Лилия Абаджиева: Гледам на Шекспир като на философски iCloud
Света на Шекспир през погледа на режисьора Лилия Абаджиева видя публиката на Театър Азарян нощес в авторския премиерен театър „ Ако нямах неприятни сънища”.
Постановката изследва огромните въпроси на битието, останали непроменени през времето. Актьори от три генерации (Александър Кадиев, Асен Данков, Васил Витанов, Васил Ряхов, Георги Кацарски, Моню Монев, Никола Додов) се впускат в реализирането на плана дружно с режисьора Лилия Абаджиева и сценографа Васил Абаджиев.
„ Шекспир с изключение на, че е иконата на драматургията за всички времена, за мен неговите пиеси, както и неговите сонети, съдържат философията на живота през архетипните човешки сюжети. Те не са чак толкоз доста, само че Шекспир ги е развил в разнообразни жанрове, в другите си пиеси. В този смисъл виждам на Шекспир като на философския и психически iCloud на света. Цялото това познание, което се съдържа в неговите пиеси, е път към науката за себепознанието за мен”, сподели режисьорът в прочувствено признание по време на среща с медиите преди началото на спектакъла. Лилия Абаджиева означи още, че не брои представленията си по Шекспир, само че дефинира „ Ако нямах неприятни сънища” като един от „ най-личностните си спектакли”.
„ Представата ми за тази велика игра, наречена спектакъл, е обвързвана с визията ми за Шекспир. Копнежът по безспорното е една фантазия, която стои във всеки от нас. Стремежът към един идеален свят е жив във всеки човек. И може би той ни дава силата заран да станем от леглото. Според Кант, когато едно произведение на изкуството е красиво, то доставя естетическа приятност, само че когато в него се съдържа познание и път към познанието, то става изтънчено. Мисля че в нашия театър е явено желанието на духа в неговото проявяване като блян по възвишеното, като изчезнало наличие. Не мисля, че визията и копнежа по възвишеното са присъщи единствено за епохата на ренесанса.
В този театър в най-пълна степен е очевиден отводът ми от вярването, че театърът би трябвало да е зависим на наративното. „ Ако нямах неприятни сънища” въплъщава убеждението ми, че физичните закони за времето и пространството не са годни за белезите на театралното. Поетическото през театралното е опция гравитацията да бъде преодоляна, да се преодолеят законите на материалното.
Този блян по един идеален свят и визията, че той може да бъде доближат и арестуван, е годен и през днешния ден. Това е една огромна тематика, която постоянно ме е вълнувала – опцията животът на духа да бъде явéн в безспорната му форма в театралния театър. Всичките пристрастености, на които е зависим индивидът съгласно Шекспир, даже и пагубните; даже и в злодеянията Шекспир се пробва да оневини индивида пред Бога, като му съчувства и състрадава.
„ Ако нямах неприятни сънища” е предчувствието на Човека, че неговото Аз ще се трансформира във всеобхватна светлина, че неговото тяло ще престане да бъде тленно без време и пространство, че неговото Аз ще бъде зад вратата от опал и елмаз, където битието ще бъде нещо друго, споделя още Лилия Абаджиева.
На въпрос по какъв начин се е променяло отношението й през годините към Шекспир режисьорът отговори: „ За мен 90-те беше пролетта на българския спектакъл. Тогава се появи една нова вълна млади режисьори – едно потомство, към което се считам принадлежна. Това са Явор Гърдев, Галин Стоев, Недялко Делчев, Иван Панталеев. Ние не произлизаме от нищото, ние сме част от една поредност, към която сме принадлежни. Нашите учители – Иван Станев, Бойко Богданов, Стефанов Москов, Стоян Камбарев, Любен Гройс, Красимир Спасов, КрикорАзарян, Леон Даниел, Маргарита Младенова, Юлия Огнянов ми дадоха визия, че театърът може да основава свят. Българският спектакъл сега приказва от ден на ден с езика на шоу стратегиите. Но преди 20 години не имах вяра, че метафизичното може да бъде явено на сцена. Опитът ми да развъртвам театралната лексика в шекспировите спектакли тук е достигнала нова степен на конвенционалност и опит метафизичното да бъде явено през театралното, добави още Лилия Абаджиева.
Сценографията на спектакъла е въртележка, символизираща колелото на Фортуна - кръговрата на ориста, възходите и паденията на духа. Взаимодействието сред материалното и духовното, тематика, която пронизва множеството творби на Шекспир, е показано посредством опълчването на тежкия промишлен фон и феерията от светлина и музика, която „ изважда” от битовото и доближава до духовното. Това изясни Васил Абаджиев – създател на сценографията, костюмите и светлинния дизайн на спектакъла по време на конференцията.
Постановката изследва огромните въпроси на битието, останали непроменени през времето. Актьори от три генерации (Александър Кадиев, Асен Данков, Васил Витанов, Васил Ряхов, Георги Кацарски, Моню Монев, Никола Додов) се впускат в реализирането на плана дружно с режисьора Лилия Абаджиева и сценографа Васил Абаджиев.
„ Шекспир с изключение на, че е иконата на драматургията за всички времена, за мен неговите пиеси, както и неговите сонети, съдържат философията на живота през архетипните човешки сюжети. Те не са чак толкоз доста, само че Шекспир ги е развил в разнообразни жанрове, в другите си пиеси. В този смисъл виждам на Шекспир като на философския и психически iCloud на света. Цялото това познание, което се съдържа в неговите пиеси, е път към науката за себепознанието за мен”, сподели режисьорът в прочувствено признание по време на среща с медиите преди началото на спектакъла. Лилия Абаджиева означи още, че не брои представленията си по Шекспир, само че дефинира „ Ако нямах неприятни сънища” като един от „ най-личностните си спектакли”.
„ Представата ми за тази велика игра, наречена спектакъл, е обвързвана с визията ми за Шекспир. Копнежът по безспорното е една фантазия, която стои във всеки от нас. Стремежът към един идеален свят е жив във всеки човек. И може би той ни дава силата заран да станем от леглото. Според Кант, когато едно произведение на изкуството е красиво, то доставя естетическа приятност, само че когато в него се съдържа познание и път към познанието, то става изтънчено. Мисля че в нашия театър е явено желанието на духа в неговото проявяване като блян по възвишеното, като изчезнало наличие. Не мисля, че визията и копнежа по възвишеното са присъщи единствено за епохата на ренесанса.
В този театър в най-пълна степен е очевиден отводът ми от вярването, че театърът би трябвало да е зависим на наративното. „ Ако нямах неприятни сънища” въплъщава убеждението ми, че физичните закони за времето и пространството не са годни за белезите на театралното. Поетическото през театралното е опция гравитацията да бъде преодоляна, да се преодолеят законите на материалното.
Този блян по един идеален свят и визията, че той може да бъде доближат и арестуван, е годен и през днешния ден. Това е една огромна тематика, която постоянно ме е вълнувала – опцията животът на духа да бъде явéн в безспорната му форма в театралния театър. Всичките пристрастености, на които е зависим индивидът съгласно Шекспир, даже и пагубните; даже и в злодеянията Шекспир се пробва да оневини индивида пред Бога, като му съчувства и състрадава.
„ Ако нямах неприятни сънища” е предчувствието на Човека, че неговото Аз ще се трансформира във всеобхватна светлина, че неговото тяло ще престане да бъде тленно без време и пространство, че неговото Аз ще бъде зад вратата от опал и елмаз, където битието ще бъде нещо друго, споделя още Лилия Абаджиева.
На въпрос по какъв начин се е променяло отношението й през годините към Шекспир режисьорът отговори: „ За мен 90-те беше пролетта на българския спектакъл. Тогава се появи една нова вълна млади режисьори – едно потомство, към което се считам принадлежна. Това са Явор Гърдев, Галин Стоев, Недялко Делчев, Иван Панталеев. Ние не произлизаме от нищото, ние сме част от една поредност, към която сме принадлежни. Нашите учители – Иван Станев, Бойко Богданов, Стефанов Москов, Стоян Камбарев, Любен Гройс, Красимир Спасов, КрикорАзарян, Леон Даниел, Маргарита Младенова, Юлия Огнянов ми дадоха визия, че театърът може да основава свят. Българският спектакъл сега приказва от ден на ден с езика на шоу стратегиите. Но преди 20 години не имах вяра, че метафизичното може да бъде явено на сцена. Опитът ми да развъртвам театралната лексика в шекспировите спектакли тук е достигнала нова степен на конвенционалност и опит метафизичното да бъде явено през театралното, добави още Лилия Абаджиева.
Сценографията на спектакъла е въртележка, символизираща колелото на Фортуна - кръговрата на ориста, възходите и паденията на духа. Взаимодействието сред материалното и духовното, тематика, която пронизва множеството творби на Шекспир, е показано посредством опълчването на тежкия промишлен фон и феерията от светлина и музика, която „ изважда” от битовото и доближава до духовното. Това изясни Васил Абаджиев – създател на сценографията, костюмите и светлинния дизайн на спектакъла по време на конференцията.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ