Какво интелигентните хора правят по-различно от глупаците
Светът е обитаем с всевъзможни хора с най-различно равнище на просветеност. Почти всеки възприема себе си за образован, като е доста мъчно човек самичък да дефинира тъкмо какъв брой.
В последна сметка нашите мисли постоянно звучат много мъдро в личните ни глави, нали?
Интелигентността е значимо нещо. Особено в професионален подтекст интелигентният и чевръст разум може да бъде най-голямото ви предимство.
Но по-малко интелигентните постоянно имат привички, които издават нелепостта им и могат да са катастрофични в поредност от обстановки.
Има 5 съществени разлики сред интелигентните и глупавите хора:
Глупавите хора упрекват другите за личните си неточности
Да не можеш да си признаеш, че си сбъркал, и дори да твърдиш, че различен е отговорен, е държание, което се вижда доста ясно. То е непрофесионално и е нещо, което умният човек в никакъв случай няма да направи.
Ако непрекъснато трансферирате своите неточности върху другите, значи показвате на всички, че няма по какъв начин да бъдете острието в екипа.
Глупавите хора не обичат да поемат отговорност за грешките си. Предпочитат да потънат в самосъжаление или да минат в нахлуване, като обвинят някого другиго.
Никога не е добра концепция да хвърлиш обвиняване. Бъдете виновни. Ако имате някаква роля – без значение какъв брой дребна – в нещо, което се е объркало, признайте си.
Моментът, в който започнете да посочвате с пръст, е моментът, в който хората стартират да ви възприемат като някой, който не може да поеме отговорност за дейностите си.
Умните хора също по този начин знаят, че всяка неточност е късмет да се поправят и идващия път да са по-добри.
Неврологично проучване на екип от Мичиганския държавен университет демонстрира, че мозъкът на умните хора на процедура реагира друго на грешките.
Глупавите хора постоянно би трябвало да са прави
В обстановка на спор умните хора симпатизират на другите и схващат техните причини. Те са способни да включат непознатите причини в мисловната си верига и надлежно да премислят мнението си, в случай че се постанова.
Сигурен знак за просветеност е способността да възприемаш нещата от друга позиция. Същевременно интелигентните хора са необятно отворени към нова информация и изменящи се параметри.
От друга страна, глупавите хора ще продължат да спорят и няма да се помръднат от позицията си без значение от разумните причини, които им се дават.
Това значи също, че няма да виждат, в случай че другият човек е по-интелигентен и способен от тях.
Това себенадценяване, този егоизъм е наименуван резултатът на Дънинг-Крюгер. Това е когнитивна податливост, при която неквалифицирани човеци страдат от илюзорно предимство, заради което неправилно правят оценка качествата си доста по-високо от междинното. В същото време подценяват компетентността на другите.
Терминът е основан през 1999 година в обява на Дейвид Дънинг и Джъстин Крюгер . Психолозите забелязали при предходни свои проучвания, че в области като четене с схващане, игра на шах или каране на кола незнанието води до убеденост доста по-често, в сравнение с знанието.
Дейвид Дънинг разяснява:
Ако сте незапознат, няма по какъв начин да го знаете. Уменията, от които се нуждаете, с цел да дадете верен отговор, са тъкмо тези, нужни да разпознаете правилния отговор.
Разбира се, това не значи, че умните хора постоянно мислят, че някой различен е прав. Но те слушат деликатно и имат поради всички причини, преди да вземат своето решение.
Глупавите хора реагират при спорове с яд и експанзия
Очевидно даже най-умните хора могат да се разгневят от време на време. Но за по-малко интелигентните това е търсената реакция, когато нещата не станат по техния метод.
Когато почувстват, че нямат надзор в избрана обстановка, те са склонни да употребяват гнева си или агресивното си държание, с цел да защитят своята позиция.
Изследователи от Университета в Мичиган вършат изследване с 600 участници дружно с техните родители и деца, което продължава 22 години.
Намират директна връзка сред агресивното държание и по-ниския коефициент на просветеност (IQ) на участниците.
Изследователите пишат:
Предположихме, че ниската просветеност прави по-лесно заучаването на нападателни реакции на ранна възраст, а това нападателно държание, от своя страна, затруднява интелектуалното развиване.
Глупавите хора подценяват потребностите и възприятията на останалите
Интелигентните хора са склонни да бъдат доста положителни и да съчувстват на другите. Това им разрешава да схванат по-лесно непознатата позиция.
По-малко интелигентните се затрудняват да си показват, че другите хора могат да мислят по различен метод, друг от техния, и по тази причина са несъгласни с тях. Както им е непозната и визията да създадат нещо за някого, без да чакат услугата да им се върне.
Всеки е егоистичен понякога, това е изцяло обикновено и човешко. Но е значимо да можем да запазим салдото сред нуждата да преследваме личните си цели и потребността да почитаме възприятията на другите.
Глупавите хора мислят, че са по-добри от всички останали
Интелигентните хора се пробват да стимулират другите и да им оказват помощ. Правят това, тъй като не се опасяват, че ще бъдат засенчени.
Имат здравословно равнище на самонадеяност и са задоволително умни, с цел да оценят тъкмо персоналната си подготвеност.
Глупавите хора, въпреки това, са склонни да “оплюят ” другите, с цел да наподобяват самите те по-добре. Те имат вяра, че са над всички останали, и постоянно бързат да съдят. Предразсъдъкът обаче в множеството случаи не е белег за просветеност.
Много биолози имат вяра, че човешката дарба за съдействие подкрепя цялостното ни развиване. Това значи, че доста значим белег за просветеност е да можеш да работиш с хора.
Инфо: „ Obekti “
