Анализ: България губи способност да устоява на глобалните рискове
Светът минава през една от най-мащабните трансформации в историята на човечеството. Предизвикателствата пред стопанската система, здравето, работата, връзките са неизбежни и придобиването на умения за възобновяване от огромни рецесии е най-важният аспект на личностното развиване. Способността на хората, общностите, обществата и организациите да посрещат несигурността и да ръководят измененията се трансформира в ключ към бъдещето. Това са заключенията от разбор на Българска стопанска камара.
Но устойчивостта е не просто дарба за бързо възобновяване. В бизнеса устойчивостта е обвързвана със оправянето с шокове, рецесии и провокации, като в това време е и непрестанно адаптиране за реализиране на напредък. Истински устойчивите организации и бизнеси не просто устояват на рецесии и промени и излизат от тях по-добри. Те процъфтяват във враждебна среда, показват се доста по-добре от съперниците си и реализират интензивен прогрес в новата действителност, оставяйки всички останали обратно.
Проучване на McKinsey от 2022 година измежду мениджъри на компании демонстрира, че способността за отговор на рецесии не е задоволителна и доста от фирмите са насочени към цялостна тактика за резистентност, включваща всички аспекти като организация и вериги на доставки, създаване на просвета на сигурност, технологии, финанси, човешки запаси. Те построяват и надграждат своята просветеност за бъдещето.
Макро и физическа резистентност на България
За 2024-та година България заема 49-то място в FM Global Resilience Index. Индексът мери устойчивостта на 130 страни, като преглежда две съществени категории фактори – макро и физически.
Макро факторите, включени в показателя, са:
Продуктивност
Разходи за опазване на здравето
Образование
Инфлация
Политически риск
Корупция
Енергиен интензитет
Отделяне на парникови газове
Воден стрес
Ниво на урбанизация
Логистика
Интернет ползване
Физическите факторите от своя страна са:
Изложеност на риск от климатични промени
Изложеност на климатични опасности
Качество на инфраструктурните усъвършенствания свързани с климата
Изложеност на риск от трусове
Качество на инфраструктурните усъвършенствания свързани с риска от пожари
Киберсигурност
В класацията България е освен последната страна в Европейски Съюз по индикатори с обща оценка 65.7, само че е на 6 места по-назад от Гърция (43-то място), която е предпоследната страна членка в класацията. Изпреварват ни Саудитска Арабия, ОАЕ и Уругвай. В Топ 5 на най-устойчивите страни в света влизат Дания, която се изкачва на 1-во място спрямо 2020 година с оптимален резултат (100.0). Люксембург губи позиция и се подрежда на 2-ро място (99.9). Сингапур отбелязва забележителен прогрес за последните четири години и се изкачва до 3-та позиция. Топ 5 се добавя от Швейцария и Германия.
По отношение на макро факторите България се показва добре в областите на: Разходи за опазване на здравето (изчислено по паритет на покупателна дарба (ppp), прекарано време в просветителната система, инфлация, където не се отбелязва огромна смяна в равнището на инфлация спрямо миналата година, интернет ползване, равнище на урбанизация, воден стрес (отбелязва наличността на водни запаси, като страната има достатъчно), и също ниско равнище на обособяване на нездравословни излъчвания, като % от Брутният вътрешен продукт, както и енергиен интензитет (енергийна консумация на единица производителност).
Страната се показва доста по-зле в категориите:
Продуктивност (БВП по ppp на глава от населението), където страната заема 55-то място с едвам 22.7 пункта.
Политически риск - пресмята вероятността държавното управление да бъде дестабилизирано или свалено с неконституционни средства, в това число политически стимулирано принуждение и тероризъм. България заема 54-то място по този индикатор.
Контрол на корупцията – пресмята степента, до която публичната власт се употребява за персонално облагодетелстване, в това число завземане на страната от елитарни и частни ползи. В тази категория с 36.8 пункта България заема още по-ниска позиция – 70-та и е последна измежду страните членки на Европейски Съюз, където междинното равнище е 63.3, което пък от своя страна е занижено заради високите равнища на корупция в страните-членки от Източна Европа.
Логистика – прави оценка какъв брой елементарно протича износа от България, като се взема поради инфраструктурата, наличност на логистични услуги и трудностите, които произтичат от обществения бранш. По отношение на този фактор България е отвън топ 50 и заема 58-ма позиция.
Устойчиво ли е българското общество?
Според World Risk Poll Resilience Index 2024 на Lloyd’s Register Foundation България заема 105-та позиция от 141 страни. В съпоставяне с 2021-ва година България пропада надолу с цели 28 позиции. Челната позиция е за Кувейт, следван от Виетнам, Норвегия, Сингапур, Швеция и Швейцария. Непосредствено след България остават Камерун, Гана, Либерия, Северна Македония и Колумбия. Северна Македония е и единствената европейска страна с по-нисък показател на резистентност от България. Последната позиция е за Афганистан, а предпоследната – за Йемен.
Индексът мери устойчивостта на равнища субект, домакинство, общественост и общество, като се изследват равнище на обучение, лична успеваемост за справяне с непредвидени събития и промени, персонални финансови активи, достъп до връзки, обмисляне и подготовка, равнище на взаимопомощ в общността, достъп до инфраструктура, равнище на дискриминация, мрежи за сигурност и отбрана на популацията при бедствия и повреди, степен на доверие в институциите (военни и полиция, правосъдна система, държавно управление, почтеност на изборните процеси).
България е отпред на класацията за групата страни, записали максимален спад в показателя за обща резистентност с минус 10 пункта по отношение на 2020 година и оставя надалеч след себе си Еквадор, който се подрежда на второ място на страните с максимален спад в показателя на резистентност с -7 пункта спад по отношение на 2020. Групата се добавя от Хърватска, Мароко, Северна Македония, Лаос, Полша, Египет, Сърбия и Словакия. Въпреки спада в устойчивостта при тези страни би трябвало да се означи, че изходните позиции на множеството от тях са по-високи и остават по-напред в общия ранкинг от България.
Графиката демонстрира позицията на България за обособените четири равнища. От нея се вижда пропадането на устойчивостта на равнище обособен субект, на равнище общественост и на равнище общество. Това на процедура значи, че българското общество не е квалифицирано да се оправи с огромни рецесии и да излезе от такива по-силно и с по-добри позиции. Всъщност показателят отразява станалия известен израз „ всеки самичък си преценява “, което се показва в ниските равнища на взаимопомощ и все по-ниското доверие в институциите. Единственият индикатор, който бележи растеж е устойчивостта на семействата, което е обяснимо, защото при тях се мери растежа на приходите на домакинство, активите на домакинство като лично жилище, земя и запаси, както и достъпа до връзки.
Според World Risk Report 2023 България не е изложена на рискови опасности, само че неналичието на качества за акомодация съставлява сериозен риск за дълготрайната резистентност на страната. Способностите за акомодация според показателя включват индикатори, свързани с вложения, качество на образованието и капацитет за нововъведения. В същото време уязвимостта понижава силите за резистентност на българското общество. Уязвимостта се мери като цялост от трите знака неустойчивост, липса на дарба за справяне и липса на дарба за акомодация. От графиката по-долу ясно се вижда, че растящата неустойчивост и липса на дарба за акомодация директно въздействат на нарасналата накърнимост към опасности. Този разбор кореспондира и с позицията на България в показателя на Lloyd’s Register Foundation, обяснена нагоре, обвързвана със способността на индивида и общността за отговор и справяне с провокациите.
Какво значи това за бизнеса?
Анализът сочи, че във връзка с чисто физически фактори, свързани с устойчивостта, като достъп до естествени запаси, чиста вода, храна, енергийни мощности, България има изходна база да се оправи с рисковете, пред които е изправена. Не по този начин стои въпросът, обаче, с човешките запаси. Различните показатели, измерващи световната резистентност и включващи в себе си човешкия фактор, неизбежно отразяват все по-силно намаляващата дарба на българското общество да бъде стабилно на неустановеност и да капитализира опциите, произлизащи от измененията. Докато динамичността в международен мащаб прави обществата на обособените страни по-сплотени и мощни, в българското общество е налице и ясно забележима противоположната наклонност.
Бизнесът се прави от хора. Ето за какво самостоятелните умения, свързани с грамотността за бъдещето и устойчивостта на обществото при справяне с несигурността и ръководството на промени са основни освен за триумфа на обособения субект, само че и за триумфа на фирмите. Непредставително изследване на БСК от 2020-та година измежду български компании дали са подготвени за бъдещето демонстрира, че множеството от тях са разпознали несигурността и рисковете за своя бизнес, само че нямат проекти за справяне с измененията и изчакват да видят посоката на развиване и добре завършени трендове, с цел да подхващат стъпки. Такава нерешителност от една страна е рационална и разумна, само че от друга значи изпускане на положителни благоприятни условия за напредък и безконечна позиция на догонващ. Умението да се направлява несигурността и да се прегърне смяната е залог за пазарно водачество и високо позициониране в идващите години. Без съществени вложения в човешкия капацитет, като се стартира от възпитаване на полезности и висока степен на обучение, в това число определяне на меритокрация, способността на обществото да се оправя с провокациите ще продължава да понижава. Липсата на готови фрагменти и нуждата от промени на просветителната система са най-належащото за решение предизвикателство пред България, а вложенията в усилване на връзката наука-бизнес и възпитаването на просвета за предприемачество и нововъведения във всички браншове на стопанската система, съчетани със съответната ценностна система са основни за устойчивостта на цялото общество.
Но устойчивостта е не просто дарба за бързо възобновяване. В бизнеса устойчивостта е обвързвана със оправянето с шокове, рецесии и провокации, като в това време е и непрестанно адаптиране за реализиране на напредък. Истински устойчивите организации и бизнеси не просто устояват на рецесии и промени и излизат от тях по-добри. Те процъфтяват във враждебна среда, показват се доста по-добре от съперниците си и реализират интензивен прогрес в новата действителност, оставяйки всички останали обратно.
Проучване на McKinsey от 2022 година измежду мениджъри на компании демонстрира, че способността за отговор на рецесии не е задоволителна и доста от фирмите са насочени към цялостна тактика за резистентност, включваща всички аспекти като организация и вериги на доставки, създаване на просвета на сигурност, технологии, финанси, човешки запаси. Те построяват и надграждат своята просветеност за бъдещето.
Макро и физическа резистентност на България
За 2024-та година България заема 49-то място в FM Global Resilience Index. Индексът мери устойчивостта на 130 страни, като преглежда две съществени категории фактори – макро и физически.
Макро факторите, включени в показателя, са:
Продуктивност
Разходи за опазване на здравето
Образование
Инфлация
Политически риск
Корупция
Енергиен интензитет
Отделяне на парникови газове
Воден стрес
Ниво на урбанизация
Логистика
Интернет ползване
Физическите факторите от своя страна са:
Изложеност на риск от климатични промени
Изложеност на климатични опасности
Качество на инфраструктурните усъвършенствания свързани с климата
Изложеност на риск от трусове
Качество на инфраструктурните усъвършенствания свързани с риска от пожари
Киберсигурност
В класацията България е освен последната страна в Европейски Съюз по индикатори с обща оценка 65.7, само че е на 6 места по-назад от Гърция (43-то място), която е предпоследната страна членка в класацията. Изпреварват ни Саудитска Арабия, ОАЕ и Уругвай. В Топ 5 на най-устойчивите страни в света влизат Дания, която се изкачва на 1-во място спрямо 2020 година с оптимален резултат (100.0). Люксембург губи позиция и се подрежда на 2-ро място (99.9). Сингапур отбелязва забележителен прогрес за последните четири години и се изкачва до 3-та позиция. Топ 5 се добавя от Швейцария и Германия.
По отношение на макро факторите България се показва добре в областите на: Разходи за опазване на здравето (изчислено по паритет на покупателна дарба (ppp), прекарано време в просветителната система, инфлация, където не се отбелязва огромна смяна в равнището на инфлация спрямо миналата година, интернет ползване, равнище на урбанизация, воден стрес (отбелязва наличността на водни запаси, като страната има достатъчно), и също ниско равнище на обособяване на нездравословни излъчвания, като % от Брутният вътрешен продукт, както и енергиен интензитет (енергийна консумация на единица производителност).
Страната се показва доста по-зле в категориите:
Продуктивност (БВП по ppp на глава от населението), където страната заема 55-то място с едвам 22.7 пункта.
Политически риск - пресмята вероятността държавното управление да бъде дестабилизирано или свалено с неконституционни средства, в това число политически стимулирано принуждение и тероризъм. България заема 54-то място по този индикатор.
Контрол на корупцията – пресмята степента, до която публичната власт се употребява за персонално облагодетелстване, в това число завземане на страната от елитарни и частни ползи. В тази категория с 36.8 пункта България заема още по-ниска позиция – 70-та и е последна измежду страните членки на Европейски Съюз, където междинното равнище е 63.3, което пък от своя страна е занижено заради високите равнища на корупция в страните-членки от Източна Европа.
Логистика – прави оценка какъв брой елементарно протича износа от България, като се взема поради инфраструктурата, наличност на логистични услуги и трудностите, които произтичат от обществения бранш. По отношение на този фактор България е отвън топ 50 и заема 58-ма позиция.
Устойчиво ли е българското общество?
Според World Risk Poll Resilience Index 2024 на Lloyd’s Register Foundation България заема 105-та позиция от 141 страни. В съпоставяне с 2021-ва година България пропада надолу с цели 28 позиции. Челната позиция е за Кувейт, следван от Виетнам, Норвегия, Сингапур, Швеция и Швейцария. Непосредствено след България остават Камерун, Гана, Либерия, Северна Македония и Колумбия. Северна Македония е и единствената европейска страна с по-нисък показател на резистентност от България. Последната позиция е за Афганистан, а предпоследната – за Йемен.
Индексът мери устойчивостта на равнища субект, домакинство, общественост и общество, като се изследват равнище на обучение, лична успеваемост за справяне с непредвидени събития и промени, персонални финансови активи, достъп до връзки, обмисляне и подготовка, равнище на взаимопомощ в общността, достъп до инфраструктура, равнище на дискриминация, мрежи за сигурност и отбрана на популацията при бедствия и повреди, степен на доверие в институциите (военни и полиция, правосъдна система, държавно управление, почтеност на изборните процеси).
България е отпред на класацията за групата страни, записали максимален спад в показателя за обща резистентност с минус 10 пункта по отношение на 2020 година и оставя надалеч след себе си Еквадор, който се подрежда на второ място на страните с максимален спад в показателя на резистентност с -7 пункта спад по отношение на 2020. Групата се добавя от Хърватска, Мароко, Северна Македония, Лаос, Полша, Египет, Сърбия и Словакия. Въпреки спада в устойчивостта при тези страни би трябвало да се означи, че изходните позиции на множеството от тях са по-високи и остават по-напред в общия ранкинг от България.
Графиката демонстрира позицията на България за обособените четири равнища. От нея се вижда пропадането на устойчивостта на равнище обособен субект, на равнище общественост и на равнище общество. Това на процедура значи, че българското общество не е квалифицирано да се оправи с огромни рецесии и да излезе от такива по-силно и с по-добри позиции. Всъщност показателят отразява станалия известен израз „ всеки самичък си преценява “, което се показва в ниските равнища на взаимопомощ и все по-ниското доверие в институциите. Единственият индикатор, който бележи растеж е устойчивостта на семействата, което е обяснимо, защото при тях се мери растежа на приходите на домакинство, активите на домакинство като лично жилище, земя и запаси, както и достъпа до връзки.
Според World Risk Report 2023 България не е изложена на рискови опасности, само че неналичието на качества за акомодация съставлява сериозен риск за дълготрайната резистентност на страната. Способностите за акомодация според показателя включват индикатори, свързани с вложения, качество на образованието и капацитет за нововъведения. В същото време уязвимостта понижава силите за резистентност на българското общество. Уязвимостта се мери като цялост от трите знака неустойчивост, липса на дарба за справяне и липса на дарба за акомодация. От графиката по-долу ясно се вижда, че растящата неустойчивост и липса на дарба за акомодация директно въздействат на нарасналата накърнимост към опасности. Този разбор кореспондира и с позицията на България в показателя на Lloyd’s Register Foundation, обяснена нагоре, обвързвана със способността на индивида и общността за отговор и справяне с провокациите.
Какво значи това за бизнеса?
Анализът сочи, че във връзка с чисто физически фактори, свързани с устойчивостта, като достъп до естествени запаси, чиста вода, храна, енергийни мощности, България има изходна база да се оправи с рисковете, пред които е изправена. Не по този начин стои въпросът, обаче, с човешките запаси. Различните показатели, измерващи световната резистентност и включващи в себе си човешкия фактор, неизбежно отразяват все по-силно намаляващата дарба на българското общество да бъде стабилно на неустановеност и да капитализира опциите, произлизащи от измененията. Докато динамичността в международен мащаб прави обществата на обособените страни по-сплотени и мощни, в българското общество е налице и ясно забележима противоположната наклонност.
Бизнесът се прави от хора. Ето за какво самостоятелните умения, свързани с грамотността за бъдещето и устойчивостта на обществото при справяне с несигурността и ръководството на промени са основни освен за триумфа на обособения субект, само че и за триумфа на фирмите. Непредставително изследване на БСК от 2020-та година измежду български компании дали са подготвени за бъдещето демонстрира, че множеството от тях са разпознали несигурността и рисковете за своя бизнес, само че нямат проекти за справяне с измененията и изчакват да видят посоката на развиване и добре завършени трендове, с цел да подхващат стъпки. Такава нерешителност от една страна е рационална и разумна, само че от друга значи изпускане на положителни благоприятни условия за напредък и безконечна позиция на догонващ. Умението да се направлява несигурността и да се прегърне смяната е залог за пазарно водачество и високо позициониране в идващите години. Без съществени вложения в човешкия капацитет, като се стартира от възпитаване на полезности и висока степен на обучение, в това число определяне на меритокрация, способността на обществото да се оправя с провокациите ще продължава да понижава. Липсата на готови фрагменти и нуждата от промени на просветителната система са най-належащото за решение предизвикателство пред България, а вложенията в усилване на връзката наука-бизнес и възпитаването на просвета за предприемачество и нововъведения във всички браншове на стопанската система, съчетани със съответната ценностна система са основни за устойчивостта на цялото общество.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ