Световната футболна легенда Джанфранко Дзола даде ексклузивно интервю за предаването

Световната футболна легенда Джанфранко Дзола даде извънредно изявление за предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Италианецът бе определен за най-хубав състезател в историята на Челси. Преди да стигне до „ Стамфорд Бридж “, той ликува с шампионската купа на Италия дружно с Диего Марадона в Наполи. По-късно игра паралелно с носителя на „ Златна топка “ Христо Стоичков в Парма. Беше част и от „ скуадра адзура “ при спечелването на сребърните медали от мондиала в Съединени американски щати през 1994 година Дзола вкара гол още в 30-ата секунда на финала за КНК през 1998 година Благодарение на него Челси победи Щутгарт на Красимир Балъков с 1:0 в Стокхолм.

- Здравейте, сеньор Дзола! Изглеждате в отлична форма. За последно ви видяхме на снежното международно състезание в Ароза. Не ви ли беше студено?

- Беше ми за първи път, само че да ви призная - уповавам се, че няма да е за последно.

- Как се чувствахте като една от най-големите звезди измежду толкоз звезди?

- Атмосферата беше прелестна. Не чаках да има толкоз доста почитатели. Явно хората в планината обичат футбола.

- За какво си говорите с другите звезди, откакто не сте се виждали дълго време?

- Темите са най-различни. Най-често любопитстваме по въпроса кой с какво се занимава сега, къде живее.

- Да се върнем 25 години обратно, когато играехте в Парма дружно с Христо Стоичков. Какво помните от тези времена?

- Христо беше международна звезда. Дойде при нас от Барселона. Безспорно неговото наличие увеличи доста качеството на Парма, а и интереса към нас. За страдание, Христо остана единствено една година в Парма и това е действително единственият сезон, в който сме били дружно. Но беше задоволителен, с цел да се уверя в пряк контакт, че Стоичков е прелестен човек и футболист.

- Парма взе Христо като настоящ притежател на " Златната топка ". Вие пък бяхте най-голямата звезда в клуба. Помните ли какво му казахте при първата ви среща?

- Да – разгласих му, че съм доста благополучен от обстоятелството, че ще играем дружно. Всички в Парма се радвахме, когато научихме новината за прехвърлянето. Искахме да се развием, да станем по-голям клуб и ни трябваше човек като Христо.

- Защо Стоичков остана единствено една година?

- Той беше свикнал на радикално друг жанр в Барселона. Точно това му попречи. Трябваше да го пускат на непривични за него постове в офанзивата с нови задания. Така се стигна до бързата разлъка, само че неговите заслуги за Парма през тази година са неоспорими.
- Как си партнирахте на терена?

- Нямахме никакви проблеми. Неприятно за Христо беше, че Парма залагаше на система с двама нападатели и тя не му харесваше. Не беше най-хубавата му позиция да бъде на върха на офанзивата.

- Преди неговото идване в Парма вие спечелихте с тима Купата на УЕФА и Суперкупата на Европа. Какво значат тези титли за вас?

- Много бяха значими освен за мен, само че и за Парма. Те ни демонстрираха, че сме тим, който може да печели купи. Удоволствието от тях беше огромно.

- В двата финала за Суперкупата на Европа през 1993 година първо паднахте с 0:1 вкъщи от " Милан ", само че победихте с 2:0 на " Сан Сиро ". Как направихте подобен поврат?

- Част от играта е. Резултатът от първия мач е значим, само че не дава титли. Има и реванш. Важно е да вярваш, а ние тръгнахме с доста религия за Милано.

- Вие сте първенец на Италия с един доста обичан клуб - Наполи. Там бяхме дружно с Диего Марадона. Какъв човек беше дон Диего в най-силните му години?

- За мен беше необикновено прекарване. Още при започване на кариерата си имах шанса да играя с един от най-великите. Марадона не беше единствено огромен футболист. Беше човек с голямо сърце. Съдбата ми даде опция тогава да съм паралелно до Марадона, до Карека.

- Знаем, че тифозите на Наполи са доста шумни.

- Не, не са шумни. Те са фантастични! През тези години аз можах да се докосна и насладя до най-хубавото от двамата.
- Какво е за неаполитанските почитатели Марадона?

- Господ. Месия. Което си изберете. Отношенията сред Диего и тифозите на Наполи са безконечни.

- Какво е да вземеш фланелката с №10 от него?

- Огромна отговорност. Знаех, че би трябвало да дам повече от това, което мога. Мисля, че като цяло се оправих.

- Днес огромното съпоставяне е сред Марадона и Лео Меси. Какво е вашето мнение?

- Винаги е мъчно да се отговори на този въпрос. Двамата са разнообразни футболисти от разнообразни столетия. Аз съм играл с Марадона и съм мощно повлиян от неговото наличие. Затова ми е елементарно да посоча Диего. Но няма да е заслужено за Меси, който също е прословут футболист.
- Марадона и нашият Христо минават за " луди глави " във футбола. Кой е от горната страна в това състезание?

- Мисля, че Христо е в действителност доста вманиачен. Но Диего... О, той е на върха в това.

- Бихте ли ни разказали някоя луда история със Стоичков?

- Забавно момче беше в заниманията и несъмнено ми харесваше да упражняваме дружно. Любимият му номер беше да стреля във вратата от всевъзможни обстановки. Понякога опитваше даже от 40 метра и да – улучваше. Не обичайна, а дребна врата до нея. И когато улучваше, даваше по 10 паунда на хората от щаба. С нас хващаше басове дали ще вкара. И ще ви призная - множеството пъти печелеше. - След Италия отидохте във Висшата лига. С какво ви завоюва Челси?

- Случи се през 1996 година. Събитията в Парма не вървяха добре, тимът също отслабна. Беше в края на годината. И аз, и Парма взехме решение, че това е верният ход за всички.
- Още в първия ви сезон спечелихте Купата на Англия, а вие вкарахте прелестен гол против Ливърпул.

- Разбира се, че го помня. Невероятно бе, че стартирах престоя си с трофей. Челси не беше печелил нищо в продължение на 20 години. Атмосферата в клуба се оказа страхотна и триумфът даде самочувствие за развиване, което в следствие се случи.

- Каква е разликата сред италианския и британския футбол?

- В момента британският футбол е на върха като класа. Нивото във Висшата лига е недостижимо за другите. Повечето от най-големите футболисти в света са в британските тимове. Същото се отнася и за треньорите. За мен няма никакво подозрение, че това е най-силното състезание.

- Парма завоюва КНК, само че без вас. Вие пък успяхте с Челси. Помните ли, че разочаровахте доста българи с гола си във финала през 1998 година против Щутгарт?

- Защо да съм ви разочаровал?

- Защото в Щутгарт играеше нашият Красимир Балъков.

- О, сетих се. Красимир беше огромен състезател. Дори преди няколко години се видяхме и си спомнихме за този край.

- Как се случи това - влязохте като запаса и след 30-ина секунди вкарахте гол? Просто обстановка или … треньорско предписание?

- Беше добра композиция на нашия тим. Денис Уайс ми подаде ужасно топката и невъзмутимо вкарах.

- Какво е мнението ви за Балъков, който победихте в този ден?

- Много техничен футболист, който можеше да завоюва финала за Щутгарт. За благополучие ние триумфирахме.
- По вашето време в Челси хегемон във Висшата лига беше Манчестър Юнайтед. Защо бе толкоз мъчно да се скапе превъзходството на сър Алекс Фъргюсън?

- Трябва да отбележим, че Арсенал също беше доста мощен по това време. Но сър Алекс в действителност имаше способността да печели трофеи.

- Как приехте, че почитателите на Челси ви избраха за най-хубав футболист в историята на клуба през 2003 година?

- Бях доста горделив и доста разчувстван. Във футбола печелиш доста мачове, само че също по този начин и постоянно губиш. В подобен миг разбираш, че си постигнал нещо в действителност особено. Тогава разбрах изрично - в действителност съм карал почитателите на Челси да бъдат щастливи.

- Имате и медал от Британската империя. За какво ви го дадоха?

- И до ден сегашен се запитвам защо…

- Вестник " Сън " ви дефинира като втория най-хубав актьор измежду чужденците в британския футбол след Джордж Бест.

- Още едно голямо самопризнание. Англичаните постоянно са се отнасяли великолепно с мен. Комуникацията ми и изобщо престоят ми на Острова като цяло ме карат да се усещам във Англия като вкъщи си.

- Съжалявате ли, че не бяхте футболист на Челси в ерата на Роман Абрамович?

- Малко - да. Защото по времето на Абрамович Челси стана първенец нееднократно, стартира постоянно да печели титли. Но няма от какво да се окайвам. Аз също имах моето прелестно време на " Стамфорд Бридж ". Не мога да трансформира историята.

- Как хора като Абрамович трансформираха футбола? Влязоха също доста арабски шейхове и американски богаташи.

- Челси имаше голям шанс, че Абрамович влезе в клуба. Благодарение на такива хора във футбола се наляха големи пари. Роман сподели, че има качествата и средствата да изведе Челси до друго равнище. Лично аз съм му доста признателен за това.
GIANFRANCO ZOLA was a little Magician at Chelsea pic.twitter.com/sklx7NuS6l
— 6th Stand CFC (@6thStand) June 20, 2020 - В кариерата си сте спечелил доста титли. Къде измежду тях ще наредите влизането ви в Серия А с Каляри?

- Като най-емоционалния миг в кариерата ми. През целия си живот бях играл десетки мачове против Каляри. А ориста ми даде шанса даже на 37 години да се завърна на остров Сардиния - мястото, където съм роден. Получих шанса да дам своя дял за мястото, което постоянно ще ми е на сърцето. Не съм спечелил нищо с Каляри, само че моментът със завръщането ни в елита ще остане специфичен за мен.

- Знаете ли, че сте на пето място по голове от директен свободен удар в италианския футбол? И кои са пред вас?

- Не, не знам.

- Ще ви ги кажа - Франческо Тоти, Роберто Баджо, Андреа Пирло и Синиша Михайлович.

- Аз пък ще ви кажа, че напуснах доста рано Серия А и не съм играл толкоз дълго в италианския футбол. Като виждам тези имена, мисля, че единствено Михайлович биеше по-добре фаулове от мен.

- Стоичков също беше занаятчия на директния свободен удар. Как си поделяхте отговорността в Парма?

- Винаги имаше пердах. Но най-после сключихме помирение. Аз биех отдясно, а той – отляво.

- Бяхте част от националния тим на Италия на международното през 1994 година. Няма по какъв начин да не помните, че победихте България на полуфинала. Какво мислите за нашия отбор, а и за мача?

- Много мощни бяхте. Около Христо бяхте построили тим, който можеше да победи всеки. Конкретно за мача Роби Баджо направи огромната разлика. Вкара и двата гола.

- След мача в България неведнъж сме упреквали съдията Жоел Киню, че не отсъди втора дузпа за България. Вие какво ще кажете по въпроса?

- Ще ви отговоря, че в никакъв случай не разясня реферите. Разбирам разочарованието на българите, на Стоичков съответно. Но в края на краищата мисля, че Италия справедливо завоюва полуфинала. България игра доста мощно, само че ние бяхме въпреки всичко по-добрите.

- Защо загубихте с дузпи финала от Бразилия?

- Не бяхме в най-хубавото си положение във финала. Още в 15-ата минута един от нашите се контузи, а най-малко още 4-5 души имаха крампи. Атмосферните условия бяха ужасни. Не си мислете, че в този момент диря опрощение. Дадохме всичко от себе си, само че в подобен край, с цел да спечелиш би трябвало да си в най-хубавата допустима кондиция. Накрая нямахме шанс - Бразилия ни победи с дузпи.
- Помните ли други мачове против български противници?

- Не, мисля, че не съм играл.

- Не е правилно - с Челси срещнахте Левски за Купата на УЕФА.

- А, правилно, че е по този начин. Беше толкоз от дълго време, че нямам към този момент спомен.

- Започнахте треньорската си кариера в Бирмингам. Как се справяте в този отрасъл?

- Аз настоявам, че започнах треньорската си кариера, когато бях на 10 години. Винаги съм се стремял да се изучавам, да запаметявам какво прави наставникът на отбора. Много ми харесва да бъда треньор.

- Италианските треньори постоянно са диктували модата. Като стартираме от Еленио Ерера, минем през Ариго Саки, Карло Анчелоти и Фабио Капело. Какво е специфичното в италианския жанр на игра?

- По света доста харесват италианските треньори, тъй като са съвършено готови тактически. Те постоянно могат да завоюват мач с мозъка си. С тактиката и тактиката си. А това е безпределно значимо.

- Кои са най-хубавите италиански треньори?

- Играл съм под управлението на мнозина. Ариго Саки е един от тази екстракласа сигурно. Той промени разбиранията за футбола през 90-те години.

- И най-после вашият някогашен съотборник Роберто Манчини промени италианския народен тим като селекционер. Направи връх по победи в европейските квалификации. До къде ще стигне " скуадра адзура " под негово управление?

- Италия в действителност се показа доста мощно и се класира безапелационно за европейското състезание. Все отново мисля, че още ни липсват някои елементи, с цел да бъдем номер едно. Ще забележим новата формула на шампионата в разнообразни страни. Интересно ми е по какъв начин ще работи.

- Тази скица има доста критици?

- Нека да приказваме и да я разясняваме съответно, когато приключи. Със сигурност ще има и позитиви, и негативи.

- Кой е вашият любимец?

- Италия може да е една от изненадите. Испания за мен е любимец номер едно. Белгия е доста мощен тим. Англичаните също оформиха мощен състав. Не можем да отписваме Германия и Нидерландия. Ще е доста забавно.