последиците от COP26 са ужасни и ще повлияят на оцеляването на коренното население и локалните общности по цялата планета, като в същото време ще създадат малко за понижаване на световните излъчвания на парникови газове при източника. Много общности по света нямат време. "
" Чувствам се обезкуражен от нормалното довеждане докрай на COP26 в Глазгоу, само че съм обнадежден от голямата организация, осъществена от коренните общности по целия свят, както и от огромния брой световни жители, които не престават да алармират за заканите ". Нуждаем се от незабавни съкращения на добива на енергийни запаси, с цел да предотвратим скорошно изгубване. " сподели Панганга Пънговиуи, началник геоинженерство в Местната екологична мрежа. " Освен това сме зони за жертвоприношение и опити за богатите народи, които тестват теоретични решения върху нашите земи и тела. Ние към момента ще бъдем тук, ще приказваме истината и ще държим хората виновни. "
Какво значат дебатите за климата за България?
България като част от Европейското семейство и Европейски Съюз е част от развитите страни, които би трябвало да поемат съществени задължения за понижаване на климатичните промени. Европейски Съюз е водещ мотор на всички договаряния за по-сериозни и съответни задължения от страните. Европейски Съюз единствен има законодателство, което ясно е разписало задачите за отвод от въглищата в своя Зелен пакт и своята Зелена договорка, която планува отвод от въглищата до 2050 година. Но даже и Съюзът се пробва да изясни на доста от своите членове значимостта на бързите дейности за попречване на климатичните промени. Климатичните промени ще обиден всички страни, въпросът е че по-богатите ще могат евентуално да платят своите вреди, до момента в който по-бедните разрастващи се страни няма да съумеят. Това значи и в двата случая обаче загуба на природа, на храна и прехранване, на дом, загуба на човешки животи.
Трябва да бързаме, тъй като количествата на излъчванията отделени от индивида и човешките действия от дълго време надвишава потенциала на екосистемите за усвояване на парникови газове, и точно това е учреденият риск и цена, която човечеството може да се наложи да заплати. България попада в този географски пояс, който е мощно обиден от покачването на температурите и е допустимо ние да сме изправени пред ръба на непостижима цена и стойност от изменението на климата, което значи, че нашата страна би трябвало да работи про-активно, а не пасивно по тези тематики, напомни Георги Стефанов от WWF.
За Европейския съюз и България, срещата на върха за климата в Глазгоу значи неприемане на включването на изкопаемия газ и нуклеарната сила в таксономията за устойчиви вложения на Европейски Съюз, позволяваща приемане на обществена финансова поддръжка. Означава също интензивен енергиен и обективен преход във въглищните региони, където би трябвало да се основат новаторски работни места, посредством които да се преодолее както рецесията с енергийно бедните семейства, по този начин и да се даде опция на искащите да създават лична зелена сила. Не на последно място, значи акомодация на българските градове и природа, запазване на горите и влажните екосистеми и внедряване на решения, основани на природата и поглъщащи въглероден диоксид.
Финалното съглашение беше контрактувано с общите старания на международните водачи, договарящите делегати и десетки хиляди деятели и доброволци. Споразумението в Глазгоу проправя пътя за по-решителни дейности към края на въглищната енергетика в международен мащаб и адресира някои от основните въпроси, сложени пред делегатите, без обаче да обезпечава успокоение, че задачата от Париж ще бъде реализирана. На 2 ноември в конференцията се включи и служебният министър-председател Стефан Янев, който тогава акцентира, че преходът би трябвало да е еднообразно обективен за всички.
" В Перник нямаме илюзии, че можем да спрем да използваме въглищата на следващия ден или след две години. Но също по този начин нямаме илюзии, че можем да продължим да ги използваме още десетилетия. Целта ни е да осигурим на хората обективен преход и работещи други възможности. Още през 2022-ра година община Перник ще влага лични средства в монтирането на апаратура за зелен водород в едно от учебните заведения в града ", даде обещание зам.-кметът на Перник Стефан Кръстев. Той беше единственият представител на община от България на COP26, поканен от Международната екологична организация -Световен фонд за дива природа- WWF.
И няма по-важно от това всички цели да се извършват, а отворените въпроси да се слагат на масата, когато всеки пратеник се върне вкъщи. Защото против естествените бедствия човек е безпомощен, когато те се случат, тогава ще е прекомерно късно. Проблемите с климата най-ясно демонстрира пропастта сред бедните и богати страни, само че най-малко към този момент признахме, че я има.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ