Световната банка обяви какви са шансовете на България да приеме еврото през 2025 г.
Световната банка разгласи какви са възможностите на България да одобри еврото през 2025 година.
Ето какво се споделя в техен разбор, представен от " Нова телевизия ":
" Икономиката на България се забави през 2023 година в синхрон с трендовете на основните търговски сътрудници. Инфлацията продължава да се забавя, само че темпото е постепенно и излага на риск кандидатурата на страната за присъединение към еврозоната през 2025 година. Реалните нараствания на заплатите изпревариха растежа на продуктивността през 2023 година, подхранвайки опасенията по отношение на конкурентната дарба. Повторната ескалация на политическата неустановеност заплашва програмата за промени на държавното управление.
Макар България последователно да се приближава до междинните приходи в Европейски Съюз, нейният път на развиване остава несиметричен. До 2022 година нейният Брутният вътрешен продукт на глава от популацията доближи 62,1 % от междинния за Европейски Съюз на глава от популацията по паритет на покупателната дарба, само че България остава най-бедната страна членка. Освен това институционалните и управническите недостатъци не престават да попречват по-бързия напредък и развиване на продуктивността на страната. България съумя да преодолее последните рецесии относително добре, не на последно място с помощта на навременната фискална поддръжка за семействата и бизнеса. Икономическият напредък означи единствено сдържан спад през 2020 година, последван от мощно възобновяване през 2021-2022 година Фискалната позиция остана мощна макар увеличените дискреционни разноски в отговор на шоковете. Крайният недостиг не надвиши границата от 3 % в нито една от годините на рецесията, а общественият дълг – при плануваните 23,8 % от Брутният вътрешен продукт през 2023 година – остава измежду най-ниските в Европейски Съюз.
През 2015-2020 година икономическият напредък на България усъвършенства виталния стандарт на междинните и най-бедните 40 % от семействата. Тези усъвършенствания доведоха до доста понижение на бедността през интервала с 9,6 процентни пункта (използвайки линията на беднотия от 6,85 щатски долара). Въпреки това през 2021 година тази позитивно наклонността беше обърната заради инфлационния напън и понижените равнища на претовареност измежду неквалифицираните. В относително отношение равнищата на беднотия остават релативно високи по стандартите на Европейски Съюз. По същия метод неравенството в България е най-високото в Европейски Съюз години наред, като през 2021 година коефициентът Джини е 40,8.
От началото на 2021 година страната страда от политическа неустойчивост и загуби инерция на промените. Това беше за малко прекратено от две краткотрайни постоянни държавни управления, които се пробваха да усилят напъните си и да изпълнят главните цели на политиката, в това число значими стадии според Националния проект за възобновяване и резистентност. И въпреки всичко възобновените политически разтърсвания заплашват да върнат страната назад в спиралата на предварителните избори с понижено предпочитание за промени.
Въпреки стагнацията на някои от основните експортни пазари, българската стопанска система съумя да се задържи с помощта на мощното частно ползване. Въпреки това разрастването на стопанската система се забави до 1,8 % през 2023 година, защото мощното ползване на семействата (+5,4 процента) и пониженият принос от негативния чист експорт съпътстваха стагниращото държавно ползване и спада на брутното капиталообразуване. Последният спадна с 18,1 % заради понижаване на запасите, насъбрани през 2021-2022 година, и евентуално предпазливостта на бизнеса да реинвестира.
Забавянето на икономическата интензивност докара до сдържан спад на заетостта през втората половина на годината. И въпреки всичко номиналните заплати продължиха да нарастват с двуцифрени темпове на годишна база през 2023 година По този метод растежът на действителната междинна заплата се приближи до 5 % за 2023 година, надвишавайки растежа на продуктивността на труда и подхранвайки опасенията по отношение на конкурентната дарба на страната.
Растежът на потребителските цени продължи да се забавя през 2023 година, с цел да доближи 3,8 % на годишна база до януари 2024 година Въпреки това дезинфлацията е мудна и междинната годишна инфлация доближи 15-годишен връх от 9,5 % през 2023 година След бързото утежняване на фискалната позиция при започване на 2023 година салдото се усъвършенства по-късно през годината, защото ограниченията за подсилване на събираемостта на приходите дадоха резултат.
Прогнозите на Световната банка демонстрират, че фискалният недостиг е достигнал 2,4 % от Брутният вътрешен продукт през 2023 година, или под тавана от Маастрихт от 3 %. Текущият отчет на Европейска комисия за готовността на България за присъединение към еврозоната се чака през юни 2024 година За момента инфлацията остава единственият провокационен аршин от Маастрихт за присъединение, само че разликата сред действителните темпове на инфлация и референтната линия се свива бързо. Намаляването на бедността (използвайки линията на беднотия от 6,85 $) ще се забави през 2023 година и ще доближи 5,12 %, най-много заради забавения стопански напредък и към момента високите цени на храните и силата, които се отразиха неподходящо на тези, чиито номинални заплати не са в крайник с инфлацията. Тежестта на разноските за сила варира в другите семейства заради разнообразни модели на ползване и енергийни потребности, като семействата на самотни възрастни хора са изключително наранени.
Предполага се, че растежът на стопанската система ще се ускори през 2024-2025 година с предстоящото възобновяване в еврозоната. Целта на България да се причисли към еврозоната през 2025 година може да бъде сложна, само че не и невъзможна за реализиране, в случай че има устойчиво държавно управление и наклонността на дезинфлация продължи през идващите месеци, както се чака. Дори банковият бранш да остане постоянен и високорентабилен (с чистата облага от 64 % през 2023 г.), продължаващата кредитна агресия на строителния взрив, подхранва опасенията по отношение на натрупването на кредитен балон за строителство. Последното може да докара до мъчителна промяна и увеличение отсега нататък на необслужваните заеми, чийто размер бе с 3,63% в края на 2023 година.
Кредитният напредък остана съвсем непрестанен при 12,4% на годишна база в края на 2023 година (срещу 12,7% в края на 2022 г.), като заемът за семействата даже се форсира до 15,9% по отношение на 14,6% в края на 2022 година По същия метод разрешителните за градеж на жилищни здания продължиха да нарастват с двуцифрени темпове през последното тримесечие на 2023 година.
Политическите опасности още веднъж се изостриха след несполучлива ротация на премиерския пост сред двамата сътрудници от ръководещата коалиция, която предишния месец смъкна последното постоянно държавно управление. Сега страната се насочва към нов кръг от предварителни избори – 6-ти за към три години – които заплашват да забавят в кратковременен проект промените и да застрашат постигането на основни цели на политиката като участие в еврозоната. Бюджетът на държавното управление дефинира (на парична база) фискалния недостиг от 3 % за 2024 година на фона на амбициозна стратегия за финансови разноски. По този метод консолидацията наподобява е отсрочена след 2024 година Предвижда се настоящата сметка да резервира лекия си остатък през 2024-2026 година заради предстоящата низходяща промяна на вносните цени на главните първични материали и увеличението на чистия експорт на услуги ".
Ето какво се споделя в техен разбор, представен от " Нова телевизия ":
" Икономиката на България се забави през 2023 година в синхрон с трендовете на основните търговски сътрудници. Инфлацията продължава да се забавя, само че темпото е постепенно и излага на риск кандидатурата на страната за присъединение към еврозоната през 2025 година. Реалните нараствания на заплатите изпревариха растежа на продуктивността през 2023 година, подхранвайки опасенията по отношение на конкурентната дарба. Повторната ескалация на политическата неустановеност заплашва програмата за промени на държавното управление.
Макар България последователно да се приближава до междинните приходи в Европейски Съюз, нейният път на развиване остава несиметричен. До 2022 година нейният Брутният вътрешен продукт на глава от популацията доближи 62,1 % от междинния за Европейски Съюз на глава от популацията по паритет на покупателната дарба, само че България остава най-бедната страна членка. Освен това институционалните и управническите недостатъци не престават да попречват по-бързия напредък и развиване на продуктивността на страната. България съумя да преодолее последните рецесии относително добре, не на последно място с помощта на навременната фискална поддръжка за семействата и бизнеса. Икономическият напредък означи единствено сдържан спад през 2020 година, последван от мощно възобновяване през 2021-2022 година Фискалната позиция остана мощна макар увеличените дискреционни разноски в отговор на шоковете. Крайният недостиг не надвиши границата от 3 % в нито една от годините на рецесията, а общественият дълг – при плануваните 23,8 % от Брутният вътрешен продукт през 2023 година – остава измежду най-ниските в Европейски Съюз.
През 2015-2020 година икономическият напредък на България усъвършенства виталния стандарт на междинните и най-бедните 40 % от семействата. Тези усъвършенствания доведоха до доста понижение на бедността през интервала с 9,6 процентни пункта (използвайки линията на беднотия от 6,85 щатски долара). Въпреки това през 2021 година тази позитивно наклонността беше обърната заради инфлационния напън и понижените равнища на претовареност измежду неквалифицираните. В относително отношение равнищата на беднотия остават релативно високи по стандартите на Европейски Съюз. По същия метод неравенството в България е най-високото в Европейски Съюз години наред, като през 2021 година коефициентът Джини е 40,8.
От началото на 2021 година страната страда от политическа неустойчивост и загуби инерция на промените. Това беше за малко прекратено от две краткотрайни постоянни държавни управления, които се пробваха да усилят напъните си и да изпълнят главните цели на политиката, в това число значими стадии според Националния проект за възобновяване и резистентност. И въпреки всичко възобновените политически разтърсвания заплашват да върнат страната назад в спиралата на предварителните избори с понижено предпочитание за промени.
Въпреки стагнацията на някои от основните експортни пазари, българската стопанска система съумя да се задържи с помощта на мощното частно ползване. Въпреки това разрастването на стопанската система се забави до 1,8 % през 2023 година, защото мощното ползване на семействата (+5,4 процента) и пониженият принос от негативния чист експорт съпътстваха стагниращото държавно ползване и спада на брутното капиталообразуване. Последният спадна с 18,1 % заради понижаване на запасите, насъбрани през 2021-2022 година, и евентуално предпазливостта на бизнеса да реинвестира.
Забавянето на икономическата интензивност докара до сдържан спад на заетостта през втората половина на годината. И въпреки всичко номиналните заплати продължиха да нарастват с двуцифрени темпове на годишна база през 2023 година По този метод растежът на действителната междинна заплата се приближи до 5 % за 2023 година, надвишавайки растежа на продуктивността на труда и подхранвайки опасенията по отношение на конкурентната дарба на страната.
Растежът на потребителските цени продължи да се забавя през 2023 година, с цел да доближи 3,8 % на годишна база до януари 2024 година Въпреки това дезинфлацията е мудна и междинната годишна инфлация доближи 15-годишен връх от 9,5 % през 2023 година След бързото утежняване на фискалната позиция при започване на 2023 година салдото се усъвършенства по-късно през годината, защото ограниченията за подсилване на събираемостта на приходите дадоха резултат.
Прогнозите на Световната банка демонстрират, че фискалният недостиг е достигнал 2,4 % от Брутният вътрешен продукт през 2023 година, или под тавана от Маастрихт от 3 %. Текущият отчет на Европейска комисия за готовността на България за присъединение към еврозоната се чака през юни 2024 година За момента инфлацията остава единственият провокационен аршин от Маастрихт за присъединение, само че разликата сред действителните темпове на инфлация и референтната линия се свива бързо. Намаляването на бедността (използвайки линията на беднотия от 6,85 $) ще се забави през 2023 година и ще доближи 5,12 %, най-много заради забавения стопански напредък и към момента високите цени на храните и силата, които се отразиха неподходящо на тези, чиито номинални заплати не са в крайник с инфлацията. Тежестта на разноските за сила варира в другите семейства заради разнообразни модели на ползване и енергийни потребности, като семействата на самотни възрастни хора са изключително наранени.
Предполага се, че растежът на стопанската система ще се ускори през 2024-2025 година с предстоящото възобновяване в еврозоната. Целта на България да се причисли към еврозоната през 2025 година може да бъде сложна, само че не и невъзможна за реализиране, в случай че има устойчиво държавно управление и наклонността на дезинфлация продължи през идващите месеци, както се чака. Дори банковият бранш да остане постоянен и високорентабилен (с чистата облага от 64 % през 2023 г.), продължаващата кредитна агресия на строителния взрив, подхранва опасенията по отношение на натрупването на кредитен балон за строителство. Последното може да докара до мъчителна промяна и увеличение отсега нататък на необслужваните заеми, чийто размер бе с 3,63% в края на 2023 година.
Кредитният напредък остана съвсем непрестанен при 12,4% на годишна база в края на 2023 година (срещу 12,7% в края на 2022 г.), като заемът за семействата даже се форсира до 15,9% по отношение на 14,6% в края на 2022 година По същия метод разрешителните за градеж на жилищни здания продължиха да нарастват с двуцифрени темпове през последното тримесечие на 2023 година.
Политическите опасности още веднъж се изостриха след несполучлива ротация на премиерския пост сред двамата сътрудници от ръководещата коалиция, която предишния месец смъкна последното постоянно държавно управление. Сега страната се насочва към нов кръг от предварителни избори – 6-ти за към три години – които заплашват да забавят в кратковременен проект промените и да застрашат постигането на основни цели на политиката като участие в еврозоната. Бюджетът на държавното управление дефинира (на парична база) фискалния недостиг от 3 % за 2024 година на фона на амбициозна стратегия за финансови разноски. По този метод консолидацията наподобява е отсрочена след 2024 година Предвижда се настоящата сметка да резервира лекия си остатък през 2024-2026 година заради предстоящата низходяща промяна на вносните цени на главните първични материали и увеличението на чистия експорт на услуги ".
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ