Суетата на човешкия ум С раждането, което ни е било

Суетата на човешкия разум

С раждането, което ни е било дарено, без сами да сме го поискали, всички наследяваме човешки разум. За да надхвърлим рестриктивните мерки му, е належащо да го свалим от тираничния му престол като единствен съдия на действителността. Суетният разум придава тип на достоверност на кино лентата на живота, който гледа; в природата му е да ни убеждава, че неповторимата позиция на неговия опит е истината. Всеки човек скрито усеща, че точно неговото персонално преживяване на света е вярното.

Когато говорихме за равнищата на съзнанието, обърнахме внимание, че един от минусите на Гордостта е отрицанието. Всеки разум прибягва до отричане, с цел да отбрани своята справедливост. Това поражда фиксация и опозиция към смяната, която пречи на съзнанието на средностатистическия човек да напредне за цялостен живот с доста повече от пет точки. Големите скокове в равнищата на съзнанието постоянно са предшествани от капитулацията на илюзията, че „ аз знам ”. Често човек доближава до такава подготвеност за смяна само когато „ удари дъното ”, т.е. като изчерпи изцяло разновидностите за деяние и празните му убеждения бъдат докарани до проваляне. Светлината не може да влезе в затворена кутия; положителната страна на неуспеха е, че той може да докара до отваряне към по-високо равнище на осъзнаване. Ако гледаме на живота като на преподавател, той става тъкмо подобен. Но в случай че не се смирим и не превърнем мъчителните си житейски уроци във врата за напредък и развиване, те биват пропилени.

Ние ставаме очевидци, следим и записваме видимо течащия опит. Но даже в самата осъзнатост не се случва нищо. Тя просто записва преживяното; то няма резултат върху нея. Осъзнатостта е всеобхватното атракторно поле с неограничена мощност, идентично със самия живот. Всичко, което мозъкът има вяра, е неправилно, в случай че го погледнем от по-високо равнище на осъзнатост.

Умът се разпознава със своето наличие. В суетата си той си приписва заслуги или виновност за това, което получава в живота, тъй като би било прекомерно смиряващо да признае, че има само прекарвания, или по-точно, че единствено претърпява прекарванията. Той не претърпява даже самия свят, а единствено сетивната информация за него. И най-блестящите мисли и дълбоки усеща са единствено преживяване; в последна сметка имаме единствено една функция – да изживяваме своя опит.

Основното ограничаване на съзнанието е, че е почтено. То е наивно; има вяра на всичко, което чуе. Съзнанието е като хардуер, възпроизвеждащ всеки програмен продукт, който въведем в него. Никога не губим невинността на своето схващане. То продължава да е доверчиво като впечатлително, податливо на внушения дете. Единственият му надзирател е проницателната осъзнатост, която следи изпитателно входящата стратегия.

През вековете разнообразни хора са отбелязвали, че наблюдението на мозъка единствено по себе си покачва равнището на съзнанието. Когато бива следен, мозъкът става по-скромен и стартира да се отхвърля от претенциите си за всезнание – тогава може да настъпи повишение на осъзнатостта. Със смирението идва способността да се смееш на себе си и да бъдеш не толкоз жертва на мозъка, а по-скоро негов стопанин.

Преди сме си мислили, че ние „ сме ” своят разум, само че в случай че го следим, последователно започваме да виждаме, че мозъкът е нещо, с което разполагаме, и че той има мисли, убеждения, усеща и отзиви. В последна сметка може да стигнем до прозрението, че всичките ни мисли са просто заимствани от великата база данни на съзнанието и в никакъв случай не са били наши лични. Доминиращите мисловни структури са нещо, което получаваме и попиваме, след това се идентифицираме с него, а след време го заменяме с следващите показа, пристигнали на мода в съзнанието ни. Колкото по-малка стойност стартираме да отдаваме на тези мимолетни показа, толкоз повече те губят способността си да господстват над нас и изпитваме все по-голяма независимост на мозъка и от него. Това, от своя страна, узрява като нов източник на удоволствие; удоволствието от самото битие също съзрява с издигането по скалата на съзнанието.

Избрано от: „ Мощ против мощ “, Дейвид Хокинс, изд. „ Ракета “, 2021 г. 
Картина: DALL-E