Суровата бащина земя на критския Ираклион е последен пристан за

Суровата бащина земя на критския Ираклион е финален кей за скитащото писателско сърце на Казандзакис. На скромна плоча върху каменния му гроб са изписани неговите думи: „ На нищо не се надявам. От нищо не се опасявам. Свободен съм. “ (Δεν ελπίζω τίποτα. Δε φοβούμαι τίποτα. Είμαι λέφτερος). 

♥ Завръщането на блудния наследник

Когато един човек, след дълги години битка и пътешествие из чужбина, се завърне в отечеството си и стъпи на родните скали, и обгърне с един взор познатия, изпълнен с безчет локални духове и детски мемоари и юношески копнения околен пейзаж, внезапно го облива студена пот.

Завръщането в бащината земя разтревожва сърцето ни; като че ли се завръщаме от непристойни случки из непознати неразрешени страни; внезапно там надалеч в чужбина ни става тежко на сърцето. Какво търсим тук със свинете, и ядем жълъди, поглеждаме обратно, там, откъдето сме тръгнали, и въздишаме, спомняме си за топлотата, за хубавия живот, за спокойствието, и се завръщаме, като блудния наследник, в майчините прегръдки. Това завръщане постоянно предизвикваше в мен особена, скрита тръпка, като някакво предчувствие на гибелта, като че ли се завръщах, след безчет безпътства и удари на живота, в от дълго време жадуваната бащина земя. Сякаш някакви подземни тъмни сили, от които не можеш да се изплъзнеш, са ти упълномощили да изпълниш несъмнено поръчение; и в този момент, когато се завръщаш, един непоколебим глас се издига от големите глъбини на твоята земя и те пита: „ Изпълни ли това, което ти разпоредих? Дай сметка! “

Тази земна вътрешност безпогрешно знае цената на всяко свое дете; и колкото по-възвишена е душата, която тя е основала, толкоз по-трудно предписание й разпорежда: да избави себе си, или племето си, или света; от първото, от второто, от третото предписание, което ти разпорежда, се дефинира степента на душата ти.

Естествено е, това възвишение, по което би трябвало да поеме душата, всеки човек да го види изрязано най-дълбоко върху земята, където се е родил. Тази земя, която те е основала, се намира в скришен допир и единодушие с твоята душа; както корените изпращат на дървото тайната заповед да цъфне и да върже плод, с цел да оправдаят насъщността си и да реализират крайната си цел, по този начин и бащината земя разпорежда сложни поръчения на душите, които е родила; като че ли земя и душа са от същото вещество и подхващат същия щурм; а душата е единствено крайната победа.

Да не се отричаш от младините си до дълбока напреднала възраст, да се бориш през целия си живот да превърнеш в отрупано с плод дърво младежкото си разцъфване, този е, коства ми се, пътят на приключения човек.

Душата доста добре си знае, въпреки и неведнъж да се прави, че го не помни, че би трябвало да даде доклад пред бащината земя. Не споделям родно място, споделям бащината земя; бащината земя е нещо по-дълбоко, по-скромно и безмълвно, направено от стрити прастари кости.

Това е Второто пришествие, земното, единственото, в което се претегля, в живите ти още глъбини, твоят живот; чуваш по какъв начин строгият обективен глас се издига от праотцовската земя и потръпваш. Какво ще възразиш? Прехапваш устни и казваш: „ Ах, да можех да повторя живота си! “ Но към този момент е късно, един път вечно в цялата безкрайност ни се отдава тази опция, в никакъв случай към този момент!

А и детските мемоари даже, които непрестанно изскачат, усилват болката; една дебела кора е обвила душата ни, която все отсрочва равносметката, и я е сковала в гърбици и бръчки, и унизителни навици. Тя, която е жадувала, в буйния жар на младостта, да завладее света и не се е побирала в сияйната си юношеска снага, в този момент, в един ъгъл на сбръчканото, спечено тяло, зъзне. Напразно я придумват старите и новите мъдрости да се подчини с примирие и самообладание на закона на неизбежността; по същия метод, споделят й те, като я утешават малодушно, по същия метод се хвърлят стремглаво, побеждават, биват победени и се провалят и растенията, и животните, и боговете. Но една твърда душа не приема такива утешения; по какъв начин да ги одобри? Та нали таман по тази причина се е родила - за да разгласи война на този закон на неизбежността.

Съдбовно е завръщането в бащината земя. Разпуква се комфортната позорна кора, отваря се капакът, вампирясват и изскачат в съзнанието ни всички тогавашни вероятни наши лични аз, които сме умъртвили, всички най-хубави наши аз, каквито сме могли да станем, само че не сме станали, от мързел, от злополучие, от безволие.

Фрагмент от: „ Рапорт пред Ел Греко “, Никос Казандзакис, изд. Ентусиаст
Снимка: ekathimerini.com