Светът наистина се е побъркал. Във второто десетилетие на 21

...
Светът наистина се е побъркал. Във второто десетилетие на 21
Коментари Харесай

Експертът по антитерор Христо Смоленов пред „Труд“: Държави, които уважават себе си, не се поддават на шантаж

Светът в действителност се е побъркал. Във второто десетилетие на 21 век общочовешките полезности са подложени на световно тестване. Традиционните демократични практики са изместени от други – от лицемерието и фалша, от налагането на нов тип идеология, пагубна за развиването на човечеството, щедро подплатена с пари и тероризъм. За всичко това и по други тематики беседваме с Христо Смоленов.

– Г-н Смоленов, по какъв начин ви се коства, какви полезности господстват през днешния ден в света. И по-специално в Европа?
– Писателят Оскар Уайлд казвал: „ Добродетел, която се нуждае от непрекъснато запазване, не си коства труда да бъде защитавана. “ Имал поради подправените полезности, господстващи в тогавашното общество. Но те и през днешния ден са на пазара и преобладават света под формата на политическа уместност. В изявите на „ либералстващите “ политически елити има толкоз фалш, че спрямо него даже подправените вести наподобяват като дребнотемие. Духът на писателя май би трябвало да се призове още веднъж, с цел да преброди новите Брюкселски потайности. Да се разноски като Кентървилски фантом из коридорите на властта и да навести Европейския парламент, изключително след конфликта на отзиви за или срещу наказания против Унгария. Там се обрисуват две мощни трендове – „ за “ или „ срещу “ ТАРЮФИЗАЦИЯТА НА САМАТА ДЕМОКРАЦИЯ.

– Какво значи „ тартюфизация “?
– Важно е да разберем по какъв начин по този начин полезности на демокрацията увяхват от политическото двуличие и подправеното морализаторстване? Тартюф е въплъщение на лицемерието в класическото произведение на Молиер. Персонажът е станал синоним на високопоставено посягане над интимния свят на елементарните хора. Посегателство, което се прикрива зад високопарни думи за морални полезности. Днес това е още по-голям проблем, в сравнение с в епохата на абсолютизма, когато е творил Молиер. Абсолютна власт в този момент имат не кралете, а пазарите. И тъкмо тяхното развихряне трансформира международния политически хайлайф в корпоративен Тартюф! Лошото е, че от корпоративното двуличие на елита зависи образът на световната народна власт. Обикновените хора стартират да се отчуждават, в случай че тя се свежда единствено до гласуване. Затова им оферират идеологични сурогати, в които съществена съставна част е лицемерието. Корпоративният Тартюф по подобен метод става освен това от честен проблем. Той е към този момент съставка от технология на властта – средство за надзор и операция на хора.

– Това не е ли тип нова идеология?
– Да. В ход е налагането на нова идеология, която гледа на хората просто като пазарни участници. Преднамерено ги откъсва от историята и духа на техните нации, отчуждава децата от родителите им. Използва разнообразни механизми – финансови, психически, етнически – за дестабилизиране на обичайните страни. В последна сметка, вместо „ отворено общество “ се стига до разпорено общество… Създава се самобитна нова вяра, подменяща бога с парите. За тази замяна обичайна просвета на народите съставлява сериозна спънка. Затова полезности като татковина, държавност, народност и даже цивилизацията се одобряват от либерално-пазарните фанатици враждебно и даже нападателно. Вместо тях проповядват „ нов международен ред “ с връзки сред човеци, които не постоянно са естествени, а от време на време са напряко противоестествени. Важното е хората постоянно да купуват и да се продават, да употребяват или да умират в името на непознати облаги.

– От по кое време стартира налагането на този нов международен ред?
– След края на студената война стартира ускореното внедряване на този „ нов международен ред “. Той разрушава обичайните полезности и връзки сред хората, и има за цел основаването на нова порода човек. А съпътстващата смяна не е просто икономическа, нито единствено обществена, а „ социално-полова “, в духа на джендър-идеологията. Тя нагнетява нов вид фанатизъм и поражда джендър-радикализацията, заложници на която стават западните общества. Основното несъгласие към този момент не е „ капитализъм – социализъм “. Новите напрежения са сред национално-отговорния консерватизъм и социално-половата лудория на неолибералните елити. Очевидно е на чия страна стои корпоративният Тартюф. Това не е идейно позициониране, а въпрос на кадруване и „ кариерно развиване “ за изкуствено основаните елити. Залогът е не просто усвояването на едни пари, а заграбване на ресурсите на цели страни. Тридесет години след по този начин наречената нежна гражданска война нещата от ден на ден загрубяват. А провъзгласеният тогава нов международен ред замязва на световно извращение. Перверзията в действителност е резултат от „ изперкването “ на международната финансова система, което усърдно се прикрива с водопад от стопански „ разбори “, неразбираеми прогнози и футуристичен оптимизъм за наивници.

– Каква е през днешния ден действителността?
– Реалността е елементарна и отвратителна. Светът е пленник на финансова система, която страда от „ садо-мазохизъм “ – самостимулира се посредством насилие… Затова постоянно спретва районни спорове с ниска или по-висока активност. Освен тези доходоносни спорове има интерес от поддържането на различен рисков фактор – световния тероризъм. Той съчетава несигурност при избора на по този начин наречените „ меки цели “ и непроследимост на същинските поръчители. Тези особености го вършат толкоз скъп за жадуващата произвол финансова система. Затова тя поддържа тероризма и обезпечава оцеляването му след всички стадии на войната против него… След „ Ал Кайда “ на Осама бин Ладен, след ИДИЛ – злокобната игра на терора с дълбоката страна продължава.

– Какъв е смисълът на тази световна игра? И по какъв начин се намесва в нея оня персонаж, който оприличихте на корпоративен Тартюф?
– Той наподобява съвсем безопасен, когато се кипри на парламентарна естрада и упорства за наказания против Унгария. Но по какъв начин по този начин негов почитан представител в Хамбург волно или несъзнателно оказа помощ да се измъкне терористът, окървавил Коледния базар в Берлин? Тероризмът е на първо място психическа война. Голямата цел в нея е да се задействат заложнически рефлекси измежду по-широки пластове от популацията. Хората всеобщо да се усещат уязвими, с цел да реагират както при известния Стокхолмски синдром. Това е психически капан, в който попада човек, взет за пленник. Той усеща своята взаимозависимост и рисковете от сериозната обстановка, в която се намира. Подсъзнанието му реагира парадоксално: постоянно се появява позитивна страст към похитителя. Европа от дълго време демонстрира признаци на Стокхолмския синдром. Не е ли необичайно, че западните общества толерират финансирани извън фанатици, които проповядват коренен ислям. В същото време демократичните елити са враждебни към всичко патриотично, към народа си и неговия блян да резервира своите цивилизационни устои. Не е загадка, че корпоративният Тартюф заплаща за такова враждебно държание. Но това е единствено дребен щрих от програмираната съсипия в бита и душевността на нашето потомство.

– При Стокхолмския синдром някои заложници се „ влюбват “ в похитителя и одобряват с схващане неговите действия…
– На това в действителност се надяват стратезите на тероризма – обществото да реагира с несъзнателен конформизъм по отношение на задачите им. На сходен конформизъм от страна на гласоподавателите разчита и корпоративният Тартюф. Морализаторства за демократични полезности, само че обслужва транснационалната клептокрация. Имах такова възприятие, когато следих дебатите в Европарламента за възможни наказания против Унгария. Либералните политици се опитваха да угодят на своя приживе балсамиран гуру. Бяха изпълнени с необяснима религия, че живеят в най-хубавия от всички вероятни светове. За тях волята на една суверенна нация като че ли нямаше никакво значение. Демократичният избор на унгарския народ, обаче, не предстои на брюкселски корекции. Впрочем това важи за всички европейски нации в техните суверенни страни. Европейският съюз, към който ние българите сме доброжелателни и оптимистично настроени, следва да се развива в търсенето на нова интегративна формула. Старата формула сякаш се е изчерпала и генерира по-скоро необятна администрация, в сравнение с действена интеграция. Нека не се залъгваме, че страни като Китай са станали велики империи точно посредством своята многомилионна администрация. Тя в действителност има своето историческо място, само че единствено под слънцето на императорската власт. Доказа го и планът, наименуван Съветски съюз, на който Европейският съюз се пробва да наподобява в брюкселската си форма на битие.

– Какви са произлизащите от това трендове?
– Този муден опит за концентрация откроява две рискови трендове. И двете са свързани с мераците на корпоративния Тартюф да господства и подчини националните страни на личната си фикс идея за разграбване. Очевидно това е план от времето, когато прословутата политическа уместност е притъпявала инстинкта за самозапазване на народите. От времето преди да се развихри трансконтиненталната спекулация с мигранти. Тя носи милиарди на същите сили, които провеждат и нарко-трафика. За тях Генералният секретар на Организация на обединените нации Антониу Гутериш споделя, че тероризмът се преплита все по-тясно с интернационалната проведена престъпност. Има ли това преплитане на ползи някаква връзка с корпоративния Тартюф. На пръв взор това е малко евентуално. Докато не си зададем въпроса по какъв начин в световен мащаб се перат парите от трафика на милиони хора и тонове опиати. Дали международното двуличие не е стигнало до такава степен, че да съчетава прането на пари с филантропия и показна щедрост? „ Корпоративният Тартюф “ е една метафора. Но зад нея прозират напълно действителни сили и публични връзки. Както и действителни упоритости за власт, прераснали в фикс идея за цялостен надзор над ресурсите и народите на цяла Европа. Манията отива доста по-далеч: да се ашладисват несъвместими култури, както Мичурин ашладисвал дръвчета и зеленчуци. Или по-скоро като концлагерния лекар Менгеле, който опитал с живи хора. А белким в световния „ пазарен концлагер “ не се правят обществени опити с живи хора и с цели нации? Всяка нация би се съпротивлявала на опитите да бъде обезличена и лишена от своите активи, от своята историческа памет и суверенитет. Но в общия кюп това наподобява по-лесно осъществима цел за корпоративния Тартюф. Оттук идват и опитите за „ тартюфизация на демокрацията “, за които приказвах при започване на това изявление.

– Избройте и другите рискове
– Втората заплаха е обвързвана с финансовия напън над някои по-бедни страни в Европейския съюз. Едва ли не се счита за обикновено те да следват покорно диктата на по-богати страни, които внасят повече средства в общата хазна на съюза. Срещу получаваните европейски пари се чака да вземем за пример страните от Централна и Източна Европа да одобряват срещу волята на личните си нации многохилядни квоти за мигранти. Това е скандално и недопустимо! Държави, които почитат себе си, не се поддават на финансов шантаж нито от формален Брюксел, нито от корпоративния Тартюф, надничащ зад тила на подобострастни евродепутати. Достойните реакции на страни като Полша и Унгария, Чехия и Словакия, България и Италия, демонстрират нов тренд в развиването на Европейския съюз като обединяване на суверенни страни със здравомислещи водачи.

Нашият посетител
Христо Смоленов е специалист по антитероризъм. Инициатор е за основаването на “Екогласност ” и на Русенския комитет през 1988 година. Бил е парламентарен секретар на Министерството на защитата през 1995-1997 година и депутат в 38-ото Народно заседание. Специалист е по логичност и евристика. Доцент, лекар в Института по металознание, уреди и технологии към Българска академия на науките. Завършил е Московски държавен университет “Ломоносов ”. През 1991 година е стипендиант на фондация “Александър декор Хумболт ” в Германия, а преди този момент гост-професор в Университета на Монреал (Канада) и в Католическия университет на Америка във Вашингтон. Бил е треньор по карате на първите групи за битка с тероризма.
Почетен професор е във Висшето военно-морско учебно заведение във Варна.
Източник: trud.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР