Бен Саломон – зъболекарят, които сам уби 98 японски войници
Сутринта на 7 юли 1944 капитан Бел Л. Саломон от 105-а пехота на Американската войска, служител като ортодонт, собственоръчно удържа офанзива на японски войски, с цел да завоюва време на към 30 от другарите си да бъдат избавени. След 15-часово стълкновение, Саломон е открит мъртъв до картечница, надупчен от патрони и щикове и заобиколен от 98 противников натрупа. И макар изключителния си подвиг, Бен получава орден за смелост 57 години след гибелта си, поради неправилно четене на законите на войната.
Капитан Бел Л. Саломон
Бел Л. Саломон е роден на 1 септември 1914 в Милуоки, Уисконсин. От Университета Маркет той се трансферира в Университета в Южна Калифорния, където получава тапия си за ортодонт през 1937. Още ненавършил 30, стартира процедура в Лос Анджелис. С началото на Втората международна война през 1940 Саломон е притеглен в 27-а пехотна дивизия. Войната му се отдава и той се изявява като ловък стрелец, а командирът му го дефинират като „ най-хубавият боец в полка “. За година Бен става сержант и управлява своя стрелкова секция.
Армията осъзнава, че уменията и образованието на Саломон могат да се приложат другаде и му оферират място в Зъболекарския корпус (да, има и такова нещо), само че той отхвърля. Но предлагането става заповед и в последна сметка той отива лейтенант в 105-а пехота през август 1942.
Самороден водач и преподавател, когато не лекува пациентите си, Бен оказва помощ с образованието на бойците. Новият му пълководец, сходно на остарелия, го дефинира като „ най-хубавият инструктор, който сме имали “ и още същата година още веднъж е нараснал – в капитан.
Изглед към северната част на Сайпан
През юни 1944, 105-а пехота идва в Сайпан, Марианските острови, и на 7 юли, покрай село Танапаг, Саломон управлява полева болница на плажа единствено на 45 метра зад окопите и на към 30 метра от бреговата линия. Той замества ранения хирург и се грижи за най-тежко потърпевшите бойци в палатката си, когато в 5:00 сутринта на открито става същински пъкъл.
Японските сили извършват заповедта и атакуват. Докато лекува ранените, Саломон вижда японски боец да изскача от храстите с щик в ръце и да атакува пациентите му. Той сграбчва най-близката пушка, прострелва го и се връща към лечението – но не задълго.
Във фронтовата линия, формирана от първи и втори американски батальони, към този момент има съществени пробиви, през които вражеските сили съумяват да навлязат на острова. Саломон събаря двама японци на земята, след което прострелва единия и намушква другия. Още четирима се промъкват в палатката му и той ги стопира с разнообразни способи – прострелва единия, намушква с нож втори, трети – с изискан, а четвъртия удря с глава.
Зъболекарят знае, че американските сили няма да удържат позициите си и вижда по какъв начин бойците стартират да отстъпват към Танапаг. За да обезпечи евакуацията и на ранените, заповядва на останалите медицински лица да се погрижат за безвредното им откарване към града, до момента в който самичък той ги прикрива.
…
Всеки боец с сходно достижение е автоматизиран претендент за Медал за смелост, нали? Ами не, споделя генералът на армията.
Женевската спогодба има предписание срещу носенето на оръжие от медицински лица и най-малко съгласно военачалник Джордж Грайнър през 1945 Саломон е нарушил това предписание и надлежно не заслужава орден. Възмутен, истотикът капитан Едмунд Лъв стартира 50-годишна битка, с която да поправи тази неточност – първите му стъпки са да проучва деликатно правилото в Конвенцията, както и събитията към цялата борба.
Правилото гласи, че медицинските лица не могат да употребяват оръжие „ за нахлуване “, само че, несъмнено, те могат да употребяват оръжие за отбрана, което е точно каквото прави Саломон. Но до момента в който Лъв подаде второ заявление за Медал за смелост, срокът за подаване на такива заявки за Втората международна война изтича.
Поддръжниците на Саломон обаче не престават – ново заявление е подадено от военачалник Хал Дженингс през 1969, само че по някаква причина то е върнато без отговор.
Медал за смелост
Най-накрая през 1998 доктор Робърт Уест от Университета в Южна Калифорния благодарение на конгресмена Брад Шърман съумява да реализира заветната цел и на 1 май 2002 президентът Джордж У. Буш присъжда Медала на Бен Саломон. В момента оценката е изложено в Университета.
