Света великомъченица Параскева била посечена с меч в името на

Света великомъченица Параскева била посечена с меч в името на вярата

Света Параскева живяла в края на втория и началото на третия век. Била щерка на благочестиви родители, които живеели в Никония, Мала Азия. Родителите нямали други деца. Те с огромна обич възпитавали щерка си. Разкривали й истините на християнската религия. Просвещавали я в Христовия закон.
Параскева била още малко момиче, когато родителите й умряли. Получила в завещание много огромно благосъстояние. Тя помнела наставленията им - да бъде скромна, смирена и милостива към всички, които са в злочестина или болежка. Параскева използвала благосъстоянието не за суетни удоволствия, а за облекла на голите, храна на гладните, за заслон на странниците. Старателно разпространявала словото Божие. Разказвала навсякъде за Спасителя и за Неговото дело в света. С това възбудила мощна завист у езичниците.
Параскева решила да не се омъжва. Посветила напълно себе си на Бога и на положителните каузи. При Диоклетиановото гонение на християните тя била хваната и изправена на съд. Това станало в 303 година Очарован от пленителната й хубост, съдията се обърнал към Параскева:
- Кажи ми по какъв начин се казваш, девойко!
- Аз съм християнка, Христова служителка - дала отговор твърдо тя.
- Не желая да слушам такива думи - споделил съдията. - Твоята красота ме прави мирен, само че думите ти възбуждат гнева ми! Питам те за името ти.
- Трябваше по-напред да ти кажа името си, което ме води към безконечния живот. Сега ще ти кажа с какво съм именувана във краткотрайния живот. Моите родители са ме нарекли Параскева, тъй като съм се родила в ден " параскева " (т.е. петък). Параскева е ден на доброволните и животворни премеждия на нашия Господ Иисус Христос. От млади години мислите ми са ориентирани към Христовите премеждия.
- Това са празни приказки - рекъл съдията. - Съгласи се по-добре да станеш моя брачна половинка. Ще имаш огромно благосъстояние. Ще те почитат всички.
- Не искам да се бракосъчетавам - дала отговор девойката. - Искам да числя се единствено на Господа Иисуса. Негова булка желая да стана...
- Не погубвай младостта си - рекъл й съдията.
Девойката възразила на съдията, а той се ядосал и заповядал да я бият грубо, безмилостно. Изранена, едвам дишаща, тя била хвърлена в тюрма. На другия ден я видял напълно здрава и се почудил. Нямало по нея ни диря от ужасните рани. Лицето й сияело. През нощта, когато тя полумъртва лежала в тъмницата, явил й се ангел Господен, цялостен в светлина, със златен пояс на кръста.
Изправена пред съдията, утешена, спокойна, здрава, мощна, Параскева изявила предпочитание да отиде в езическия храм. Езичниците помислили, че тя най-сетне е склонила да се поклони на идолите. Всички тръгнали към капището, отпред със съдията. Като влезнала вътре, светицата призовала името на Христа и идолите паднали на земята.
Разгневеният арбитър заповядал изповедницата да бъде жива изгорена. Поставили я измежду колосален, лумнал нашироко огън. Пламъците не я опалвали, а засегнали някои от езичниците, които се пробвали да ги усилват. Съдията заповядал да отсекат с меч главата на Параскева.