Както ръждата изпояжда желязото, така завистта - душата в която живее ╫ Свети Василий Велики
Свети Василий (330-379 г.) бил същински нравствен преподавател и овчар, светител и заслужен архиерей, който не се огъвал нито пред еретиците и съперниците на Православната религия нито пред гонителите на Църквата и мощните на деня в лицето на овластените и високомерни императори на тогавашната Римска империя. Той съграждал Църквата и укрепвал вярата на християните, подпомагал слабите и поучавал всички в истините на вярата и Христовото обучение. Със своите почтени каузи на овчар и архиерей, преподавател и богослов, нравствен отец на вярващите и монасите свети Василий Велики остава като непостижим образец за същински светител на Църквата и един от най-видните учители на Вселенското Православие. Паметта на светия Божий ласкател като „ дирек на Православието “ се празнува тържествено от Църквата, а делото му остава като пътеводна звезда за християните в техния нравствен път на спасението.
(Icon of St. Basil the Great from the St. Sophia Cathedral of Kiev)
Наставленията на Свети Василий Велики
§
Първо би трябвало самичък себе си да избавиш от минусите си и чак по-късно да откриваш минусите на другите.
§
Не би трябвало да се грижим за това, което не е толкоз належащо в живота, нито да се стремим към уталожване и лукс. Необходимо е да бъдем чисти от алчност и от гиздене.
§
Както ръждата изпояжда желязото, по този начин завистта – душата в която живее. Завистта е тъга за благополучието на близък. Затова оня, който е злорад, той не страда в никакъв случай от дефицит на скърби и печали... Когато му сторят положително, завистливият още повече се ядосва. Той се наскърбява повече от силата на благодетеля, в сравнение с усеща признателност за направената му доброта.
§
Премъдър е бил оня, който е забранил дори да се яде самун „ у злорад човек “ (Прит. 23:6) Тук под самун се схваща всяко другарство в живота. Както се грижим да слагаме елементарно възпламенимо вещество надалеч от огъня, по този начин, по опция, не би трябвало да влизаме в другарски диалог със завистливите, а да отстраняваме себе си от стрелите на завистта.
§
Когато срещнеш човек, който обичайки да спори, встъпва в битка с тебе против истината и безспорното, то прекратявайки разногласието, отклони се от него... Защото, както мръсната вода прави за нищо негодни и най-хубавите виновност, по този начин и злите беседи развращават добродетелните по живот и манталитет хора.
§
Който непрекъснато празнослови в Божия храм, този освен без изгода върви, само че и за щета.
§
Постът отстранява изкушенията, укрепва подвижниците в благочестието, става съжител на трезвостта, ражда непорочие в душите.
§
Глад, суша, дъждове - това са някакви общи язви за цели градове и нации, посредством които се санкционира злото, престъпило мярата.
§
Има и още една тъга непотребна, когато в съгрешилата душа се влага желание не да поправи живота си и да се очисти от пристрастеностите, а пагубно обезсърчение. Именно тя не разрешила на Каин да се покае след братоубийството, а при Юда след измяната, като му внушава обезсърчение, го тласка към самоубийство.
§
Нищо не е по този начин свойствено за християнина, както това да бъде миротворец, за което Господ ни е заречен Своята величайша премия.
§
По-лесно е да измериш цялото море с дребна чашка, в сравнение с да схванеш с човешки разум неизреченото великолепие на Бога.
§
Където оскъдява любовта, там безусловно на мястото ѝ влиза ненавистта.
Източник:
*Icon of St. Basil the Great from the St. Sophia Cathedral of Kiev, en.wikipedia.org
*Fresco of Basil the Great in the cathedral of Ohrid, en.wikipedia.org
