Паметникът на Победата при Филипопол - 1878 г.
Светлана и Герман Шакарбиеви
Паметникът на Победата в борбата при Филипопол на 3, 4 и 5 януари 1878 година е повдигнат през септември 1881 година по заповед на император Александър II в чест на най-важните сражения от Руско-турската война и е първият монумент, повдигнат в чест на Освободителите на българската земя. Кмет на Пловдив от 1880 до 1883 година е Иван Стефанов Гешов.
Автор на плана е проектант Вокар от Цариград. Строежът е проведен от офицери от инженерните елементи на Одеския боен окръг под управлението на инженер-полковник Владимир Дмитриевич декор Рамбах.
В борбата при Филипопол вземат участие повече от 40 хиляди бойци и офицери от Руската императорска войска под командването на военачалник Йосиф Владимирович Гурко. Загубитев в нея са 41 офицери и 1209 военни.
Паметникът е добре поддържан, среща се под юрисдикцията на община Пловдив, околното пространство наподобява доста подредено, което демонстрира грижа и метод към опазването на това значимо за всеки български жител място. Тук непрестанно се стичат потоци от хора - туристи и локални поданици. Това е изключително видимо по време на националните празници.
Около паметника има смърчове, засадени от руските космонавти: Юрий Гагарин, Герман Титов, Валерий Биковски и Валентина Терешкова. Вниманието към този паметник и към нашата обща история е обвързвано и със засаждането на елхите край него. На 19 юни 1963 година космонавтите Валерий Биковски и Валентина Терешкова се приземяват в степта в Казахстан, като по този метод приключват полетите на галактическите кораби " Восток-5 " и " Восток-6 ". А още на 11 септември 1963 година те засаждат тук ели!
Като обрисуваме в резюме историческите събития от това време, означаваме, че борбата при Пловдив, последната от огромните борби в Руско-турската война от 1877-1878 година, е опит на османското командване да забави настъплението на съветските войски към Одрин след завладяването на София и провалянето при Шейново. В началото на януари западният съветски отряд от 71 хиляди бойци и 318 оръдия (под командването на генерал-лейтенант Йосиф Гурко) напуща София и настава в посока София - Пазарджик - Пловдив - Одрин. Отрядът е разграничен на 5 колони. Те били командвани от генерал-майор Николай Велиаминов, генерал-майор Павел Шувалов, генерал-лейтенант Николай Криденер, генерал-майор Юрий Шилдер-Шулднер и генерал-майор Комаровски. Авангардът е командван от генерал-майор Виктор Дандевил, а кавалерията - от генерал-майор Владимир Клот. Задачата е била да се отрежат оттеглящите се останки от османските сили в Тракия, да им се попречи да се обединят в нова формация под командването на Сюлейман паша и в последна сметка да ги унищожат.
В началото на януари съветските войски се изтеглят от окупирания град Пазарджик. Според сведения, получени от българите, групата на Сюлейман паша отстъпва в две посоки: Пазарджик-Пещера и Пазарджик-Пловдив. През нощта на 3 против 15 януари колоната на генерал-майор Шувалов минава брода на река Марица край село Айрене (сега Оризари), а в това време кавалерийският отряд на генерал-майор Краснов минава река Марица и по левия бряг се доближава към Пловдив. Османската защита е пробита. Сюлейман паша взема решение да се отдръпна към Родопите и оставя огромна група (40 табора) край село Дермендере (дн. Първенец) - с. Караагач (сега Брестник). По това време, по заповед на Сюлейман паша, на полето сред жп гарата и квартал " Остромила " са екзекутирани пленени българи, взели участие в националноосвободителната битка.
Отрядът на генерал-майор Краснов съумява да премине река Марица по моста край село Катуница. Колоните на генерал-майор Шувалов и генерал-майор Велиаминов изпреварват османския ариергард край с. Цалапица и с. Първенец.
II драгунски ескадрон от 63 драгуни под командването на капитан Александър Бураго от Лейбгвардейския драгунски полк съумява да си пробие път към Пловдив. Малкият отряд научава от локални българи, че в града има повече от 1000 души пехота и черкезка конница. Драгуните съумяват да заловят заложник на железопътната гара и с дейностите си провокират нерешителност у османците, която прераства в суматоха и бягство Капитан Бураго, възползвайки се от обстановката, неотложно нападна и завладява квартал " Мараша ", хълма Бунарджик и пощата.
Капитан Бураго изпраща уведомление за окупацията на Пловдив. Сутринта на 16 януари генерал-лейтенант Йосиф Гурко с целия си щаб влиза в града и афишира освобождението на Пловдив. Отслужена е благодарствена работа. Основните сили на съветските войски незабавно са изпратени да нападат отстъпващите турски войски. Групата армии под командването на Сюлейман паша е лишена от опцията да се отдръпна към Одрин и се насочва към Родопите, където се разпада на обособени елементи. /> Споменът за борбата при Филипопол е жив и през днешния ден
В централните гробища на Пловдив можете да видите гроба на Георги Барбович и неговите приятели. Георги Барбович е роден на 24 април 1849 година в село Сватки, Полтавска губерния, потомствен дворянин. През 1865 година приключва кадетския корпус в Орел, през 1867 година - Третото Александровско военно учебно заведение, а през 1869 година - Михайловското артилерийско учебно заведение. В чин лейтенант е назначен в 13-а полева артилерийска бригада. Участва в Руско-турската война като пълководец на далекобойна полубатерия. Участва при завладяването на Никопол, завладяването на Ловеч на 22.08.1877 година и при ефикасния обстрел на турските позиции край с. Пресяка. Присъдено му е званието капитан. След войната е причислен в гарнизона в Пловдив. Умира от тежко заболяване на 8 май 1878 година, заровен е в Пловдив.
Надгробната плоча е издигната през 1939 година в православното гробище " Свети Архангел Михаил ", финансирано от община Пловдив и проектирано от проектант Васил Златарев. Тук почиват костите на руснаците, паднали за освобождението на България.
Недалеч от тук се намира и гробът на щабскапитана от 4-ти авариен пехотен батальон на армията Бертолд Станиславович Горват-Божичко, умрял на 30 април 1878 година Обстоятелствата на службата и гибелта на героя са незнайни.
Гробът се намира в траурния парк на Католическите гробища, Пловдив.
Сега на 10-ия километър от пътя Пловдив - Пазарджик има монумент на освободителите на Пловдив - ескадрон от 63 лейбгвардейски драгуни под командването на капитан Бураго.
Мемориалният комплекс е повдигнат през 1970 година и носи второто име - " Паметник на капитан Бураго ".
Сдружение " Памет 1877-1878 ", Пловдив
Паметникът на Победата в борбата при Филипопол на 3, 4 и 5 януари 1878 година е повдигнат през септември 1881 година по заповед на император Александър II в чест на най-важните сражения от Руско-турската война и е първият монумент, повдигнат в чест на Освободителите на българската земя. Кмет на Пловдив от 1880 до 1883 година е Иван Стефанов Гешов.
Автор на плана е проектант Вокар от Цариград. Строежът е проведен от офицери от инженерните елементи на Одеския боен окръг под управлението на инженер-полковник Владимир Дмитриевич декор Рамбах.
В борбата при Филипопол вземат участие повече от 40 хиляди бойци и офицери от Руската императорска войска под командването на военачалник Йосиф Владимирович Гурко. Загубитев в нея са 41 офицери и 1209 военни.
Паметникът е добре поддържан, среща се под юрисдикцията на община Пловдив, околното пространство наподобява доста подредено, което демонстрира грижа и метод към опазването на това значимо за всеки български жител място. Тук непрестанно се стичат потоци от хора - туристи и локални поданици. Това е изключително видимо по време на националните празници.
Около паметника има смърчове, засадени от руските космонавти: Юрий Гагарин, Герман Титов, Валерий Биковски и Валентина Терешкова. Вниманието към този паметник и към нашата обща история е обвързвано и със засаждането на елхите край него. На 19 юни 1963 година космонавтите Валерий Биковски и Валентина Терешкова се приземяват в степта в Казахстан, като по този метод приключват полетите на галактическите кораби " Восток-5 " и " Восток-6 ". А още на 11 септември 1963 година те засаждат тук ели!
Като обрисуваме в резюме историческите събития от това време, означаваме, че борбата при Пловдив, последната от огромните борби в Руско-турската война от 1877-1878 година, е опит на османското командване да забави настъплението на съветските войски към Одрин след завладяването на София и провалянето при Шейново. В началото на януари западният съветски отряд от 71 хиляди бойци и 318 оръдия (под командването на генерал-лейтенант Йосиф Гурко) напуща София и настава в посока София - Пазарджик - Пловдив - Одрин. Отрядът е разграничен на 5 колони. Те били командвани от генерал-майор Николай Велиаминов, генерал-майор Павел Шувалов, генерал-лейтенант Николай Криденер, генерал-майор Юрий Шилдер-Шулднер и генерал-майор Комаровски. Авангардът е командван от генерал-майор Виктор Дандевил, а кавалерията - от генерал-майор Владимир Клот. Задачата е била да се отрежат оттеглящите се останки от османските сили в Тракия, да им се попречи да се обединят в нова формация под командването на Сюлейман паша и в последна сметка да ги унищожат.
В началото на януари съветските войски се изтеглят от окупирания град Пазарджик. Според сведения, получени от българите, групата на Сюлейман паша отстъпва в две посоки: Пазарджик-Пещера и Пазарджик-Пловдив. През нощта на 3 против 15 януари колоната на генерал-майор Шувалов минава брода на река Марица край село Айрене (сега Оризари), а в това време кавалерийският отряд на генерал-майор Краснов минава река Марица и по левия бряг се доближава към Пловдив. Османската защита е пробита. Сюлейман паша взема решение да се отдръпна към Родопите и оставя огромна група (40 табора) край село Дермендере (дн. Първенец) - с. Караагач (сега Брестник). По това време, по заповед на Сюлейман паша, на полето сред жп гарата и квартал " Остромила " са екзекутирани пленени българи, взели участие в националноосвободителната битка.
Отрядът на генерал-майор Краснов съумява да премине река Марица по моста край село Катуница. Колоните на генерал-майор Шувалов и генерал-майор Велиаминов изпреварват османския ариергард край с. Цалапица и с. Първенец.
II драгунски ескадрон от 63 драгуни под командването на капитан Александър Бураго от Лейбгвардейския драгунски полк съумява да си пробие път към Пловдив. Малкият отряд научава от локални българи, че в града има повече от 1000 души пехота и черкезка конница. Драгуните съумяват да заловят заложник на железопътната гара и с дейностите си провокират нерешителност у османците, която прераства в суматоха и бягство Капитан Бураго, възползвайки се от обстановката, неотложно нападна и завладява квартал " Мараша ", хълма Бунарджик и пощата.
Капитан Бураго изпраща уведомление за окупацията на Пловдив. Сутринта на 16 януари генерал-лейтенант Йосиф Гурко с целия си щаб влиза в града и афишира освобождението на Пловдив. Отслужена е благодарствена работа. Основните сили на съветските войски незабавно са изпратени да нападат отстъпващите турски войски. Групата армии под командването на Сюлейман паша е лишена от опцията да се отдръпна към Одрин и се насочва към Родопите, където се разпада на обособени елементи. /> Споменът за борбата при Филипопол е жив и през днешния ден
В централните гробища на Пловдив можете да видите гроба на Георги Барбович и неговите приятели. Георги Барбович е роден на 24 април 1849 година в село Сватки, Полтавска губерния, потомствен дворянин. През 1865 година приключва кадетския корпус в Орел, през 1867 година - Третото Александровско военно учебно заведение, а през 1869 година - Михайловското артилерийско учебно заведение. В чин лейтенант е назначен в 13-а полева артилерийска бригада. Участва в Руско-турската война като пълководец на далекобойна полубатерия. Участва при завладяването на Никопол, завладяването на Ловеч на 22.08.1877 година и при ефикасния обстрел на турските позиции край с. Пресяка. Присъдено му е званието капитан. След войната е причислен в гарнизона в Пловдив. Умира от тежко заболяване на 8 май 1878 година, заровен е в Пловдив.
Надгробната плоча е издигната през 1939 година в православното гробище " Свети Архангел Михаил ", финансирано от община Пловдив и проектирано от проектант Васил Златарев. Тук почиват костите на руснаците, паднали за освобождението на България.
Недалеч от тук се намира и гробът на щабскапитана от 4-ти авариен пехотен батальон на армията Бертолд Станиславович Горват-Божичко, умрял на 30 април 1878 година Обстоятелствата на службата и гибелта на героя са незнайни.
Гробът се намира в траурния парк на Католическите гробища, Пловдив.
Сега на 10-ия километър от пътя Пловдив - Пазарджик има монумент на освободителите на Пловдив - ескадрон от 63 лейбгвардейски драгуни под командването на капитан Бураго.
Мемориалният комплекс е повдигнат през 1970 година и носи второто име - " Паметник на капитан Бураго ".
Сдружение " Памет 1877-1878 ", Пловдив
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ