Празнуваме Димитровден!
Св. велкикомъченик Димитрий Солунски Мироточиви бил родом от Солун, татко му, шеф на града, имал в дома си стая с икона и кандило. След гибелта на родителите си Димитрий заел висок боен пост, получил заповед да преследва християните. Но той, назад, ги покровителствал.
Император Максимилиан, на връщане от поход на Изток, спрял в Солун, изискал Диомитрий да се откаже от вярата в Христа. Увещанията били напразни, хвърлили го в тюрма. Устроили празненство в цирка. Лий, фамозен герой, приканил наказаните християни на битка и ги хвърлял там в котловина върху копия, забити с острието нагоре. Оръженосецът на Димитрий, Нестор, изпросил позволение от господаря си да иде на битка - отишъл и захвърлил Лий в пропастта. Затуй по разпореждане на императора Нестор бил обезглавен, а Димитрий - прободен с копие в 306 година.
Християните запазили мощите на светеца. След като гоненията били прекъснати, над лобното място и гроба на св. Димитър в Солун бил издигнат дребен храм. В него ставали доста чудеса. По-късно храмът бил уголемен и тогава намерили нетленните остатъци на мъченика. От тях родословие благовонно миро и по тази причина Църквата го нарекла Свети Димитър Мироточиви. Заради чудотворната мощ на мощите му, св. Димитър бил уважаван като настойник на гр. Солун. За мироточивите му мощи се приказва в монументи от Х век.
Днес мощите на св. Димитър се съхраняват във превъзходната базилика, издигната на мястото на дребния храм. В деня на неговата памет в Солун се стичат поклонници от целия свят.
Почитта към великомъченик Димитрий Солунски се популяризирала необятно на Балканите. Особено уважаван е в Света Гора (Атон). В манастира Ватопед, Панталеймоновския и Ксенофския манастир се пазят частици от неговите мощи.
Името на св. Димитър е обвързвано и с историята на българския народ. През 1185 година, по време на двувековното византийско иго, братята-боляри Асен и Петър оповестили в Търновград, че не признават повече византийската власт. Това станало на 26 октомври, на храмовия празник на издигнатата от тях черква, наречена на св. Димитър. Закриляни от него, въстаниците довели битката за самостоятелност и възобновяване на българската държавност до сполучлив край: напролет на 1187 година, след несполучлива блокада на гр. Ловеч, византийският император подписал кротичък контракт, който признал властта на Асен и Петър над Северна България. Така почнала историята на Второто българско царство.
В иконографията е изобразяван като конник на червен кон, който с копието си убива военачалника Лий.
Pravoslavieto.com
Император Максимилиан, на връщане от поход на Изток, спрял в Солун, изискал Диомитрий да се откаже от вярата в Христа. Увещанията били напразни, хвърлили го в тюрма. Устроили празненство в цирка. Лий, фамозен герой, приканил наказаните християни на битка и ги хвърлял там в котловина върху копия, забити с острието нагоре. Оръженосецът на Димитрий, Нестор, изпросил позволение от господаря си да иде на битка - отишъл и захвърлил Лий в пропастта. Затуй по разпореждане на императора Нестор бил обезглавен, а Димитрий - прободен с копие в 306 година.
Християните запазили мощите на светеца. След като гоненията били прекъснати, над лобното място и гроба на св. Димитър в Солун бил издигнат дребен храм. В него ставали доста чудеса. По-късно храмът бил уголемен и тогава намерили нетленните остатъци на мъченика. От тях родословие благовонно миро и по тази причина Църквата го нарекла Свети Димитър Мироточиви. Заради чудотворната мощ на мощите му, св. Димитър бил уважаван като настойник на гр. Солун. За мироточивите му мощи се приказва в монументи от Х век.
Днес мощите на св. Димитър се съхраняват във превъзходната базилика, издигната на мястото на дребния храм. В деня на неговата памет в Солун се стичат поклонници от целия свят.
Почитта към великомъченик Димитрий Солунски се популяризирала необятно на Балканите. Особено уважаван е в Света Гора (Атон). В манастира Ватопед, Панталеймоновския и Ксенофския манастир се пазят частици от неговите мощи.
Името на св. Димитър е обвързвано и с историята на българския народ. През 1185 година, по време на двувековното византийско иго, братята-боляри Асен и Петър оповестили в Търновград, че не признават повече византийската власт. Това станало на 26 октомври, на храмовия празник на издигнатата от тях черква, наречена на св. Димитър. Закриляни от него, въстаниците довели битката за самостоятелност и възобновяване на българската държавност до сполучлив край: напролет на 1187 година, след несполучлива блокада на гр. Ловеч, византийският император подписал кротичък контракт, който признал властта на Асен и Петър над Северна България. Така почнала историята на Второто българско царство.
В иконографията е изобразяван като конник на червен кон, който с копието си убива военачалника Лий.
Pravoslavieto.com
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ