Как медиите в Източния блок не излъчиха на живо мисиите Аполо до Луната
Струва си да гледаме на 21-ви ноември идването на задачата на НАСА “Артемис 1 ” в покрайнините на Луната! За България, а и за множеството от страните в Източния блок, това ще е първата въобще опция да следим онлайн лунно идване – по времето на епохата “Аполо ” е било мъчно постижимо. Вечерта на 21-ви юли 1969 година, когато светът със спотаен мирис очаквал “големия скок ” на Армстронг и Олдрин, руската телевизия излъчвала музикалната стратегия “През очите на музикалното шоу ”. В България единствените, които са могли да наблюдават развоя на събитието онлайн, са били тези, които са съумели да прихванат сигнала от сръбската телевизия.
„ Не можахме да го гледаме. Стояхме от другата страна на американския триумф. Бяхме от страната на нашата система. Съревнование – грубо бих споделил. Космосът е като Олимпиадата за спортистите. Не е загадка, че по време на кацането на „ Аполо 11 ” на Луната, в това време към Луната кръжи руската станция „ Луна 15 ”, заяви проф. Петър Гецов от Института за Космически Изследвания и Технологии към Българска академия на науките по време на 50-годишнината от “Аполо 11 ” през 2019 година (източник: 24 часа). „ България беше напълно затъмнено. Тези, които желаеха да видят събитието напълно, разчитаха на сръбска телевизия. Тогава беше мощно изявена Студената война ”.
“Късно вечерта на 21-ви юли 1969 година, когато целият свят без мирис наблюдаваше първото кацане на човек на Луната, нашата Централна телевизия излъчваше През очите на музикалното шоу ”, написал през юли 1989 година руският публицист Ярослав Голованов за списание “Огоньок ” (източник: UPI). “Така показахме пренебрежение по-скоро към себе си, в сравнение с към астронавтите или страната, която ги изпрати ”.
Медийното затъмнение нанесло сериозен удар върху познанието на хората, признал тогава Голованов. “Нашите жители знаят за Аполо въз основата на слуховете. Всеки се изненадва, когато научи, че общо 12 земляни са пътували към Луната ”.
През 1969 година и първите няколко десетилетия по-късно никой не се сетил да популяризира дезинформация и тайни теории, че задачите “Аполо ” са били филмирани в Холивуд. Това се случило едвам по-късно през 2001 година, когато Фокс ТВ излъчила първото подмолно клипче по тематиката. Вярно е, че още през 1976 година американецът Бил Кейсинг написал книгата “Никога не сме били на Луната ”, само че за времето си сходни писаници са били посрещани с насмешка и отменяне от научния свят. Именно интернет и по-късно обществените мрежи спомогнали съществено за дезинформирането на общността.
По времето на “Аполо ” руските опорки били напълно разнообразни. Докато Армстронг и Олдрин пътували към Луната, руските коментатори са писали голям брой материали за Юрий Гагарин, признал Голованов. Междувременно от Байконур била изстреляна задачата “Луна 15 ”, която се пробвала да вземе проби от Луната и по този начин да открадне част от славата на НАСА. Но тази задача се разрушила.
Не е имало опорки, че “американците в никакъв случай не са били на Луната ”. След “Аполо 11 ” руската тактичност била да убеди обществото, че в никакъв случай не е имало лунна конкуренция и че Съюз на съветските социалистически републики не взели участие в състезание със Съединени американски щати. Което изрично не е по този начин – състезание е имало (изстрелването на “Луна 15 ” точно на “Аполо 11 ” го доказва), а редом руските експерти са работили по секретната ракета “Н1 ”, която е трябвало да конкурира “Сатурн 5 ”.
Американският анализатор Джеймс Оберг, който е работил в НАСА в интервала сред 1975 и 1997 година, е изучавал в детайли руската галактическа стратегия и удостоверява, че руските космонавти през 60-те години са твърдели, че Съюз на съветските социалистически републики са се надпреварвали със Съединени американски щати.
“Категорично мога да кажа, че Съюз на съветските социалистически републики няма да бъдем победени от Щатите в конкуренцията за първия човек на Луната ”, съобщил космонавтът Владимир Комаров през 1966 година, година преди трагичната му гибел на борда на “Союз 1 ”. (източник: History.com).
Днес има отрицатели на. През епохата на “Аполо ” и директно по-късно е имало различен вид отрицатели – на лунната. Дори в Щатите през 1974 година журналистът Уолтър Кронкайт споделил, че “изглежда, че руснаците в никакъв случай не са били в конкуренцията ”.
Но истината е, че Съюз на съветските социалистически републики са били в конкуренция със Съединени американски щати и те са били уверени, че ще бият и този път, тъй като първите триумфи са били техни: първият сателит, първият робот на Луната, първият мъж и първата жена в космоса. В Съюз на съветските социалистически републики по-скоро са си мислили, че срокът за кацане до края на десетилетието е агитация, тъй като бил прекомерно упорит.
Когатото “Аполо 11 ” въпреки всичко кацнал на Луната през юли 1969 година, Съюз на съветските социалистически републики “бавно осъзнали, че са пробудили дремещия колос – те са подлудили американското държавно управление дотам, че да даде ненормално доста пари за тази цел ”, твърди Оберг. “Въпреки всичко Съюз на съветските социалистически републики траяли програмата си за лунно кацане и през 70-те години, тъй като не са знаели дали Щатите ще продължат с лунните проучвания ”.
“През 1972 година най-сетне осъзнали, че не могат да строят задоволително надеждни ракети и галактически кораби ”, безапелационен е Оберг и оповестява, че въпреки и в Съюз на съветските социалистически републики да е бил издигнат модул за кацане на Луната, не е имало благонадежден метод да бъде изстрелян до такава степен.
Истината за руската лунна стратегия излязла нескрито едвам през 1989 година, когато американски инженери от MIT посетили Московския авиационен институт и там се натъкнали на лунния модул. И то се случило напълно случайно. Идеята на делегацията на MIT е била да обсъдят взаимни просветителни стратегии дружно с руснаците, което станало допустимо по времето на Горбачовата ера “Гласност ”. По времето на срещата американците били разходени измежду огромна зала, цялостна със остарели галактически кораби. Един от инженерите на MIT бил Лорънс Йънг.
“Разхождах се в тази зала дружно с Ед Кроули (друг инженер от MIT) и видях този транспортен съд ”, оповестява Йънг. “Казах си – какво ли е това нещо, което наподобява на нашия личен лунен модул? ”. Съветските експерти отвърнали, че това е бил техният спускаем уред. Йънг изначало не повярвал – той си мислил, че това е било просто план, а не действителен галактически транспортен съд. Но руските експерти удостоверили: “Да, да! Това е спускаемият уред, с който трябваше да идем на Луната ”.
На 18 декември 1989 година сп. Ню Йорк Таймс – същото, което е считало, че американците се надпреварвали сами със себе си, излязло със заглавие: “Днес Съюз на съветските социалистически републики призна за лунната конкуренция ”
А вие можете да гледате живото предаване по отношение на идването на “Артемис 1 ” в покрайнините на Луната в формалния Youtube канал на НАСА, като живото предаване стартира на 21-ви ноември в 14:15 ч. българско време:
