Study for Jesus in Capernaum“, 1885, Rodolpho Amoêdo (1857 ~

Study for „ Jesus in Capernaum “, 1885, Rodolpho Amoêdo (1857 ~ 1941)

В 4-та Неделя след Петдесетница

╫ За вярата и вярата

Няма нищо по-силно от същинската религия и вяра на Бога, тъй като вярата и вярата са майка на всички добродетели и каквото желаяме с религия от Бога, елементарно го получаваме, стига единствено да е потребно. С такава религия Авраам се оправда и роди на старини сина си Исаак, с такава религия Анна роди оракул Самуил. С такава религия и днешният евангелски стотник измолил излекуване за прислужникът си, както ще чуете в този момент от Евангелието.

Евангелие от Матей, зачало 25

В това време, като влезе Иисус в Капернаум, приближи се до Него един стотник, молеше Го и споделяше: Господи, прислужникът ми лежи вкъщи разхлабен и люто страда. Иисус му споделя: ще дойда и ще го изцелявам. А стотникът отговори и рече: Господи, аз не съм заслужен да влезеш под покрива ми, само че кажи единствено дума и прислужникът ми ще оздравее, тъй като и аз съм зависим човек и имам мен подчинени бойци, едному споделям: върви, и отива, и другиму: дойди, и дохожда, и на прислужникът си: направи това, и прави. Като чу това, Иисус се почуди и рече на ония, които вървяха подире Му: истина ви споделям, нито в Израиля открих толкоз огромна религия. И споделям ви, че мнозина ще дойдат от изток и запад и ще насядат на софра с Авраама, Исаака и Иакова в царството небесно, а синовете на царството ще бъдат изхвърлени във външната мрачевина, там ще бъде рев и скърцане със зъби. И рече Иисус на стотника: иди си и, както си повярвал, дано ти бъде. И прислужникът му оздравя в същия час. (Мат. 8:5–13)

Тълкувание

Този стотник не бил евреин, а бил друговерец и идолопоклонник и имал подчинени 100 бойци. Много обичал евреите и за това им направил синагога. И когато прислужникът му лежащ тежко болен и бил на умиране, той, откакто бил чувал за Христовите чудеса, като схванал, че Христос е пристигнал в Капернаум, отишъл при него и Му споделил: Господи, прислужникът ми лежи вкъщи разхлабен и люто страда. Но преди още да каже: „ Ела да го изцериш ”, Христос го изпреварил и рекъл: Ще дойда и ще го изцелявам. Христос споделил това, с цел да покаже вярата на стотника, тъй като Христос знаел какво щял да отговори той. Ако беше споделил: „ Върви си, прислужникът ти ще оздравее ”, както бил казвал на мнозина, вярата му нямаше да се прояви. Но Христос заречен да отида, с цел да освети и къщата му. Защото Христос за това пристигна на земята – да изцери болните и слабите. И като сподели огромната религия на стотника пред евреите, излекува с една дума и прислужникът му. О, чудна религия на стотника! Един другородец да има толкоз религия, а евреите знаели закона, само че не вярвали в Христа. Стотникът рекъл: Господи, аз не съм заслужен да влезеш под покрива ми, само че единствено кажи дума. А евреите казвали за Христа, че в Него има бяс. Стотникът не казвал: „ Господи, помоли се прислужникът ми да оздравее ”, а споделил: „ Само заповядай. Защото видях, че ти с една дума очисти прокажени, просвети слепи, изцери глухи и възкреси мъртви. Делата Ти демонстрират, че ти си всевластен Бог. След като с една дума изцери толкоз доста заболявания, имам вяра, че и прислужникът ми ще оздравее, единствено кажи. Защото и аз съм зависим човек, царски прислужник, и комуто кажа нещо, той незабавно го извършва, а това се отнася в доста по-голяма степен за Теб, Който си всевластен Бог и държиш в ръката Си и гибелта, и живота, и заболяването, и здравето, и каквото заповядаш, незабавно можеш да го направиш. Защото и гибелта, и животът, и заболяването и здравето Те слушат като прислужници. ” Тогава Христос се почудил и рекъл: „ Наистина, даже в най-учените евреи, които непрекъснато четат пророческите книги, говорещи за Иисус Христос, не открих толкоз огромна религия, каквато има в този стотник, който повярва толкоз скоро, без да знае еврейския закон. ”

„ За това ви споделям, че мнозина чужденци, като този стотник ще дойдат от изток и запад, т.е. от целия свят, и ще влязат при Авраам в Небесното царство. ” Както и стана. Защото след Христовото възнесение безчет елини повярваха в Христа и влязоха в Небесното царство. А синовете на Небесното царство, т.е. евреите, ще бъдат изпъдени за неверието си, тъй като освен не вярвали, само че и хвърляли камъни по Христа и казвали, че яде и пие с грешници и има бяс. А това, което Христос споделил – че не намерил толкоз огромна религия даже измежду израилтяните – го споделил за Иаков, който имал по-голяма религия и от Авраам, само че пък не вярвал, че Бог е на всички места, а мислел, че е единствено в неговата татковина, за това, когато видял насън небесната популярност, се уплашил и рекъл: Настина Господ е на това място, аз пък не знаех (Бит. 28:16). За това Христос похвалил стотника, който имал по-голяма религия от Израиля (Иакова). Защото Иаков мислел, че Бог не е на всички места, а стотникът осъзнавал и повярвал, че Бог е на всички места, всичко вижда и всичко прави единствено с една дума. За това евреите ще бъдат изпъдени от Небесното царство и за неверието си ще бъдат наказани на безконечен (безкраен) огън, където е мрачевина и скърцане със зъби. След като споделил това, Христос рекъл на стотника: „ Иди си и, като си повярвал, че мога с една дума да изцелявам прислужникът ти, дано ти бъде. ” И като си отишъл, намерил прислужникът си здрав. Но Христос освен излекувал прислужникът му, само че и укрепил стотника във вярата и показал огромната Си мощ и благосклонност, които постоянно демонстрира и към нас.

Поучение

Благочестиви християни, днешният евангелски стотник ни демонстрира доста душеполезен образец. Като повярвал, че Христос е същинският Бог, той схванал с какъв брой огромна непорочност би трябвало да се приближи до Него, тъй като, като помислил за греховете си и като видял, че не е заслужен да одобри Христа в къщата си, въпреки и да бил властник, не се засрамил, а посред Капернаум пред целия народ с религия и примирение споделил на Христа, че не е заслужен да влезе в къщата му, когато Христос желал да отиде вкъщи му. О, Божествен глас и права истина! Вижте по какъв начин той мислел, че не е заслужен, и не смеел да одобри Христа в къщата си, а ние всекидневно слушаме деятел Павел да споделя: „ Който яде този самун и пие тази чаша неприлично, е отговорен за безконечна тъга ” (ср. 1 Кор. 11:29), и отново се причастяваме недостойни. Чуйте по какъв начин стотникът изповядва своето недостойнство пред целия народ, а ние, без да покажем греховете и недостойнството си пред духовника, без боязън се причастяваме недостойни. И за какво става по този начин? Не заради нещо друго, а тъй като не размишляваме за греховете си и за тайната, която одобряваме. Струва ни се, че одобряваме елементарен самун и вино, само че Божието слово ясно ни твърди, че това не е елементарен самун и вино, а е Тялото и Кръвта Христова. Защото Сам Христос, когато откри тайнството свето Причастие, взе самун пред апостолите, благослови го, разчупи го, даде им и сподели: „ Вземете, яжте, това е Моето тяло ”, и като им подаде чашата, сподели: „ Вземете и пийте от нея всички, това е моята кръв ” (вж. Мат. 26:26, Марк 14:22, Лука 22:19, 1 Кор.11:24). И заради това, че светото Причастие е Тялото и Кръвта Христова, за това не трябва да се причастяваме неверни и недостойни, а би трябвало да бъдем чисти и свети, както споделя и самият духовник, който служи на това свещенодействие: „ Сватая святим ”, т.е. споделя: „ Светата загадка е за свети хора ”. Апостол Павел споделя: „ Който се причастява неприлично, приема гибел, а не причестяване ” (ср. 1 Кор. 11:29). А Христос споделя, че който не яде Неговото Тяло и не пие Неговата Кръв, т.е., който не взема свето Причастие, не ще влезе в Небесното царство (вж. Иоан 6:53).

Но да размислим в този момент кой от нас е непогрешим и заслужен? Настина никой. Ами веднага като е по този начин, какво да вършим? Ако се причастяваме недостойни, влизаме в още по-голям грях, в случай че ли пък не се причастим, ще бъдем наказани на безконечна тъга. Как да постъпим в този момент, като е тясно и от двете страни? Но в случай че погледнем в Божието Писание, ще намерим много елементарен метод. Апостол Павел споделя: „ Когато човек желае да се причасти, първо да изпита себе си ” (вж. 1 Кор. 11:28), т.е. съвестта си и греховете си, и в случай че види, че е неподобаващ и цялостен с грехове, да се покае като цар Давид и Манасия, да остави греховете си като Закхей и Матей, да отиде при свещеник да изповяда греховете си, като блудницата и разбойника, и като се зарече към този момент да не ги прави и се въздържи, тогава се очиства от греховете си и става заслужен за свето Причастие, както споделя Давид: „ Не скрих беззаконието си, изповядах го пред Господа и Той ми елементарни ” (ср. Пс. 31:5). Трябва единствено да се разкаем, като Давид, да пролеем сълзи за греховете си, като Петър и да измием греховете си с смирение, пост, молебствия и лепта, и тогава Бог напълно скоро ни удостоява да приемем свето Причастие, към което Божиите ангели стоят със боязън. Защото Бог, като види нашата религия, вяра и чисто смирение, Сам ни прави почтени за свето Причастие, което освещава и тялото, и душата, съединява ни с Бога, прави ни страшни за дявола, приятни за ангелите и синове на Бога, Комуто популярност във безконечните епохи, амин.           

Из: „ Софроние. Поучително Евангелие “, Софроний Епископ Врачански, 1806 година, издание на Българска православна Църква, Западно и Средноевропейска Епархия, преписа и подреди отец Виктoр Ивaнoв-Цимeр, 2009 г. 
Картина: Study for „ Jesus in Capernaum “, 1885, Rodolpho Amoêdo (1857 ~ 1941), commons.wikimedia.org