Това е последният път, когато Земята се е променила
С ветът, в който живеем, се трансформира. Независимо дали желаете да го приемете, или не, големите климатични промени раздрусват основите на нашето общество, а времето за нашия екологично унищожителен метод на живот изтича. Повишаването на температурата на морското ниво води до гибелта на цели екосистеми. Огромни пожари раздират вековни гори. Екстремни климатични условия предизвикват безпорядък в цели страни, а съгласно някои модели имаме по-малко от 20 години, преди натискът върху световната ни стопанска система да провокира всеобщ срив.
И по този начин, по какъв начин ще наподобява това?
Е, можем да научим нещо от един взор към нашето минало и какво се е случвало, когато климатът се е променял бързо преди. Когато се чудим какво ще се случи с нашия свят, можем да си извадим поучения от интервала на младия дриас.
Ако историята на нашата планета беше книга, интервалът на младия дриас щеше да е една от най-кратките, само че най-динамичните глави. След време на световно стопляне, в който животът още веднъж стартира да процъфтява, интервалът на по-младия дриас се характеризира с ненадейно и бързо захлаждане. Макар че интервалът е относително къс, той трансформира ландшафтите и екосистемите, оставяйки дълготраен отпечатък върху нашата планета, който се усеща и през днешния ден. От мистериозния си генезис до огромните си последствия, младият дриас предлага скъпи сведения за динамичната природа на климатичната система на Земята.
Възможно е този път да не ни се случи същото: събитията и аргументите са радикално разнообразни. Но защото климатът ни минава през нов интервал на трагични промени, поуките, извлечени от младия дриас, са по-важни от всеки път.
The Younger Dryas isn't a plant or a cultural practice, but rather a significant cold period that occurred around 12,900 years ago, just as the Earth was warming up from the last Ice Age. This cold snap, which lasted for about 1,200 years, is named after a flower called Dryas…
— ⬢ (@TheOccultCube)
Голямо застудяване
Днес непрекъснато чуваме да се приказва за световното стопляне, и то с съображение. Периодът на младия дриас е бил тъкмо противоположното. Това е климатична особеност, интервал на нападателно световно захлаждане, зародил преди към 12 900 години и траял към 1200 години.
Наречен на малко арктическо цвете Dryas octopetala (което процъфтява в студените условия, основани от световното застудяване), този интервал прекъсва наклонността на последователно стопляне, последвала ледниковия най-много. Това е най-студеният миг от последния ледников интервал, в който огромна част от Северна Америка, Европа и Азия са обхванати от големи ледени покривки. Той също по този начин предшества сегашния интервал - доста по-топлата ера на холоцена.
Съществуването на интервала на младия дриас е намерено от геолозите посредством проучване на разнообразни косвени данни, като взимане на проби от ледени ядра, седиментни пластове и фосилни доказателства. По време на този леден интервал температурите внезапно спадат в по-голямата част от Северното полукълбо, което провокира огромни и необятно публикувани промени в околната среда.
По-специално, ледниците още веднъж навлизат в райони, които са се освободили от лед, променяйки пейзажите и екосистемите. Огромни територии са били покрити с лед, чието прекосяване е издълбало големи траншеи и долини в ландшафта.
The Younger Dryas Event and Jomon People of Ancient Japan
Younger Dryas Event, is a cold period around 12,800 years ago visible in ancient Japan's soil layers. The Jomon people emerged as the first civilization after impact.
— David DuByne (@adapt2030)
И по този начин, какво е предизвикало това?
Съществуват голям брой разнообразни теории, само че тук ще се спрем на най-уважаваните от тях. Широко публикувано е мнението, че със стоплянето на планетата и навлизането ѝ в настоящия междуледников интервал - холоцена, големите ледени покривки, които към момента покриват огромни елементи от Северна Америка, стартират да се топят.
По-специално, леденият щит Лаурентид се разтопил, изхвърляйки големи количества хладна и сладка вода в Северния Атлантик. Цялата тази сладка вода нарушила деликатния баланс на океанската циркулация, която е от основно значение за регулирането на земната атмосфера. Казано по различен метод, ненапълно по подигравка на ориста световното стопляне е довело до натоварен, само че къс интервал на захлаждане.
Тази прясна ледена вода е нарушила Атлантическата меридионална циркулация (AMOC), която е основен съставен елемент на световната океанска циркулация. АМОК придвижва топлите повърхностни води от тропиците към Северния Атлантик. Там тя отделя топлота в атмосферата, преди да потъне и да се върне на юг.
Сладката вода от топящите се ледени покривки се отразява отрицателно на този развой, като попречва потъването на плътната солена вода и нарушава преноса на топлота на север. Липсата на транспорт на топлота в северна посока значи, че Северният Атлантик е претърпял нападателно изстудяване. Това е сходно на това, което се случва с Гълфстрийм през днешния ден.
Освен този приток на сладка вода има и няколко други фактора, които може да са били в основата на това. На първо място, измененията в слънчевата радиация, като да вземем за пример съмненията в слънчевата мощ или вариациите в орбитата на Земята, може да са повлияли на климатичните модели през този интервал.
Второ, огромните вулканични изригвания могат да имат изненадващо трагично влияние върху климата. Като изхвърлят огромни количества пепел и газове в атмосферата, те могат да блокират слънчевата светлина за продължителни интервали от време, което води до захлаждане. Възможно е да са изиграли роля и промени в моделите на атмосферната циркулация, като да вземем за пример промени в струйното течение или промени в позицията на системите за атмосферно налягане.
Нашият климат се състои от лабиринт от взаимосвързани системи, които към момента учените не схващат изцяло. Когато една система е нарушена, това може да има верижен резултат върху останалите, засилвайки измененията на други места.
Смята се, че точно това се е случило по време на интервала на младия дриас. Притокът на сладка вода е имал верижен резултат върху други системи, което е довело до трагични климатични промени.
Our is changing rapidly, fuelled by mankind’s ecological destruction. But this is not the first time our world has suddenly changed. There may be lessons to be learned from the last period of rapid change, known as the Younger.
— Historic Mysteries (@HistoricMystery)
Как се е трансформирала Земята
Периодът на младия дриас е оказал огромно влияние върху ландшафтите и екосистемите на Земята. Ледените кубчета обичат да се плъзгат, а ледниците не са по-различни, единствено че в доста по-голям мащаб.
През този интервал ледниците на Земята, които са се отдръпвали непрекъснато след последния ледников най-много, ненадейно са се придвижили още веднъж напред в райони, за които преди този момент се е считало, че не са заледени. Нищо не издълбава скалите по този начин, както милиони тонове лед, и тези ледници са трансформирали топографията, издълбавайки долини и оставяйки след себе си забележителни морени и други ледникови форми на релефа, които и през днешния ден бележат пейзажа.
Променен е освен релефът на планетата. Студеното време също е унищожило растителността.
С внезапното намаление на температурите горите се отдръпват, като в доста региони се основават тундрови и степни биоми. Това екологично разтърсване е нарушило местообитанията, трансформирало разпространяването на растителните и животинските типове. То е наложило пригаждане или миграция към по-благоприятни региони.
Тези промени са оставили своя отпечатък и върху античните човешки популации. Обществата на ловците-събирачи се сблъскали с провокации, защото нормалните им местообитания се трансформирали бързо, което е довело до промени в моделите на заселване и тактиките за прехранване. Възобновяването на студените и сурови условия евентуално е повлияло на културното развиване и софтуерните нововъведения, защото общностите са се приспособили, с цел да оцелеят в предизвикателната среда.
Периодът на младия дриас може да е бил относително къс, само че неговото завещание се простира надалеч оттатък 1000-годишната му дълготрайност.
Продължителните му въздействия към момента се следят в актуалните земни системи. Тъй като прекосяваме през различен интервал на бързи, невиждани промени, прозренията, добити от проучването на тази климатична особеност, обезпечават скъп подтекст за схващане и прогнозиране на актуалната и бъдещата динамичност на климата.
Едно от значимите въздействия е извлечените поучения по отношение на чувствителността на климатичната система на Земята към външни фактори. По-специално, в миналото се е считало, че с цел да се проявят солидни климатични промени, е належащо доста време.
Планетата е извънредно остаряла и сме привикнали да приказваме за стотици хиляди или милиони години, що се отнася до съществени промени. Смята се обаче, че климатичните промени, които са настъпили на Земята, са се показали в продължение на десетилетия.
Освен това младият дриас служи като образец за евентуалните последствия от навлизането на сладка вода в океана. Ако учените са прави и интервалът на младия дриас е бил породен най-вече от топенето на ледените покривки, то това е нещо, което би трябвало да се вземе поради, защото арктическите ледени покривки се топят, изхвърляйки вода в океаните. В един затоплящ се свят, в който топенето на ледовете и измененията във преваляванията се форсират, разбирането на евентуалните въздействия върху океанската циркулация и стабилността на климата е от решаващо значение за вземането на осведомени решения и напъните за намаляване на последствията.
Освен това екологичните разстройства, породени от младия дриас, дават визия за това по какъв начин екосистемите реагират на внезапните климатични промени. Разбирането на реакциите в предишното може да даде информация за тактиките за запазване и ръководство в изискванията на продължаващо изменение на климата и деградация на местообитанията.
Периодът на младия дриас е образец за динамичния и непредсказуем темперамент на климатичната система на Земята. Този интервал предлага изчерпателен взор върху сложността на предишното, сегашното и бъдещето на нашата планета - от комплицирания му генезис до далечните му последствия.
Докато разкриваме тайните му посредством научни проучвания, младият дриас ни припомня за устойчивостта и адаптивността на живота в изискванията на екологични катаклизми. Изучавайки този основен миг от историята на Земята, ние придобиваме освен познания, само че и по-дълбоко схващане на провокациите и опциите, които дава изменящият се климат, показват учени.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
* Във видеото:
Припомняме и тази изложба от нашия списък:
И по този начин, по какъв начин ще наподобява това?
Е, можем да научим нещо от един взор към нашето минало и какво се е случвало, когато климатът се е променял бързо преди. Когато се чудим какво ще се случи с нашия свят, можем да си извадим поучения от интервала на младия дриас.
Ако историята на нашата планета беше книга, интервалът на младия дриас щеше да е една от най-кратките, само че най-динамичните глави. След време на световно стопляне, в който животът още веднъж стартира да процъфтява, интервалът на по-младия дриас се характеризира с ненадейно и бързо захлаждане. Макар че интервалът е относително къс, той трансформира ландшафтите и екосистемите, оставяйки дълготраен отпечатък върху нашата планета, който се усеща и през днешния ден. От мистериозния си генезис до огромните си последствия, младият дриас предлага скъпи сведения за динамичната природа на климатичната система на Земята.
Възможно е този път да не ни се случи същото: събитията и аргументите са радикално разнообразни. Но защото климатът ни минава през нов интервал на трагични промени, поуките, извлечени от младия дриас, са по-важни от всеки път.
The Younger Dryas isn't a plant or a cultural practice, but rather a significant cold period that occurred around 12,900 years ago, just as the Earth was warming up from the last Ice Age. This cold snap, which lasted for about 1,200 years, is named after a flower called Dryas…
— ⬢ (@TheOccultCube)
Голямо застудяване
Днес непрекъснато чуваме да се приказва за световното стопляне, и то с съображение. Периодът на младия дриас е бил тъкмо противоположното. Това е климатична особеност, интервал на нападателно световно захлаждане, зародил преди към 12 900 години и траял към 1200 години.
Наречен на малко арктическо цвете Dryas octopetala (което процъфтява в студените условия, основани от световното застудяване), този интервал прекъсва наклонността на последователно стопляне, последвала ледниковия най-много. Това е най-студеният миг от последния ледников интервал, в който огромна част от Северна Америка, Европа и Азия са обхванати от големи ледени покривки. Той също по този начин предшества сегашния интервал - доста по-топлата ера на холоцена.
Съществуването на интервала на младия дриас е намерено от геолозите посредством проучване на разнообразни косвени данни, като взимане на проби от ледени ядра, седиментни пластове и фосилни доказателства. По време на този леден интервал температурите внезапно спадат в по-голямата част от Северното полукълбо, което провокира огромни и необятно публикувани промени в околната среда.
По-специално, ледниците още веднъж навлизат в райони, които са се освободили от лед, променяйки пейзажите и екосистемите. Огромни територии са били покрити с лед, чието прекосяване е издълбало големи траншеи и долини в ландшафта.
The Younger Dryas Event and Jomon People of Ancient Japan
Younger Dryas Event, is a cold period around 12,800 years ago visible in ancient Japan's soil layers. The Jomon people emerged as the first civilization after impact.
— David DuByne (@adapt2030)
И по този начин, какво е предизвикало това?
Съществуват голям брой разнообразни теории, само че тук ще се спрем на най-уважаваните от тях. Широко публикувано е мнението, че със стоплянето на планетата и навлизането ѝ в настоящия междуледников интервал - холоцена, големите ледени покривки, които към момента покриват огромни елементи от Северна Америка, стартират да се топят.
По-специално, леденият щит Лаурентид се разтопил, изхвърляйки големи количества хладна и сладка вода в Северния Атлантик. Цялата тази сладка вода нарушила деликатния баланс на океанската циркулация, която е от основно значение за регулирането на земната атмосфера. Казано по различен метод, ненапълно по подигравка на ориста световното стопляне е довело до натоварен, само че къс интервал на захлаждане.
Тази прясна ледена вода е нарушила Атлантическата меридионална циркулация (AMOC), която е основен съставен елемент на световната океанска циркулация. АМОК придвижва топлите повърхностни води от тропиците към Северния Атлантик. Там тя отделя топлота в атмосферата, преди да потъне и да се върне на юг.
Сладката вода от топящите се ледени покривки се отразява отрицателно на този развой, като попречва потъването на плътната солена вода и нарушава преноса на топлота на север. Липсата на транспорт на топлота в северна посока значи, че Северният Атлантик е претърпял нападателно изстудяване. Това е сходно на това, което се случва с Гълфстрийм през днешния ден.
Освен този приток на сладка вода има и няколко други фактора, които може да са били в основата на това. На първо място, измененията в слънчевата радиация, като да вземем за пример съмненията в слънчевата мощ или вариациите в орбитата на Земята, може да са повлияли на климатичните модели през този интервал.
Второ, огромните вулканични изригвания могат да имат изненадващо трагично влияние върху климата. Като изхвърлят огромни количества пепел и газове в атмосферата, те могат да блокират слънчевата светлина за продължителни интервали от време, което води до захлаждане. Възможно е да са изиграли роля и промени в моделите на атмосферната циркулация, като да вземем за пример промени в струйното течение или промени в позицията на системите за атмосферно налягане.
Нашият климат се състои от лабиринт от взаимосвързани системи, които към момента учените не схващат изцяло. Когато една система е нарушена, това може да има верижен резултат върху останалите, засилвайки измененията на други места.
Смята се, че точно това се е случило по време на интервала на младия дриас. Притокът на сладка вода е имал верижен резултат върху други системи, което е довело до трагични климатични промени.
Our is changing rapidly, fuelled by mankind’s ecological destruction. But this is not the first time our world has suddenly changed. There may be lessons to be learned from the last period of rapid change, known as the Younger.
— Historic Mysteries (@HistoricMystery)
Как се е трансформирала Земята
Периодът на младия дриас е оказал огромно влияние върху ландшафтите и екосистемите на Земята. Ледените кубчета обичат да се плъзгат, а ледниците не са по-различни, единствено че в доста по-голям мащаб.
През този интервал ледниците на Земята, които са се отдръпвали непрекъснато след последния ледников най-много, ненадейно са се придвижили още веднъж напред в райони, за които преди този момент се е считало, че не са заледени. Нищо не издълбава скалите по този начин, както милиони тонове лед, и тези ледници са трансформирали топографията, издълбавайки долини и оставяйки след себе си забележителни морени и други ледникови форми на релефа, които и през днешния ден бележат пейзажа.
Променен е освен релефът на планетата. Студеното време също е унищожило растителността.
С внезапното намаление на температурите горите се отдръпват, като в доста региони се основават тундрови и степни биоми. Това екологично разтърсване е нарушило местообитанията, трансформирало разпространяването на растителните и животинските типове. То е наложило пригаждане или миграция към по-благоприятни региони.
Тези промени са оставили своя отпечатък и върху античните човешки популации. Обществата на ловците-събирачи се сблъскали с провокации, защото нормалните им местообитания се трансформирали бързо, което е довело до промени в моделите на заселване и тактиките за прехранване. Възобновяването на студените и сурови условия евентуално е повлияло на културното развиване и софтуерните нововъведения, защото общностите са се приспособили, с цел да оцелеят в предизвикателната среда.
Периодът на младия дриас може да е бил относително къс, само че неговото завещание се простира надалеч оттатък 1000-годишната му дълготрайност.
Продължителните му въздействия към момента се следят в актуалните земни системи. Тъй като прекосяваме през различен интервал на бързи, невиждани промени, прозренията, добити от проучването на тази климатична особеност, обезпечават скъп подтекст за схващане и прогнозиране на актуалната и бъдещата динамичност на климата.
Едно от значимите въздействия е извлечените поучения по отношение на чувствителността на климатичната система на Земята към външни фактори. По-специално, в миналото се е считало, че с цел да се проявят солидни климатични промени, е належащо доста време.
Планетата е извънредно остаряла и сме привикнали да приказваме за стотици хиляди или милиони години, що се отнася до съществени промени. Смята се обаче, че климатичните промени, които са настъпили на Земята, са се показали в продължение на десетилетия.
Освен това младият дриас служи като образец за евентуалните последствия от навлизането на сладка вода в океана. Ако учените са прави и интервалът на младия дриас е бил породен най-вече от топенето на ледените покривки, то това е нещо, което би трябвало да се вземе поради, защото арктическите ледени покривки се топят, изхвърляйки вода в океаните. В един затоплящ се свят, в който топенето на ледовете и измененията във преваляванията се форсират, разбирането на евентуалните въздействия върху океанската циркулация и стабилността на климата е от решаващо значение за вземането на осведомени решения и напъните за намаляване на последствията.
Освен това екологичните разстройства, породени от младия дриас, дават визия за това по какъв начин екосистемите реагират на внезапните климатични промени. Разбирането на реакциите в предишното може да даде информация за тактиките за запазване и ръководство в изискванията на продължаващо изменение на климата и деградация на местообитанията.
Периодът на младия дриас е образец за динамичния и непредсказуем темперамент на климатичната система на Земята. Този интервал предлага изчерпателен взор върху сложността на предишното, сегашното и бъдещето на нашата планета - от комплицирания му генезис до далечните му последствия.
Докато разкриваме тайните му посредством научни проучвания, младият дриас ни припомня за устойчивостта и адаптивността на живота в изискванията на екологични катаклизми. Изучавайки този основен миг от историята на Земята, ние придобиваме освен познания, само че и по-дълбоко схващане на провокациите и опциите, които дава изменящият се климат, показват учени.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
* Във видеото:
Припомняме и тази изложба от нашия списък:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ