ПРАЗНИК: Трифоновден е! Почитаме обичан светия - черпят пет имена, но чаши за наздравици вдигат още лозарите и винарите
Свети страдалец Трифон се родил към 225 година в с. Комсада, покрай гр. Апамия, в малоазийската област Фригия, Римската империя. Родителите на св. били надълбоко вярващи християни и овреме се потрудили над своето чадо да разгорят в сърцето му обич и лоялност към Бога. Трудът на родителите скоро дал своя плод. Свети бил още дете, когато по негова молитва Бог вършел чудеса.
Римският император Гордиан (238-244) не бил християнин, само че не преследвал почитателите на Иисус. И Бог му сторил благосклонност за това. Той имал щерка Гордиана - интелигентна и хубава. За нея идвали видни и прославени момци. Но в същото време тя тежко заболяла душевно. Мъченица и терзана, тя се хвърляла в огън, хвърляла се и във вода от тъга. Идвали най-способни лечители, само че накрай родителите й се убедили, че за заболяването й няма лек. Тя обаче непрекъснато повтаряла едно и също: " Никой не може да ме излекува, с изключение на Трифон. " Тия думи отдавали на душевното й страдалчество и ги отминавали без внимание. Но когато нямало към този момент какво да вършат, императорът наредил да се ревизира на всички места из империята има ли подобен човек Трифон, който лекува заболели, и да го доведат.
свързани новини42791на 24.01.202232582на 16.01.2022
Св. тогава бил 17-годишен. Довели го в Рим. И тъй като Бог таман посредством него дал излекуване на Гордиана от тая болест, истинността на обясненията му, че живият и същинският Бог, в Когото имат вяра християните, е излекувал девойката, била явна за всички. Мнозина повярвали и се кръстили. Императорският дом се извършил с наслада. Благоволението на императора към християните станало толкоз очевидно, че към този момент го считали за скришен християнин. Той обдарил богато свети Трифона и с признателност го изпратил вкъщи му. Но сърцето на юношата било непознато за благосъстоянието, по тази причина той раздал из пътя си всичко на нуждаещите се.
Когато римският императорски трон бил ангажиран от Декий Траян (249-251), за християните настъпили тежки дни. Новият император се заел да изкорени християнството. Той наредил на цялата империя християните да се принуждават да се върнат към езичеството. Онези, които не се покорят, да бъдат избити.
В това време шеф на източните римски земи бил някой си Аквилин. Донесли му за свети - че е християнин; че знаел всякакви хитрини за лечение на болести; че не зачитал царската воля; че обикалял села и градове, лекувал заболели и подмамвал тях и околните им да стават християни; че намерено осмивал великите богове на римляните. Аквилин незабавно наредил да заминат стражи за Фригия, да издирят отговорния и да го докарат на съд в Никея, където било седалището на ръководството. Светецът бил елементарно открит, тъй като за ревността му по Бога, за многочислените му чудеса и усърдието му в разпоространението на вярата се говорело из цяла Фригия.
Вестта на стражата, изпратена да го арестува, стигнала до него доста по-рано от самата стража. Св. имал премного време да се укрие. Той обаче не се възползувал от това. Времето до идването на стражата той прекарал в пост и молитва. А когато тя пристигнала, той я посрещнал и се предал. Когато въвели младежа в съдилището, съответният правосъден чиновник, на име Помпиан, се обърнал с вискок глас към Аквилин.
Аквилин изгубил самообладанието си, което си налагал поради своето достолепие, разгневил се и дал заповед да изтезават юношата: да снемат облеклата му, да го окачат на едно дърво и да го бият, до момента в който се откаже от своя Бог. Подсъдимият, като чул заповедта, незабавно почнал да се съблича. Цели три часа грубо били юношата. Тялото му се покрило с рани и кръв. Въпреки това, той освен не се отрекъл, само че и вопъл даже не издал. Острите болки от многочислените рани потъвали в дълбоката му любов и безпределна лоялност към Бога.
Управителят наредил още веднъж да го затворят и отпътувал на обиколка из региона. Като се завърнал, той го извикал отново на съд. Последвала нова заповед за изтезания. Но на вятъра. На Аквилин не оставало нищо друго, с изключение на да издаде смъртна присъда: да се изведе отвън града и да бъде обезглавен с меч!
Преди да отсекат главата му, св. застанал с лице към изток, благодарил на Бога, че го е удостоил с страдалчески венец и възнесъл последното си моление - да се всели душата му в небесното царство. Докато още се молел, той склонил глава и умрял. Не станало потребност палачите да се занимават повече с него. Местните вярващи прибрали тялото да го погребат в своите гробища, само че мъченикът им се явил насъне и изискал да го погребат в родното му село. Те постъпили съгласно волята му.
Народният се назовава още Трихун, Трифко, алкохолик или чипия, заради общоизвестната легенда за светеца, който отрязал носа си, когато отишъл да зарязва лозите. Отколешни времена българите почитат св. като настойник на лозарството и винарството. В деня на неговия се прави ритуалното зарязване на лозята.
Още в ранно утро стопанката омесва тесто и изпича самун, който постоянно украсява пластично. От тестото тя моделира лозници с натежали от плод гроздове. Приготвя пълнена с ориз или булгур кокошка. Поставя хляба и гозбата в нова шарена торба и я дава на лозаря дружно с бъклица вино. Изпратени тържествено, мъжете се насочат към лозята. Щом всеки собственик дойде в своето лозе, той се обръща към слънчевия изгрев и се прекръства три пъти. После отрязва първите три пръчки и полива мястото с алено вино, светена вода и пепел, непокътната от бъднивечерската софра. Едва по-късно стартира зарязването на лозите.
След като приключат работата си, мъжете си устройват шумни веселби и гуляи. Преди да седнат на общата софра посред лозята, те си избират " цар ", който назовават с името Трифон. Най-възрастният от слага в средата на трапезата босилекова китка, увита с червен вълнен конец и три лозови пръчки. После той подканя присъстващите: " Който е цветущ, дано поеме китката и да стане цар на лозята! ".
Освен питката и пълнената кокошка на празника на можете да предложите печени ядки от орехи, лешници, фъстъци или сушени плодове. Добре е да знаете, че ядките могат да бъдат и захаросани. За задачата би трябвало да прибавите малко захар върху тях и да ги изпечете в умерена фурна.
ИМЕН ПРАЗНУВАТ: Трифон, Трифонка, Лозан, Лозанка, Секул
Римският император Гордиан (238-244) не бил християнин, само че не преследвал почитателите на Иисус. И Бог му сторил благосклонност за това. Той имал щерка Гордиана - интелигентна и хубава. За нея идвали видни и прославени момци. Но в същото време тя тежко заболяла душевно. Мъченица и терзана, тя се хвърляла в огън, хвърляла се и във вода от тъга. Идвали най-способни лечители, само че накрай родителите й се убедили, че за заболяването й няма лек. Тя обаче непрекъснато повтаряла едно и също: " Никой не може да ме излекува, с изключение на Трифон. " Тия думи отдавали на душевното й страдалчество и ги отминавали без внимание. Но когато нямало към този момент какво да вършат, императорът наредил да се ревизира на всички места из империята има ли подобен човек Трифон, който лекува заболели, и да го доведат.
свързани новини42791на 24.01.202232582на 16.01.2022
Св. тогава бил 17-годишен. Довели го в Рим. И тъй като Бог таман посредством него дал излекуване на Гордиана от тая болест, истинността на обясненията му, че живият и същинският Бог, в Когото имат вяра християните, е излекувал девойката, била явна за всички. Мнозина повярвали и се кръстили. Императорският дом се извършил с наслада. Благоволението на императора към християните станало толкоз очевидно, че към този момент го считали за скришен християнин. Той обдарил богато свети Трифона и с признателност го изпратил вкъщи му. Но сърцето на юношата било непознато за благосъстоянието, по тази причина той раздал из пътя си всичко на нуждаещите се.
Когато римският императорски трон бил ангажиран от Декий Траян (249-251), за християните настъпили тежки дни. Новият император се заел да изкорени християнството. Той наредил на цялата империя християните да се принуждават да се върнат към езичеството. Онези, които не се покорят, да бъдат избити.
В това време шеф на източните римски земи бил някой си Аквилин. Донесли му за свети - че е християнин; че знаел всякакви хитрини за лечение на болести; че не зачитал царската воля; че обикалял села и градове, лекувал заболели и подмамвал тях и околните им да стават християни; че намерено осмивал великите богове на римляните. Аквилин незабавно наредил да заминат стражи за Фригия, да издирят отговорния и да го докарат на съд в Никея, където било седалището на ръководството. Светецът бил елементарно открит, тъй като за ревността му по Бога, за многочислените му чудеса и усърдието му в разпоространението на вярата се говорело из цяла Фригия.
Вестта на стражата, изпратена да го арестува, стигнала до него доста по-рано от самата стража. Св. имал премного време да се укрие. Той обаче не се възползувал от това. Времето до идването на стражата той прекарал в пост и молитва. А когато тя пристигнала, той я посрещнал и се предал. Когато въвели младежа в съдилището, съответният правосъден чиновник, на име Помпиан, се обърнал с вискок глас към Аквилин.
Аквилин изгубил самообладанието си, което си налагал поради своето достолепие, разгневил се и дал заповед да изтезават юношата: да снемат облеклата му, да го окачат на едно дърво и да го бият, до момента в който се откаже от своя Бог. Подсъдимият, като чул заповедта, незабавно почнал да се съблича. Цели три часа грубо били юношата. Тялото му се покрило с рани и кръв. Въпреки това, той освен не се отрекъл, само че и вопъл даже не издал. Острите болки от многочислените рани потъвали в дълбоката му любов и безпределна лоялност към Бога.
Управителят наредил още веднъж да го затворят и отпътувал на обиколка из региона. Като се завърнал, той го извикал отново на съд. Последвала нова заповед за изтезания. Но на вятъра. На Аквилин не оставало нищо друго, с изключение на да издаде смъртна присъда: да се изведе отвън града и да бъде обезглавен с меч!
Преди да отсекат главата му, св. застанал с лице към изток, благодарил на Бога, че го е удостоил с страдалчески венец и възнесъл последното си моление - да се всели душата му в небесното царство. Докато още се молел, той склонил глава и умрял. Не станало потребност палачите да се занимават повече с него. Местните вярващи прибрали тялото да го погребат в своите гробища, само че мъченикът им се явил насъне и изискал да го погребат в родното му село. Те постъпили съгласно волята му.
Народният се назовава още Трихун, Трифко, алкохолик или чипия, заради общоизвестната легенда за светеца, който отрязал носа си, когато отишъл да зарязва лозите. Отколешни времена българите почитат св. като настойник на лозарството и винарството. В деня на неговия се прави ритуалното зарязване на лозята.
Още в ранно утро стопанката омесва тесто и изпича самун, който постоянно украсява пластично. От тестото тя моделира лозници с натежали от плод гроздове. Приготвя пълнена с ориз или булгур кокошка. Поставя хляба и гозбата в нова шарена торба и я дава на лозаря дружно с бъклица вино. Изпратени тържествено, мъжете се насочат към лозята. Щом всеки собственик дойде в своето лозе, той се обръща към слънчевия изгрев и се прекръства три пъти. После отрязва първите три пръчки и полива мястото с алено вино, светена вода и пепел, непокътната от бъднивечерската софра. Едва по-късно стартира зарязването на лозите.
След като приключат работата си, мъжете си устройват шумни веселби и гуляи. Преди да седнат на общата софра посред лозята, те си избират " цар ", който назовават с името Трифон. Най-възрастният от слага в средата на трапезата босилекова китка, увита с червен вълнен конец и три лозови пръчки. После той подканя присъстващите: " Който е цветущ, дано поеме китката и да стане цар на лозята! ".
Освен питката и пълнената кокошка на празника на можете да предложите печени ядки от орехи, лешници, фъстъци или сушени плодове. Добре е да знаете, че ядките могат да бъдат и захаросани. За задачата би трябвало да прибавите малко захар върху тях и да ги изпечете в умерена фурна.
ИМЕН ПРАЗНУВАТ: Трифон, Трифонка, Лозан, Лозанка, Секул
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ