Св. Трисветители велики архиереи: Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан

Св. Трисветители велики архиереи: Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст. Св. свщмчк Иполит, папа Римски. Св. правоверен цар Петър Български. Преп. Сергий Къпински

В царуването на благоверния и христолюбив цар Алексий Комнин, който приел царската власт след Никифор Ботаниат, сред най-изкусните в красноречието учители на мъдростта в Константинопол зародил огромен спор за тези трима светители. Едни поставяли Василий Велики по-високо от другите светители, наричайки го най-възвишен вития, защото той превъзхождал всички със словото и с делата си, при което виждал и в него мъж, напълно малко отстъпващ на ангелите, с корав манталитет, не прощаващ елементарно съгрешенията и непознат на всичко земно; по-ниско от него поставяли божествения Йоан Златоуст, защото имал качества, разнообразни от посочените: той бил благоразположен да помилва грешниците и бързо ги допускал към смирение. Други пък назад, възвисявали божествения Златоуст, като мъж най-човеколюбив, разбиращ слабостта на човешкото естество, и като сладкодумен вития, който наставлявал всички към смирение с множеството си медоточиви слова; по тази причина и го поставяли по-високо от Василий Велики и Григорий Богослов. И най-после, трети стоели зад свети Григорий Богослов, потвърждавайки, че с убедителността на речта си, с изкусното си изтълкуване на Свещеното Писание и с изяществото на езика и на стила си той надминал всички най-славни представители на елинската мъдрост - както живелите по-рано, по този начин и неговите съвременници. Така едни възвисявали славата на свети Григорий, а други омаловажавали смисъла му. От това зародили раздори сред мнозина, при което едни се наричали йоанити, други - василиани, а трети - григориани. И най-изкусните в красноречието и в мъдростта мъже спорели за тези имена.

Известно време откакто зародили разногласията, тези трима велики светии се явили, изначало поотделно, а по-късно и тримата дружно, освен това не насън, а нескрито, на Евхаитския свещеник Йоан, мъж най-учен, бездънен ценител на елинската мъдрост (както свидетелстват за това и самите му съчинения), който се бил популяризирал и с добродетелния си живот*. Те му споделили с едни уста:

- Както виждаш, ние сме равни пред Бога. При нас няма нито разделяне, нито някакво опълчване един на различен. В своето време всеки от нас поотделно, подбуждан от Божествения Дух, е написал съответни поуки за избавление на хората. Това, което сме научили съкровено, сме предали на людете очевидно. Между нас няма нито първи, нито втори. Ако ти се позоваваш на единия, то и другите двама споделят същото. Затова подреди на препиращите се във връзка на нас да прекратят разногласията, тъй като, както приживе, по този начин и след кончината си, ние имаме грижата за това, да доведем краищата на вселената до мир и единодушие. Предвид на това, съедини в един ден паметта за нас и както ти наподобява, сформира ни празнична работа, а на другите предай, че пред Бога ние имаме равно достолепие. А ние ще бъдем помощници за спасението на тези, които честват нашата памет, защото се надяваме, че имаме някаква заслуга пред Бога.

Като споделили това на епископа, те почнали да се издигат към небето, сияейки с неизказана светлина и назовавайки се един различен по име.

Блаженият свещеник Йоан незабавно възстановил мира сред враждуващите, защото той бил мъж популярен в добродетелта и изтъкнат в любомъдрието. Той открил празника Свети Три светители, както му наредили светиите, и завещал на църквите да го честват с уместно тържество*. Тук ясно се показала мъдростта на този популярен мъж; защото забелязал, че през месец януари се празнува паметта и на тримата светители, а точно: в първия ден - на Василий Велики, в двадесет и петия - на божествения Григорий, а в двадесет и седмия - на свети Златоуст, той ги съединил в тридесетия ден на същия месец, като увенчал празнуването на паметта им с догми, тропари и похвали, както и подобавало.

Нека да прибавим за тях и това. Свети Василий Велики надминал в книжовната мъдрост освен учителите на своето време, само че и античните: той освен минал цялата просвета на красноречието до последната дума, само че изучил добре и философията, а наедно с тях овладял и тази просвета, която учи на същинско християнско оделотворяване на вярата. След това, водейки благодетелен живот, изпълнен с нестяжение и непорочие, и възхождайки с мозъка си към богосъзерцание, на четиридесетата година от раждането си той бил възведен на архиерейския трон и в продължение на повече от осем години бил предстоятел на църквата.

Свети Григорий Богослов бил толкоз популярен, че в случай че би било допустимо да се сътвори човешки облик, формиран от всички добродетели, той би бил сходен на великия Григорий. Като просиял със светия си живот, той достигнал такава висота в региона на богословието, че побеждавал всички с мъдростта си както в словесните разногласия, така и в тълкуването на догматите на вярата. Затова и бил наименуван Богослов. Той бил светител в Константинопол, като утвърждавал православието. Като поживял по-късно малко време на патриаршеския трон (както написа за това в житието му), той оставил престола заради преклонната си възраст и бидейки на шейсет години, отишъл в небесните обители.

За божествения Златоуст заслужено може да се каже, че е надминал всички елински мъдреци с разсъдъка, с убедителността на словото и с изяществото на речта си. Той неподражаемо разяснил и изтълкувал Божественото Писание. По същия метод надалеч надминал всички в добродетелния живот и в богопознанието. Той бил извор на благосклонност и обич, бил изпълнен с ревността на учителството. Живял е общо шейсет години; през шест от тях е бил овчар на Христовата Църква. По молитвите на тия трима светители Христос, нашият Бог да отстрани еретическите разпри, а нас да запази в мир и единодушие и да ни удостои с Небесното Си Царство, тъй като е блажен во веки.

Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите на св. Димитрий Ростовски.