Роден е Софроний Врачански
Свети Софроний Врачански, прочут и със светското си име поп Стойко Владиславов, а по-късно Врачански свещеник, е български национален будител, свещеник и пръв почитател на делото на Св. Паисий Хилендарски. В началото на 19 век той е одобряван от съветското и румънското държавно управление за главен представител на българската общественост. Канонизиран е за светец от Българската православна черква с писмен акт на патриарх Кирил през 1964 година
Стойко Владиславов е роден през 1739 година в Котел в фамилията на състоятелен търговец на добитък. Самият той се венчава с Ганка Хаджиатанасова, с която има четири деца: Цонко, Владислав, Мария и Ганка. Цонко се оженил за Гана Хаджи Танасова и е бащата на княз Стефан Богориди (Стойко Цонков Стойков) и Атанас Богориди (Атанас Цонков Стойков). Мария е майка на бъдещия свещеник Поликарп Патаролийски.
Софроний Врачански учи в килийно учебно заведение в родния си град по църковнославянски и гръцки църковни книги. Работи като абаджия, само че се вижда стремежът му към духовни занимания. През 1762 година е ръкоположен за духовник, работи и като преподавател и литератор в Котел. Голямо въздействие върху активността му оказва срещата му с Паисий Хилендарски през 1765 година в Котел. Отец Паисий му демонстрира „ История славянобългарска “, от която той прави дубликат, прочут през днешния ден като Първи Софрониев дубликат. Самият Стойко Владиславов пътува до Света гора през 1770-1775 година.
През 1792 година напуща Котел, служи в енорията в Карнобат. Пътува до Цариград, Света гора, Анхиало, Арбанаси и през 1794 година става духовник в Къпиновския манастир, а на 17 септември същата година е ръкоположен за свещеник на Враца под името Софроний. Там развива социална активност и по някои сведения става основател за изпращане на политическа делегация в Москва от името на врачанските жители. Поддържа връзки с гръцките фанариотски среди, посещава и манастира „ Седемте престола “ в Стара планина, който е във Врачанска епархия. След случилите се през 1797 година безредици във Враца с присъединяване на войските на видинския паша Осман Пазвантоглу напуща града и пътува из Северозападна България. За три години се задържа във Видин, където по това време ръководи като полунезависим държател Пазвантоглу. Този интервал е значим за изясняване на задачите му като публицист.
През 1803 година Софроний Врачански отпътува за Букурещ, където служи като висше духовно лице. От епископската служба е освободен по негово гледище, само че продължава да се подписва като Софроний Врачански. От 1806 до 1812 година е един от най-видните представители на българския народ в връзките с съветското командване след Руско-турската война. През последните си години се отдръпва в манастир край Букурещ.
Най-добрите свои произведения Софроний Врачански написа в букурещкия си интервал. „ Кириакодромион, тоест Неделник “ е алманах от поуки и слова за всички неделни и празнични дни в годината, написани въз основа на църковнославянски и гръцки източници — единственото отпечатано съчинение на Софроний Врачански. Отпечатан е в град Ръмник-Вълча през 1806 година. Сборникът има историческо значение — слага началото на новобългарската печатна книга и постанова говоримия език като литературен. Книгата става необятно известна под името „ Софроние “. Пише и различен алманах — „ Неделное евангелское толкование “ (1805, Регионален исторически музей, Шумен). „ Житие и премеждия грешнаго Софрония “ и „ Възвание към българския народ “ трансформират Софроний в най-видния представител на българската литература от началото на 19 век.
Неизвестна е датата на гибелта на Софроний (датира се по последния подписан документ от 2 август 1813 година). Същата година Димитър Попски написа за него ода. Канонизиран е за светец на 31 декември 1964 година от Българската православна черква, а паметта му се празнува на 11 март.
Източник: Уикипедия
Стойко Владиславов е роден през 1739 година в Котел в фамилията на състоятелен търговец на добитък. Самият той се венчава с Ганка Хаджиатанасова, с която има четири деца: Цонко, Владислав, Мария и Ганка. Цонко се оженил за Гана Хаджи Танасова и е бащата на княз Стефан Богориди (Стойко Цонков Стойков) и Атанас Богориди (Атанас Цонков Стойков). Мария е майка на бъдещия свещеник Поликарп Патаролийски.
Софроний Врачански учи в килийно учебно заведение в родния си град по църковнославянски и гръцки църковни книги. Работи като абаджия, само че се вижда стремежът му към духовни занимания. През 1762 година е ръкоположен за духовник, работи и като преподавател и литератор в Котел. Голямо въздействие върху активността му оказва срещата му с Паисий Хилендарски през 1765 година в Котел. Отец Паисий му демонстрира „ История славянобългарска “, от която той прави дубликат, прочут през днешния ден като Първи Софрониев дубликат. Самият Стойко Владиславов пътува до Света гора през 1770-1775 година.
През 1792 година напуща Котел, служи в енорията в Карнобат. Пътува до Цариград, Света гора, Анхиало, Арбанаси и през 1794 година става духовник в Къпиновския манастир, а на 17 септември същата година е ръкоположен за свещеник на Враца под името Софроний. Там развива социална активност и по някои сведения става основател за изпращане на политическа делегация в Москва от името на врачанските жители. Поддържа връзки с гръцките фанариотски среди, посещава и манастира „ Седемте престола “ в Стара планина, който е във Врачанска епархия. След случилите се през 1797 година безредици във Враца с присъединяване на войските на видинския паша Осман Пазвантоглу напуща града и пътува из Северозападна България. За три години се задържа във Видин, където по това време ръководи като полунезависим държател Пазвантоглу. Този интервал е значим за изясняване на задачите му като публицист.
През 1803 година Софроний Врачански отпътува за Букурещ, където служи като висше духовно лице. От епископската служба е освободен по негово гледище, само че продължава да се подписва като Софроний Врачански. От 1806 до 1812 година е един от най-видните представители на българския народ в връзките с съветското командване след Руско-турската война. През последните си години се отдръпва в манастир край Букурещ.
Най-добрите свои произведения Софроний Врачански написа в букурещкия си интервал. „ Кириакодромион, тоест Неделник “ е алманах от поуки и слова за всички неделни и празнични дни в годината, написани въз основа на църковнославянски и гръцки източници — единственото отпечатано съчинение на Софроний Врачански. Отпечатан е в град Ръмник-Вълча през 1806 година. Сборникът има историческо значение — слага началото на новобългарската печатна книга и постанова говоримия език като литературен. Книгата става необятно известна под името „ Софроние “. Пише и различен алманах — „ Неделное евангелское толкование “ (1805, Регионален исторически музей, Шумен). „ Житие и премеждия грешнаго Софрония “ и „ Възвание към българския народ “ трансформират Софроний в най-видния представител на българската литература от началото на 19 век.
Неизвестна е датата на гибелта на Софроний (датира се по последния подписан документ от 2 август 1813 година). Същата година Димитър Попски написа за него ода. Канонизиран е за светец на 31 декември 1964 година от Българската православна черква, а паметта му се празнува на 11 март.
Източник: Уикипедия
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ