Светлин Наков е програмист и активно ангажиран с темата образование.

...
Светлин Наков е програмист и активно ангажиран с темата образование.
Коментари Харесай

Основателят на СофтУни: Страхът от дигитализацията беше преборен

Светлин Наков е програмист и интензивно зает с тематиката обучение. Той е създател на софтуерния университет СофтУни, където ползва нескрито визията си за това по какъв начин би трябвало да действа едно висше образователно заведение.
 
С него  разговаря за ролята на дигитализацията в образованието, за новите благоприятни условия и старите проблеми, които продължава да тежат на системата. Наков ще е модератор на втория панел на , проведена от Economic.bg в партньорство с Новините на NOVA, Dir.bg и Kmeta.bg. Събитието ще се излъчва онлайн в страниците на медиите във Фейсбук.
 
– Г-н Наков, по кое време отдалечената форма може да е приобщаваща и по кое време е по-скоро изключваща? 
 
– Говорейки с сътрудниците от учителската промишленост, няма доста хора без достъп до технологии. Дори и в най-затънтеното селце децата имат някакви компютри или телефони. Да, има хора, които в действителност са толкоз небогати, че нямат достъп, само че за тях би трябвало да се търси друго решение – да вървят в читалището или някакво обществено подкрепяне. Ако обаче става дума за хора, които заради дебелоглав нямат предпочитание да пипнат компютър, това е техен проблем, че не желаят да влязат в обществото и да вървят на учебно заведение. С две думи, за мен няма значителен проблем. 
 
– Как мина СофтУни през пандемията – при все, че за вас онлайн форматът надалеч не е оригиналност? Какви провокации срещнахте? 
 
– Минахме по доста натурален метод в онлайн форма, тъй като я имахме и преди този момент в своите курсове. В началото лекторите водеха занятия от образователните зали без аудитория, а със стрийминг. Впоследствие успяхме да ги снабдим с нужния хардуер – камери, микрофони и така нататък – тъй че да не идват до офиса, а да си водят от у дома. Не сме имали основни компликации. За студентите също беше естествено – първоначално, сякаш стопираха да учат, само че мина този интервал. Като цяло нямам обилни спадове. Образованието си остава приоритет пред хората, до момента в който екскурзиите и заниманията пострадаха.
 
– COVID-19 сподели, че онлайн образованието не е нещо футуристично и в този момент се заприказва за опцията тази форма да остане и в бъдеще. Но уместно ли е в действителност то за всички и по кое време този модел не е работещ? 
 
– За огромните съвсем постоянно може да е подобаващ, само че при дребните деца до 4-5 клас е доста мъчно, защото те не могат да внимават и да стоят дълго време на място. При огромните обаче даже се подвига продуктивността, стига да имат успокоение у дома.  Иначе чисто механически се наложи цялата преподавателска колегия да се научи по какъв начин се употребяват онлайн принадлежности. Мисля, че не беше огромен стрес, даже решението на МОН за прилагане на Microsoft Teams си беше безусловно съответно този път.
 
– Отвъд това обаче какви са другите аспекти на онлайн образованието?
 
– Много са и воденето на урок онлайн е единствено един дребен детайл, т.е. учителите овладяха едно от нещата. Онлайн образованието има доста други аспекти, да вземем за пример по какъв начин вършим изпити онлайн, по какъв начин организираме образователния развой, в това число по какъв начин популяризираме и маркетираме курса, записването на студентите и имплементирането на LMS система за връзка и самата подготовка на учителите. Другото нещо, което съгласно мен съвсем липсва, е електронно образователно наличие, защото то е доста по-различно. Съвкупността от интерактивни уроци, дружно с проблеми и полемики онлайн във виртуална класна стая, е нещото, за което се борим.
 
– А какви са провокациите пред организирането на изпити онлайн?
 
– Въпросът тук е по какъв начин да се избегне преписването. При онлайн изпитите честността не може да се подсигурява и това е огромно предизвикателство. Учителката да вземем за пример може да даде толкоз малко време за отговор на въпроса, че ученикът да не може въобще да влезе да търси в Гугъл. Има и други решения – да вземем за пример да сложиш камера в стаята по метод, по който те вижда отдалеко и в случай че се види, че си ровиш в телефона или на екрана ти има нещо, което не би трябвало да е там, непосредствено ти анулират изпита. Така че и за това има софтуерни решения, само че са скъпи. 
 
Това, в което са най-назад всички университети, е онлайн организацията на образователния развой, да вземем за пример по какъв метод разбираш по кое време ти е изпитът. Доскоро това ставаше с обявления на табла, в този момент ненапълно е решено това. Темата е доста сложна, само че аз имам вяра, че се направи доста сериозна крачка напред, тъй като страхът от цифровизация беше преборен и то окончателно. Няма по какъв начин да накараш един преподавател да не помни за виртуалната класна стая, изключително в грипна почивка, защото по начало това не са почивни дни. Аз съм оптимист от цялото нещо, научихме един доста добър урок. 
 
– Каква е ролята на страната в тези процеси и какво би трябвало да направи тя оттук нататък? 
 
– Според мен би трябвало да провежда или да делегиран на университетите да провеждат целия този развой, който обгръща внедряване на подобаващи LMS системи, образование на преподавателите и чиновниците да работят с тях, цифровизация на целия развой, освен на класната стая. Аз не мисля, че страната има да прави кой знае какво. Това, което остава, са административните въпроси, тъй като към момента има доста неща, които не могат да се случат, без човек да отиде физически до университета. Държавата би трябвало да подтиква университетите да се цифровизират, като най-вече куца администрацията, следвана от образователния развой и третото нещо, което съвсем го няма, е електронното наличие. 
 
– Как би трябвало да се подходи към правенето на такова електронно наличие? 
 
– За страдание това е скъпо и доколкото слушам се приказва за някакви споделени складове. Няма потребност всички учители по математика в трети клас да си вършат материалите сами, като може да си ги споделят. Това е правено в чужбина и е нещо, което може да бъде проведено от страната в границите на междинното обучение. 
 
Другото доста настоящо е отвореното образователно наличие. Мина времето, в което някой професор си пази личните лекции в загадка. В момента се върви в противоположна посока – информацията е обществена, има я, направена е един път и добре, записана е професионално, анимирана е и така нататък Тук към този момент е промяната на ролята на учителя, който би трябвало да работи самостоятелно с тези студенти и възпитаници, да ги вкарва в полемики, в планове, а не да ги кара да запаметяват наизуст някаква информация. 
 
– Очевидно е, че има потребност от моделиране и на наличие, и на метод на преподаване. Какво обаче от качеството на преподаване пък се губи при отдалечената форма на образование? 
 
– Губи се част от цялата тази невербална връзка. Някои учители, заради слаб интернет или друго опрощение, изключват видеото, когато приказват в клас. Комуникацията единствено с глас не е същата и моят съвет е всички да полазват оптимално видеото, да си настроят камерите и осветлението, с цел да не се губи вербалната връзка. Има неща като спорт и образованието по soft skills, които не могат да се цифровизират. Може да гледаме доста интервенции, само че до момента в който не хване човек скалпела, няма да се научи. 
 
И тук е огромният проблем на българското обучение, който не е решен и не знам дали се търси решение – прекосяване от образование в познания към образование в умения. Бизнесът и реализацията в обществото изискват можене и правене. В момента всеки с достъп до интернет може да получи познания, само че трупането на опит е нещото, което следва да навлезе. Нека биологията, физиката, естествените науки да се учат в лаборатория, с правене и пробване, с цел да запалителен децата. Този въпрос не е единствено за България, той е международен, просто ние както нормално сме си изостанали. До ден сегашен има преподаватели, които излизат на катедрата и четат лекции. 
 
– Какъв би трябвало да е новият метод към преподавателската специалност? 
 
– Ами тук цялата система още веднъж е сбъркана. Аз с цел да преподавам в университета, би трябвало да съм приключил педагогика. В СофтУни сме посочили по какъв начин се прави това – посредством противоположна връзка и на пазарен принцип. Ако университетът и преподавалите не са положителни, никой няма да даде пари. Само през тоталитарна система можеш да правиш неприятен артикул и да задължаваш някой да го купува – това прави МОН в този момент с държавните просветителни институции. Държавните учебни заведения с нелоялна конкуренция получават материални бази, които на едно частно учебно заведение биха коствали скъпо, и ги пропиляват. 
 
– Кога отдалечената форма може да е приобщаваща и по кое време е по-скоро изключваща? 
 
– Говорейки с сътрудниците от учителската промишленост, няма доста хора без достъп до технологии. Дори и в най-затънтеното селце децата имат някакви компютри или телефони. Да, има хора, които в действителност са толкоз небогати, че нямат достъп, само че за тях би трябвало да се търси друго решение – да вървят в читалището или някакво обществено подкрепяне. Ако обаче става дума за хора, които заради дебелоглав нямат предпочитание да пипнат компютър, това е техен проблем, че не желаят да влязат в обществото и да вървят на учебно заведение. С две думи за мен няма значителен проблем. 
 
– Каква е Вашата визия за промяна на висшето обучение? 
 
– Първо студентите и учениците би трябвало да получават държавната си помощ във тип на ваучер за учене, който да могат да похарчат където решат – в частен или държавен университет, или пък даже в чужбина. Според мен няма неприятно страната да заплаща на чужденци да учат децата ни, в случай че оферират по-добро обучение. Това ще докара до демократизация, само че ще е доста мъчително. Някои учебни заведения ще съумеят да се трансформират, само че множеството са несъответстващи и ще банкрутират. 
 
Второто нещо е, че страната заплаща прекалено много за висше обучение – тя не може да финансира 50 000 студенти, когато има 40 000 претенденти (бройката е илюстративна, бел.р.), тъй като по този начин разхищава пари и намалява качеството. Трябва да финансира половината или една трета от претендентите, за може за едно място да се борят няколко души, с цел да има качество. 
 
И третото нещо е разграничение сред научни и приложни университети. От първия тип не би трябвало да има повече от два, да вземем за пример Българска академия на науките и СУ „ Климент Охридски “, тъй че да се обзет всички сфери. С просвета би трябвало да се занимават 10-15% от най-най-умните и гениални хора. Останалите би трябвало да вършат приложно обучение. В момента бизнесът чака готови хора от преподаватели, които се правят оценка по научни постижения. Вместо това, приложните университети би трябвало да се ръководят от бизнеса, който да споделя какво да се учи и по какъв начин да се преподава.
 
 цифрова конференция
Източник: dariknews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР