&format=webp)
Космическа безкрайност: Астрономи откриха следи от най-ранна свръхмасивна черна дупка
Светлината ѝ датира от времето, когато Вселената е била млада – едвам на 470 милиона години, някъде преди повече от 13,5 милиарда години. Формата ѝ припомня на признака на безконечност, което я трансформира освен в теоретичен, само че и във образен феномен.
Астрономи от университетите в Йейл и Копенхаген откриват конструкция от две сливащи се галактики, която може би съдържа в себе си един от най-ранните известни образци за формиране на свръхмасивна черна дупка – и я назовават „ Галактиката Безкрайност “ (Infinity Galaxy).
Откритието е разказано в обява в Astrophysical Journal Letters и съчетава данни от два извънредно значими източника – изображения от галактическия телескоп James Webb и данни от Chandra X-ray Observatory, най-мощният рентгенов телескоп, създаван досега, написа WIRED.
Галактиката, чиито две дискови структури се сливат във формата на осмица, съдържа най-малко две консолидирани черни дупки, всяка от които е в центъра на обособен космически диск.
Най-голям интерес обаче провокира третата точка – при самото секване на структурите. Именно там се следи район с компактно компресиран газ, който може да подсказва за съществуването на новоформирана свръхмасивна черна дупка.
„ По време на конфликта газовете в двете галактики се компресират. Тази компресия може да бъде изцяло задоволителна, с цел да образува компактно ядро, което по-късно се срутва и образува черна дупка “, споделя Питер ван Докум, професор по астрономия и физика в Йейл, както и съавтор на проучването.
„ Въпреки че сходни конфликти не са постоянно следени, в най-ранните столетия на Вселената сходни рискови гъстоти на газа евентуално са се срещали по-често “, прибавя той.
Това наблюдаване е значимо, тъй като слага под въпрос добре познатата към този момент парадигма за образуването на черни дупки – че те пораждат, когато звезда изчерпи горивото си и се срути под личната си гравитация. В последните няколко години се разисква и различна догадка: опцията голям облак от газ да колабира непосредствено в черна дупка, без въобще да се е формирала звезда.
Този вид „ пряк колапс “ е единствено научен досега, само че „ Галактиката Безкрайност “ може да даде първите действителни данни в поддръжка на модела. Това е изключително значимо в подтекста на въпроса по какъв начин свръхмасивните черни дупки се образуват толкоз бързо след Големия гърмеж. Обичайният сюжет – серия от сливания сред по-малки черни дупки – наподобява неосъществим за такова малко време.
Разбира се, учените не изключват и по-консервативни пояснения. Точката в центъра на сливането може би е черна дупка, изхвърлена от друга вселена, през която минава „ Безкрайността “. Друга догадка позволява, че следим не конфликт сред две, а сред цели три галактики – като третата е закрита от останалите.
„ Не можем изрично да кажем, че сме разкрили черна дупка от пряк колапс, само че можем да заявим, че новите данни ускоряват тази опция, до момента в който отстраняват някои от различните пояснения “, споделя ван Докум в блог обява на уеб страницата на NASA.
Астрономи от университетите в Йейл и Копенхаген откриват конструкция от две сливащи се галактики, която може би съдържа в себе си един от най-ранните известни образци за формиране на свръхмасивна черна дупка – и я назовават „ Галактиката Безкрайност “ (Infinity Galaxy).
Откритието е разказано в обява в Astrophysical Journal Letters и съчетава данни от два извънредно значими източника – изображения от галактическия телескоп James Webb и данни от Chandra X-ray Observatory, най-мощният рентгенов телескоп, създаван досега, написа WIRED.
Галактиката, чиито две дискови структури се сливат във формата на осмица, съдържа най-малко две консолидирани черни дупки, всяка от които е в центъра на обособен космически диск.
Най-голям интерес обаче провокира третата точка – при самото секване на структурите. Именно там се следи район с компактно компресиран газ, който може да подсказва за съществуването на новоформирана свръхмасивна черна дупка.
„ По време на конфликта газовете в двете галактики се компресират. Тази компресия може да бъде изцяло задоволителна, с цел да образува компактно ядро, което по-късно се срутва и образува черна дупка “, споделя Питер ван Докум, професор по астрономия и физика в Йейл, както и съавтор на проучването.
„ Въпреки че сходни конфликти не са постоянно следени, в най-ранните столетия на Вселената сходни рискови гъстоти на газа евентуално са се срещали по-често “, прибавя той.
Това наблюдаване е значимо, тъй като слага под въпрос добре познатата към този момент парадигма за образуването на черни дупки – че те пораждат, когато звезда изчерпи горивото си и се срути под личната си гравитация. В последните няколко години се разисква и различна догадка: опцията голям облак от газ да колабира непосредствено в черна дупка, без въобще да се е формирала звезда.
Този вид „ пряк колапс “ е единствено научен досега, само че „ Галактиката Безкрайност “ може да даде първите действителни данни в поддръжка на модела. Това е изключително значимо в подтекста на въпроса по какъв начин свръхмасивните черни дупки се образуват толкоз бързо след Големия гърмеж. Обичайният сюжет – серия от сливания сред по-малки черни дупки – наподобява неосъществим за такова малко време.
Разбира се, учените не изключват и по-консервативни пояснения. Точката в центъра на сливането може би е черна дупка, изхвърлена от друга вселена, през която минава „ Безкрайността “. Друга догадка позволява, че следим не конфликт сред две, а сред цели три галактики – като третата е закрита от останалите.
„ Не можем изрично да кажем, че сме разкрили черна дупка от пряк колапс, само че можем да заявим, че новите данни ускоряват тази опция, до момента в който отстраняват някои от различните пояснения “, споделя ван Докум в блог обява на уеб страницата на NASA.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ