Светът упорито върви към голяма война, независимо, че не може

Светът настойчиво върви към огромна война, без значение, че не може да бъде дефинирана свястно нито една основателна причина за нея. Явно такова развиване или най-малко чувството за наложителност, е от особена значимост за някого и нормалната обосновка отвън общите приказки не е нужна. "Руската интервенция ", както и да бъде погледната, е позор за Съединени американски щати. И в двата случая - в случай че е действителност, и в случай че е измислена. Ако я има, срамът за Съединени американски щати се състои в това, че нация, софтуерно намираща се в мезозоя, съгласно западните наблюдаващи, може да си разреши да върти на пръста си най-великата страна в света.

А за какво да я измислят пустата интервенция, в случай че не е реалност? Американците се срамят от избора, който направиха с Тръмп. И избират да претърпят срама по горния вид, в сравнение с да признаят, че са изпаднали в групово лудост, че да изберат умишлено този президент. Някой различен им е натресъл Доналд Дък, както го назова Вендерс или идиота, съгласно Де Ниро. Кой различен, в случай че не най-удобните за мотива руснаци. Въпреки софтуерната им неплатежоспособност.

Отровеният Скрипал сигурно е бил наясно с какъв брой "безопасно дело " се заема в битността си на двоен сътрудник. И надали е сюрпризиран от сполетялото го, в случай че е в положение да го осмисли сега. Независимо кой му го е предизвикал. Както алпинистът няма на кого да се сърди, в случай че му се случи нещо неприятно на 8800 метра. За страдание не разполагаме със статистика, какъв брой разкрити двойни и тройни сътрудници съумяват да изкарат до щастливи старини, само че надали спокойната пенсия е всеобщата орис на агентите-ветерани. Рисковете на специалността, колкото и цинично може да се стори на някого.

Учудваща и тревожна е лекотата, с която Англия се хвана за кобура и влезе в невиждан след Студената война скандал с руснаците поради Скрипал. Импулсивна реакция или деликатно следвана тактика? Тереза Мей и Борис Джонсън сътвориха чувството, че умишлено и прибързано бързат да пресечен връзките с Москва. Особено с 24-часовият им ултиматум.

Макрон пък бойкотирал щанда с съветска литература на парижкия панаир на книгата, поради Скрипал. Фино, по френски. Без обиди, закани и заклинания.

Явно такава ще е играта в околните месеци. Да забележим къде ще ни води. През лятото на 1939 година също малко на брой отвън "организаторите " са вярвали, че следва кланица...