╫ Свети КАЛИНИК, железните сандали и вярата в Живия Бог
Светият страдалец Христов Калиник живял през III–IV век и произхождал от Киликия, Мала Азия. Откроявал се с добрина, а сърцето му още от детството било изпълнено с непоклатима религия у Бога. Свети Калиник преброждал градове и селца, проповядвайки Благата новина и наставлявайки стотици души по пътя на спасението.
Пребивавайки в град Анкира в Галатия, със словото си той опитал да убеди езичниците да се откажат от почитането на пусти и безжизнени идоли, а вместо това да опознаят Бога – Творецът на всичко съществуващо. Успехът на неговите проповеди провокирал дълбока злоба у мнозина езичници, които отнесли вестта до управника княз Сакердон.
Заведен при него, Калиник изповядал себе си като чиновник на Живия Бог и споделил, че проповядва учението Христово, с цел да избави повече хора от незнанието, уповавайки се това да му донесе безконечен живот, както е дадено в Писанието. Когато Калиник предложил на Сакердон да се откаже от идолопоклонничеството, разяреният княз заповядал да го подложат на жестоки мъчения. Докато го биели настървено с волски жили, Калиник устремил мисълта си към Бога, благодарейки му за опцията да страда поради любовта си към Него.
После, когато почнали да стържат тялото му с стоманени куки, той се надсмял над палача, некадърен да се оправи с гол и обезоръжен човек. Тогава Сакердон заповядал да му надянат стоманени сандали с гвоздеи и остриета, да го пуснат пред препускащите коне до град Гангри в Пафлагония (на повече от 70 поприща от Анкира) и там да изгорят Христовия войник. Калиник, обут в стоманените сандали, предвождал побеснелите коне и като че ли нечувстващ болежка, пеел Давидовия псалом.
Подкрепян от Божията берекет, светецът с лекост пробягал под непостижимата горещина близо 100-те километра до Гангри и даже изпреварил своите пазачи. Когато пристигнали до място, наречено Матрика, изтощените от жадност бойци, неспособни да продължат нататък по пътя, паднали в краката на светеца и помолили за помощ.
Помолил се Калиник и на часа от скалата бликнал извор с животворна вода, който признателните християни след това нарекли на негово име.
Когато пристигнали в Гангри, признателните воини били все по-разколебани и не се решавали да изпълнят заповедта на княз Сакердон. Тогаз светият Калиник, в нетърпението си да се едини с Господа, самичък ги уговорил да стъкнат огъня. Когато кладата се разгоряла, мъченикът влезнал в пламъците, прославящ Бога и в последния си момент.
На днешния ден честват Калин, Калина и Горан. Да са свети и честити имената ви!
От:„ Синаксарь: Жития святых Православной Церкви “, издателство Сретенски манастир. Съставител: Йеромонах Макарий Симонопетрский
Превод: WebStage
Изображение: pravoslavie.ru
