Десетилетие след атаката в Charlie Hebdo: Какво се промени във Франция?
Точно 10 години след нападението на джихадисти, което умъртви по-голямата част от редакцията му, френският Charlie Hebdo издаде специфичен брой, с цел да покаже, че продължава да се бори за идеята си.
Нещата се трансформираха за Франция на 7 януари 2015 година, отбелязвайки с клане края на всяка умишлена доверчивост по отношение на опасността от войнстващия ислямизъм. Братята Саид и Шериф Куаши нахлуха на планьорка в парижкия офис на сатиричния седмичник, като убиха звездите му карикатуристи Кабю, Волински, Шарб и Тину.
Общо 12 души бяха убити от братята, в това число мюсюлмански служител на реда, който дежуреше извън. Два дни по-късно те бяха притиснати в ъгъла и убити от полицията във компания за произвеждане на табели покрай летище Шарл дьо Гол.
В същия ден Амеди Кулибали – бивш помощник на Шериф в пандиза – умъртви четирима евреи при синхронизирано взимане на заложници в супермаркет в източен Париж. Кулибали – който по-късно беше убит от полицията – беше умъртвил полицайка предходния ден.
Десетилетие по-късно Charlie Hebdo продължава да издава брой всяка седмица и има тираж (комбиниран печатен и онлайн) от към 50 000.
Прави го от офис, чието местоположение се пази в загадка, и с личен състав, който е предпазен от телохранители.
Но в публицистична публикация във възпоменателното издание във вторник главният акционер на вестника сподели, че духът на жестоко антирелигиозно пренебрежение е към момента доста жив.
„ Желанието да се смеем в никакъв случай няма да изчезне “, сподели Лоран Сорисо – прочут също като Рис – карикатурист, който оцеля при офанзивата на 7 януари с патрон в рамото. „ Сатирата има една добродетел, който ни преведе през тези трагични години – оптимизмът. Ако хората желаят да се смеят, това е, тъй като желаят да живеят. Смехът, иронията и карикатурата са демонстрация на оптимизъм “, написа той.
Също по този начин в специфичното издание от 32 страници са 40-те печеливши участници в конкурс за карикатури на тематика „ Да се смееш на Бог “. Едната съдържа облика на карикатурист, който се пита: „ Добре ли е да нарисуваш картина на човек, рисуващ картина на човек, рисуващ картина на Мохамед? “
Атаките против Charlie Hebdo и Hypercacher в този момент наподобяват като интродукция към един тъмен и гибелен интервал в модерна Франция, през който – за известно време – страхът от джихадисткия тероризъм стана част от всекидневието.
През ноември 2015 година последваха набези в театъра Bataclan и околните питейни заведения в Париж. През идващия юли 86 души бяха убити на крайбрежната алея в Ница.
Около 300 французи са починали при ислямистки набези през последното десетилетие.
Днес честотата внезапно е намаляла и провалянето на групировката " Ислямска страна " значи, че към този момент няма опорна база в Близкия изток. Но килърът, саморадикализирал се в интернет, остава непрекъсната опасност във Франция, както и на всички места другаде.
Първоначалният предлог за убийствата в редакцията на Charlie Hebdo – карикатурите на пророка Мохамед – в този момент са строго неразрешени за изявления на всички места.
През 2020 година учителят по френски Самуел Пати беше изведен пред учебното заведение си от джихадист, откакто сподели една от карикатурите на Charlie Hebdo в полемика за свободата на словото. След това беше погубен.
И тази седмица стартира процесът в Париж против пакистанец, който – малко преди убийството на Пати – рани тежко двама души с касапски сатър в офисите в Париж, които смяташе, че към момента се употребяват от Charlie-Hebdo (всъщност те от дълго време бяха преместен).
И по този начин, както при всяка годишнина от 2015 година насам, въпросът, който още веднъж се задава във Франция, е: какво се е трансформирало? И какво - в случай че въобще е останало - от огромното изтичане на интернационална поддръжка, чийто ослепителен апел в дните след убийствата беше Je suis Charlie?
Тогава към шествието от два милиона души през центъра на Париж се причислиха държавни и държавни ръководители от страни от цялостен свят по покана на тогавашния президент Франсоа Оланд. Днес песимистите споделят, че борбата е завършила и е изгубена. Шансовете някой комичен вестник в миналото да се бори с тоягата против исляма – по метода, по който Charlie Hebdo то прави постоянно и жестоко против християнството и юдаизма – са нулеви.
По-лошото за тези хора е, че елементи от политическата левица във Франция към този момент ясно се дистанцират от Charlie Hebdo, обвинявайки го, че е станало прекомерно антиислямско и възприема позиции от крайната десница.
Жан-Люк Меланшон, който управлява партията France Unbowed, упрекна седмичника, че е „ пропагандатор на (дясното списание) Valeurs Actuels “, а Сандрин Русо от Зелените сподели, че Charlie Hebdo е „ мизогинистично и на моменти расистко ".
Това на собствен ред докара до обвинявания, ориентирани към крайната левица, че е предала духа на свободата на словото на Je suis Charlie, с цел да завоюва електорална поддръжка измежду френските мюсюлмани.
Но говорейки в навечерието на годишнината, Рис – който брои мъртвите измежду най-големите си другари и споделя, че не минава ден без да преживее още веднъж момента на офанзивата – отхвърля да признае, че няма вяра.
„ Мисля, че [духът на Чарли] е закотвен по-дълбоко в обществото, в сравнение с може да се допусна. Когато говорите с хора, можете да видите, че е доста жив. Грешка е да мислите, че всичко е изчезнало. Това е част от нашата групова памет. "
Нещата се трансформираха за Франция на 7 януари 2015 година, отбелязвайки с клане края на всяка умишлена доверчивост по отношение на опасността от войнстващия ислямизъм. Братята Саид и Шериф Куаши нахлуха на планьорка в парижкия офис на сатиричния седмичник, като убиха звездите му карикатуристи Кабю, Волински, Шарб и Тину.
Общо 12 души бяха убити от братята, в това число мюсюлмански служител на реда, който дежуреше извън. Два дни по-късно те бяха притиснати в ъгъла и убити от полицията във компания за произвеждане на табели покрай летище Шарл дьо Гол.
В същия ден Амеди Кулибали – бивш помощник на Шериф в пандиза – умъртви четирима евреи при синхронизирано взимане на заложници в супермаркет в източен Париж. Кулибали – който по-късно беше убит от полицията – беше умъртвил полицайка предходния ден.
Десетилетие по-късно Charlie Hebdo продължава да издава брой всяка седмица и има тираж (комбиниран печатен и онлайн) от към 50 000.
Прави го от офис, чието местоположение се пази в загадка, и с личен състав, който е предпазен от телохранители.
Но в публицистична публикация във възпоменателното издание във вторник главният акционер на вестника сподели, че духът на жестоко антирелигиозно пренебрежение е към момента доста жив.
„ Желанието да се смеем в никакъв случай няма да изчезне “, сподели Лоран Сорисо – прочут също като Рис – карикатурист, който оцеля при офанзивата на 7 януари с патрон в рамото. „ Сатирата има една добродетел, който ни преведе през тези трагични години – оптимизмът. Ако хората желаят да се смеят, това е, тъй като желаят да живеят. Смехът, иронията и карикатурата са демонстрация на оптимизъм “, написа той.
Също по този начин в специфичното издание от 32 страници са 40-те печеливши участници в конкурс за карикатури на тематика „ Да се смееш на Бог “. Едната съдържа облика на карикатурист, който се пита: „ Добре ли е да нарисуваш картина на човек, рисуващ картина на човек, рисуващ картина на Мохамед? “
Атаките против Charlie Hebdo и Hypercacher в този момент наподобяват като интродукция към един тъмен и гибелен интервал в модерна Франция, през който – за известно време – страхът от джихадисткия тероризъм стана част от всекидневието.
През ноември 2015 година последваха набези в театъра Bataclan и околните питейни заведения в Париж. През идващия юли 86 души бяха убити на крайбрежната алея в Ница.
Около 300 французи са починали при ислямистки набези през последното десетилетие.
Днес честотата внезапно е намаляла и провалянето на групировката " Ислямска страна " значи, че към този момент няма опорна база в Близкия изток. Но килърът, саморадикализирал се в интернет, остава непрекъсната опасност във Франция, както и на всички места другаде.
Първоначалният предлог за убийствата в редакцията на Charlie Hebdo – карикатурите на пророка Мохамед – в този момент са строго неразрешени за изявления на всички места.
През 2020 година учителят по френски Самуел Пати беше изведен пред учебното заведение си от джихадист, откакто сподели една от карикатурите на Charlie Hebdo в полемика за свободата на словото. След това беше погубен.
И тази седмица стартира процесът в Париж против пакистанец, който – малко преди убийството на Пати – рани тежко двама души с касапски сатър в офисите в Париж, които смяташе, че към момента се употребяват от Charlie-Hebdo (всъщност те от дълго време бяха преместен).
И по този начин, както при всяка годишнина от 2015 година насам, въпросът, който още веднъж се задава във Франция, е: какво се е трансформирало? И какво - в случай че въобще е останало - от огромното изтичане на интернационална поддръжка, чийто ослепителен апел в дните след убийствата беше Je suis Charlie?
Тогава към шествието от два милиона души през центъра на Париж се причислиха държавни и държавни ръководители от страни от цялостен свят по покана на тогавашния президент Франсоа Оланд. Днес песимистите споделят, че борбата е завършила и е изгубена. Шансовете някой комичен вестник в миналото да се бори с тоягата против исляма – по метода, по който Charlie Hebdo то прави постоянно и жестоко против християнството и юдаизма – са нулеви.
По-лошото за тези хора е, че елементи от политическата левица във Франция към този момент ясно се дистанцират от Charlie Hebdo, обвинявайки го, че е станало прекомерно антиислямско и възприема позиции от крайната десница.
Жан-Люк Меланшон, който управлява партията France Unbowed, упрекна седмичника, че е „ пропагандатор на (дясното списание) Valeurs Actuels “, а Сандрин Русо от Зелените сподели, че Charlie Hebdo е „ мизогинистично и на моменти расистко ".
Това на собствен ред докара до обвинявания, ориентирани към крайната левица, че е предала духа на свободата на словото на Je suis Charlie, с цел да завоюва електорална поддръжка измежду френските мюсюлмани.
Но говорейки в навечерието на годишнината, Рис – който брои мъртвите измежду най-големите си другари и споделя, че не минава ден без да преживее още веднъж момента на офанзивата – отхвърля да признае, че няма вяра.
„ Мисля, че [духът на Чарли] е закотвен по-дълбоко в обществото, в сравнение с може да се допусна. Когато говорите с хора, можете да видите, че е доста жив. Грешка е да мислите, че всичко е изчезнало. Това е част от нашата групова памет. "
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ