Студенти-родолюбци спасяват издателството на Любен Каравелов в Букурещ
Студенти-родолюбци от съдружие " Мост през вековете " се пробват да спасят постройката, дарена на Любен Каравелов за неговото издателство в центъра на Букурещ, която е с голямо културно-историческо значение за България.
Сградата в Букурещ, която е исторически център на българското възрождение, повече от 60 години тъне в давност и все по-голяма съсипия.
От " Мост през вековете " приканват за опазване на историята през вековете за идните генерации. Смятат, че дейностите от страна на българската страна и институции са извънредно незадоволителни.
Солаковият хан в центъра на Букурещ е единствено на 70 километра от Русе. Построен е през 1859 годинa от братя Солакови от Свищов. Инициативата е подета от студента Николай Чакъров и младежкото историческо съдружие " Мост през вековете ".
Основната цел на плана е да се сътвори трайно функциониращo, политически и стопански без значение обединяване от хора с преимущественото присъединяване на студенти, което да основава и развива разнородни културно-исторически начинания и мероприятия, които да съхраняват и подхранват българщината и патриотизма в неговия най-чист тип.
Солаковият хан носи името на своите създатели - братята Солакулу. Той е с над 1000 кв.м. застроена повърхност, над 100 стаи, украсени с алафранги, дълбоки зимници-складове и голям двор. Някога ханът е бил отвън града, през днешния ден е в самия център.
Собствениците дават част от нея на Любен Каравелов, с цел да издава своите вестници " Свобода ", " Независимост " и " Знаме ". Именно тук е било огнището на българското революционно дело. Едни от най-видните ни борци за независимост – Христо Ботев и Васил Левски, са намирали леговище в него и са го употребявали за подготовка на протести.
В спомен от пребиваването си в хана, разказан в негово писмо до Киро Тулешков, Ботев споделя, че е живял близо два месеца в изоставената мелница, която е била част от Солаковия хан. В писмото още се разказва:
" Вънка е мраз, пука се камък, не сме яли от няколко дни, обаче приятелят ми ще направи всичко допустимо да те развесели. " Този другар е бил самият Левски.
През 1872 година, по предложение на Каравелов на това пропито с история място, е свикано заседание на БРЦК, на което за деятел на вътрешната организация в България е определен Васил Левски.
Вятърната мелница от дълго време е сменена с асфалт. Няма ги и високите врати. Няма го и историческият таван, на който Левски и Каравелов редактират Устава и Програмата на БРЦК. На фасадата на постройката към момента стои паметната плоча на Каравелов, само че бронзовият барелеф е отскубнат и продаден на вторични първични материали против жълти стотинки.
По време на социализма русенецът Петър Данаилов, в качеството си на дипломат на България в Букурещ, съумява да контракти с румънските управляващи реставрацията на Солаковия хан и превръщането му в Български културен център. Скоро по-късно стартират демократичните промени и концепцията, както и сделките потъват в небитието. През 2003 година ханът е реституиран и предаден на наследниците. В същата година е разгласен за исторически монумент от локално значение.
Поради неприятното положение на постройката, в резултат на времето и нанесена тежка щета от бомба през Втората международна война, се постановат непостижими за притежателите ремонтни действия.
От дълги години проф. Лука Велчов, ръководител на " Демократичен съюз на българите в Румъния ", подхваща разнообразни дейности по отношение на опазването на това културно историческо завещание. Въпреки неспирните сигнали към българските институции, търсенето на подпомагане от страна на двете страни и реализирането на връзки сред тях, до ден сегашен не се доближава крайната цел. През последните години, главно настоящо лице по тематиката за спасяването на хана е и доктор инж. Иван Иванов от Русе, благодарение на професор Велчов.
През 2017 година за следващ път се открива опция за привършване на проблема. Тогава фондацията му " Любен Каравелов " търси помощ от българските институции за сливане на старания за покупката и реставрацията на постройката. За страдание, макар неимоверните старания, за следващ път въпросът остава забранен, още веднъж заради липса на отговор от българските институции. Досега проф. Лука Велчов и инж. Иван Иванов са алармирали всички предишни министри на културата на България.
За страдание това не е първата сходна обстановка, представляваща изпращане в забвение и потъпкване на българската история, заради една или друга причина. Друг образец е " Хан Габровени ". Там, през 1875 година се организира разширено заседание на БРК, на което слово произнася Христо Ботев. Там е получена и телеграмата за стъпването на българска земя на четата на Филип Тотю със знаменосец Васил Левски.
Сградата сега е " Европейски културен център ", само че без помощта и присъединяване на българската страна. Единствената диря, показваща съществуването на българско присъединяване, е наследството на сина на Васил Георгиев - доктор Никола Василиади, с дата 10 юни 1881 година, гр. Букурещ. Там доктор Василиади написа: " Моят неподвижен парцел се състои от хотел остарял, наименуван " Габровени ", който наследих от починалия ми татко Василия Георгиев, посредством наследство, заверено от почитаемия Илфовски областен съд, от 1854 година ".
" Ние следим протичащото се от няколко години и работим по проблема взаимно с гореспоменатите проф. Лука Велчов, доктор инж. Иван Иванов и доста други. Обединени, ще търсим помощта на всеки заинтригуван от запазването на " Солаковия хан " като незачеркната част от българската история ", безапелационни са основателите на плана Николай Чакъров и Елена Тиганев.
Сградата в Букурещ, която е исторически център на българското възрождение, повече от 60 години тъне в давност и все по-голяма съсипия.
От " Мост през вековете " приканват за опазване на историята през вековете за идните генерации. Смятат, че дейностите от страна на българската страна и институции са извънредно незадоволителни.
Солаковият хан в центъра на Букурещ е единствено на 70 километра от Русе. Построен е през 1859 годинa от братя Солакови от Свищов. Инициативата е подета от студента Николай Чакъров и младежкото историческо съдружие " Мост през вековете ".
Основната цел на плана е да се сътвори трайно функциониращo, политически и стопански без значение обединяване от хора с преимущественото присъединяване на студенти, което да основава и развива разнородни културно-исторически начинания и мероприятия, които да съхраняват и подхранват българщината и патриотизма в неговия най-чист тип.
Солаковият хан носи името на своите създатели - братята Солакулу. Той е с над 1000 кв.м. застроена повърхност, над 100 стаи, украсени с алафранги, дълбоки зимници-складове и голям двор. Някога ханът е бил отвън града, през днешния ден е в самия център.
Собствениците дават част от нея на Любен Каравелов, с цел да издава своите вестници " Свобода ", " Независимост " и " Знаме ". Именно тук е било огнището на българското революционно дело. Едни от най-видните ни борци за независимост – Христо Ботев и Васил Левски, са намирали леговище в него и са го употребявали за подготовка на протести.
В спомен от пребиваването си в хана, разказан в негово писмо до Киро Тулешков, Ботев споделя, че е живял близо два месеца в изоставената мелница, която е била част от Солаковия хан. В писмото още се разказва:
" Вънка е мраз, пука се камък, не сме яли от няколко дни, обаче приятелят ми ще направи всичко допустимо да те развесели. " Този другар е бил самият Левски.
През 1872 година, по предложение на Каравелов на това пропито с история място, е свикано заседание на БРЦК, на което за деятел на вътрешната организация в България е определен Васил Левски.
Вятърната мелница от дълго време е сменена с асфалт. Няма ги и високите врати. Няма го и историческият таван, на който Левски и Каравелов редактират Устава и Програмата на БРЦК. На фасадата на постройката към момента стои паметната плоча на Каравелов, само че бронзовият барелеф е отскубнат и продаден на вторични първични материали против жълти стотинки.
По време на социализма русенецът Петър Данаилов, в качеството си на дипломат на България в Букурещ, съумява да контракти с румънските управляващи реставрацията на Солаковия хан и превръщането му в Български културен център. Скоро по-късно стартират демократичните промени и концепцията, както и сделките потъват в небитието. През 2003 година ханът е реституиран и предаден на наследниците. В същата година е разгласен за исторически монумент от локално значение.
Поради неприятното положение на постройката, в резултат на времето и нанесена тежка щета от бомба през Втората международна война, се постановат непостижими за притежателите ремонтни действия.
От дълги години проф. Лука Велчов, ръководител на " Демократичен съюз на българите в Румъния ", подхваща разнообразни дейности по отношение на опазването на това културно историческо завещание. Въпреки неспирните сигнали към българските институции, търсенето на подпомагане от страна на двете страни и реализирането на връзки сред тях, до ден сегашен не се доближава крайната цел. През последните години, главно настоящо лице по тематиката за спасяването на хана е и доктор инж. Иван Иванов от Русе, благодарение на професор Велчов.
През 2017 година за следващ път се открива опция за привършване на проблема. Тогава фондацията му " Любен Каравелов " търси помощ от българските институции за сливане на старания за покупката и реставрацията на постройката. За страдание, макар неимоверните старания, за следващ път въпросът остава забранен, още веднъж заради липса на отговор от българските институции. Досега проф. Лука Велчов и инж. Иван Иванов са алармирали всички предишни министри на културата на България.
За страдание това не е първата сходна обстановка, представляваща изпращане в забвение и потъпкване на българската история, заради една или друга причина. Друг образец е " Хан Габровени ". Там, през 1875 година се организира разширено заседание на БРК, на което слово произнася Христо Ботев. Там е получена и телеграмата за стъпването на българска земя на четата на Филип Тотю със знаменосец Васил Левски.
Сградата сега е " Европейски културен център ", само че без помощта и присъединяване на българската страна. Единствената диря, показваща съществуването на българско присъединяване, е наследството на сина на Васил Георгиев - доктор Никола Василиади, с дата 10 юни 1881 година, гр. Букурещ. Там доктор Василиади написа: " Моят неподвижен парцел се състои от хотел остарял, наименуван " Габровени ", който наследих от починалия ми татко Василия Георгиев, посредством наследство, заверено от почитаемия Илфовски областен съд, от 1854 година ".
" Ние следим протичащото се от няколко години и работим по проблема взаимно с гореспоменатите проф. Лука Велчов, доктор инж. Иван Иванов и доста други. Обединени, ще търсим помощта на всеки заинтригуван от запазването на " Солаковия хан " като незачеркната част от българската история ", безапелационни са основателите на плана Николай Чакъров и Елена Тиганев.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ