Св. Галактион било единствено дете в семейството на езическо семейство,

Св. Галактион било само дете в фамилията на езическо семейство, което живели в гр. Емеса (Сирия) при царуването на римския император Деций Траян (98-117 г.). След раждането на детето бащата поискал да принесе жертва на боговете, само че дамата му обяснила, че езическите идоли са лъжливи и му разказала по какъв начин стигнала до познанието на същинския Бог. След това просветила мъжа си в християнската истина. Когато Галактион навършил 24 години, по избор на родителите, бил благоприятен за момиче от друго езическо семейство на име Епистима.

Галактион и доставил най-голямо благополучие - да познае Христа и да го обикне повече от всичко. Епистима с наслада възприела християнството. Кръстил я Галактион. Тя се съгласила с неговото предпочитание и двамата да се посветят на отшелнически живот. Тогава те отишли в планината Публион, покрай Синай, в два разнообразни манастира - Галактион в мъжки, а Епистима в женски, където се предали всецяло на служение Богу. Управителят на страната, като разбрал за манастирите на планината Публион, че в тях се крият доста християни, които по указа на Деций подлежали на гонение, изпратил бойци да ги заловят. Монасите и монахините побързали да се скрият в пустините.

Галактион останал в килията си. Войниците го заварили изчерпателен в четене на Св. Писание. Те го взели и го довели при шефа. Като разбрала за това, Епистима помолила игуменията да я освободи, с цел да може дружно с годеника си да претърпи мъчения за Христа и да се явят съединени пред лицето на оня, поради който се били разделили на земята.

Като разпитал Галактион и се убедил в твърдостта на неговото християнско вероизповедание, шефът заповядал да го подложат на жестоки изтезания посредством побой. Епистима самоуверено почнала да упреква шефа, задето така грубо мъчи почтения. Най-после ги обезглавили и турили завършек на техния страдалчески героизъм и начало на тяхното постоянно блажено упокоение в царството на божествената обич.