,fit(1920:897)&format=webp)
Преговорите между САЩ и Иран ще започнат на фона на продължаващите опасения от директен конфликт
Очаква се по-късно през днешния ден в Оман да се състоят директни договаряния сред висши чиновници на Съединени американски щати и Иран. Срещата се организира на фона на сериозна рецесия, която ускори опасенията от възможен боен конфликт сред двете страни.
Дипломатическият разговор е предшестван от увеличение на американското военно наличие в Близкия изток. Ходът бе подхванат като реакция на репресиите против всеобщите антиправителствени митинги в Иран предишния месец, при които правозащитни организации оповестяват за хиляди жертви.
Неяснотата по отношение на точната локация и мащаба на срещата сътвори риск от нейния неуспех, макар че тя е основна част от напъните на районните медиатори за понижаване на напрежението, написа BBC.
Макар позициите на двете страни да остават радикално разнообразни, вярата е, че възможен триумф на полемиките би могъл да сложи основите за бъдеща преговорна рамка.
Администрацията на Съединени американски щати, която изисква от Техеран да приключи нуклеарната си стратегия и да съобщи насъбраните ресурси от обогатен уран, упорства договарянията да включат също иранската балистична стратегия, ролята на страната в поддръжката на районни групировки и спазването на човешките права.
От своя страна Иран изрично съобщи, че разговорът би трябвало да се ограничи само до нуклеарните въпроси, като към момента не е доказано дали страните са съумели да изгладят тези фундаментални несъгласия.
През последните седмици президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп няколкократно заплаши с вероятни военни дейности против Иран, в случай че не бъде реализирано съглашение. Вашингтон изпрати в района хиляди военнослужещи и „ армада “, състояща се от самолетоносач, кораби и ескадрили изтребители.
Техеран даде обещание да отговори със мощ при възможна офанзива, като заплаши да удари американски военни обекти в Близкия изток и Израел.
Иранската делегация ще бъде водена от външния министър Абас Арагчи, който предходната седмица сподели, че въоръжените сили на страната са „ с пръст на спусъка “. Съединени американски щати ще бъдат показани от специфичния делегат Стив Уиткоф и зетя на Тръмп Джаред Къшнър.
Това ще е първият директен контакт сред Вашингтон и Техеран след военния конфликт сред Израел и Иран през предишния юни, когато Съединени американски щати нанесоха удари по трите основни ирански нуклеарни обекта. Ислямската република поддържа тезата, че след тези офанзиви дейностите по обогатяване на уран са били прекратени.
За иранското управление, намиращо се под сериозен напън, тези диалози може да се окажат последната опция за попречване на американска инвазия. Подобен спор би заплашил оцеляването на режима, който съгласно анализатори е в най-нестабилното си положение от Ислямската гражданска война през 1979 година насам. Острият звук на Тръмп бе предизвикан и от жестокото потушаване на всеобщите митинги в Иран, провокирани от тежката икономическа рецесия и настояванията за завършек на религиозното ръководство.
Базираната във Вашингтон правозащитна организация HRANA (Human Rights Activists News Agency) разгласи, че е удостоверила гибелта на минимум 6883 души по време на последните безредици. От организацията предизвестяват, че действителният брой на жертвите евентуално е доста по-висок, а броят на арестуваните към този момент надвишава 50 000 души.
Настоящата рецесия още веднъж сложи в центъра на международното внимание нуклеарната стратегия на Техеран – тематика, която е мотив за дългогодишно напрежение сред Иран и Запада. В продължение на десетилетия иранските управляващи упорстват, че нуклеарните им старания са с чисто гражданско предопределение, до момента в който Съединени американски щати и Израел настояват, че програмата е заслон за създаването на атомно оръжие.
Иран изрично пази правото си да обогатява уран на своя територия и досега отхвърляше настояванията да трансферира в трета страна актуалните си ресурси от 400 кг високообогатен уран.
Въпреки това публични представители дадоха знак за допустима еластичност. Обсъжданите отстъпки включват концепцията за основаване на районен консорциум за обогатяване – предложение, което беше на масата по време на договарянията със Съединени американски щати, прекратени ненадейно след огромния боен спор с Израел предходната година.
Междувременно Техеран акцентира, че настояванията за ограничение на ракетната му стратегия и прекратяване на поддръжката за районните му съдружници са безусловно неприемливи. Става въпрос за обединението, която Иран назовава „ Оста на съпротивата “ (включваща „ Хамас “ в Газа, иракски милиции, „ Хизбула “ в Ливан и хутите в Йемен), като съгласно иранските управляващи сходни искания нарушават държавния им суверенитет.
Във вторник президентът Масуд Пезешкиан показа, че е дал инструкции на Арагчи да „ преследва почтени и обективни договаряния “ с Вашингтон, само че единствено „ при изискване че съществува подобаваща среда “. При всички положения Иран ще упорства за унищожаване на глобите, които задушават стопанската система му, въпреки съперниците на режима да предизвестяват, че такова облекчение би било единствено избавителен пояс за ръководещите духовници.
За Съединените щати изходът от тази среща може да даде на Тръмп грациозен метод да се отдръпна от войнствената си изразителност. В същото време прилежащите страни в района показват опасения, че възможен американски удар би отприщил огромен спор или безпорядък, предупреждавайки, че единствено посредством въздушни офанзиви не може да се реализира промяна на властта в Техеран.
На въпрос дали висшият водач аятолах Али Хаменеи има учредения за безпокойствие, Тръмп разяснява пред NBC News в сряда: „ Бих споделил, че би трябвало да бъде доста обезпокоен. Да, би трябвало. “
Държавният секретар Марко Рубио също акцентира, че разговорът би трябвало да излезе отвън рамките на нуклеарния въпрос, с цел да има „ логичен “ резултат. „ Не съм сигурен, че можете да постигнете договорка с тези хора, само че ще опитаме да разберем. Не виждаме щета в това да опитаме да установим дали може да се направи нещо “, добави той.
Първоначално бе планувано диалозите, подкрепени от Египет, Турция и Катар, да се състоят в Истанбул. В последния миг обаче Иран настоя за преместването им в Оман – страната, която бе хазаин на сходен разговор предходната година – и изиска форматът да бъде стеснен само до ирански и американски представители.
Дипломатическият разговор е предшестван от увеличение на американското военно наличие в Близкия изток. Ходът бе подхванат като реакция на репресиите против всеобщите антиправителствени митинги в Иран предишния месец, при които правозащитни организации оповестяват за хиляди жертви.
Неяснотата по отношение на точната локация и мащаба на срещата сътвори риск от нейния неуспех, макар че тя е основна част от напъните на районните медиатори за понижаване на напрежението, написа BBC.
Макар позициите на двете страни да остават радикално разнообразни, вярата е, че възможен триумф на полемиките би могъл да сложи основите за бъдеща преговорна рамка.
Администрацията на Съединени американски щати, която изисква от Техеран да приключи нуклеарната си стратегия и да съобщи насъбраните ресурси от обогатен уран, упорства договарянията да включат също иранската балистична стратегия, ролята на страната в поддръжката на районни групировки и спазването на човешките права.
От своя страна Иран изрично съобщи, че разговорът би трябвало да се ограничи само до нуклеарните въпроси, като към момента не е доказано дали страните са съумели да изгладят тези фундаментални несъгласия.
През последните седмици президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп няколкократно заплаши с вероятни военни дейности против Иран, в случай че не бъде реализирано съглашение. Вашингтон изпрати в района хиляди военнослужещи и „ армада “, състояща се от самолетоносач, кораби и ескадрили изтребители.
Техеран даде обещание да отговори със мощ при възможна офанзива, като заплаши да удари американски военни обекти в Близкия изток и Израел.
Иранската делегация ще бъде водена от външния министър Абас Арагчи, който предходната седмица сподели, че въоръжените сили на страната са „ с пръст на спусъка “. Съединени американски щати ще бъдат показани от специфичния делегат Стив Уиткоф и зетя на Тръмп Джаред Къшнър.
Това ще е първият директен контакт сред Вашингтон и Техеран след военния конфликт сред Израел и Иран през предишния юни, когато Съединени американски щати нанесоха удари по трите основни ирански нуклеарни обекта. Ислямската република поддържа тезата, че след тези офанзиви дейностите по обогатяване на уран са били прекратени.
За иранското управление, намиращо се под сериозен напън, тези диалози може да се окажат последната опция за попречване на американска инвазия. Подобен спор би заплашил оцеляването на режима, който съгласно анализатори е в най-нестабилното си положение от Ислямската гражданска война през 1979 година насам. Острият звук на Тръмп бе предизвикан и от жестокото потушаване на всеобщите митинги в Иран, провокирани от тежката икономическа рецесия и настояванията за завършек на религиозното ръководство.
Базираната във Вашингтон правозащитна организация HRANA (Human Rights Activists News Agency) разгласи, че е удостоверила гибелта на минимум 6883 души по време на последните безредици. От организацията предизвестяват, че действителният брой на жертвите евентуално е доста по-висок, а броят на арестуваните към този момент надвишава 50 000 души.
Настоящата рецесия още веднъж сложи в центъра на международното внимание нуклеарната стратегия на Техеран – тематика, която е мотив за дългогодишно напрежение сред Иран и Запада. В продължение на десетилетия иранските управляващи упорстват, че нуклеарните им старания са с чисто гражданско предопределение, до момента в който Съединени американски щати и Израел настояват, че програмата е заслон за създаването на атомно оръжие.
Иран изрично пази правото си да обогатява уран на своя територия и досега отхвърляше настояванията да трансферира в трета страна актуалните си ресурси от 400 кг високообогатен уран.
Въпреки това публични представители дадоха знак за допустима еластичност. Обсъжданите отстъпки включват концепцията за основаване на районен консорциум за обогатяване – предложение, което беше на масата по време на договарянията със Съединени американски щати, прекратени ненадейно след огромния боен спор с Израел предходната година.
Междувременно Техеран акцентира, че настояванията за ограничение на ракетната му стратегия и прекратяване на поддръжката за районните му съдружници са безусловно неприемливи. Става въпрос за обединението, която Иран назовава „ Оста на съпротивата “ (включваща „ Хамас “ в Газа, иракски милиции, „ Хизбула “ в Ливан и хутите в Йемен), като съгласно иранските управляващи сходни искания нарушават държавния им суверенитет.
Във вторник президентът Масуд Пезешкиан показа, че е дал инструкции на Арагчи да „ преследва почтени и обективни договаряния “ с Вашингтон, само че единствено „ при изискване че съществува подобаваща среда “. При всички положения Иран ще упорства за унищожаване на глобите, които задушават стопанската система му, въпреки съперниците на режима да предизвестяват, че такова облекчение би било единствено избавителен пояс за ръководещите духовници.
За Съединените щати изходът от тази среща може да даде на Тръмп грациозен метод да се отдръпна от войнствената си изразителност. В същото време прилежащите страни в района показват опасения, че възможен американски удар би отприщил огромен спор или безпорядък, предупреждавайки, че единствено посредством въздушни офанзиви не може да се реализира промяна на властта в Техеран.
На въпрос дали висшият водач аятолах Али Хаменеи има учредения за безпокойствие, Тръмп разяснява пред NBC News в сряда: „ Бих споделил, че би трябвало да бъде доста обезпокоен. Да, би трябвало. “
Държавният секретар Марко Рубио също акцентира, че разговорът би трябвало да излезе отвън рамките на нуклеарния въпрос, с цел да има „ логичен “ резултат. „ Не съм сигурен, че можете да постигнете договорка с тези хора, само че ще опитаме да разберем. Не виждаме щета в това да опитаме да установим дали може да се направи нещо “, добави той.
Първоначално бе планувано диалозите, подкрепени от Египет, Турция и Катар, да се състоят в Истанбул. В последния миг обаче Иран настоя за преместването им в Оман – страната, която бе хазаин на сходен разговор предходната година – и изиска форматът да бъде стеснен само до ирански и американски представители.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ