Човекът, който спаси света
Студената война е един забавен интервал от човешката история. Пленява с най-различни конспирации и огромният боязън, че един ден света ще бъде премахнат от нуклеарно оръжие. В взаимозависимост от компаса, врагове може да бъдат комунистите или капиталисти- няма разлика в страховете. Пропагандата на двата блока е съвършена – всяка страна се храни с чиста ненавист към другата. В образователната стратегия на Съединени американски щати, децата постоянно упражнявали евакуация в най-близкия бункер. В Съветския съюз е имало други типове опознаване. Често може да видите репортажи за ККК, престъпността в гетата и още доста други. Машината е работила еднообразно за всички – всичко отрицателно е дело на съперника. Тази форма на образование ще помогне за загубата на здравия разсъдък. Н
Това е устройство, функционирало от 1976-а година до 1989-а година. Огромната антена с мощ от 10 мегавата е работила на къси талази. Системата е предопределена за непрекъснато слушане оттатък хоризонта и инспекция за евентуална ракетна офанзива от страна на врага. Две такива установки са издигнати и втората се намира някъде в Източен Сибир.
Снимка: By Ingmar Runge – Own work, CC BY 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=34594448
В деня на включване, доста радио фенове почнали да чуват остро и бързо пръщене. Антените работят на 10 херца и са кръстени „ съветските дървари “. „ Дъга “ смущава радио предавателите на съвсем целия свят и макар недоволствата, продължава да работи. Някои производители на радио и телевизонна техника стартират да се оферират с автоматизиран филтър за изключване на дразнещото дрънкане. Спомнете си международното състезание по футбол в Африка, вувузелите създаваха изключително слухово напрежение и даже се стигна до митинги, а самото състезание беше единствено няколко месеца.
На 26-и септември 1983-а година се включва тревога. Множество сигнали демонстрират, че са изстреляни балистични интерконтинентални ракети. Сега следва най-важното решение – да се уведоми ли Москва или не. Цялата Студена война се е водила най-вече на опасност, шпионски игри и пасивна експанзия, само че към този момент има дейности, радарите не стопират своята сигнализация. Какво ще последва при към този момент стартирана офанзива? И за какво всичко това се случва единствено няколко седмици след повишението на напрежението? Медиите по света са съобщили, че руски водачи смъкват пътнически аероплан с дестинация Южна Корея. Мотивите за фрапантните ограничения са съмнение в шпионаж. Жертвите на борда са 269 души. Допуска се, че НАТО ще стартира симулация на нуклеарна офанзива, само че единствено симулация,тогава какво се случва?
Снимка: By Queery-54 – Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=62394026
И по този начин в нощта на 23-и септември идва моментът за взимане на решения. Зад пулта стои лейтенант полковник Станислав Петров. Той би трябвало да реши дали да вдигне паника и да заяви, че огромният и дълго чакан призрачен сън – нуклеарна злополука – е към този момент формален факт. Има един забавен проблем – съперникът не употребява всичкото си нуклеарно оръжие, както би трябвало да се случи по сюжет. В случай на нуклеарна война, първата вълна би трябвало да предотврати ответен удар, затова се набелязват всички по-важни цели. Изстреляните пет ракети са извънредно неверно решение за всеки боен пълководец. Друг забавен факт е, че новата система минала всички 30 равнища на инспекцията извънредно бързо, наземният радар не съумява да открие никакви летящи тела, даже и след известно забавяне. Системата продължава да твърди, че са изстреляни 5 ракети.
Щетите от тези пет ракети са калкулирани като милиони животи, радиацията ще остане дълго време по-късно, а никой не може да подозира какво в действителност следва. Сигналът е просто старт за замяна на нуклеарно оръжие от двете страни на света, а по-късно и армии ще се посрещнат в бъдещи спорове. Петров преглежда цялата обстановка и най-после взема решение, че всичко това е бъг в системата. И откакто през днешния ден пишем тези редове, най-вероятно се досещате какъв е изходът на историята. Специфичното позициониране на слънчева светлина над облаците над Северна Дакота и проблем с орбитите на спътниците води до неверната сигнализация.
Снимка: By Necator – Own work, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=4870433
За решението си, Станислав Петров е награден с това, че няма да бъде осъден за несъблюдение на служебния си дълг. Разкриването на този героизъм би довело до земетресения нагоре по командната линия. Изпратен е на различен доста по-лек пост, по-късно се пенсионира по лично предпочитание и претърпява нервна рецесия. По-късно схваща, че огромният червен бутон в никакъв случай не е бил обвързван с някаква ракетни силози, никой не можел да даде толкоз доста власт в ръцете на един човек, освен това работещ на смени. Обикновено международните водачи имат няколко минути, с цел да преценяват добре обстановката, а при положение на към този момент изстреляни ракети, решението би трябвало да се вземе доста по-бързо и надлежно няма да е доста потребно. Подвигът му се пази в загадка. На 19 май 2017-а година излиза наяве, че спасителят на света е умрял от пневмония.
Преди да почине, съветският боец получава няколко награди за мир на стойност от 25 000 евро и още една за 1000 $. Очевидно това е цената на човечеството. Станислав Петров в никакъв случай не се назовава воин, за себе си споделя, че просто си е правил работата. Подозираме, че мнозина са признателни за това, че е свършена съзнателно.
