Причините за стреса – вътре в нас!
Стресът е естествена човешка реакция, провокирана от действителна, хипотетична или мислена опасност. Появата на стресово положение може да се чака, когато условието на заобикалящата ни среда надвишава опциите ни. Разбира се, към това би трябвало да се прибавят и самостоятелните психологични благоприятни условия и особености на индивида, определящи неговото държание по отношение на обстановката.
От тази позиция професионалния стрес се провокира от промени в психологичното и физиологично действие на индивида и то на работното му място. За да съм по красноречива ще посоча няколко такива стресора:
- Вътрешни стресори в труда – или: тежестта и сложността на трудовата дейност; напрежението и дефицита на време; заплахата за физическото здраве при осъществяване на задачите;
- Организационни стресори в труда – работа на смени; липса на опция за присъединяване при решаването на проблеми, отнасящи се до личната работа.
- Фактори за кариера – несигурността и пречките при реализация;
- Стресори в работните условия – това са взаимоотношенията с управлението и сътрудниците.
- Стресори отвън работата – обгръщат проблемите в фамилията или други отрицателни събития в живота на човек.
Но с изключение на тези фактори създаващи напрежение, както към този момент означих, би трябвало да се обърне внимание и на личностните характерности , през които се пречупват всички аргументи за напрежението. Става дума за тези характерности на личността, които въздействат на самостоятелната оценка на заканите.
Предразположението към стрес се подкрепя от някои постоянно срещани мисли и схващания, изкривяващи усещането на дразнителя:
Много хора в разнообразни обстановки се облягат на така наречен поляризирано мислене или мислене „ всичко или нищо ”. Гледат нещата с категориите на черното и бялото. В този смисъл, в случай че осъществяването не е напълно, то човек схваща себе си като несретник или губещ.
Друг неверен принцип е свръхгенерализация или обобщаващото мислене, при което човек възприема единичното отрицателно събитие като част от общата картина на крах.
Пречка е и готовността да се взима в поради единствено обособен отрицателен подробност от цялостната обстановка, тъй като съсредоточавайки се единствено върху него човек стартира да гледа на действителността единствено в тъмни цветове.
Неподходяща е и наклонността да се отхвърлят и отхвърлят позитивните прекарвания по една или друга причина, убеждавайки себе си, че те не се броят. По този метод човек може да поддържа отрицателни убеждения, които опонират на неговите ежедневни прекарвания.
Не би било уместно преувеличаването или неоправданото подценяване на значимостта на нещата.
Повлияването от страстите също е спънка за вярното реагиране при поява на стресови тласъци или „ Аз го усещам по този начин, затова би трябвало да е по този начин ”.
Мисленето „ би трябвало ”, също е с негативен резултат – обвързвано е с опит за себемотивация с „ би трябвало ” или „ не би трябвало ”. Така прочувствената последица е виновност. Когато тези „ би трябвало ” се насочват към другите хора възприятието е яд и неспокойствие.
Етикетирането е друга неправилна наклонност – представляваща рискова форма на свръхгенерализация – вместо да разказва самите неточности, човек прикача неправилен етикет на себе си или другите.
Неправилно е и самообвинителното мислене без налична за това причина. Свързано е с разбиране на себе си като причина за отрицателни външни събития, без действително човек да е виновен за тях.
Важна причина за възприемането на напрежението е и стила на изложение на персоналните права, както и тяхното отстояване. Съществуват общо взето три стила на държание, които се срещат в междуличностните връзки:
- Агресивен жанр – включва нападателно държание, закани и неуважение на възприятията на другите. Предимството му е, че хората проявяващи най-често този жанр заобикалят да се тормозят (или „ не им пука ”). Недостатъкът е, че близките избират да не са в тяхното обграждане.
- Пасивен жанр – следи се: когато човек разрешава на другите да го притесняват; когато не може да отстоява себе си; когато прави това, което приказва без значение по какъв начин се усеща от това. Предимството да бъдеш въздържан е, че рядко преживяваш непосредствено отменяне. Недостатъкът е, че хората се възползват от индивида, а той/тя тъи в себе си възмущение и яд.
- Асертивен жанр – Това, може да се каже, че е стилът на държание, който ще донесе най-вече изгоди на индивида, който се старае да отстоява себе си. При него се следи изложение на същинските усеща и се минимизира опцията другите хора да се възползват от нас. Предимството да си асертивен е, че получаваш това, което искаш, без да нараняваш възприятията на другите. Асертивния човек може да отбрани ползите си по най-хубавия метод, без да се усеща отговорен.
Други личностови характерности , предопределящи равнището на стрес, което бихме възприели в стресова обстановка са:
- Поведение вид А , при което има не спиращ блян към състезание, връждебност и възприятие, че времето в никакъв случай не стига. Лицата от вид А са склонни да бъдат „ работохолици ”, непрекъснато си слагат периоди и не умеят да почиват. Може би заради тази си податливост да мислят непрекъснато за крайни периоди, те постоянно трансферират гнева си към другите. Този вид хора се разстройват най-много при обстановки, които не се поддават на персоналния им надзор. Независимо от това те са подготвени още веднъж да търсят такива обстановки, при които е най-вероятно да се проявяв персоналните им трендове – състезание и възприятие, че са притиснати от времето.
- Естествено всичко особено за държание вид А, само че с противоположен полюс се отнася за хората устойчиви на стрес. Те се разграничават с опцията да съсредоточат своето внимание и върху работата, и върху фамилията, и върху други значими полезности. Тези хора имат възприятие за персонален надзор над живота си, а житейските проблеми дефинират не като закани, а като късмет да тестват себе си.
Инфо: https://psiholozi.com
