Свети Атанас, наречен Безсмъртни, е господар на зимните студове, ледове

"Иди си, зимо, да дойде лято!" ╫ На АТАНАСОВДЕН зимата тръгва да си ходи

Свети Атанас, наименуван Безсмъртни, е стопанин на зимните студове, ледове и снегове, на зимните облаци и ветрове. Ветровете държи заключени в една пещера, а зимните облаци и мъгли са опашките на страшни змейове, с които те пият вода от езера и реки и грабят моми от хорото. През зимата вихрушките и бурите владее Свети Атанас, а през лятото – Свети Илия. Според поверието на Атанасовден зимата потегля да си върви. Обръща я самичък Свети Атанас, който възсяда коня си и по копринена риза изкачва върха на планината, откъдето вика гръмогласно: " Иди си, зимо, да пристигна лято! "

В житийната литература светецът е разказан като победител посредством словото си. В националната – като отстъпчив и мирен дъртак, който стига до знание по криволичещите пътища на заблуди и търсене, като митичен ездач-закрилник, като раздразним овчар. Веднъж по време на пости, самият демон съумял да го заблуди и му станал чирак. А когато чирак е дяволът, изкушенията и прегрешението дебнат отвред. Прилъгал той Свети Атанас да откраднат коне, а след това, както прави с всички, които подвежда към закононарушение, го показал: " Дръжте го, той е крадецът. " Хванали Свети Атанас, а той все повтарял: " Чиракът ме подучи, чиракът ме излъга. " Помислили светеца за не изключително непокътнат с мозъка, пуснали го, а той си заречен да върне на дявола стореното зло. Решил да построи манастир, като за майстори-зидари наеме всички дяволи. Наистина го сторил, а когато дяволите си свършили работата, ги заключил в кулата на манастира. Но от този момент останала битката на светеца с нечестивия, със злото, с заболяванията, които народът с празнуване се мъчи да умилостиви и отпрати.

Народът ни е изваял и различен, по-поетичен облик на този светец – колосален конник с висок калпак, застрашителен митичен ездач, който в среднощ обикаля селото, пази го от демони и заболявания. Понякога Свети Атанас е изобразяван като митичен овчар – персонаж, обвързван с дивата природа, с неусвоеното от индивида пространство. Той затопля времето и приготвя пролетната сеитба, само че изисква да му се сервира в символ на респект курбан като на Свети Георги. Понеже агнета не се колят до Гергьовден, селяните постоянно спорели със Свети Атанас, един път люто му се скарали, различен път даже го понатупали.
Както пролетта побеждава зимата, по този начин и Свети Георги знае по какъв начин да надхитри Свети Атанас, по какъв начин да защищити посевите и стадата. Свети Атанас е настойник на домашните животни, както и Свети Георги. Пак той е заповедник и на дивите зверове, той е " вълчи ", " мечи " овчар, стопанин на змиите. Двойствена и комплицирана е митологичната символика на този християнски светец, такива са и визиите и вярванията на българина за него, обредните ритуали и знаци, които изпълват празника му.

С Атанасовден приключва един дълъг празничен цикъл. Свършват и годежите и сватбите. Наближава интервал на пост и самоограничение. Започва нов преход на сезоните, на труда, на настройките. Който не е съумял да заколи по Коледа прасе, може да го стори на 18 януари. Затова този празник е наименуван още Втора Коледа.

Свети Атанас се приема като християнизирана версия на небесния зимен огън, на зимното слънце, свързва се с боговете на огъня. В някои региони против Атанасовден навън, в параклис или на висок рид се чака изгревът със запалени огньове. Пак навън се редят трапези, пеят се песни, вият се хора, прескачат се огньове. На трапезата наложително би трябвало да има пиле и пита с мед. Приготвя се свинско с бамя. На връщане се берат кокичета, кукуряк и бръшлян в чест на идващата пролет.

Ако на Атанасовден е топло и снегът се топи, ще има изобилие през годината. Ако времето е хубаво и не вали сняг, идната зима ще стартира рано. Колкото е пълен снегът на Атанасовден, толкоз плод ще даде лятото.

Честит празник!

(Свети Атанасий Велики и Кирил Александрийски)