Проблемите на Драгоманско блато: пожар, липса на финансиране, мръсни води и суша
Сушата и ниските равнища на водата са сериозен проблем за Драгоманското тресавище. Отпадните води на града в съседство влизат в блатото, само че би трябвало да бъдат пречиствани. Повече от две години след пожара растителността е възобновена, само че не и туристическата инфраструктура.
Малката алена торбичка шава неспокойно на кантара. Скорецът до нея тежи към 70 грама, млад е и цветът на оперението му следва да се промени.
" Не е натрупал никакви мазнини, нужни за прелет ", изяснява Петко Цветков от Сдружение за дива природа " Балкани ", който разказва в детайли птичката във формуляра пред него. Измерват се крилата, опашката, крачето. Скорецът получава пръстен с номер и е пуснат да отлети. Скорецът се е хванал в една от орнитоложките мрежи, ситуирани на Драгоманското тресавище. Малко преди синигера. И малко преди шаварчето.
Орнитологичният опръстенителен лагер " Драгоманско тресавище - 2022 година " ще работи на терен до 22 октомври. Организиран е от Националния природонаучен музей, Института по биоразнообразие и екосистемни проучвания, Българската орнитологическа централа и Сдружение за дива природа " Балкани ", като за първи път наложителният мониторинг на биоразнообразието се прави за сметка на Министерството на околната среда и водите. Има за цел да откри трендове в миграцията, вписване на нови за страната типове и така нататък
Реклама
В последните четири години такива лагери има на Дуранкулак, където се образоват нови хора, които в никакъв случай не стигат. От тази година към този момент лагер има и на основната за биоразнообразието влажна зона " Драгоманско тресавище ".
Блатото е място за гнездене и дом на доста редки и застрашени птици и растения като чапли, водни бикове, шаварчета, коприварчета, блатни кокичета, водни лилии, тръстики, папури, насекомоядни растения, видри, сънливци и така нататък То се намира на миграционния път на птиците Via Aristotelis.
Фотограф: Надежда Чипева
Обектът за екотуризъм, който се намира на 40 км от София, стана печално прочут през януари 2020 година, когато пожар унищожи 80% от растителността там, както и от туристическата инфраструктура, която към момента не е възобновена. Наред с това то си има и някои други даже по-сериозни и дълготрайни проблеми. Ниските равнища на водата в последните години са проблем номер едно за влажната зона. Отделно отпадните води на Драгоман попадат в едната страна на блатото, като се търси решение на казуса и те продължат да се употребяват за поддържане на водите му, само че в по-пречистен тип. Статутът на блатото също остава неуреден въпрос.
Фотограф: Надежда Чипева Да се бориш с блатото
На север от него се издига стръмното варовиково нагорнище Чепън с най-голям връх Петровски кръст, а на юг са полегатите скатове на хълма Три уши. То е част от комплекс влажни зони дружно с Алдомировското, изворите на Безден, рибарниците при Петърч, Раяновските влажни ливади.
Реклама
Това е последното непокътнато огромно карстово тресавище в България, което по своя темперамент няма аналог. Или това, което прави блатото неповторимо, е, че то съставлява влажна зона измежду доста сухи местообитания, каквито са варовиковите скали.
Историята на Драгоманското тресавище обаче е с възходи и падения. Пресушаването на Драгоманското тресавище стартира при започване на 30-те години на XX век, когато е построен един централен отводнителен канал и е вдълбан естественият понор. През 50-те години работата е траяла с построяването на спомагателни дрениращи канали, както и на помпена станция, която да води водите. Целта е земята да се употребява за аграрни цели, като за дълги години животът в него замира, като главно в землищата на град Драгоман и село Големо Малово се отглеждат люцерна, фуражна царевица и зърнени култури. Битката с водата обаче е нерентабилна и през 90-те години като доста други действия изпомпването стопира. А блатото стартира да се възвръща.
Фотограф: Надежда Чипева
Статутът на земята обаче в огромната й част остава земеделска, споделя Петко Цветков. Част от нея е общинска, част от нея - частна, а към 10% са на СДП " Балкани ", които сдружението е имало опция да купи.
В момента Драгоманското тресавище влиза в обсега на предпазена зона по " Натура 2000 " " Раяновци " по Директивата за птиците и е оповестено за влажно място от международно значение по Рамсарската спогодба. Екоорганизациите вършат опити то да стане предпазена околност по Закона за предпазените територии, което дава по-високо равнище на отбрана, само че повече от 10 години това по този начин и не се случва, макар че от 2008 година има утвърждение на това предложение от междуведомствена комисия.
" Нелегално блатото действа като естествена пречиствателна станция на Драгоман. " Петко Цветков, Сдружение за дива природа " Балкани " Фотограф: Надежда Чипева
Малката алена торбичка шава неспокойно на кантара. Скорецът до нея тежи към 70 грама, млад е и цветът на оперението му следва да се промени.
" Не е натрупал никакви мазнини, нужни за прелет ", изяснява Петко Цветков от Сдружение за дива природа " Балкани ", който разказва в детайли птичката във формуляра пред него. Измерват се крилата, опашката, крачето. Скорецът получава пръстен с номер и е пуснат да отлети. Скорецът се е хванал в една от орнитоложките мрежи, ситуирани на Драгоманското тресавище. Малко преди синигера. И малко преди шаварчето.
Орнитологичният опръстенителен лагер " Драгоманско тресавище - 2022 година " ще работи на терен до 22 октомври. Организиран е от Националния природонаучен музей, Института по биоразнообразие и екосистемни проучвания, Българската орнитологическа централа и Сдружение за дива природа " Балкани ", като за първи път наложителният мониторинг на биоразнообразието се прави за сметка на Министерството на околната среда и водите. Има за цел да откри трендове в миграцията, вписване на нови за страната типове и така нататък
Реклама
В последните четири години такива лагери има на Дуранкулак, където се образоват нови хора, които в никакъв случай не стигат. От тази година към този момент лагер има и на основната за биоразнообразието влажна зона " Драгоманско тресавище ".
Блатото е място за гнездене и дом на доста редки и застрашени птици и растения като чапли, водни бикове, шаварчета, коприварчета, блатни кокичета, водни лилии, тръстики, папури, насекомоядни растения, видри, сънливци и така нататък То се намира на миграционния път на птиците Via Aristotelis.
Фотограф: Надежда Чипева
Обектът за екотуризъм, който се намира на 40 км от София, стана печално прочут през януари 2020 година, когато пожар унищожи 80% от растителността там, както и от туристическата инфраструктура, която към момента не е възобновена. Наред с това то си има и някои други даже по-сериозни и дълготрайни проблеми. Ниските равнища на водата в последните години са проблем номер едно за влажната зона. Отделно отпадните води на Драгоман попадат в едната страна на блатото, като се търси решение на казуса и те продължат да се употребяват за поддържане на водите му, само че в по-пречистен тип. Статутът на блатото също остава неуреден въпрос.
Фотограф: Надежда Чипева Да се бориш с блатото
На север от него се издига стръмното варовиково нагорнище Чепън с най-голям връх Петровски кръст, а на юг са полегатите скатове на хълма Три уши. То е част от комплекс влажни зони дружно с Алдомировското, изворите на Безден, рибарниците при Петърч, Раяновските влажни ливади.
Реклама
Това е последното непокътнато огромно карстово тресавище в България, което по своя темперамент няма аналог. Или това, което прави блатото неповторимо, е, че то съставлява влажна зона измежду доста сухи местообитания, каквито са варовиковите скали.
Историята на Драгоманското тресавище обаче е с възходи и падения. Пресушаването на Драгоманското тресавище стартира при започване на 30-те години на XX век, когато е построен един централен отводнителен канал и е вдълбан естественият понор. През 50-те години работата е траяла с построяването на спомагателни дрениращи канали, както и на помпена станция, която да води водите. Целта е земята да се употребява за аграрни цели, като за дълги години животът в него замира, като главно в землищата на град Драгоман и село Големо Малово се отглеждат люцерна, фуражна царевица и зърнени култури. Битката с водата обаче е нерентабилна и през 90-те години като доста други действия изпомпването стопира. А блатото стартира да се възвръща.
Фотограф: Надежда Чипева
Статутът на земята обаче в огромната й част остава земеделска, споделя Петко Цветков. Част от нея е общинска, част от нея - частна, а към 10% са на СДП " Балкани ", които сдружението е имало опция да купи.
В момента Драгоманското тресавище влиза в обсега на предпазена зона по " Натура 2000 " " Раяновци " по Директивата за птиците и е оповестено за влажно място от международно значение по Рамсарската спогодба. Екоорганизациите вършат опити то да стане предпазена околност по Закона за предпазените територии, което дава по-високо равнище на отбрана, само че повече от 10 години това по този начин и не се случва, макар че от 2008 година има утвърждение на това предложение от междуведомствена комисия.
" Нелегално блатото действа като естествена пречиствателна станция на Драгоман. " Петко Цветков, Сдружение за дива природа " Балкани " Фотограф: Надежда Чипева
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ