Вечер стресът влияе по-силно върху организма
Стресът по вечерно време е с по-силно въздействие върху организма, в сравнение с в други часове на деня, сочат резултатите от проучване, представени от Юнайтед прес интеренешънъл.
Причината за това е, че в по-късните часове човешкият организъм създава по-малки количества от хормон, който потиска напрежението, откриха японски учени.
" Изследването ни навежда на мисълта за допустима накърнимост към напрежението по вечерно време “, съобщи ръководителят на екипа Юджиро Яманака от университета Хокайдо в Сапоро. „ Все отново е значимо да се държи сметка за неповторимия биологичен часовник на всеки субект и за другите часове от деня, когато се преценят реакцията към напрежението и предварителната защита против него ".
Учените изследвали равнищата на хормона на напрежението кортизол в слюнката на 27 млади доброволци в положително здраве. Участниците също така били сложени в стресова обстановка, с цел да се откри дали така наречен хипоталамо-хипофизно-надбъбречна ос реагира друго към напрежението в разнообразни часове от деня.
Хипоталамо-хипофизно-надбъбречната ос свързва централната нервна с ендокринната система. Когато стресиращо събитие задейства въпросната ос, човешкият организъм създава кортизол. Нивата на кортизола са следени от биологичния часовник в мозъка.
Участниците били разграничени на две групи. Едната група била подложена на тест за равнище на напрежението заран, два часа след пробуждане, а другата - за равнище на напрежението по вечерно време, откакто участниците били будни от най-малко 10 часа.
Проби от слюнката на участниците били взети преди и след теста. Резултатите посочили, че равнищата на кортизола се нараснали доста в утринните часове, само че не и по вечерно време.
Що се отнася до сърдечния темп - знак за реакцията на симпатиковата нервна система към напрежението, нямало разлики.
" Организмът може да реагира към утринния стрес, като задейства хипоталамо-хипофизно-надбъбречната ос и симпатиковата нервна система, само че реагира към вечерния стрес, като задейства само симпатиковата нервна система ", разясни Яманака.
Резултатите от проучването са оповестени в Neuropsychopharmacology Reports.
Източник: БТА
Причината за това е, че в по-късните часове човешкият организъм създава по-малки количества от хормон, който потиска напрежението, откриха японски учени.
" Изследването ни навежда на мисълта за допустима накърнимост към напрежението по вечерно време “, съобщи ръководителят на екипа Юджиро Яманака от университета Хокайдо в Сапоро. „ Все отново е значимо да се държи сметка за неповторимия биологичен часовник на всеки субект и за другите часове от деня, когато се преценят реакцията към напрежението и предварителната защита против него ".
Учените изследвали равнищата на хормона на напрежението кортизол в слюнката на 27 млади доброволци в положително здраве. Участниците също така били сложени в стресова обстановка, с цел да се откри дали така наречен хипоталамо-хипофизно-надбъбречна ос реагира друго към напрежението в разнообразни часове от деня.
Хипоталамо-хипофизно-надбъбречната ос свързва централната нервна с ендокринната система. Когато стресиращо събитие задейства въпросната ос, човешкият организъм създава кортизол. Нивата на кортизола са следени от биологичния часовник в мозъка.
Участниците били разграничени на две групи. Едната група била подложена на тест за равнище на напрежението заран, два часа след пробуждане, а другата - за равнище на напрежението по вечерно време, откакто участниците били будни от най-малко 10 часа.
Проби от слюнката на участниците били взети преди и след теста. Резултатите посочили, че равнищата на кортизола се нараснали доста в утринните часове, само че не и по вечерно време.
Що се отнася до сърдечния темп - знак за реакцията на симпатиковата нервна система към напрежението, нямало разлики.
" Организмът може да реагира към утринния стрес, като задейства хипоталамо-хипофизно-надбъбречната ос и симпатиковата нервна система, само че реагира към вечерния стрес, като задейства само симпатиковата нервна система ", разясни Яманака.
Резултатите от проучването са оповестени в Neuropsychopharmacology Reports.
Източник: БТА
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ