Попето: Искам да спечелим Купата и Суперкупата с Ботев, имам още 6-7 месеца на терена
Ивелин Попов е магистрална персона за българския футбол. Дългогодишен капитан на националния отбор, станал първенец освен на България с Литекс, само че и на най-голямата страна в света с екипа на Спартак Москва. Тъкмо когато доста хора го бяха отписали след слабия престой в Левски, Попето рестартира своята кариера в Ботев Пд, където за негативно време се трансформира в водач и бе с главен принос за спечелването на Купата на България през 2024 година, солидното показване в Европа, както и второто място на полусезона. Днес, на огромния празник Ивановден, на който и самият Ивелин чества, подкастът на „ Мач Телеграф “ - „ МачКаст “ реши да ви направи подарък със ужасно изявление с трикратния притежател на премията „ Футболист на годината “.
Прочетете още
- Честит имен ден! На кого си кръстен?
- На никого, почтено казано! Майка ми по този начин си е решила и по този начин ме е кръстила. Баща ми е Иван. Но Иван и Ивелин няма нещо съответно общо, единствено няколко букви!
- Скоро започва подготовката с Ботев! Ти здрав ли си, надъхан ли си?
- Добре се усещам! Да, надъхан съм постоянно. Много пъти съм казвал, че в случай че се загуби мотивацията, по-добре да не залъгваш хората. В съвършено здраве съм!
- Успя ли да си починеш по празниците?
- Да! Може би това ми е, откогато играя футбол, най-хубава отмора. Изцяло у дома, отмора, гледане на филми, ядене, кой каквото му се яде. Пълно разтоварване. Ако искаш излизаш, в случай че не искаш – не излизаш. Феноменална отмора.
- Кои филми гледахте?
- О, доста! По „ Нетфликс “ главно. Аз обичам политически филми да виждам. Сериали също. По-стари. „ Операция сабя “, той е един сръбски. „ Техеран “.
- „ Сам у дома “ гледахте ли с децата?
- Е, да, първа, втора, дори не знаех, че има и пета серия. Скоро я даваха.
- Нека да си поговорим за обстановката в Ботев Пд. Какво е ситуацията в тима по-късно, което се случи със Зингаревич?
- Имаше някаква неизясненост. Но почистиха безспорни всички отговорности към чиновници и футболисти. Това ми подсказва, че всичко ще бъде наред. Немалки суми са издръжката за един клуб на месец, знаете добре. Лагерът ни е подсигурен. Ще вървим в Турция, ще играем пет контроли. Най-важното е да се подготвим добре и да създадем мощна година, както беше през 2024 година.
- Сякаш с треньора Душан Керкез си паснахте чудесно...
- С него имаме доста добра връзка. Той е образец по какъв начин би трябвало да се държи един треньор на подобен клуб. Той постоянно се изрича с почитание към своите сътрудници. Дори след загуба той има доблестта да стисне ръката на треньора на другия тим. Това приказва, че той схваща футбола, само че и е пример и образец за подражателство.
- Смяташ ли, че проблемите със притежателя може да се отразят на играта?
- На този стадий не. Но аз виждам нещо друго, което като умел човек, врял и кипял във футбола, малко ме тормози. Има някои момчета, на които им изчитат договорите през лятото. А те са основни фигури и помогнаха за това създаване на клуба. Те с държанието и възпитанието си дърпат клуба, развиват го. Иска ми се ядрото да се резервира. Трудно е на всеки 6 месеца да правиш нов тим. През август 2023 година играехме по един метод, след това по различен. След Нова година по напълно друг. Надявам се да не се счупи тази химия. Знаете, че основни състезатели 3-4 души, в случай че излязат от тима, не е добре.
- Тук стигаме и до тематиката с честите смени на треньори...
- За мен това не е вярно. Мисля, че един треньор би трябвало да се остави да работи. Тук прекомерно постоянно се желаят бързи резултати, триумфи, гръмки победи и така нататък Какво ще стане? Ти имаш един материал, работиш 4-5 месеца. Ок, може да не постигнеш желаните резултати, тези които всички чакат. И идва различен треньор. После какво става? Футболистите се стягат, новият треньор е страховит в очите им. 2-3 сполучливи мача вършат, само че след това идват 2-3 загуби и тези, които не играят в мачовете първи почват да споделят „ Е, и тоя нищо не схваща “. И отново едно и също. Според мен би трябвало да се взимат групови решения. Да има треньор, състезателен шеф, президент, вицепрезидент. Колективно да се утвърждава даден футболист за взимане или пласиране. И да се гледа по какъв начин да се развива даден клуб. Аз бих направил по този начин - има 17-18-годишни деца при мен. Правим задача с треньорите и с президента. Този 17-годишен да направи от 30 мача през сезона – 10 цялостни. Като стане на 18, да направи 15. Като стане на 19 – 25. За три години това момче ще е направило към този момент 50 мача. Ако към този момент виждаш, че ти прави доста работа, го форсираш още повече. Ако имаш двама такива, те ще имат 100-120 мача от 17 до 19-годишна възраст. Вече с тези 60 мача ще можеш да кажеш дали има душeвност, носи ли на напрежение. Лека, бавно по този начин може да ги изстреляш към чужбина. Там да създадат хубави кариери. А когато стартира залеза на кариерата им, да се върнат в клуба, който ги е подготвил, да се отблагодарят като оказват помощ на другите млади. Рецептата за мен е това. Друг е въпросът е, че всеки клуб би трябвало да направи по този начин, че играчът да е удовлетворен. За да може това момче да е признателно.
- Ти признателен ли си?
- Аз на всички съм признателен, които са ми помогнали!
- Всеки тим има водач на терена, за Ботев Пд това си ти. Голяма отговорност носиш ти. Тежи ли ти от време на време?
- Мотивира ме! На 37 години ти би трябвало да си образец освен на терена, само че и отвън него. Има доста момчета на по 18-19 години. Синът ми е на 13. Те са 5-6 години по-големи от него. Аз би трябвало да покажа първо на тях, а по-късно и на сина ми. Лидерът не би трябвало да е човек, който върви, наскърбява, кара се. А би трябвало да демонстрира държание. Примерно на подготовка имаме бягане. Треньорът дава три серии, а на мен ми споделя да направя две. Аз обаче няма да направя две, върша си три. Важно е сърцето. Като идвах насам гледах. Всеки втори е от фитнеса – подобен „ hard work “. „ Hard work “ обаче сърчице на терена, в случай че няма, тоя „ hard work “ е...
- Да те върна към есента. Направихте една доста забавна серия резултати с 1:0. Случвало ли ти се е сходно нещо в миналото?
- Да, шампионският сезон със Спартак Москва. От 30 изиграни мача, 11-12 мача имахме с резултат 1:0. Но не следващи. Случи се по този начин, че играем с тим, който е изпаднал към този момент и го побеждаваме единствено с 1:0. Но да бъда реалисти, в доста от тези мачове можехме да и да не победим. Тогава шансът ни се усмихна.
- Ето, щом веднъж си минал през такава серия от резултати и си ставал първенец, кой знае...
- Е, изоставаме с доста точки от първия, само че нищо не се знае.
- Борбата за второто място обаче е жестока. Делите си мястото с Левски и Черно море. Там ще е по-интересно...
- Да, там ще е по-интересно, нека Ботев да я завоюва тази битка.
- Как виждаш конкуренцията?
- Лудогорец е с класа-две над всички останали. Но идващите тимове до 5-6 място са с доста изравнени сили. И там дребен подробност доста постоянно взема решение изхода.
- Да те върнем към интервала в Левски! Когато записвахме това изявление, при „ сините “ към момента нямаше назначен треньор. Това обикновено ли е?
- О, не е обикновено. Имат си мажоритарен притежател. Поне по този начин той се оповестява в медиите. Мисля, че той взима всички решения и отговорите би трябвало да се търсят най-много от него, тъй като той е най-високо в пирамидата. Но не са естествени тези неща.
- Каза преди време, че ще платиш рождения ден на Станислав Генчев, в случай че той се задържи до края на сезона, отърва почерпката...
- Разбира се, то... аз го разбирам него, тъй като, това което той направи с Крумовград беше в действителност доста сериозен триумф. След като му пристигна това предложение, обикновено да отиде да опитва това предизвикателство. За мен най-голямата му неточност бе, че може би в щаба му нямаше човек, какъвто има в екипа на Томаш. Говоря за Бащата. Човек, сериозен, с бели коси, по този начин да се каже. Да се чуе неговата позиция. Но, в случай че погледнеш резултатите, може би, не знам дали в историята има различен подобен човек. След пет победи да го отстранят. Странно, нелогично. Пак ви споделям, странни са нещата там.
- Ти какво би споделил на хората, които не са вярвали в теб, не са ти се доверявали задоволително!
- Не го споделям, с цел да се похваля, само че за последните 15 години... аз съм от 6 до 11 клас в школата на Левски. Няма подобен човек, който да е спечелил толкоз доста титли с клубните си тимове на самостоятелно равнище и в националния тим. Щом по този метод те постъпват с мен, значи нещата са меко казано комплицирани. Може да се види. Аз съм „ Футболист на годината “, имам 90 мача за националния тим, най-вече мачове като капитан, да не ги изброяваме, само че обстоятелствата са такива. Щом те постъпват по този начин с мен, значи нещата са ясни.
- Боли ли те?
- Не, дал прошка съм им и съм го пуснал това от себе си!
- Вече е в предишното?
- Абсолютно!
- Би ли се върнал на „ Герена “, не като футболист, а като началник? Ти беше разкрил, че са ти споделили, че в бъдеще по този начин са те виждали.
- Да, по този начин беше! Да отворим една скоба. Имаше хора от управлението, които бяха срещу да си потеглям. Боримиров, Тони Краус. Имаше и още един човек от управлението. Но мажоритарният притежател и треньорът тогава Николай Костов с дейностите си демонстрираха, че не ме желаят. Аз съм от тези - „ Ако не те канят, недей да вървиш “. По живо, по крепко! До свидания! Дали се бих върнал? Не! Моето бъдеще е обвързвано с Ботев Пловдив! Имам още 6-7 месеца като футболист. Предстоят диалози дали ще продължа да играя. Има и други диалози за началник. Но сме се разбрали в края на март, април да седнем да изговорим по-обстойно нещата. На тези години да постигаш триумфи е още по-сладко.
- А би ли работил като треньор?
- Да ви кажа, аз се записах на треньорския курс. Но на модулите трябваше да присъстваш. А някой път се падаха по този начин, че от понеделник до сряда са те, а аз в четвъртък играя край. А аз в случай че не присъствам три дни...
- Преди финала за Купата ли бяха?
- Да, имаше модули в процеса на подготовката. От дете знам, че в случай че изпуснеш два дни, ти трябват 10, с цел да наваксаш. А аз изпуснах много. Във времето може би ще се явя. Но почтено да ви кажа - не, че ги укорявам, само че има неща в тези курсове, които не са ок. Има момчета, които ги изкараха, само че към момента никой не е старши-треньор. Този „ А “ лиценз ти дава да си асистент в 55 страни, в „ Б “ група да си старши-треньор и в „ А “ група да си асистент. Но доста от нещата са...
- Остарели, може би?
- Уж съвременни, само че... в този момент правихме тренировки. Примерно направил си квадрата 20 на 20 метра. И идва един с рулетката да мери. За мен футболът е чувство, отношение. Да усетиш футболиста. Мъри Стоилов знаете ли какво ми споделяше. Отиваме на лагер и гледаме някой тим – колчета, шапки, конуси, топки, потници, седем типа потници, топки за ръгби. А той споделя: „ Подготовка мога да ти изкарам с четири шапки и един чувал с топки “. Станимир Стоилов – виждате индивидът, където отиде единствено триумфи, суперлативи, победи. Докосва футболистите. И го прави с отношение.
- Да поговорим малко и за ЦСКА. След отдръпването на Гриша Ганчев се получиха доста съществени земетресения чисто игрово. Ти по какъв начин виждаш нещата там?
- Там в този момент са събрани много положителни футболисти. В момента може би им липсват отборните дейности. Накрая се видяха първи проблясъци на това, което желае да прави Томаш. Горе долу ми е ясно. Побеждавал е тима, в който съм бил и го е правил с игра. Тук не приказваме за шанс. И си проличава, че това е игра, която му е в главата. И я практикува добре. Ще му би трябвало време обаче. Всеки треньор обича подготовките. Футболистите може би не толкоз, само че треньорите да, тъй като те тогава виждат доста значими неща. Това време, което треньор и футболисти са дружно, към 20 дни. Така се сплотява колективът. Има доста хубави страсти, закачки, когато ги преживяваш дружно, това едно сърце стартира да бие по-силно. Мисля, че след Нова година нещата ще наподобяват много по-добре.
- Ще ти липсва ли Гриша Ганчев в българския футбол?
- Мисля, че освен на мен ще липсва. Виждате в битката, зае се там и какво прави индивидът. До колкото знам за олимпиадата в Съединени американски щати се готвят за още по-сериозни триумфи. И на 99% съм уверен, че ще ги реализиран. Той обича спорта, дава за спорта. Това го държи него. Спортът.
- Според теб ще се завърне ли в миналото във футбола?
- Смятам, че в близко бъдеще не. По-нататък може и да оказва помощ, само че... Той е продал много футболисти...
- А и основал...
- Продал, основал! Знае много неща. Знам една история. Били са с Хари Реднап при прехвърлянето на Светльо Тодоров в Портсмут. И Хари Реднап тогава му е споделил: „ Ти не си треньор, президент си. Но ми зададе толкоз доста въпроси за 1 час, а треньори, които са идвали при мен на специализация, не са ми задавали толкоз въпроси.
- Добър, неприятен, той направи доста за българския футбол...
- Да, склонен съм! И много футболисти сътвори. Имаше при него дисциплинираност, санкции. Но като върнеш лентата обратно, виждаш, че всичко е било за положително.
- Кога ти беше най-тежко при него?
- Точно като ме наложи Люпко Петрович. На 18 години и половина. Дебютът ми беше против Конелиано Герман за Купата на “Народна войска ”. И след това на реванша против Страсбург за Купата на УЕФА. И по думи на Люпко съм се справил доста добре. 1-2 мача по този начин още влизах по-малко. След това ме наложи. Девет мача изиграх. Мисля, че вкарах пет гола и няколко асистенции и към този момент си помислих, че съм Роналдиньо. И след това ме приземи. Ходех по учебните заведения да упражнявам децата по физическо, купувах им торти, разхождаше ме от стадиона до неговата къща пешком. Подстригвал ме е гола глава. Не персонално той, само че ми е казвал: „ Утре да виждам слънце “. Отиваш, подстригваш се. Тогава беше най-тежкия интервал. Между 18 и 19. Намали ми заплатата. Но ред и дисциплинираност, какво да правиш.
- Какво те стимулира да продължиш тогава?
- Може би вътрешно съм си споделил: „ Щом на 18 съм съумял да отбележа голове, да играя против Страсбург, казусът е в мен. Не мога да споделям този е отговорен “. Той ме е взел, сподели ми да заповядам в първия тим на Литекс, знаете какви футболисти имаше тогава там. Дал ми е безусловно всичко. И споделяше: „ Моето момче, като имаш пропуски и неточности в държанието, би трябвало да ги поправиш, с цел да можеш да продължиш “.
- Защо реши да започнеш с футбола още като дете?
- Ами аз съм от квартал „ Разсадника “. Блокът ми е тъкмо до 57-о учебно заведение. Брат ми играеше футбол. Тогава беше единствено футбол. Имам бегли мемоари от 94-а година. Аз съм бил на 6 години. Излизахме пред блока на пейките. Играли сме двама на двама пред блока. Тогава беше единствено това. Сега го виждам това толкоз малко това пространство, по какъв начин сме играли пред блока, не знам. Тогава коли не минаваха. Тогава тези кофи кръглите ги слагахме за порти, играехме. Така започнах в Септември, взех решение да се запиша. От там всичко потегли, фантазията на всяко дете.
- Но не постоянно се получава...
- Трябва да имаш и шанс. Аз примерно за първи път на дискотека отидох на 18 години. Ходеха тогава по детски нощни заведения другите. Но на мен в главата ми беше единствено футбол. Някой път си тръгвах от учебно заведение по-рано, с цел да направя две тренировки. Изкарах 3-4 часа, още е ярко, отивах да упражнявам с втората група. След това се прибирах, хвърлях чантата и излизах да ритвам в квартала. След това към този момент се прибирах късно вечерта и гледах футбол, в случай че имаше кабелна де.
- А даваш ли препоръки на по-младите играчи в Ботев Пд?
- Постоянно! Те са непрестанно с мен. Това, което им споделям, е вярно. Първо споделят, че това няма по какъв начин да стане, а по-късно викат: Стана! И Минков, и Конте им дават препоръки. Йонас Там също – той има 60 мача за националния отбор на Естония. Повечето слушат.
- Каква е атмосферата в съблекалнята?
- Много треньори не разрешават фолкмузиката в съблекалнята. Или балканската. С Душан Керкез сме си говорили, че това е нашата музика. Фолкът или чалгата какво ти пречи да излезеш и да победиш. Един път ние бяхме трима-четирима българи в нашия отбор, а те единствено чужденци. Ние си слушахме балканската музика, те – тяхната си. Накрая ги бихме с 2:0. Доста от нещата в Ботев Пд са такива, каквито са били преди години. В Холандия, може и Ники Михайлов да питате, май-малките след подготовка чистят обувките. Това не е пренебрежение, а в противен случай – почитание. Нашите дребни оказват помощ на домакина. В чужбина бутат количките с багаж. След всеки мач се носи метла и лопата и се чисти съблекалнята. И няма значение дали е Нвачукву, или Акере, или че са звезди. Това важи за всички!
- Преди години разгласи, че се отказваш от националния тим. Ако в този момент те повикат какво би споделил?
- Закъсня! Имаше един интервал след тежката травма, 10 месеца не играх, тогава вътрешно желаех да бъда национал. Не се свързаха хората с мен. След това опити не са правени. А и предпочитание нямам, да бъда почтен. Когато си изпуснал момента, като ти подскажат, към този момент не е същото. Няма смисъл!
- Ще успее ли Георги Иванoв да вдигне българския футбол?
- Да се надяваме. С дребни крачки..., само че за мен би трябвало обединяване. Клубове, президент, малките екрани. Всеки да си превъзмогне егото. Трябва да се вдигне посещаемостта по стадионите, да се продават футболисти, само че за естествени пари, а не за 150-200 000 евро. Защото това не е трансфер. Трансфер е за най-малко 1 млн. евро. Да имаме самочувствието да си желаеме парите на веднъж. А не на 4 пъти. И като пристигна едно наказване от федерацията, ти най-после не си схванал, че си продал някого.
- Каза, че си спрял месото. Ще разкриеш ли детайлности за своя метод на хранене.
- Покрай празниците малко суджук си нарязах. Луканка също. Но пържоли, подобен вид месо, не хапвам. Покрай жена ми, която беше при доктор Емилова, много лекции видя и изчете. Тя ми сподели какво ти провокира месото, когато го хапвам. Тя сподели да не го изключваме напълно, само че да е домашно. Така съм към този момент година и седем, осем месеца. В първите 10 дни ми беше мъчно, тъй като като футболист постоянно ядохме месо с картофи и салата. Поинтересувах се кое е заместител на това, кое е заместител на другото. Например хапвам бургер с кладница. Така го вършат, че не можеш да схванеш, че е гъба. Много от момчетата ми се смееха. Но в този момент и Николай Минков спря месото. Даниел Кайзер спря. Младите момчета започнаха да се лимитират. Така се възстановяваш по-добре. На 37 години би трябвало да следиш килограми. Така е и с алкохола. Той е доста калоричен. Една чаша вино можеш да изпиеш в седмицата. Или на 2-3 дни. Алкохолът е доста нездравословен, камшик е за сърцето.
- За какво мечтаеш?
- Ботев Пд да е допустимо най-високо в класирането. Предстои ни мач за Суперкупата на България, да я спечелим и да повторим триумфа от 2024 година и да вземем още една Купа на България. Вярвам, че ще успеем.
Прочетете още
- Честит имен ден! На кого си кръстен?
- На никого, почтено казано! Майка ми по този начин си е решила и по този начин ме е кръстила. Баща ми е Иван. Но Иван и Ивелин няма нещо съответно общо, единствено няколко букви!
- Скоро започва подготовката с Ботев! Ти здрав ли си, надъхан ли си?
- Добре се усещам! Да, надъхан съм постоянно. Много пъти съм казвал, че в случай че се загуби мотивацията, по-добре да не залъгваш хората. В съвършено здраве съм!
- Успя ли да си починеш по празниците?
- Да! Може би това ми е, откогато играя футбол, най-хубава отмора. Изцяло у дома, отмора, гледане на филми, ядене, кой каквото му се яде. Пълно разтоварване. Ако искаш излизаш, в случай че не искаш – не излизаш. Феноменална отмора.
- Кои филми гледахте?
- О, доста! По „ Нетфликс “ главно. Аз обичам политически филми да виждам. Сериали също. По-стари. „ Операция сабя “, той е един сръбски. „ Техеран “.
- „ Сам у дома “ гледахте ли с децата?
- Е, да, първа, втора, дори не знаех, че има и пета серия. Скоро я даваха.
- Нека да си поговорим за обстановката в Ботев Пд. Какво е ситуацията в тима по-късно, което се случи със Зингаревич?
- Имаше някаква неизясненост. Но почистиха безспорни всички отговорности към чиновници и футболисти. Това ми подсказва, че всичко ще бъде наред. Немалки суми са издръжката за един клуб на месец, знаете добре. Лагерът ни е подсигурен. Ще вървим в Турция, ще играем пет контроли. Най-важното е да се подготвим добре и да създадем мощна година, както беше през 2024 година.
- Сякаш с треньора Душан Керкез си паснахте чудесно...
- С него имаме доста добра връзка. Той е образец по какъв начин би трябвало да се държи един треньор на подобен клуб. Той постоянно се изрича с почитание към своите сътрудници. Дори след загуба той има доблестта да стисне ръката на треньора на другия тим. Това приказва, че той схваща футбола, само че и е пример и образец за подражателство.
- Смяташ ли, че проблемите със притежателя може да се отразят на играта?
- На този стадий не. Но аз виждам нещо друго, което като умел човек, врял и кипял във футбола, малко ме тормози. Има някои момчета, на които им изчитат договорите през лятото. А те са основни фигури и помогнаха за това създаване на клуба. Те с държанието и възпитанието си дърпат клуба, развиват го. Иска ми се ядрото да се резервира. Трудно е на всеки 6 месеца да правиш нов тим. През август 2023 година играехме по един метод, след това по различен. След Нова година по напълно друг. Надявам се да не се счупи тази химия. Знаете, че основни състезатели 3-4 души, в случай че излязат от тима, не е добре.
- Тук стигаме и до тематиката с честите смени на треньори...
- За мен това не е вярно. Мисля, че един треньор би трябвало да се остави да работи. Тук прекомерно постоянно се желаят бързи резултати, триумфи, гръмки победи и така нататък Какво ще стане? Ти имаш един материал, работиш 4-5 месеца. Ок, може да не постигнеш желаните резултати, тези които всички чакат. И идва различен треньор. После какво става? Футболистите се стягат, новият треньор е страховит в очите им. 2-3 сполучливи мача вършат, само че след това идват 2-3 загуби и тези, които не играят в мачовете първи почват да споделят „ Е, и тоя нищо не схваща “. И отново едно и също. Според мен би трябвало да се взимат групови решения. Да има треньор, състезателен шеф, президент, вицепрезидент. Колективно да се утвърждава даден футболист за взимане или пласиране. И да се гледа по какъв начин да се развива даден клуб. Аз бих направил по този начин - има 17-18-годишни деца при мен. Правим задача с треньорите и с президента. Този 17-годишен да направи от 30 мача през сезона – 10 цялостни. Като стане на 18, да направи 15. Като стане на 19 – 25. За три години това момче ще е направило към този момент 50 мача. Ако към този момент виждаш, че ти прави доста работа, го форсираш още повече. Ако имаш двама такива, те ще имат 100-120 мача от 17 до 19-годишна възраст. Вече с тези 60 мача ще можеш да кажеш дали има душeвност, носи ли на напрежение. Лека, бавно по този начин може да ги изстреляш към чужбина. Там да създадат хубави кариери. А когато стартира залеза на кариерата им, да се върнат в клуба, който ги е подготвил, да се отблагодарят като оказват помощ на другите млади. Рецептата за мен е това. Друг е въпросът е, че всеки клуб би трябвало да направи по този начин, че играчът да е удовлетворен. За да може това момче да е признателно.
- Ти признателен ли си?
- Аз на всички съм признателен, които са ми помогнали!
- Всеки тим има водач на терена, за Ботев Пд това си ти. Голяма отговорност носиш ти. Тежи ли ти от време на време?
- Мотивира ме! На 37 години ти би трябвало да си образец освен на терена, само че и отвън него. Има доста момчета на по 18-19 години. Синът ми е на 13. Те са 5-6 години по-големи от него. Аз би трябвало да покажа първо на тях, а по-късно и на сина ми. Лидерът не би трябвало да е човек, който върви, наскърбява, кара се. А би трябвало да демонстрира държание. Примерно на подготовка имаме бягане. Треньорът дава три серии, а на мен ми споделя да направя две. Аз обаче няма да направя две, върша си три. Важно е сърцето. Като идвах насам гледах. Всеки втори е от фитнеса – подобен „ hard work “. „ Hard work “ обаче сърчице на терена, в случай че няма, тоя „ hard work “ е...
- Да те върна към есента. Направихте една доста забавна серия резултати с 1:0. Случвало ли ти се е сходно нещо в миналото?
- Да, шампионският сезон със Спартак Москва. От 30 изиграни мача, 11-12 мача имахме с резултат 1:0. Но не следващи. Случи се по този начин, че играем с тим, който е изпаднал към този момент и го побеждаваме единствено с 1:0. Но да бъда реалисти, в доста от тези мачове можехме да и да не победим. Тогава шансът ни се усмихна.
- Ето, щом веднъж си минал през такава серия от резултати и си ставал първенец, кой знае...
- Е, изоставаме с доста точки от първия, само че нищо не се знае.
- Борбата за второто място обаче е жестока. Делите си мястото с Левски и Черно море. Там ще е по-интересно...
- Да, там ще е по-интересно, нека Ботев да я завоюва тази битка.
- Как виждаш конкуренцията?
- Лудогорец е с класа-две над всички останали. Но идващите тимове до 5-6 място са с доста изравнени сили. И там дребен подробност доста постоянно взема решение изхода.
- Да те върнем към интервала в Левски! Когато записвахме това изявление, при „ сините “ към момента нямаше назначен треньор. Това обикновено ли е?
- О, не е обикновено. Имат си мажоритарен притежател. Поне по този начин той се оповестява в медиите. Мисля, че той взима всички решения и отговорите би трябвало да се търсят най-много от него, тъй като той е най-високо в пирамидата. Но не са естествени тези неща.
- Каза преди време, че ще платиш рождения ден на Станислав Генчев, в случай че той се задържи до края на сезона, отърва почерпката...
- Разбира се, то... аз го разбирам него, тъй като, това което той направи с Крумовград беше в действителност доста сериозен триумф. След като му пристигна това предложение, обикновено да отиде да опитва това предизвикателство. За мен най-голямата му неточност бе, че може би в щаба му нямаше човек, какъвто има в екипа на Томаш. Говоря за Бащата. Човек, сериозен, с бели коси, по този начин да се каже. Да се чуе неговата позиция. Но, в случай че погледнеш резултатите, може би, не знам дали в историята има различен подобен човек. След пет победи да го отстранят. Странно, нелогично. Пак ви споделям, странни са нещата там.
- Ти какво би споделил на хората, които не са вярвали в теб, не са ти се доверявали задоволително!
- Не го споделям, с цел да се похваля, само че за последните 15 години... аз съм от 6 до 11 клас в школата на Левски. Няма подобен човек, който да е спечелил толкоз доста титли с клубните си тимове на самостоятелно равнище и в националния тим. Щом по този метод те постъпват с мен, значи нещата са меко казано комплицирани. Може да се види. Аз съм „ Футболист на годината “, имам 90 мача за националния тим, най-вече мачове като капитан, да не ги изброяваме, само че обстоятелствата са такива. Щом те постъпват по този начин с мен, значи нещата са ясни.
- Боли ли те?
- Не, дал прошка съм им и съм го пуснал това от себе си!
- Вече е в предишното?
- Абсолютно!
- Би ли се върнал на „ Герена “, не като футболист, а като началник? Ти беше разкрил, че са ти споделили, че в бъдеще по този начин са те виждали.
- Да, по този начин беше! Да отворим една скоба. Имаше хора от управлението, които бяха срещу да си потеглям. Боримиров, Тони Краус. Имаше и още един човек от управлението. Но мажоритарният притежател и треньорът тогава Николай Костов с дейностите си демонстрираха, че не ме желаят. Аз съм от тези - „ Ако не те канят, недей да вървиш “. По живо, по крепко! До свидания! Дали се бих върнал? Не! Моето бъдеще е обвързвано с Ботев Пловдив! Имам още 6-7 месеца като футболист. Предстоят диалози дали ще продължа да играя. Има и други диалози за началник. Но сме се разбрали в края на март, април да седнем да изговорим по-обстойно нещата. На тези години да постигаш триумфи е още по-сладко.
- А би ли работил като треньор?
- Да ви кажа, аз се записах на треньорския курс. Но на модулите трябваше да присъстваш. А някой път се падаха по този начин, че от понеделник до сряда са те, а аз в четвъртък играя край. А аз в случай че не присъствам три дни...
- Преди финала за Купата ли бяха?
- Да, имаше модули в процеса на подготовката. От дете знам, че в случай че изпуснеш два дни, ти трябват 10, с цел да наваксаш. А аз изпуснах много. Във времето може би ще се явя. Но почтено да ви кажа - не, че ги укорявам, само че има неща в тези курсове, които не са ок. Има момчета, които ги изкараха, само че към момента никой не е старши-треньор. Този „ А “ лиценз ти дава да си асистент в 55 страни, в „ Б “ група да си старши-треньор и в „ А “ група да си асистент. Но доста от нещата са...
- Остарели, може би?
- Уж съвременни, само че... в този момент правихме тренировки. Примерно направил си квадрата 20 на 20 метра. И идва един с рулетката да мери. За мен футболът е чувство, отношение. Да усетиш футболиста. Мъри Стоилов знаете ли какво ми споделяше. Отиваме на лагер и гледаме някой тим – колчета, шапки, конуси, топки, потници, седем типа потници, топки за ръгби. А той споделя: „ Подготовка мога да ти изкарам с четири шапки и един чувал с топки “. Станимир Стоилов – виждате индивидът, където отиде единствено триумфи, суперлативи, победи. Докосва футболистите. И го прави с отношение.
- Да поговорим малко и за ЦСКА. След отдръпването на Гриша Ганчев се получиха доста съществени земетресения чисто игрово. Ти по какъв начин виждаш нещата там?
- Там в този момент са събрани много положителни футболисти. В момента може би им липсват отборните дейности. Накрая се видяха първи проблясъци на това, което желае да прави Томаш. Горе долу ми е ясно. Побеждавал е тима, в който съм бил и го е правил с игра. Тук не приказваме за шанс. И си проличава, че това е игра, която му е в главата. И я практикува добре. Ще му би трябвало време обаче. Всеки треньор обича подготовките. Футболистите може би не толкоз, само че треньорите да, тъй като те тогава виждат доста значими неща. Това време, което треньор и футболисти са дружно, към 20 дни. Така се сплотява колективът. Има доста хубави страсти, закачки, когато ги преживяваш дружно, това едно сърце стартира да бие по-силно. Мисля, че след Нова година нещата ще наподобяват много по-добре.
- Ще ти липсва ли Гриша Ганчев в българския футбол?
- Мисля, че освен на мен ще липсва. Виждате в битката, зае се там и какво прави индивидът. До колкото знам за олимпиадата в Съединени американски щати се готвят за още по-сериозни триумфи. И на 99% съм уверен, че ще ги реализиран. Той обича спорта, дава за спорта. Това го държи него. Спортът.
- Според теб ще се завърне ли в миналото във футбола?
- Смятам, че в близко бъдеще не. По-нататък може и да оказва помощ, само че... Той е продал много футболисти...
- А и основал...
- Продал, основал! Знае много неща. Знам една история. Били са с Хари Реднап при прехвърлянето на Светльо Тодоров в Портсмут. И Хари Реднап тогава му е споделил: „ Ти не си треньор, президент си. Но ми зададе толкоз доста въпроси за 1 час, а треньори, които са идвали при мен на специализация, не са ми задавали толкоз въпроси.
- Добър, неприятен, той направи доста за българския футбол...
- Да, склонен съм! И много футболисти сътвори. Имаше при него дисциплинираност, санкции. Но като върнеш лентата обратно, виждаш, че всичко е било за положително.
- Кога ти беше най-тежко при него?
- Точно като ме наложи Люпко Петрович. На 18 години и половина. Дебютът ми беше против Конелиано Герман за Купата на “Народна войска ”. И след това на реванша против Страсбург за Купата на УЕФА. И по думи на Люпко съм се справил доста добре. 1-2 мача по този начин още влизах по-малко. След това ме наложи. Девет мача изиграх. Мисля, че вкарах пет гола и няколко асистенции и към този момент си помислих, че съм Роналдиньо. И след това ме приземи. Ходех по учебните заведения да упражнявам децата по физическо, купувах им торти, разхождаше ме от стадиона до неговата къща пешком. Подстригвал ме е гола глава. Не персонално той, само че ми е казвал: „ Утре да виждам слънце “. Отиваш, подстригваш се. Тогава беше най-тежкия интервал. Между 18 и 19. Намали ми заплатата. Но ред и дисциплинираност, какво да правиш.
- Какво те стимулира да продължиш тогава?
- Може би вътрешно съм си споделил: „ Щом на 18 съм съумял да отбележа голове, да играя против Страсбург, казусът е в мен. Не мога да споделям този е отговорен “. Той ме е взел, сподели ми да заповядам в първия тим на Литекс, знаете какви футболисти имаше тогава там. Дал ми е безусловно всичко. И споделяше: „ Моето момче, като имаш пропуски и неточности в държанието, би трябвало да ги поправиш, с цел да можеш да продължиш “.
- Защо реши да започнеш с футбола още като дете?
- Ами аз съм от квартал „ Разсадника “. Блокът ми е тъкмо до 57-о учебно заведение. Брат ми играеше футбол. Тогава беше единствено футбол. Имам бегли мемоари от 94-а година. Аз съм бил на 6 години. Излизахме пред блока на пейките. Играли сме двама на двама пред блока. Тогава беше единствено това. Сега го виждам това толкоз малко това пространство, по какъв начин сме играли пред блока, не знам. Тогава коли не минаваха. Тогава тези кофи кръглите ги слагахме за порти, играехме. Така започнах в Септември, взех решение да се запиша. От там всичко потегли, фантазията на всяко дете.
- Но не постоянно се получава...
- Трябва да имаш и шанс. Аз примерно за първи път на дискотека отидох на 18 години. Ходеха тогава по детски нощни заведения другите. Но на мен в главата ми беше единствено футбол. Някой път си тръгвах от учебно заведение по-рано, с цел да направя две тренировки. Изкарах 3-4 часа, още е ярко, отивах да упражнявам с втората група. След това се прибирах, хвърлях чантата и излизах да ритвам в квартала. След това към този момент се прибирах късно вечерта и гледах футбол, в случай че имаше кабелна де.
- А даваш ли препоръки на по-младите играчи в Ботев Пд?
- Постоянно! Те са непрестанно с мен. Това, което им споделям, е вярно. Първо споделят, че това няма по какъв начин да стане, а по-късно викат: Стана! И Минков, и Конте им дават препоръки. Йонас Там също – той има 60 мача за националния отбор на Естония. Повечето слушат.
- Каква е атмосферата в съблекалнята?
- Много треньори не разрешават фолкмузиката в съблекалнята. Или балканската. С Душан Керкез сме си говорили, че това е нашата музика. Фолкът или чалгата какво ти пречи да излезеш и да победиш. Един път ние бяхме трима-четирима българи в нашия отбор, а те единствено чужденци. Ние си слушахме балканската музика, те – тяхната си. Накрая ги бихме с 2:0. Доста от нещата в Ботев Пд са такива, каквито са били преди години. В Холандия, може и Ники Михайлов да питате, май-малките след подготовка чистят обувките. Това не е пренебрежение, а в противен случай – почитание. Нашите дребни оказват помощ на домакина. В чужбина бутат количките с багаж. След всеки мач се носи метла и лопата и се чисти съблекалнята. И няма значение дали е Нвачукву, или Акере, или че са звезди. Това важи за всички!
- Преди години разгласи, че се отказваш от националния тим. Ако в този момент те повикат какво би споделил?
- Закъсня! Имаше един интервал след тежката травма, 10 месеца не играх, тогава вътрешно желаех да бъда национал. Не се свързаха хората с мен. След това опити не са правени. А и предпочитание нямам, да бъда почтен. Когато си изпуснал момента, като ти подскажат, към този момент не е същото. Няма смисъл!
- Ще успее ли Георги Иванoв да вдигне българския футбол?
- Да се надяваме. С дребни крачки..., само че за мен би трябвало обединяване. Клубове, президент, малките екрани. Всеки да си превъзмогне егото. Трябва да се вдигне посещаемостта по стадионите, да се продават футболисти, само че за естествени пари, а не за 150-200 000 евро. Защото това не е трансфер. Трансфер е за най-малко 1 млн. евро. Да имаме самочувствието да си желаеме парите на веднъж. А не на 4 пъти. И като пристигна едно наказване от федерацията, ти най-после не си схванал, че си продал някого.
- Каза, че си спрял месото. Ще разкриеш ли детайлности за своя метод на хранене.
- Покрай празниците малко суджук си нарязах. Луканка също. Но пържоли, подобен вид месо, не хапвам. Покрай жена ми, която беше при доктор Емилова, много лекции видя и изчете. Тя ми сподели какво ти провокира месото, когато го хапвам. Тя сподели да не го изключваме напълно, само че да е домашно. Така съм към този момент година и седем, осем месеца. В първите 10 дни ми беше мъчно, тъй като като футболист постоянно ядохме месо с картофи и салата. Поинтересувах се кое е заместител на това, кое е заместител на другото. Например хапвам бургер с кладница. Така го вършат, че не можеш да схванеш, че е гъба. Много от момчетата ми се смееха. Но в този момент и Николай Минков спря месото. Даниел Кайзер спря. Младите момчета започнаха да се лимитират. Така се възстановяваш по-добре. На 37 години би трябвало да следиш килограми. Така е и с алкохола. Той е доста калоричен. Една чаша вино можеш да изпиеш в седмицата. Или на 2-3 дни. Алкохолът е доста нездравословен, камшик е за сърцето.
- За какво мечтаеш?
- Ботев Пд да е допустимо най-високо в класирането. Предстои ни мач за Суперкупата на България, да я спечелим и да повторим триумфа от 2024 година и да вземем още една Купа на България. Вярвам, че ще успеем.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ