Как беше поробена неутрална България – историята още помни
Световните историци и до през днешния ден настояват, че нито една друга страна, не е била толкоз неутрална, колкото е била България по време на Втората Световна война. Така сме запомнени, даже и след убийството на Борис III. Отричането към този момент понижава и все по-често откриваме, че западните медии обръщат внимание на хората, които са се спасявани тук. Добрите дейности и неутралното ще доведат до серия от катаклизми и осакатяване, чийто белези и рани ще не престават да се носят. Не е изненада, че немското разузнаване споделя на Хитлер:
„ Борис има темперамента на лисица, а не на вълк и ще се разкрие единствено при огромна заплаха с голяма принуда. “
След Първата Световна война е ясно, че Борис III не е подготвен за трона, той наследява своята корона от тръни, страна в рецесия и се пробва по всевъзможен метод да избави потъващия транспортен съд, освен това в една отровена политическа атмосфера, унищожаваща всички шансове против балканските стандарти. Не са малко отрязаните глави, не са малко и покушенията против самия цар. Опитът за прелом през 1934 година също клати доста съществено ситуацията, до момента в който през 1935 година не се разпуска цялото ръководство и точно той не поема контрола на страната. Балансирането на вътрешните фактори има своите позитиви, само че външното въздействие ще реши ориста на България.
Интересите на Германия по време на Втората Световна война са ясни – тя би трябвало да премине границите на България, с цел да нападне Гърция и да подсигури заливите. Преминаването през страната не става доста мъчно, 70% от търговията на родината ни е обвързана с Германия и след стоварване на немската войска на Дунав, Борис III е заставен да подпише съглашение за присъединението към тристранния пакт.
България би трябвало да нападне Гърция по искане на споразумението, само че по този начин и не го прави, сюжетът с Русия е еднакъв, въпреки и няколко пъти да се вършат сходни предложения от страна на Хитлер. За да има мир и съгласие и гневният австриец най-сетне да миряса, Борис III афишира по този начин наречената алегорична война на Съединени американски щати и Англия. Това е единственото, което може да се направи, само че географски видяно е изцяло невероятно и трите участника във военното стълкновение да влязат в пряк конфликт.
Има и една позитивна страна, България получава Източна Тракия и Западна Македония назад от Югославия. Гьобелс незабавно задейства пропагандата и изяснява, че Хитлер е имал доста положително и демократично схващане към Германия. Никой по-късно няма да обърне внимание на обстоятелството, че България ще налее милиони златни левове за бързото възстановяване на инфраструктурата. Хитлер не е толкоз демократичен по отношение на концепцията да се изпратят български бойци на съветския фронт. В Източна Прусия на 28 март 1942 година ще има тъкмо такава покана, само че този път с още едно искане – към 50 хиляди евреи да бъдат депортирани и предадени на Германия. Отказът е явен и за двете, като никой не може да преразкаже целият скандал сред Борис III и Хитлер.
Ханс Бауер по-късно ще показа, че Борис III е заложил всичко на фюрера, а в този момент осъзнава и какъв брой тъкмо излъган е бил. Българският монарх ще показа, че е желал да бъде свален от противников аероплан и по този начин да се завърши неговият живот, с цел да излезе от тази толкоз черна сага. След 2 седмици отива на обичаното си място – Мусала, а след още три дни ще съобщи, че има проблеми с дишането. Хитлер ще изпрати експерт в София, само че единствено след още четири дни на 28 август 1943 година ще пристигна и тъжната новина, че цар Борис III е умрял.
На 49 години, неговата диагноза е коронарна тромбоза, развила се разследване на планинското нанагорнище. Един от лекарите, дошъл от Берлин, по-късно ще показа, че това е била Балканска гибел. Самият Гьобелс ще напише в дневника си, че Хитлер му е декларирал по какъв начин тази гибел би трябвало да се счита за отрова, а не за трагичен случай, само че самият той не схваща кой е направил отровата. След гибелта на Борис III, малко на брой ще повярват, че е умрял от естествена гибел. Симеон II ще наследи трона, въпреки и единствено на 6-годишна възраст и ще бъде направляван от 3-ма регенти, като един от тях ще е чичото на Симеон II. Мощният вакуум, основан от Борис III ще притегли вниманието и на английското разузнаване и тъкмо това ще сътвори още пагубни резултати.
Позицията на британците ще е обвързана с наблюдаването на събитията и чистия опортюнизъм, който следва. Винаги това е бил отговорът на разузнаването, когато са запитани какво тъкмо могат и би трябвало да създадат.
През 1942 година комунистическата партия в страната, по заповед от Москва, стартира да се противи на алианса с Хитлер, който и дотогава действително не съществува. Създава се цяла акция на отечествения фронт, която включва убийства, саботажи, партизански боеве и опозиция в планините. Българските комунисти, които най-често се борят против постоянната българска войска, даже съумяват да се побратимят с партизаните на Тито в Югославия. Майор Мостин Дейвис и още 4-ма души ще се включат на един от най-дългите походи – цели 84 дни – с цел да се свърже с Отечествения фронт. На няколко пъти ще избяга от българската войска, преди да реализира контакт.
Изненадата му е голяма, когато се оказва, че партизаните са лоялни на Москва, а не на София. Дейвис ще разбере, че Отечественият фронт е либерален и съпротивата е от 12 хиляди бойци. Истината е, че комунистите имат идеален надзор и самият фронт е едвам от 2000 души, до момента в който той смият се среща с едвам 200 индивида.
Прави се втора задача и майор Франк Томпсън скача в Югославия на 25 януари 1944 година Майор Джон Хеникър ще г посрещне и двамата ще отидат още веднъж до България, с цел да се срещнат с Отечествения фронт. Томпсън не остава удивен, той показва, че е признателен, че няма да се занимава с тези хора, които са от най-ниската каста и мнозина са дезертьори от града. За разлика от югославските партизани, българските имали комична и даже страшна визия, която не се оправдава с опит или някакво друго военно умеене.
Българските партизани се разхождат из провинцията под зорките очи на информатори, нямат нито храна, нито карти и постоянно техните задачи се на един час разстояние с камион от София. Хеникър се прибира на време, когато Българската войска най-сетне потегля с 12 хиляди боеца против скромният печален фронт.
Дейвис също изчезва и никой не знае неговата орис. Томпсън оцелява, когато български патрон прострелва неговият речник, до момента в който се пробва да избяга от засада. Същият е хванат и екзекутиран на 5 юни 1944 година Радио операторът е единственият човек, който съумява да избяга. Едва по-късно ще бъде предадено, че фокусът би трябвало да се насочи към Югославските партизани, които са се потвърдили като по-ефективна мощ от българските – прочее, те се разказват като изцяло безполезни.
Официалната причина е неприятно време. Лошото време се дефинира като липса на оръжия, а това води до липса на сили, които да се борят против формалната власт. Разузнаването има вяра, че благодарение на повече оръжие и вниманието на Дейвис, партизаните ще могат да освободят точни местоположения и по-късно да основат цели замъци, с които да се борят. Самата идеология не се случва толкоз елементарно и финалът е повече от явен. Само 3 месеца след разстрела на Томпсън, септемврийското начало на 1944 година ще начертае бъдещето на страната. София ще бъде бомбардирана от американци и англичани, стопанската система ще колабира, по-късно руснаците ще поемат надзор над Румъния, а малко по-късно и София ще падне, прекратявайки присъединяване си в Тристранния пакт. Започват договаряния със съдружниците, посредством консула на България в Турция, като оферират даже коалиция с Отечествения фронт. По-рано Чърчил към този момент се е споразумял със Сталин и е предложил 75% от въздействието да бъде руско, само че Сталин е изискал точните 100%.
Червената войска завладява София и българите се подреждат на пътя, с цел да приветстват руските танкове и бойци. Отечественият фронт е към този момент от 9000 души, които завладяват над 150 градове и села, в това число и София, само че благодарение на армията.
Само месец по-късно ще бъде изпратена делегация, която да подпише помирение с Москва. България е паралелно до Финландия в една единствена задача – спасяването на евреите си. Борис III е приет от Израел за праведник на света, само че по-късно купата е отнета за депортирането на 11 343 евреи в окупирана Македония. Неговите бранители ще настояват постоянно, че въпросните не са били с българска народност и самата територия е била под ефикасен немски надзор по това време, само че това няма значение.
Българската войска от близо 450 хиляди души ще се включи на страната на Съюз на съветските социалистически републики и ще премине през Югославия, Унгария и по този начин до Австрия. Руснаците ще водят една нова война, против самите българи. Повече от 40 хиляди ще бъдат арестувани или екзекутирани. Симеон II получава правото да си тръгне без да бъде нападан, само че това ще бъде напълно с благословията на руснаците.
Тримата регенти ще застанат голи пред отряда за разстрел на 2 февруари 1945 година Същото се чака от министрите. Никола Петков ще изживее сходното, изключително откакто е задържан, до момента в който е на мястото си в Народното събрание, а по-късно е обесен през септември 1947 година С него завършва и всякаква форма на народна власт. България е подарена на комунистите и на практика унищожена. До 1990 година този режим ще носи най-различни последствия, по-често отрицателни, за жителите си.




