Политологът проф. дпн Георги Манолов, ректор на ВУСИ-Пловдив, пред „Труд”: Терминал-2 на летище “София” е най-търсеното “Бюро по труда”
Студентският празник с изключение на мотив за ваучър, е и опция да се приказва искрено за проблемите на младите и на българското висше обучение. Какво е то, задоволително качествено ли е и за какво доста от завършващите избират да заминат и да учат висше на Запад. Защо нито едни ръководещи до момента не съумяват да върнат младите българи назад – по тези въпроси беседваме с ректора на ВУСИ проф. Георги Манолов.
– Макар 8 декември да е празничен за българските студенти, това не пречи да приказваме за проблемите в българското висше обучение, нали проф. Манолов? Защо то загуби огромна част от своето качество и благоприятни условия в последните години?
– Причините за това са доста и от най-различно естество, тъй като няма по какъв начин да запазите нещо, което е стойностно, като в същото време го разрушавате. Или пък да приказваме за нови европейски стандарти във висшето образовани, а да си карате както досега: с пожълтелите страници на образователните принадлежности, с отречени от историческото време научни категории, с амортизираната до неразбираемост материална база, с безнадеждно остарели правни регламенти и т. н. Но това е справедлив развой, еманация на така наречен „ посттоталитарен преход “, който като смерч опустоши всичко остаряло, без да има на хоризонта нещо ново.
– И в този момент още веднъж и още веднъж приказваме за промяна на системата.
– Да, приказваме, само че коя, каква, по кое време, по какъв начин, по какъв метод – „ през днешния ден никой не знай, никой не знай “. Въпреки всичко, не бих приел крайни тези за некачествено висше обучение у нас: дано бъдем реалисти като подчертаем, че в България се приготвят доста качествени експерти във водещи академични центрове в страната (София, Пловдив, Варна, Бургас и др.), въпреки че най-хубавите от тях в множеството случаи непосредствено отпътуват за чужбина. И мога да ви уверя, че изоставането от европейската конкуренция (и университети) не е чак толкоз огромно и патологично, защото капацитетът на нашите преподаватели в интелектуално, научно и професионално отношение по никакъв начин не е дребен. Друг е въпросът, че има цялостен недостиг на финансови средства за обучение, за създаване на съвременни бази, за по-високи заплати и т. н.
– Мнозина от днешните младежи избират да учат в чужбина, на Запад, само че не и тук – това не е ли доказателство за качеството на висшето ни обучение?
– В днешният актуален свят това е един изцяло естествен и натурален развой. Не бих споделил обаче, че те са прекалено много, тъй като става дума за към няколко хиляди души годишно, които са „ примамени “ от високия стандарт в западните страни, от по-добрите обществени условия за студентите (ниски такси, прилични стипендии, съвременни кампуси и др.), както и от бъдещата качествена реализация по специалността. При нас тези условия съвсем липсват, което въобще не значи, че даваме нискокачествена подготовка на студентите. Проблемът явно произтича от отсъствието на държавна грижа за решение на тези алтернативи (като основаване на положителни условия) през всички десетилетия на прехода.
– Вие сте казвали, че в бранша би трябвало обединен и повсеместен нов Закон за висшето обучение, университетския състав и науката. Още ли мислите по този начин и за какво?
– Разбира се. Защото това е методът на първо време да се отделят фундаменталните проблеми, по-късно да се проучват задълбочено посредством обществени публични полемики и най-сетне всички рационални оферти, хрумвания и тези да легнат в основата на един подобен интегрален законопроект (с приемането му в парламента). Сегашният закон за висшето обучение е признат през 1995 година, поправен е десетки пъти и всяко негово „ ново превръщане “, в допълнение ще забави модернизационните процеси в нашата сфера. И още, образованието и науката са част от едно единно цяло и тяхното парцелиране в обособени закони, както е в този момент, по-скоро пречи, в сравнение с оказва помощ за развиването на висшето обучение.
– Нашите ръководещи постоянно са обичали да споделят, че ще върнат младежите в България. Не е ли по-добре да кажат първо по какъв начин ще ги задържат тук?
– Свидетели сме, че до момента всички управнически опити за връщане на младите българи в страната претърпяха цялостно крушение и неуспех. То не бяха срещи- диалози, обещания, юпита, чудесии, и най-после – нищо. Защото започваме постоянно отзад-напред, казвайки, че първо би трябвало да се изучат, а след това да се върнат назад. За да стане това обаче е належащо нещо доста просто – порядъчен витален стандарт, почитание към младите експерти и положителни условия за живот. Тази обикновена истина не е разбрана от мнозина български политици, които не престават да се чудят и маят за какво наши ученици на Кембридж и Сорбоната се скитат като клошари сред министерствата, с вяра да намерят някаква работа. Ще кажа и още нещо: в България „ сивото вещество “ съвсем в никакъв случай не е било на респект от властта, което в допълнение усложнява ситуацията на кадърните висшисти, когато си търсят работа.
– Вие сте ректор, преподавате – какви са младежите през днешния ден? Вярно е, че времето в този момент е друго, само че не може да не прави усещане, че студентите може би имат познания, само че няма по какъв начин и къде да ги приложат?
– Студентите в България фактически получават положителни познания, защото всички образователни проекти и стратегии са приспособени към европейските условия. В случая казусът не опира до личностната реализация на младежите с висше обучение, а до това, че системата на трудовата претовареност у нас по никакъв начин не е ефикасна. Десетки са образците, в които младежи, приключили влиятелни наши университети, получават оферти за работа от Бюрото по труда за стругари, мазачи, огняри, кранисти, багеристи, сервитьори, бармани, водачи и т. н. Това е някакъв парадокс, доколкото е комплициран знак за тъждество сред нискоквалифицирания и висококвалифицирания труд. Чудно ли е тогава, че Терминал-2 на летище „ София “ е най-хубавото и търсено „ Бюро по труда “ в страната…
– Качеството в образованието не се ли принизява в този момент единствено до степен на приемане на дипломи, а съдържателните познания, сякаш са на назад във времето?
– Вероятно съществуват такива хора, за които издаването на дипломите е номер едно, за сметка на приемането на качествени познания. Иначе и не би могло да бъде, доколкото една част от младежите са демотивирани да учат, заради отчайващите обществени вероятности за бъдещето. Тази демотивация граничи с убийствената обществена незаинтересованост и обезличената ценностна система, която безусловно „ изсушава “ фантазиите на младежа за естествен и честен живот. Причините за това са на първо място обществени и политически.
– Ако съм прекомерно черногледа, простете, само че вършат ли се изобщо някакви структурни промени в тази просветителна сфера?
– Не, най-малко към този момент не се плануват. Но управлението на Министерството на образованието и науката работи настойчиво по новата нормативна база на висшето обучение, заради което вероятно и това ще стане.
– Политико-икономическия апокалипсис в годините на този прославен преход несъмнено е изпил силите на хората. Но родителите към този момент не употребяват оня прославен лаф „ учи мама, за не работиш “, в този момент целите станаха други, какви са те?
– Трудно може да се отговори с решителност на този въпрос, тъй като става дума за напълно разнообразни столетия – социализма и капитализма. Преди време полезностите, критериите, настройките бяха едни, живееше се в коловозите на бъдещото благополучие, чакахме лелеяния комунизъм, като едни „ първи стигнаха до него, тъй като не ходеха пеш „. Докато през днешния ден е доста по-различно, времената са несигурни, хората се опасяват за бъдещето си, липсват обрисувани хоризонти на вероятността и прочие В този смисъл висшето обучение към този момент не е единствено разкош, нужда и късмет за кариерно развиване във високотехнологичната ера. В известна степен то е същинско отчаяние, защото може да си останеш цялостен живот магазинер с висша подготовка!
– Защо знаещите и можещите са отвън политиката, за какво избират да се спотайват някъде или да постнат нещо в обществените мрежи, вместо да заявят наличието си и концепциите си на огромни конгреси, където могат да бъдат чути?
– Ще отговоря с една мисъл на огромния немски социолог и политолог Макс Вебер, който разграничава два типа политици: такива, които живеят за политиката и такива, които живеят от политиката. У нас от дълго време е на „ респект “ политикът, който тотално се „ храни “ от политиката: политикът-простак, политикът-нагаждач, политикът-мерзавец, политикът- изнудвач, политикът-лицемер. Тоест, политикът-хамелеон, който пред никого и пред нищо не се стопира, с цел да реализира своите користни цели – персонално, партийно и държавно себеустройване. Така, последователно се роди нов вид политик, или политикът хиена, за който алчността, арогантността и бързият разцвет са безусловно всичко, до момента в който отстояването на всеобщите национални ползи – безусловно нищо. По този метод властта освен се използваше за персонални цели (и амбиции), само че и попада в политическа върхушка, която заедно грабеше страната (т.е. „ разграждаше системата “), тотално обезличавайки ролята и мястото на държавните институции в демократичното общество.
– И в този драматичен пейзаж по какъв начин се вписва знаещият и можещият човек?
– Мисля, че е повече от ясно – безусловно по никакъв начин. Затова и обществените мрежи са оня самостоятелен отдушник, в който хиляди способни хора споделят това, което мислят, без да желаят да вземат участие във всевъзможни политически прояви. Или, както евентуално би възкликнал великият щастливец Алеко Константинов „ Нужна ни е капчица морал и професионализъм. Всуе. “
– Висшето учебно заведение по сигурност и стопанска система, на което сте ректор, празнува 15 годишнината си. Кога ви беше най-трудно през годините и какво лиши най-вече от силата ви?
– Пътят през тези 15 години беше „ заплашителен, само че прочут “, и в същото време доста бодлив, тъй като се наложи да вършим „ капитализъм във висшето обучение “, т. е. да градим частно висше учебно заведение, започвайки от нулата. Сега от пиедестала на юбилея можем с горделивост да кажем, че оцеляхме в коридата на „ българските преходни нрави “ и устойчиво стоим в челните ранглисти съгласно оценките на НАОА. А що се отнася до компликациите, те бяха от най-различно естество, само че в случай че би трябвало да откроя една от тях, то това е съществуващата нелоялна конкуренция от основаването на висшето учебно заведение.
– Какво имате поради?
– Още през цялото време по нас се „ изсипа “ нечовечен и нескончаем канонаден огън, който преследваше една цел – „ задушаване на бебето “ в неговите пелени. С други думи, недопускане на новото висше учебно заведение на просветителния пазар посредством „ елегантното “ му отстрелване в небитието. При това без сортиране на каквито и да е средства, в това число и с присъединяване на обособени държавни чиновници, които по време на своите мандати бяха „ приватизирали “ съответните държавни служби. И все пак, успяхме да се оправим, въпреки че не беше по никакъв начин елементарно, защото се наложи да организираме „ кръгова защита “ и, с помощта на нея, оцеляхме. Иначе казано, през всички тези години нашият отговор беше единствено един: „ колкото повече ни ругаеха, толкоз повече работихме “.
– Има ли през днешния ден младежи – бунтари, които да раздвижат застоялата система и да извърнат нещата в посока, в която могат да карат локомотива?
– Бунтари измежду младежите постоянно е имало и отново ще има. Така е, тъй като бунтарството е в природата на тази възраст, тъй като младежа продължава да учи и усвоява света, сблъсквайки се с какви ли не несправедливости в живота. Неприятното обаче е тогава, когато локомотивът към този момент е подкаран без да се знае от кое място е пристигнал машиниста и в кой коловоз ще насочи влака. Оттук идват и огромните проблеми, изключително когато влакът е „ потопен “ в девета глуха, а пък машинистът продължава да твърди, че посоката е вярна. Затова доста би трябвало да се внимава, когато сменяме системата, с цел да не приказваме и след още 30 години, че отново сме объркали коловоза.
– Младите в този момент са доста сензитивни, те усещат незабавно неправдата и неналичието на правдивост. Това ли ги прави толкоз индиферентни?
– Да, видимо те наподобяват и индиферентни, само че са извънредно чувствителни към неправдата и несправедливостта. Такива са на всички места младежите по света и, както е известно, те строят барикадите, те вършат демонстрациите, те вземат участие в протестите, те от време на време дават и живота си за по-справедливо съществуване. Голямото изкуство тук обаче е по какъв начин да се овладее тази голяма градивна сила и по какъв начин да се употребява тя за рационални обществени цели и планове.
– Нацията ни се топи, само че бъдещето е на младите. В техните ръце е всичко в тази страна. Ако ви изискат съвет по какъв начин да трансформират нещата, вие какво бихте им споделили – през днешния ден преди празника им?
– Не обичам да давам препоръки на младежите и до момента не съм го правил. Те са задоволително интелигентни, с цел да могат сами да вземат решение личните си проблеми, защото живеят в демократична страна. Затова единствено ще им припомня в никакъв случай да не отстъпват от своите идеали, в случай че желаят да се радват на естествена и просперираща страна. Дерзайте! Честит празник!
Нашият посетител
Проф. дпн Георги Манолов (1958 г.) е президент и ректор на Висшето учебно заведение по сигурност и стопанска система (ВУСИ) – Пловдив, и един от неговите създатели. Чете лекции по политология, политически маркетинг, избори и изборни системи и други Щатен учител е в УНСС. Главен редактор е на сп. “Политика и сигурност ”. Шеф на Програмния съвет на Института за социалнополитически проучвания “Макс Вебер ” – Пловдив. Автор на учебници, монографии, студии и стотици научни изявления у нас и в чужбина.
– Макар 8 декември да е празничен за българските студенти, това не пречи да приказваме за проблемите в българското висше обучение, нали проф. Манолов? Защо то загуби огромна част от своето качество и благоприятни условия в последните години?
– Причините за това са доста и от най-различно естество, тъй като няма по какъв начин да запазите нещо, което е стойностно, като в същото време го разрушавате. Или пък да приказваме за нови европейски стандарти във висшето образовани, а да си карате както досега: с пожълтелите страници на образователните принадлежности, с отречени от историческото време научни категории, с амортизираната до неразбираемост материална база, с безнадеждно остарели правни регламенти и т. н. Но това е справедлив развой, еманация на така наречен „ посттоталитарен преход “, който като смерч опустоши всичко остаряло, без да има на хоризонта нещо ново.
– И в този момент още веднъж и още веднъж приказваме за промяна на системата.
– Да, приказваме, само че коя, каква, по кое време, по какъв начин, по какъв метод – „ през днешния ден никой не знай, никой не знай “. Въпреки всичко, не бих приел крайни тези за некачествено висше обучение у нас: дано бъдем реалисти като подчертаем, че в България се приготвят доста качествени експерти във водещи академични центрове в страната (София, Пловдив, Варна, Бургас и др.), въпреки че най-хубавите от тях в множеството случаи непосредствено отпътуват за чужбина. И мога да ви уверя, че изоставането от европейската конкуренция (и университети) не е чак толкоз огромно и патологично, защото капацитетът на нашите преподаватели в интелектуално, научно и професионално отношение по никакъв начин не е дребен. Друг е въпросът, че има цялостен недостиг на финансови средства за обучение, за създаване на съвременни бази, за по-високи заплати и т. н.
– Мнозина от днешните младежи избират да учат в чужбина, на Запад, само че не и тук – това не е ли доказателство за качеството на висшето ни обучение?
– В днешният актуален свят това е един изцяло естествен и натурален развой. Не бих споделил обаче, че те са прекалено много, тъй като става дума за към няколко хиляди души годишно, които са „ примамени “ от високия стандарт в западните страни, от по-добрите обществени условия за студентите (ниски такси, прилични стипендии, съвременни кампуси и др.), както и от бъдещата качествена реализация по специалността. При нас тези условия съвсем липсват, което въобще не значи, че даваме нискокачествена подготовка на студентите. Проблемът явно произтича от отсъствието на държавна грижа за решение на тези алтернативи (като основаване на положителни условия) през всички десетилетия на прехода.
– Вие сте казвали, че в бранша би трябвало обединен и повсеместен нов Закон за висшето обучение, университетския състав и науката. Още ли мислите по този начин и за какво?
– Разбира се. Защото това е методът на първо време да се отделят фундаменталните проблеми, по-късно да се проучват задълбочено посредством обществени публични полемики и най-сетне всички рационални оферти, хрумвания и тези да легнат в основата на един подобен интегрален законопроект (с приемането му в парламента). Сегашният закон за висшето обучение е признат през 1995 година, поправен е десетки пъти и всяко негово „ ново превръщане “, в допълнение ще забави модернизационните процеси в нашата сфера. И още, образованието и науката са част от едно единно цяло и тяхното парцелиране в обособени закони, както е в този момент, по-скоро пречи, в сравнение с оказва помощ за развиването на висшето обучение.
– Нашите ръководещи постоянно са обичали да споделят, че ще върнат младежите в България. Не е ли по-добре да кажат първо по какъв начин ще ги задържат тук?
– Свидетели сме, че до момента всички управнически опити за връщане на младите българи в страната претърпяха цялостно крушение и неуспех. То не бяха срещи- диалози, обещания, юпита, чудесии, и най-после – нищо. Защото започваме постоянно отзад-напред, казвайки, че първо би трябвало да се изучат, а след това да се върнат назад. За да стане това обаче е належащо нещо доста просто – порядъчен витален стандарт, почитание към младите експерти и положителни условия за живот. Тази обикновена истина не е разбрана от мнозина български политици, които не престават да се чудят и маят за какво наши ученици на Кембридж и Сорбоната се скитат като клошари сред министерствата, с вяра да намерят някаква работа. Ще кажа и още нещо: в България „ сивото вещество “ съвсем в никакъв случай не е било на респект от властта, което в допълнение усложнява ситуацията на кадърните висшисти, когато си търсят работа.
– Вие сте ректор, преподавате – какви са младежите през днешния ден? Вярно е, че времето в този момент е друго, само че не може да не прави усещане, че студентите може би имат познания, само че няма по какъв начин и къде да ги приложат?
– Студентите в България фактически получават положителни познания, защото всички образователни проекти и стратегии са приспособени към европейските условия. В случая казусът не опира до личностната реализация на младежите с висше обучение, а до това, че системата на трудовата претовареност у нас по никакъв начин не е ефикасна. Десетки са образците, в които младежи, приключили влиятелни наши университети, получават оферти за работа от Бюрото по труда за стругари, мазачи, огняри, кранисти, багеристи, сервитьори, бармани, водачи и т. н. Това е някакъв парадокс, доколкото е комплициран знак за тъждество сред нискоквалифицирания и висококвалифицирания труд. Чудно ли е тогава, че Терминал-2 на летище „ София “ е най-хубавото и търсено „ Бюро по труда “ в страната…
– Качеството в образованието не се ли принизява в този момент единствено до степен на приемане на дипломи, а съдържателните познания, сякаш са на назад във времето?
– Вероятно съществуват такива хора, за които издаването на дипломите е номер едно, за сметка на приемането на качествени познания. Иначе и не би могло да бъде, доколкото една част от младежите са демотивирани да учат, заради отчайващите обществени вероятности за бъдещето. Тази демотивация граничи с убийствената обществена незаинтересованост и обезличената ценностна система, която безусловно „ изсушава “ фантазиите на младежа за естествен и честен живот. Причините за това са на първо място обществени и политически.
– Ако съм прекомерно черногледа, простете, само че вършат ли се изобщо някакви структурни промени в тази просветителна сфера?
– Не, най-малко към този момент не се плануват. Но управлението на Министерството на образованието и науката работи настойчиво по новата нормативна база на висшето обучение, заради което вероятно и това ще стане.
– Политико-икономическия апокалипсис в годините на този прославен преход несъмнено е изпил силите на хората. Но родителите към този момент не употребяват оня прославен лаф „ учи мама, за не работиш “, в този момент целите станаха други, какви са те?
– Трудно може да се отговори с решителност на този въпрос, тъй като става дума за напълно разнообразни столетия – социализма и капитализма. Преди време полезностите, критериите, настройките бяха едни, живееше се в коловозите на бъдещото благополучие, чакахме лелеяния комунизъм, като едни „ първи стигнаха до него, тъй като не ходеха пеш „. Докато през днешния ден е доста по-различно, времената са несигурни, хората се опасяват за бъдещето си, липсват обрисувани хоризонти на вероятността и прочие В този смисъл висшето обучение към този момент не е единствено разкош, нужда и късмет за кариерно развиване във високотехнологичната ера. В известна степен то е същинско отчаяние, защото може да си останеш цялостен живот магазинер с висша подготовка!
– Защо знаещите и можещите са отвън политиката, за какво избират да се спотайват някъде или да постнат нещо в обществените мрежи, вместо да заявят наличието си и концепциите си на огромни конгреси, където могат да бъдат чути?
– Ще отговоря с една мисъл на огромния немски социолог и политолог Макс Вебер, който разграничава два типа политици: такива, които живеят за политиката и такива, които живеят от политиката. У нас от дълго време е на „ респект “ политикът, който тотално се „ храни “ от политиката: политикът-простак, политикът-нагаждач, политикът-мерзавец, политикът- изнудвач, политикът-лицемер. Тоест, политикът-хамелеон, който пред никого и пред нищо не се стопира, с цел да реализира своите користни цели – персонално, партийно и държавно себеустройване. Така, последователно се роди нов вид политик, или политикът хиена, за който алчността, арогантността и бързият разцвет са безусловно всичко, до момента в който отстояването на всеобщите национални ползи – безусловно нищо. По този метод властта освен се използваше за персонални цели (и амбиции), само че и попада в политическа върхушка, която заедно грабеше страната (т.е. „ разграждаше системата “), тотално обезличавайки ролята и мястото на държавните институции в демократичното общество.
– И в този драматичен пейзаж по какъв начин се вписва знаещият и можещият човек?
– Мисля, че е повече от ясно – безусловно по никакъв начин. Затова и обществените мрежи са оня самостоятелен отдушник, в който хиляди способни хора споделят това, което мислят, без да желаят да вземат участие във всевъзможни политически прояви. Или, както евентуално би възкликнал великият щастливец Алеко Константинов „ Нужна ни е капчица морал и професионализъм. Всуе. “
– Висшето учебно заведение по сигурност и стопанска система, на което сте ректор, празнува 15 годишнината си. Кога ви беше най-трудно през годините и какво лиши най-вече от силата ви?
– Пътят през тези 15 години беше „ заплашителен, само че прочут “, и в същото време доста бодлив, тъй като се наложи да вършим „ капитализъм във висшето обучение “, т. е. да градим частно висше учебно заведение, започвайки от нулата. Сега от пиедестала на юбилея можем с горделивост да кажем, че оцеляхме в коридата на „ българските преходни нрави “ и устойчиво стоим в челните ранглисти съгласно оценките на НАОА. А що се отнася до компликациите, те бяха от най-различно естество, само че в случай че би трябвало да откроя една от тях, то това е съществуващата нелоялна конкуренция от основаването на висшето учебно заведение.
– Какво имате поради?
– Още през цялото време по нас се „ изсипа “ нечовечен и нескончаем канонаден огън, който преследваше една цел – „ задушаване на бебето “ в неговите пелени. С други думи, недопускане на новото висше учебно заведение на просветителния пазар посредством „ елегантното “ му отстрелване в небитието. При това без сортиране на каквито и да е средства, в това число и с присъединяване на обособени държавни чиновници, които по време на своите мандати бяха „ приватизирали “ съответните държавни служби. И все пак, успяхме да се оправим, въпреки че не беше по никакъв начин елементарно, защото се наложи да организираме „ кръгова защита “ и, с помощта на нея, оцеляхме. Иначе казано, през всички тези години нашият отговор беше единствено един: „ колкото повече ни ругаеха, толкоз повече работихме “.
– Има ли през днешния ден младежи – бунтари, които да раздвижат застоялата система и да извърнат нещата в посока, в която могат да карат локомотива?
– Бунтари измежду младежите постоянно е имало и отново ще има. Така е, тъй като бунтарството е в природата на тази възраст, тъй като младежа продължава да учи и усвоява света, сблъсквайки се с какви ли не несправедливости в живота. Неприятното обаче е тогава, когато локомотивът към този момент е подкаран без да се знае от кое място е пристигнал машиниста и в кой коловоз ще насочи влака. Оттук идват и огромните проблеми, изключително когато влакът е „ потопен “ в девета глуха, а пък машинистът продължава да твърди, че посоката е вярна. Затова доста би трябвало да се внимава, когато сменяме системата, с цел да не приказваме и след още 30 години, че отново сме объркали коловоза.
– Младите в този момент са доста сензитивни, те усещат незабавно неправдата и неналичието на правдивост. Това ли ги прави толкоз индиферентни?
– Да, видимо те наподобяват и индиферентни, само че са извънредно чувствителни към неправдата и несправедливостта. Такива са на всички места младежите по света и, както е известно, те строят барикадите, те вършат демонстрациите, те вземат участие в протестите, те от време на време дават и живота си за по-справедливо съществуване. Голямото изкуство тук обаче е по какъв начин да се овладее тази голяма градивна сила и по какъв начин да се употребява тя за рационални обществени цели и планове.
– Нацията ни се топи, само че бъдещето е на младите. В техните ръце е всичко в тази страна. Ако ви изискат съвет по какъв начин да трансформират нещата, вие какво бихте им споделили – през днешния ден преди празника им?
– Не обичам да давам препоръки на младежите и до момента не съм го правил. Те са задоволително интелигентни, с цел да могат сами да вземат решение личните си проблеми, защото живеят в демократична страна. Затова единствено ще им припомня в никакъв случай да не отстъпват от своите идеали, в случай че желаят да се радват на естествена и просперираща страна. Дерзайте! Честит празник!
Нашият посетител
Проф. дпн Георги Манолов (1958 г.) е президент и ректор на Висшето учебно заведение по сигурност и стопанска система (ВУСИ) – Пловдив, и един от неговите създатели. Чете лекции по политология, политически маркетинг, избори и изборни системи и други Щатен учител е в УНСС. Главен редактор е на сп. “Политика и сигурност ”. Шеф на Програмния съвет на Института за социалнополитически проучвания “Макс Вебер ” – Пловдив. Автор на учебници, монографии, студии и стотици научни изявления у нас и в чужбина.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ