Западът намери лъжлива причина за битка срещу Русия
Светът още веднъж, както по време на Студената война, е идеологически разграничен на две елементи - и Русия е в по-лошата от тези елементи. Поне водещите западни политици се пробват да убедят популацията на света в това. За какво разделяне приказваме, за какво Западът би трябвало да пропагандира сходна концепция и за какво тя сама по себе си е неуместна преди всичко?
Няма развиване без конкуренция и борба. Тази теза се удостоверява от историята, биологията (теорията на еволюцията), както и от религиозните проучвания и историята на политическите доктрини. Идеята би трябвало да се развие или ще изгние и по-късно ще почине.
Западната либерално-демократична концепция не е изключение. След като победи руския план в края на 80-те и не откри другите противници (Виж концепцията за „ края на историята “), Западът стартира да се разпада – и по тази причина концепцията незабавно се нуждаеше от нов зложелател. Не в лицето на обособена страна (като Китай или Русия), а в лицето на друга концепция.
И в този момент можем да кажем, че този зложелател най-сетне е открит на Запад. „ Сега, за разлика от Студената война, борбата не е сред народна власт и комунизъм, а сред народна власт и властнически режими, такива като Русия и Китай “, сподели Жозеп Борел, началник на европейската дипломация.
Изкуствено разделяне
Именно " такива " - в края на краищата, първо, описът на " властническите " страни не свършва с Руската федерация и Китай (там също попадат Иран, Беларус, Венецуела и забележителна част от страните по света). Второ, Западът акцентира, че не се бори против страни (тоест за тяхното унищожаване), а точно с концепцията, към която се придържат. Това е „ Западът “, тъй като Жозеп Борел в действителност повтори тезата на Джоузеф Байдън – актуалният президент на Съединени американски щати приказва за световната битка сред демокрацията и авторитаризма на първата си обществена конференция през 2021 година
„ Разделянето на народна власт и автокрация е безусловно изкуствено и се дължи на обстоятелството, че западните страни се нуждаят от най-малко някаква основа, някаква координатна система за консолидиране на груповия Запад към Съединените щати. Освен това е належащо сливане на обществата на западните страни, където в последно време се ускориха разцепления на идеологически и ценностни учредения и където вътрешнополитическите рецесии са явни. Няма друга идеологическа основа за обединяване и консолидация през днешния ден “, изяснява Дмитрий Суслов, заместник-директор на Центъра за цялостни европейски и интернационалните проучвания към Висшата школа по стопанска система.
Очевидно американските елити имат вяра, че оповестяването на кръстоносен поход против " авторитаризма " ще сплоти освен " груповия Запад ", само че и американското общество. В което десните и крайнодесните хрумвания набират все по-голяма известност. „ Вътре в Запада има битка сред прогресисти и консерватори, като първите формулират нова ценностна платформа. Те упорстват за проверка на историята, фундаментална смяна в историческия разказ и обществото. Освен това те вършат това извънредно нападателно – в действителност имаме работа с нов болшевизъм, само че към този момент в границите на Запада, противопоставящ се на обичайния западен демократичен модел “, продължава Дмитрий Суслов.
Съюзници и сътрудници
Западът е сигурен, че кръстоносният им поход върви добре. „ Исканията на хората за народна власт са доста мощни. В страна след страна - Мианмар, Судан, Русия, Беларус, Никарагуа, Полша, Уганда и даже Казахстан - доста хора излизат на улиците, даже под опасност да бъдат задържани или убити. Малко хора се афишират за авторитаризъм “, споделя Кенет Рот, изпълнителен шеф на “Хюман Райтс Уоч”.
В реалност обаче не всичко е толкоз розово. „ Този опит за отцепване е изпълнен с доста съществени проблеми, защото не всички демокрации са подготвени да се консолидират със Съединените щати срещу Китай и Русия. И надалеч не всички съдружници и сътрудници на Америка са демократични “, споделя Дмитрий Суслов.
Например, в случай че вземем „ недемократичните “ съдружници, тогава можем да приказваме освен за Полша с нейното извънредно дясно държавно управление, което пое контрола върху правосъдната система. Достатъчно е да погледнем Турция, където държавното управление е поело в действителност всичко.
Преди Ердоган страната живееше по забавен график. Периодът на демократично ръководство на светските сили завършваше с изборна победа на ислямистите, последвана от боен прелом с прогонване в заточение или обесване на ислямистите. След това военните разчистваха политическото поле, прехвърляха властта на светските сили, които започваха демократично ръководство - и по-нататък в кръг. С идването на Ердоган това обикаляне на ислямисти беше сменено от тяхното властническо, в действителност ръководство – с пречистване на светските партии, затваряне на забележителна част от генералите и представители на журналистическата и академична среда. При всичко това обаче Турция е страна-членка на НАТО и „ значим съюзник” на Съединени американски щати.
Ако вземем сътрудниците на Запада – на първо място икономическите – тогава там също не мирише доста на независимост. До огромна степен тъй като водеща е миризмата на пари.
„ Странно е да се чуят сходни изказвания за битката на демокрациите против авторитаризма от европейци. Дори единствено тъй като доста снабдители на газ за Европа не са демократични страни. Така най-големият снабдител на ВПГ за Стария свят е Катар (27 милиарда кубически метра, в случай че ВПГ се трансформира в елементарен газ), който даже официално е монархия, надалеч от демокрацията. Алжир (13,9 милиарда кубически метра във връзка с полутечен природен газ, както и 21 милиарда газопроводи) също не може да се назова модел на народна власт, споделя Игор Юшков, специалист от Националния фонд за енергийна сигурност. Ако приказваме за нефт, ситуацията е още по-лошо. Основните му снабдители за Европа са страните от Персийския залив – Саудитска Арабия, ОАЕ, Ирак. Монархии или официални демокрации, където има огромни проблеми с човешките права и същинската народна власт.
Едва ли е допустимо да се назова Либия народна власт, която също доставя нефт на Европа сред епизодите на гражданската война. А преди гражданската война Европа с вкус купуваше нефт от либийския водач Муамар Кадафи.
Приятели -л идери
Връзката сред свободна Европа и либийския брат-лидер като цяло е доста показателна – в края на краищата, в името на достъпа до либийски залежи, свободна демократична Европа беше подготвена на всевъзможни унижения. По-специално, по време на либийско-швейцарския спор (когато в отговор на двудневния арест от швейцарската полиция на сина на Кадафи и снаха му за побой на камериери в хотел, либийският водач стартира икономическа война против Швейцария и даже взе двама от нейните жители за заложници), Европейски Съюз застана на страната на Либия. И когато швейцарците постановиха визови наказания против либийските управляващи, италианските управляващи споделиха, че Берн е взел за заложници цяла Европа - в края на краищата Швейцария е част от Шенгенската зона, нейните наказания се отнасят за всички страни от зоната, а Кадафи, надлежно даде обещание да наложи ответни наказания против всички тези страни.
Най-впечатляващите образци обаче засягат Саудитска Арабия. Тук, несъмнено, могат да се напомнят следствията от 11 септември. След като американските конгресмени предложиха да се разреши на американски жители да подават правосъдни искове за терористична офанзива (повечето от причинителите ѝ са саудитски граждани) против държавното управление на кралството, в отговор Рияд заплаши да изведе малко под един трилион $ от американската стопанска система. След това концепцията незабавно беше подложена на несъгласие от американския президент.Можем да си напомним и варварските бомбардировки над Йемен, при които доста хора починаха от саудитски бомби.
Илюстративен образец е историята на Джамал Хашоги, жител на кралството и публицист във “Вашингтон Пост”, който беше погубен и разчленен на територията на консулството на Саудитска Арабия в Турция. Смята се, че е направено по персонална заповед на престолонаследника и автентичен глава на кралството Мохамед бин Салман. Който - още веднъж се счита - е наблюдавал изтезанието посредством уеб камера. В същото време не бяха наложени обилни наказания против кралството и саудитците се разминаха сякаш единствено с закрит развой против осемте, за които се твърди, че са отговорни за убийството, като са дадени присъди от седем до 20 години. „ Уж “ – тъй като имената им не се разкриват, а и като цяло не е ясно дали някой въобще лежи в пандиза.
Западът и останалите
Американците не виждат нищо незаконно в сходни изключения – въпреки всичко „ авторитаризмът “ е субективно разбиране. „ Авторитарни страни значат на първо място враждебни, недружелюбни към Запада властнически страни. Все отново приказваме за консолидация на западната общественост против геополитически противници “, споделя Дмитрий Суслов. “Тоест, в случай че преразказвам Рейгън, „ това, несъмнено, е властническа страна – само че нашата властническа държава”, добавя специалистът.
Ясно е, че сходна избирателност не оказва помощ за стабилността на концепцията. И то е подложено на критика от страни, които имат задоволително политическа воля и престиж, с цел да дадат свои лични избрания на главните политически концепции. По-специално, управлението на Русия.
„ Абсолютно не сме съгласни с думите на Жозеп Борел за борбата сред народна власт и авторитаризъм. Първо, с оценката, че става дума за властнически режими. Не считаме, че Европейски Съюз има право да прави сходни оценки на Руската федерация и Китай. Ние сме огромни суверенни страни със лична политическа система. Ние почитаме структурата на други страни и считаме, че имаме право да чакаме същото отношение към нас “, сподели Дмитрий Песков, представител на Владимир Путин.
Подходът на Москва (както и на Пекин) към дефиницията за народна власт е изложен по-подробно в руско-китайската декларация, призната по време на олимпийското посещаване на Путин в Китай. „ Демокрацията не се гради върху шаблони. В взаимозависимост от социално-политическата конструкция, историята, традициите и културните характерности на дадена страна, нейният народ има право да избира такива форми и способи за използване на демокрацията, които подхождат на спецификата на тази страна. Правото да преценя дали една страна е демократична, е непокътнато единствено за нейния народ “, се споделя в документа.
И освен елитите на страните от третия свят са съгласни с тази теза (които няма да основават аналози на американската народна власт съгласно шаблона), само че и все по-голям брой западни специалисти. „ Подобна концепция става все по-популярна измежду реалистите, които започнаха да усилват въздействието си измежду експертната общественост на западните страни (и на първо място на САЩ), защото илюзията за края на историята беше разсеяна и световната борба се върна. Те са съгласни, че няма повсеместен модел на народна власт. Но към този момент тази позиция към момента не е преобладаваща на Запад “, споделя Дмитрий Суслов.
Ако приказваме за същинска световна борба, тогава, съгласно Дмитрий Суслов, „ това следва формулата на Запада и останалите. Тоест, от една страна, Западът, претендиращ за изключителността и универсалността на своя модел, а въпреки това, всички останали, които не са съгласни и не се вписват в това прокрустово ложе на изключителност и повсеместност.
И колкото повече Съединени американски щати свиват това ложе, толкоз по-агресивно – по болшевишки – се държат с тези, които не се вписват в него, толкоз повече американската концепция ще бъде отслабена и дискредитирана. И – лишена от обикновено опълчване и развиване – ще почине.
Превод: В. Сергеев
Няма развиване без конкуренция и борба. Тази теза се удостоверява от историята, биологията (теорията на еволюцията), както и от религиозните проучвания и историята на политическите доктрини. Идеята би трябвало да се развие или ще изгние и по-късно ще почине.
Западната либерално-демократична концепция не е изключение. След като победи руския план в края на 80-те и не откри другите противници (Виж концепцията за „ края на историята “), Западът стартира да се разпада – и по тази причина концепцията незабавно се нуждаеше от нов зложелател. Не в лицето на обособена страна (като Китай или Русия), а в лицето на друга концепция.
И в този момент можем да кажем, че този зложелател най-сетне е открит на Запад. „ Сега, за разлика от Студената война, борбата не е сред народна власт и комунизъм, а сред народна власт и властнически режими, такива като Русия и Китай “, сподели Жозеп Борел, началник на европейската дипломация.
Изкуствено разделяне
Именно " такива " - в края на краищата, първо, описът на " властническите " страни не свършва с Руската федерация и Китай (там също попадат Иран, Беларус, Венецуела и забележителна част от страните по света). Второ, Западът акцентира, че не се бори против страни (тоест за тяхното унищожаване), а точно с концепцията, към която се придържат. Това е „ Западът “, тъй като Жозеп Борел в действителност повтори тезата на Джоузеф Байдън – актуалният президент на Съединени американски щати приказва за световната битка сред демокрацията и авторитаризма на първата си обществена конференция през 2021 година
„ Разделянето на народна власт и автокрация е безусловно изкуствено и се дължи на обстоятелството, че западните страни се нуждаят от най-малко някаква основа, някаква координатна система за консолидиране на груповия Запад към Съединените щати. Освен това е належащо сливане на обществата на западните страни, където в последно време се ускориха разцепления на идеологически и ценностни учредения и където вътрешнополитическите рецесии са явни. Няма друга идеологическа основа за обединяване и консолидация през днешния ден “, изяснява Дмитрий Суслов, заместник-директор на Центъра за цялостни европейски и интернационалните проучвания към Висшата школа по стопанска система.
Очевидно американските елити имат вяра, че оповестяването на кръстоносен поход против " авторитаризма " ще сплоти освен " груповия Запад ", само че и американското общество. В което десните и крайнодесните хрумвания набират все по-голяма известност. „ Вътре в Запада има битка сред прогресисти и консерватори, като първите формулират нова ценностна платформа. Те упорстват за проверка на историята, фундаментална смяна в историческия разказ и обществото. Освен това те вършат това извънредно нападателно – в действителност имаме работа с нов болшевизъм, само че към този момент в границите на Запада, противопоставящ се на обичайния западен демократичен модел “, продължава Дмитрий Суслов.
Съюзници и сътрудници
Западът е сигурен, че кръстоносният им поход върви добре. „ Исканията на хората за народна власт са доста мощни. В страна след страна - Мианмар, Судан, Русия, Беларус, Никарагуа, Полша, Уганда и даже Казахстан - доста хора излизат на улиците, даже под опасност да бъдат задържани или убити. Малко хора се афишират за авторитаризъм “, споделя Кенет Рот, изпълнителен шеф на “Хюман Райтс Уоч”.
В реалност обаче не всичко е толкоз розово. „ Този опит за отцепване е изпълнен с доста съществени проблеми, защото не всички демокрации са подготвени да се консолидират със Съединените щати срещу Китай и Русия. И надалеч не всички съдружници и сътрудници на Америка са демократични “, споделя Дмитрий Суслов.
Например, в случай че вземем „ недемократичните “ съдружници, тогава можем да приказваме освен за Полша с нейното извънредно дясно държавно управление, което пое контрола върху правосъдната система. Достатъчно е да погледнем Турция, където държавното управление е поело в действителност всичко.
Преди Ердоган страната живееше по забавен график. Периодът на демократично ръководство на светските сили завършваше с изборна победа на ислямистите, последвана от боен прелом с прогонване в заточение или обесване на ислямистите. След това военните разчистваха политическото поле, прехвърляха властта на светските сили, които започваха демократично ръководство - и по-нататък в кръг. С идването на Ердоган това обикаляне на ислямисти беше сменено от тяхното властническо, в действителност ръководство – с пречистване на светските партии, затваряне на забележителна част от генералите и представители на журналистическата и академична среда. При всичко това обаче Турция е страна-членка на НАТО и „ значим съюзник” на Съединени американски щати.
Ако вземем сътрудниците на Запада – на първо място икономическите – тогава там също не мирише доста на независимост. До огромна степен тъй като водеща е миризмата на пари.
„ Странно е да се чуят сходни изказвания за битката на демокрациите против авторитаризма от европейци. Дори единствено тъй като доста снабдители на газ за Европа не са демократични страни. Така най-големият снабдител на ВПГ за Стария свят е Катар (27 милиарда кубически метра, в случай че ВПГ се трансформира в елементарен газ), който даже официално е монархия, надалеч от демокрацията. Алжир (13,9 милиарда кубически метра във връзка с полутечен природен газ, както и 21 милиарда газопроводи) също не може да се назова модел на народна власт, споделя Игор Юшков, специалист от Националния фонд за енергийна сигурност. Ако приказваме за нефт, ситуацията е още по-лошо. Основните му снабдители за Европа са страните от Персийския залив – Саудитска Арабия, ОАЕ, Ирак. Монархии или официални демокрации, където има огромни проблеми с човешките права и същинската народна власт.
Едва ли е допустимо да се назова Либия народна власт, която също доставя нефт на Европа сред епизодите на гражданската война. А преди гражданската война Европа с вкус купуваше нефт от либийския водач Муамар Кадафи.
Приятели -л идери
Връзката сред свободна Европа и либийския брат-лидер като цяло е доста показателна – в края на краищата, в името на достъпа до либийски залежи, свободна демократична Европа беше подготвена на всевъзможни унижения. По-специално, по време на либийско-швейцарския спор (когато в отговор на двудневния арест от швейцарската полиция на сина на Кадафи и снаха му за побой на камериери в хотел, либийският водач стартира икономическа война против Швейцария и даже взе двама от нейните жители за заложници), Европейски Съюз застана на страната на Либия. И когато швейцарците постановиха визови наказания против либийските управляващи, италианските управляващи споделиха, че Берн е взел за заложници цяла Европа - в края на краищата Швейцария е част от Шенгенската зона, нейните наказания се отнасят за всички страни от зоната, а Кадафи, надлежно даде обещание да наложи ответни наказания против всички тези страни.
Най-впечатляващите образци обаче засягат Саудитска Арабия. Тук, несъмнено, могат да се напомнят следствията от 11 септември. След като американските конгресмени предложиха да се разреши на американски жители да подават правосъдни искове за терористична офанзива (повечето от причинителите ѝ са саудитски граждани) против държавното управление на кралството, в отговор Рияд заплаши да изведе малко под един трилион $ от американската стопанска система. След това концепцията незабавно беше подложена на несъгласие от американския президент.Можем да си напомним и варварските бомбардировки над Йемен, при които доста хора починаха от саудитски бомби.
Илюстративен образец е историята на Джамал Хашоги, жител на кралството и публицист във “Вашингтон Пост”, който беше погубен и разчленен на територията на консулството на Саудитска Арабия в Турция. Смята се, че е направено по персонална заповед на престолонаследника и автентичен глава на кралството Мохамед бин Салман. Който - още веднъж се счита - е наблюдавал изтезанието посредством уеб камера. В същото време не бяха наложени обилни наказания против кралството и саудитците се разминаха сякаш единствено с закрит развой против осемте, за които се твърди, че са отговорни за убийството, като са дадени присъди от седем до 20 години. „ Уж “ – тъй като имената им не се разкриват, а и като цяло не е ясно дали някой въобще лежи в пандиза.
Западът и останалите
Американците не виждат нищо незаконно в сходни изключения – въпреки всичко „ авторитаризмът “ е субективно разбиране. „ Авторитарни страни значат на първо място враждебни, недружелюбни към Запада властнически страни. Все отново приказваме за консолидация на западната общественост против геополитически противници “, споделя Дмитрий Суслов. “Тоест, в случай че преразказвам Рейгън, „ това, несъмнено, е властническа страна – само че нашата властническа държава”, добавя специалистът.
Ясно е, че сходна избирателност не оказва помощ за стабилността на концепцията. И то е подложено на критика от страни, които имат задоволително политическа воля и престиж, с цел да дадат свои лични избрания на главните политически концепции. По-специално, управлението на Русия.
„ Абсолютно не сме съгласни с думите на Жозеп Борел за борбата сред народна власт и авторитаризъм. Първо, с оценката, че става дума за властнически режими. Не считаме, че Европейски Съюз има право да прави сходни оценки на Руската федерация и Китай. Ние сме огромни суверенни страни със лична политическа система. Ние почитаме структурата на други страни и считаме, че имаме право да чакаме същото отношение към нас “, сподели Дмитрий Песков, представител на Владимир Путин.
Подходът на Москва (както и на Пекин) към дефиницията за народна власт е изложен по-подробно в руско-китайската декларация, призната по време на олимпийското посещаване на Путин в Китай. „ Демокрацията не се гради върху шаблони. В взаимозависимост от социално-политическата конструкция, историята, традициите и културните характерности на дадена страна, нейният народ има право да избира такива форми и способи за използване на демокрацията, които подхождат на спецификата на тази страна. Правото да преценя дали една страна е демократична, е непокътнато единствено за нейния народ “, се споделя в документа.
И освен елитите на страните от третия свят са съгласни с тази теза (които няма да основават аналози на американската народна власт съгласно шаблона), само че и все по-голям брой западни специалисти. „ Подобна концепция става все по-популярна измежду реалистите, които започнаха да усилват въздействието си измежду експертната общественост на западните страни (и на първо място на САЩ), защото илюзията за края на историята беше разсеяна и световната борба се върна. Те са съгласни, че няма повсеместен модел на народна власт. Но към този момент тази позиция към момента не е преобладаваща на Запад “, споделя Дмитрий Суслов.
Ако приказваме за същинска световна борба, тогава, съгласно Дмитрий Суслов, „ това следва формулата на Запада и останалите. Тоест, от една страна, Западът, претендиращ за изключителността и универсалността на своя модел, а въпреки това, всички останали, които не са съгласни и не се вписват в това прокрустово ложе на изключителност и повсеместност.
И колкото повече Съединени американски щати свиват това ложе, толкоз по-агресивно – по болшевишки – се държат с тези, които не се вписват в него, толкоз повече американската концепция ще бъде отслабена и дискредитирана. И – лишена от обикновено опълчване и развиване – ще почине.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ