Струва ми се, че част от наименованията на ресорите, които

...
Струва ми се, че част от наименованията на ресорите, които
Коментари Харесай

Йотова: За първи път в историята на ЕК се прави толкова строга и подробна йерархична система


Струва ми се, че част от наименованията на ресорите, които предложи новият ръководител на Европейската комисия, ще бъдат поправени в посока на изясняване на това каква ще бъде задачата на бъдещите еврокомисари. За първи път в историята на Европейска комисия се направи толкоз строга и подробна йерархична система. Никога до момента Председателството на Европейска комисия не е имало толкоз доста зам.-председатели. Струва ми се, че един от тези осем зам.-председатели трябваше да бъде български еврокомисар. Имах опция да кажа това авансово преди още да излязат номинациите на новия ръководител на Европейска комисия. България е в действителност един добър сътрудник в Европейски Съюз и това го доказахме през всичките тези 12 години участие. Всички ресори до този миг, които са заемали българските еврокомисари, на никое място не е имало най-малка сянка на гаф или несвършена работа. Това разяснява вицепрезидентът Илияна Йотова в предаването „ Събота 150 " по БНР.

По думите ѝ те са получавали доста добра оценка през всичките тези години. „ От всичките 8 зам.-председатели, всичките те са и предходни еврокомисари. От 9-те еврокомисари на Юнкер, които и сега са в Европейска комисия, единствено двама не са зам.-председатели, от които единият е Мария Габриел. Това не е заслужено. Аз съм сигурна, че нашият еврокомисар ще се оправи с това да бъде и зам.-председател, както и с ресора, който получи. Твърде завоалирани са и бих споделила много поетични наименованията на сегашните ресори в Европейска комисия. Когато има неизяснено портфолио и параметрите, в които ще работят идващите еврокомисари, по този начин доста елементарно се размива и отговорността " добави Йотова.

„ В никакъв случай няма да сложа ресора, който получи Мария Габриел, в тази таблица добър - недобър, намаляване или покачване ", сподели още тя. Според нея ресорът е задоволително сериозен.

„ Аз не укривам разочарованията си от две неща - че не получихме място в управителния екип на Европейската комисия и че това в действителност е доста сериозен и доста ресурсен сектор, само че той не е от тези, които ще предопределят политиката на Европейски Съюз оттук насетне. Говоря за политиката във връзка с това дали Европейски Съюз ще продължи да върви на солидарния принцип, или ще надделее схващането на от ден на ден страни в Европейски Съюз, че Еврозоната би трябвало да стане едно ядро, а всички останали - една външна страна. Дали ще се задълбочи наклонността за Европейски Съюз на няколко скорости ", добави Йотова. По думите ѝ там е трябвало да се чува българският глас. „ Дори с тематиката за разширението. Ние гледаме разширението на Съюза единствено по посока на Западните Балкани, тъй като това беше и нашият приоритет, който бе доста добре и качествено предпазен по време на Българското председателство. Но разширението не е единствено Балканите. То е и източното партньорство, „ Разширяване и добросъседство " се споделя този сектор. Това е отношението на Европейски Съюз с третите страни и с африканския континент. Това е извънредно сериозна политика, която с изключение на практическата си стойност, споделя и до каква степен е визията на Европейски Съюз и по какъв начин той счита да просъществува като политически съюз - дали да остане в този си тип и да има двустранни връзки с останалите страни, или в действителност ще се стреми към политическо разширение и нови страни членки, в това число страни, които би трябвало да получат своята покана до дни като Северна Македония и Албания ", сподели още Йотова.

„ Ако България беше взела този сектор, коства ми се, че няма по-добро лоби за разширението на Западните Балкани и този развой щеше да бъде доста по-ускорен. Сега не се наемам с прогноза и за първи път съм много внимателна в своите догатки ", добави тя. Йотова уточни още, че другата седмица ще има среща в Люксембург сред настоящия министър-председател на Англия и към момента настоящия ръководител на Европейска комисия господин Юнкер. „ В нея най-вероятно ще се търси някакъв следващ компромис за Брекзит. Твърда е позицията на Европейски Съюз, че предоговаряне на постигнатото съглашение не може да има. Обективно то в действителност е доста мъчно да бъде предоговорено, тъй като това значи още веднъж две трети в Съвета, което се реализира и предходния път доста мъчно и отново съвещания с страните членки. Това е доста сложен път за извървяване. На второ място министър-председателят на Англия на процедура е блокиран. Има решение на Британския парламент по два основни въпроса - както това, че не може да има в този момент предварителни избори, по този начин и че не може да има Брекзит без договорка. Оттук нататък това, което най-вероятно ще бъде поискано, е едно удължение на периода с към 3 месеца и през тях да се търсят разновидности. Още повече знаете острата реакция на Шотландския парламент, в която те смятат, че е безусловно нелегално спирането на работата на Британския парламент. Ще има декларация на Европейския парламент във връзка с Брекзит. Има някои неща, които деликатно ще следим и ще забележим накъде ще поемат " съобщи Йотова.

По думите ѝ най-ресурсните и структуроопределящо политики в новата Европейска комисия ще се държат от страни като Франция. „ Тази политика ще бъде определяща и за политиката на Европейски Съюз във връзка с Англия. Всички въпроси за търговия и конкуренция ще бъдат доста комплицирани. Заложени а доста забавни проблеми и ще забележим какво ще се получи оттук насетне, още повече с ясното схващане, че Европа би трябвало да има единна позиция по въпросите ", добави тя. „ Ресорът на Мария Габриел сплотява три в този момент настоящи ресора - на Полша, Унгария и Португалия. Габриел ще управлява оттук насетне най-малко 5 организации на европейско равнище и един институт за научни проучвания в Будапеща, разполагащ с доста добра мрежа за научни проучвания и нововъведения в страните членки, както и несъмнено просветителните стратегии. Един от най-големите проблеми, които ще се основат след Брекзит, е ориста на младежите. Заложено е бъдещето и на цялата система „ Еразъм " и до каква степен тя ще продължи. Този безизходен възел ще би трябвало да се взема решение от нашия еврокомисар. Затова споделям, че тя има в ръцете си доста комплицирана и сложна задача. Въпросът е до каква степен координиращите функционалности в нейния сектор ще могат да прераснат в съществени определящи политики в Европа и решаването на комплицираните въпроси към Брекзит. С този сектор може да се направи доста за един европейски университет, както и за българските университети ", уточни тя.
Източник: skandal.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР