(Св. Василий Велики) Подражавай на неповторимото качество на пчелата, която,

(Св. Василий Велики)

Подражавай на неповторимото качество на пчелата, която, без да вреди на никого и без да скапва непознатия плод, създава восъчни пити с мед. Защото очевидно събира восъка от цветовете и всмуквайки с уста меда - тази пръсната по цветовете във тип на роса мокрота, - го пуска в кухнината на килийките. Затова медът изначало е течен, а след това с течение на времето се сгъстява и доближава до свойствената за него плътност и наслада. Прекрасни и уместни похвали за пчелата са написани в Притчите, където тя е наречена мъдра и работлива; тъй като с огромно усърдие събира храна ( труда й - споделя притчата (притч. 6:8) - употребяват за здраве и царе и елементарни човеци); с огромна мъдрост построява хранилища за меда! Като разтегля восъка до тънка ципа, пчелата построява от него начесто ситуирани и съединени една с друга килийки, тъй че непрекъснатостта на взаимната връзка сред най-малките елементи служи за опора на всичко. Всяка килийка прилепва до прилежащата, отделяйки се от нея, а в същото време и съединявайки се с нея с тънка бариера. После тези пещерички се надстройват едни над други на два или три етажа; тъй като пчелата се опасява да направи единствено една огромна празнина, с цел да не би течността под деяние на тежестта да се излее на открито. И виж по какъв начин изобретенията на геометрията са приложени на процедура от премъдрата пчела. Всички килийки в медената пита са шестоъгълни и равностранни и не са ситуирани в една линия една над друга, с цел да не би дъната, в случай че се паднат над празно пространство, да се спукат, а ъглите на долните шестоъгълници служат за основа и опора на горните, с цел да устоят безвредно тежестта върху себе си и течността да се задържа във всяка килийка поотделно.

Как да ти опиша с детайлности всички свойства на птиците по отношение на метода на живот? Как да вземем за пример жеравите на смени стоят на нощна стража и едни спят, а други, обикаляйки в близост, им обезпечават цялостна сигурност по време на сън. После, щом времето на промяната изтече, пазещият изкряква и отива да спи, а различен го сменя и отчасти го възнаграждава за сигурността, от която самичък се е употребил. Същия ред ще забележиш и в летенето им. Ту един, ту различен служи за лидер и откакто лети известно време начело, минава обратно и предава на различен правото да води ятото, а след него - на идващ.

И делата на щъркелите не са надалеч от рационалното схващане. Всички те дохвърчат дружно до нашите земи и всички като че ли под едно знаме отлитат. Заобикалят ги и ги съпровождат нашите врани, които, както ми се коства, им оказват известна помощ срещу неприятелските птици. Доказателство за това е фактът, че, първо, по това време в близост не се вижда никаква гарга, и второ, враните, връщащи се с рани, носят по себе си очевидни следи от своето сподвижничество и бойна дружба. Кой е постановил при тях законите за гостолюбие? Кой ги е заплашил с обвиняване в дезертиране, тъй че нито една гарга не остава у дома по време на придружаването? Да чуят това негостоприемните, които заключват вратите си и даже през зимата и нощем не желаят да одобряват под покрива си пришълци.

А грижовността на щъркелите към остарелите е задоволителна, с цел да направи и децата ни, стига да изискат да извърнат внимание на това, отцелюбиви. Защото, несъмнено, няма човек, на който толкоз да му липсва здравомислие, че да не смята за собствен позор да стои по-ниско от безсловесните птици във връзка с добродетелта. Щъркелите, като наобиколят татко си, чиито пера са се проскубали от напреднала възраст, го стоплят с крилете си и го доставят с изобилна храна, оказват му огромна помощ даже при летенето, като леко го придържат от двете страни с крилете си. И това е толкоз добре известно на всеки, че смятат щъркела като пример на възнаграждение за благодеянията: “да се отплатя за добрината ”, споделят.

Никой да не тъгува за бедността си и даже вкъщи му да не е останало нищо, да не се отчайва от живота си, а да обърне внимание на изобретателността на лястовицата. Когато вие гнездо, тя носи клечици с човката си, само че не може да вземе тиня с краката си; по тази причина, като намокри краищата на перата си с вода и ги оваля в дребен прахуляк, посредством този прийом тя преодолява дефицита на тиня и лека-полека слепвайки клечките с тиня като с лепило, отглежда дребните си в гнездото. А в случай че някой им повреди очите, лястовицата има по природа някакво лечебно умеене и посредством него връща здравето на очите на дребните си. Научи се от това да не се захващаш с неприятни каузи заради бедността и в най-тежки премеждия да не губиш вяра и да не седиш в бездействие и безучастие, а да прибягваш към Бога, Който, дарявайки толкоз на лястовицата, ще даде още повече на оня, който вика към Него от цялото си сърце.

Има една морска птица - земеродно рибарче. Тя има табиет да свива гнездо край самия бряг, слага яйцата си на пясъка и седи в гнездото измежду зима, когато от честите и мощни ветрове морето се разлива по сушата. Но ветровете ненадейно замлъкват и морските талази не се движат, до момента в който в продължение на седем дни земеродното рибарче мъти яйцата; тъй като за толкоз дни то измътва пиленцата си. А тъй като им е нужна и храна, великодушният Бог е дал на това дребно животно още седем дни, с цел да пораснат дребните. Всички моряци знаят това, заради което назовават тези дни “дни на земеродното рибарче ”. Божият Промисъл за безсловесните е узаконил всичко това, с цел да те научи да просиш от Него нужното за спасението ти. Какви чудеса не биха били осъществени поради теб, основания по Божий облик, щом Бог поради такава дребна птичка съдържа огромното и ужасно море, като му заповядал да бъде безшумно измежду зима?

Казват за гургулицата, че в случай че бъде разграничена със брачна половинка си, към този момент не понася да поддържа връзка с различен, а води безбрачен живот, като в памет на предходния си брачен партньор се отхвърля от нов съюз. Чуйте, дами, какъв брой почитано е вдовството и безсловесните го избират пред неприличието на многобрачието!

При развъждането на дребните най-несправедливо от всички постъпва орелът. Като измъти две орлета, той избутва едното с удари на крилете и го хвърля на земята, а приема и резервира единствено другото, като заради компликацията на отхранването отблъсква това, което е родил. Впрочем, както споделят, морският орел не оставя отхвърленото да загине, а го отглежда дружно със своите орлета. Такива са тези родители, които под претекст на беднотия подмятат кърмачетата си или не съблюдават равенството при разпределение на наследството сред децата. Защото справедливостта изисква както еднообразно са дали живот на всеки, по този начин по равно да им обезпечат и средства за живот.

Не подражавай на жестокостта на птиците, надарени с криви нокти, които, щом видят, че дребните им към този момент се осмеляват да летят, стартират да ги удрят и да ги блъскат с криле, изхвърлят ги от гнездото и към този момент въобще не се грижат за тях. Похвално е чедолюбието на враната, която следва и летящите си към този момент деца, доставя им храна и ги храни много дълго време.

Как буден е славеят, когато мъти яйцата си, и през цялата нощ не престава да пее! Как прилепът е по едно и също време и четириного животно, и птица; по какъв начин той единствен измежду птиците има зъби и ражда живи дребни сходно на четириногите, само че плува във въздуха, носен не от криле, а от някаква кожена ципа! Каква взаимна обич има по природа в тези създания! Прилепите се сплитат между тях като синджир и се държат един за различен, което не е елементарно да се реализира сред нас, хората; тъй като обособеното и частното за мнозина от нас е за предпочитане пред общото и съвкупното. Колко наподобяват на очите на совата упражняващите се в суетна мъдрост! И при совата зрението нощем е мощно, само че се помрачава, щом слънцето изгрее; и при тях разсъдъкът е много остър във връзка с празните умозрения, само че е засенчен от отношение на познанието на същинската светлина.

А през деня за теб е доста по-лесно да събираш отвред образци, събуждащи учудване от Създателя. Как петелът те буди за работа, кукуригайки с писклив глас, още отдалеко известява за приближаващото се слънце, става рано дружно с пътуващите, и изкарва земеделците на беритба! Колко бдителни са гъските, какъв брой ясно чуват недоловимото от другите! Едно време гъски избавиха царствения град, като разкриха неприятелите, които благодарение на секрети подземни тунели към този момент бяха подготвени да завладяват Римската цитадела. В кой тип птици природата не открива някое особено, присъщо единствено за него знамение? 

От „ ТВОРЕНИЯ на Светителя Василий Велики ”, том 1, Беседа 8, „ За птиците ” (със съкращения)
Източник:
* Св. Василий Велики; pravoslavieto.com