Няма стига, следващият изборен колапс пристига
И на манежа ще дефилират все по-объркани, по-луди, по-неадекватни и комични детайли, претендиращи да ни ръководят
Че сме попаднали в една постоянна и безплодна серпантина от парламентарни избори, която с всеки следващ предварителен избор провокира от ден на ден проблеми, в сравнение с взема решение, е от дълго време видно. Резултатът – новите избори ни сервират просто още от същото, и по този начин до безспир. Но и не само защото интензивността понижава от ден на ден и повече, за сметка на апатията и тоталното омерзение на суверена от поднесените му вариации, които със напълно дребни нюанси, просто повтарят предходните, а тъй като до Народното събрание се добират от ден на ден бутафорни планове, чиито основатели сами нямат концепция за какво са попаднали там.
Пак ли избори?
На последно провелите се избори 2в1 при започване на месеца, ГЕРБ, със сериозна разлика пред идващите ги втори и трети, завоюваха вота. Но не чак толкоз безапелационно, с цел да могат да ръководят независимо. Доскорошните им (не)коалиционни сътрудници ПП/ДБ, къде заради явната си отпадналост, къде заради огромния отлив на поддръжници и заплахата от тотално изтриване (именно заради сглобката с ГЕРБ), обявиха, че изрично ще са в съпротива.
Вторите – Движение за права и свободи, нормално предпочитащи да са в сянка, въпреки от тях постоянно да зависят доста неща в родната политика, въпреки и да откриха много сходства с целите си и тези на ГЕРБ, не дадоха ясна поръчка, че желаят да официализират своя резултат, озовавайки се в ръководството. А евентуално повода е, че и да го бяха създали, депутатите на двете партии в Народното събрание нямаше да са задоволителни за сформирането на кабинет.
Да се приказва за кабинет с присъединяване на „ Възраждане ” е утопично – както заради отношението на останалите партии към групировката, водена от Костадин Костадинов, по този начин и заради нежеланието им. За Българска социалистическа партия все по-силно важи максимата – или положително, или нищо, която се употребява за мъртвите и напълно неслучайно столетницата все по-често е припознавана с този израз. Оставката на Корнелия Нинова и вътрешните боричкания заплашват даже съществуването на партията, заради което каквито и да е щения за участия в ръководство, са изтласкани на назад във времето. Не, че и ГЕРБ виждат Българска социалистическа партия като вероятен вид.
Остават Има Такъв Народ, които в първите дни след изборите бяха считани за сигурната трета групировка в конфигурацията, те бяха и единствените отвън Движение за права и свободи, които се отзоваха на договарянията с ГЕРБ, до момента в който внезапно, точно след срещата, обявиха, че няма никакъв вид да поддържат държавно управление с първия мандат. Единствената алтернатива пред тях била такова с третия мандат, който да им бъде връчен на тях. Тогава щели да предложат експертен кабинет – съобщи водачът на партията Слави Трифонов.
Експертен кабинет предложи и Бойко Борисов, само че сложи няколко условия – министър председателят, министърът на външните работи и министърът на защитата, да са излъчени от ГЕРБ. Другото изискване касаеше избора на Рая Назарян за ръководител на Народното събрание и гласеше, че в случай че тя не събере задоволително поддръжка, това ще значи завършек на договарянията за държавно управление.
Първият ден се случи точно това – Назарян не събра задоволително брой гласове, тъй като Има Такъв Народ не я поддържаха. Вторият опит беше сполучлив и с техните гласове тя бе определена. Това обаче не се оказва задоволително и Борисов съобщи и че в случай че не се образува с кабинет с първия мандат отиваме на избори. Отново. И отново. За следващ път.
Какви са разновидностите?
В последните дни водачът на ГЕРБ неведнъж съобщи, че за него най-хубавият вид е ПП/ДБ да поддържат предлагането за експертен кабинет с мандата на ГЕРБ.
Но и отвън позицията на Има Такъв Народ, ГЕРБ, в частност Борисов, очевидно се дърпат от ръководство с явното присъединяване на Движението, заради евентуалните имиджови вреди, които би им нанесло това. Само че, това по-скоро са бели ядове, а тези възможни вреди са част главно от реториката на ПП/ДБ, не действителна заплаха. Но Борисов въпреки всичко не желае. Дали заради риска решенията в огромна степен да зависят от групировката, водена от Делян Пеевски, дали заради опасенията, че основно настоящо лице ще бъде точно към този момент упоменатият народен представител, дали заради някакви други съображения.
Напълно действителна наподобява опцията да бъде образуван кабинет и в третия мандат, най-малко във връзка с броя депутати и партиите, които биха могли да поддържат партията на Слави Трифонов, само че тук отново стигаме до предизвестието на Борисов, че няма ли кабинет с първия мандат, отново ни чакат избори. Предстои да разберем дали това е просто ултиматум или изцяло действително предизвестие, че ГЕРБ няма да поддържат никоя друга групировка като партия-мандатоносител.
Разбира се, даже и Има Такъв Народ да гласоподават срещу кабинет, излъчен от партията на Борисов, постоянно съществува и опцията някои от Българска социалистическа партия да поддържат кабинет на ГЕРБ, имайки поради разнобоя, царящ в столетницата. Тоест, точната численост, която би била нужна, е 6 глава, като има опция те да са и от хората на Нинова, които в този момент са низвергнати, и от новите мощни в партията. Но подобен възможен кабинет би бил извънредно неустойчив, а и още веднъж стигаме до казуса с Движение за права и свободи, който Борисов желае по всевъзможен метод да избегне.
И замириса на... избори
Вместо при започване на юни да въздъхнем облекчено, стягайки куфарите за морето, отметнали бремето на безспирните избори, които като дамоклев меч висят върху страната ни от прекомерно дълго време, по всичко проличава, че най-логичната развръзка още веднъж са изборите. Но в действителност „ развръзка ” не е вярната дума. Нов възел е. Поредният, който от ден на ден ни отдалечава от опцията най-сетне най-малко този проблем да бъде позволен, с цел да можем ръководещите ни, вероятно, да насочат поглед към по-належащите въпроси, които от дълго време чакат своето решение.
Не по-малко сериозен е казусът, че очевидно гласоподавателите, с изключение на извънредно отегчени от непрекъснати кръговрат на изборите, към този момент са и толкоз безразлични към протичащото се, че с изключение на все по-голямата група на негласуващите, образуват и крило на далите гласа си ей по този начин, просто за майтапа, на обединения, от които не се чака да сътворят нищо ползотворно. Тоест към този момент и клетият суверен си прави подигравка, само че освен с тези, които чакат да ръководят, а със самия себе си, въпреки очевидно да не го осъзнава.
А политическата ни класа, с цялата подигравка, който към този момент буди този израз, за следващ път не съумява да надскочи и загърби тяснопартийните си ползи, с цел да може да образува държавно управление. Какво чакат водачите от нови избори? Надали хранят илюзии, че внезапно гласуващите ще се усилят, в противен случай, към този момент даже и децата схващат, че всеки идващ избор бележи върхове по ниска изборна интензивност. Да чакат, че ще получат резултат, задоволителен им да ръководят независимо, сигурно не го имат вяра и най-големите оптимисти.
По-добре няма да става, евентуално с тези темпове, просто някоя или някои обединения ще изчезнат от политическия хоризонт, освобождавайки място за нови и екстравагантни планове, образувани на правилото – е, що да не се пробваме, след това ще му мислим. И по този начин, незабелязано някак, Народното събрание се трансформира в цирк, на чийто манеж дефилират все по-объркани, по-луди, по-неадекватни и по-комични детайли, претендиращи да ни ръководят.
Че сме попаднали в една постоянна и безплодна серпантина от парламентарни избори, която с всеки следващ предварителен избор провокира от ден на ден проблеми, в сравнение с взема решение, е от дълго време видно. Резултатът – новите избори ни сервират просто още от същото, и по този начин до безспир. Но и не само защото интензивността понижава от ден на ден и повече, за сметка на апатията и тоталното омерзение на суверена от поднесените му вариации, които със напълно дребни нюанси, просто повтарят предходните, а тъй като до Народното събрание се добират от ден на ден бутафорни планове, чиито основатели сами нямат концепция за какво са попаднали там.
Пак ли избори?
На последно провелите се избори 2в1 при започване на месеца, ГЕРБ, със сериозна разлика пред идващите ги втори и трети, завоюваха вота. Но не чак толкоз безапелационно, с цел да могат да ръководят независимо. Доскорошните им (не)коалиционни сътрудници ПП/ДБ, къде заради явната си отпадналост, къде заради огромния отлив на поддръжници и заплахата от тотално изтриване (именно заради сглобката с ГЕРБ), обявиха, че изрично ще са в съпротива.
Вторите – Движение за права и свободи, нормално предпочитащи да са в сянка, въпреки от тях постоянно да зависят доста неща в родната политика, въпреки и да откриха много сходства с целите си и тези на ГЕРБ, не дадоха ясна поръчка, че желаят да официализират своя резултат, озовавайки се в ръководството. А евентуално повода е, че и да го бяха създали, депутатите на двете партии в Народното събрание нямаше да са задоволителни за сформирането на кабинет.
Да се приказва за кабинет с присъединяване на „ Възраждане ” е утопично – както заради отношението на останалите партии към групировката, водена от Костадин Костадинов, по този начин и заради нежеланието им. За Българска социалистическа партия все по-силно важи максимата – или положително, или нищо, която се употребява за мъртвите и напълно неслучайно столетницата все по-често е припознавана с този израз. Оставката на Корнелия Нинова и вътрешните боричкания заплашват даже съществуването на партията, заради което каквито и да е щения за участия в ръководство, са изтласкани на назад във времето. Не, че и ГЕРБ виждат Българска социалистическа партия като вероятен вид.
Остават Има Такъв Народ, които в първите дни след изборите бяха считани за сигурната трета групировка в конфигурацията, те бяха и единствените отвън Движение за права и свободи, които се отзоваха на договарянията с ГЕРБ, до момента в който внезапно, точно след срещата, обявиха, че няма никакъв вид да поддържат държавно управление с първия мандат. Единствената алтернатива пред тях била такова с третия мандат, който да им бъде връчен на тях. Тогава щели да предложат експертен кабинет – съобщи водачът на партията Слави Трифонов.
Експертен кабинет предложи и Бойко Борисов, само че сложи няколко условия – министър председателят, министърът на външните работи и министърът на защитата, да са излъчени от ГЕРБ. Другото изискване касаеше избора на Рая Назарян за ръководител на Народното събрание и гласеше, че в случай че тя не събере задоволително поддръжка, това ще значи завършек на договарянията за държавно управление.
Първият ден се случи точно това – Назарян не събра задоволително брой гласове, тъй като Има Такъв Народ не я поддържаха. Вторият опит беше сполучлив и с техните гласове тя бе определена. Това обаче не се оказва задоволително и Борисов съобщи и че в случай че не се образува с кабинет с първия мандат отиваме на избори. Отново. И отново. За следващ път.
Какви са разновидностите?
В последните дни водачът на ГЕРБ неведнъж съобщи, че за него най-хубавият вид е ПП/ДБ да поддържат предлагането за експертен кабинет с мандата на ГЕРБ.
Но и отвън позицията на Има Такъв Народ, ГЕРБ, в частност Борисов, очевидно се дърпат от ръководство с явното присъединяване на Движението, заради евентуалните имиджови вреди, които би им нанесло това. Само че, това по-скоро са бели ядове, а тези възможни вреди са част главно от реториката на ПП/ДБ, не действителна заплаха. Но Борисов въпреки всичко не желае. Дали заради риска решенията в огромна степен да зависят от групировката, водена от Делян Пеевски, дали заради опасенията, че основно настоящо лице ще бъде точно към този момент упоменатият народен представител, дали заради някакви други съображения.
Напълно действителна наподобява опцията да бъде образуван кабинет и в третия мандат, най-малко във връзка с броя депутати и партиите, които биха могли да поддържат партията на Слави Трифонов, само че тук отново стигаме до предизвестието на Борисов, че няма ли кабинет с първия мандат, отново ни чакат избори. Предстои да разберем дали това е просто ултиматум или изцяло действително предизвестие, че ГЕРБ няма да поддържат никоя друга групировка като партия-мандатоносител.
Разбира се, даже и Има Такъв Народ да гласоподават срещу кабинет, излъчен от партията на Борисов, постоянно съществува и опцията някои от Българска социалистическа партия да поддържат кабинет на ГЕРБ, имайки поради разнобоя, царящ в столетницата. Тоест, точната численост, която би била нужна, е 6 глава, като има опция те да са и от хората на Нинова, които в този момент са низвергнати, и от новите мощни в партията. Но подобен възможен кабинет би бил извънредно неустойчив, а и още веднъж стигаме до казуса с Движение за права и свободи, който Борисов желае по всевъзможен метод да избегне.
И замириса на... избори
Вместо при започване на юни да въздъхнем облекчено, стягайки куфарите за морето, отметнали бремето на безспирните избори, които като дамоклев меч висят върху страната ни от прекомерно дълго време, по всичко проличава, че най-логичната развръзка още веднъж са изборите. Но в действителност „ развръзка ” не е вярната дума. Нов възел е. Поредният, който от ден на ден ни отдалечава от опцията най-сетне най-малко този проблем да бъде позволен, с цел да можем ръководещите ни, вероятно, да насочат поглед към по-належащите въпроси, които от дълго време чакат своето решение.
Не по-малко сериозен е казусът, че очевидно гласоподавателите, с изключение на извънредно отегчени от непрекъснати кръговрат на изборите, към този момент са и толкоз безразлични към протичащото се, че с изключение на все по-голямата група на негласуващите, образуват и крило на далите гласа си ей по този начин, просто за майтапа, на обединения, от които не се чака да сътворят нищо ползотворно. Тоест към този момент и клетият суверен си прави подигравка, само че освен с тези, които чакат да ръководят, а със самия себе си, въпреки очевидно да не го осъзнава.
А политическата ни класа, с цялата подигравка, който към този момент буди този израз, за следващ път не съумява да надскочи и загърби тяснопартийните си ползи, с цел да може да образува държавно управление. Какво чакат водачите от нови избори? Надали хранят илюзии, че внезапно гласуващите ще се усилят, в противен случай, към този момент даже и децата схващат, че всеки идващ избор бележи върхове по ниска изборна интензивност. Да чакат, че ще получат резултат, задоволителен им да ръководят независимо, сигурно не го имат вяра и най-големите оптимисти.
По-добре няма да става, евентуално с тези темпове, просто някоя или някои обединения ще изчезнат от политическия хоризонт, освобождавайки място за нови и екстравагантни планове, образувани на правилото – е, що да не се пробваме, след това ще му мислим. И по този начин, незабелязано някак, Народното събрание се трансформира в цирк, на чийто манеж дефилират все по-объркани, по-луди, по-неадекватни и по-комични детайли, претендиращи да ни ръководят.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ