Световната история често може да даде впечатляващи примери за злодеи.

Рихард Зорге – шпионинът, немският поет и рицар-разбойник

Световната история постоянно може да даде впечатляващи образци за злодеи. Някои се трансформират в диктатори, други се трансформират в палачи, а от време на време историята залага и на шпиони. През Втората Световна война има едно име, което може да се похвали като безспорен състезател на руското разузнаване, както и на непоносим човек, с който никой не желае да дружи. Самият Рихард е прочут със своите впечатляващи шпионски изцепки. Неговата първа и огромна обич е комунизма, а по-късно се подреждали високите опасности и любовта към патологични неистини. Ако можеше да приказва за себе си, Рихард щеше да се показа като един от съвършените принадлежности на войната.

Въпреки това историята го познава като обожател на дивата страна на живота. Неговата обичана част са алкохола и дамите. Колкото по-често пие, толкоз по-често споделя на всички, че е същински пияч и другар на Сталин. А в случай че това не е задоволително, когато се напивал, той се качвал на колата и блъскал всичко, което види на пътя си. Това също не задоволявало сътрудник Зорге. Когато имал опция да преспи с дамата на сътрудник или различен сътрудник – правил го. След няколко напитки започвал да се показва като оня известен немски романтик, рицар-разбойник и още доста други изтънчени суперлативи – специфична автореклама на сътрудника.

И въпреки всичко ще попитате кой тъкмо е той. Рамзи (псевдонима му) се е изявявал като публицист в Германия и Япония. И до момента в който пуска приятелско ухо на всички места, Зорге се озовава на вярната линия и беседва с някои от най-елитните фигури. Неговите информатори се срещат непосредствено с Хитлер, до момента в който японските му приятели постоянно наблюдават бъдещите проекти на страната и без да подозират същинските планове на своя добър европейски другар, бързат да ги споделят. Човекът зад кодовото име Рамзи не е чак толкоз благополучен и сполучлив. За 9 години в Токио съумява да събере повече международни секрети, в сравнение с някой различен прочут разузнавач. Неговата работа го изпраща в меката на изгубените светове и обстоятелството, че в никакъв случай няма да срещне себеподобен, с който да показа наученото.

В шпионския свят е фигура, която знае доста, само че не познава никой различен с изключение на своите информатори. Точно затова пропилява огромна част от времето си в питейните заведения в Шанхай и Токио. Нещо по-лошо, до момента в който Рихард споделя мнението и на двете страни, когато би трябвало да се задейства и работи за родината си, той изпитва съществени проблеми.

Всички, в това число Зорге, са в възторг, когато съумяват да поделят Полша и като че ли всичко върви прелестно в идеологически свят на шпионина. Приказката траяла до 22 юни 1941 година Хитлер щял да нанесе удар по Съветския съюз, без да подозира, че Сталин споделял сходни хрумвания още предходната година. Проблемът бил, че Зорге не знаел за проектите на Сталин. Какво можем да подозираме за проектите на Хитлер – точно Зорге изпреварва събитията и споделя, че би трябвало нахлуване следва. Никой не повярвал и още по-страшното – всички мислили, че е двоен сътрудник. Следващата спирка била Япония.

Страната не била доста съответна през по-голямата част от присъединяване си във Втората Световна война. Страната на изгряващото слънце хранела апетити за оризовите полета на Индокитай и петролните кладенци в Източна Индия, имало алтернативи за възможна инвазия Сталин ще насочи бойците си за защита на Москва или ще ги изпрати да стопират японското настъпление.

Краят на книгата настава през октомври 1941 година с лова на вещици. Повечето признават с вярата, че ще бъдат третирани като шпиони и най-вероятно ще могат да оцелеят до края на войната, само че Зорге не споделя нищо. През последните години е канен няколко пъти в Москва, само че отхвърля да се завърне. Съмненията за евентуално изменничество са още по-засилени в Москва, никой не подозира, че Рихард е правил брилянтно своята работа и плащал жестока цена за всичко това.

Повечето членове на шпионския кръг се показват за почтени и положителни. Хотсуми Озака (работил със Зорге) ще показа, че е давал информация единствено в името на мира, а не на войната. И най-жалкото в цялата картина с евтини предатели е, че японската загадка полиция от дълго време засичала всички известия към Москва. Достойснството било едно от последните качества на хванатия и вместо Зорге да изиска амнистия, той се надявал, че ще бъде избавен. Един от най-хубавите шпиони е обесен в Япония през 1944 година

И по този начин излиза наяве, че един от най-хубавите руски шпиони, правилен само на идеята и специалността си, най-после е зарязан като куче. Никой различен не желал да признае, че е сбъркал с преценката за този кадър. Неговият максимален изменник е Макс Клаузен. Същият бързо обяснил, че е изгубил религия към режима и своите предходни господари. Зорге до през днешния ден се дава за образец като един от най-хубавите съветски шпиони, съумели да стигнат до най-високото държавно равнище.