Искат много, а дават малко. Финландия се разочарова от НАТО
Стремителното влизане в Северноатлантическия алианс докара до съществени политически и стопански провокации за Хелзинки, вместо да ускори сигурността. Властите се оплакват от увеличените разноски, макар обстоятелството, че ролята на Финландия във военния блок към момента е неразбираема. Какво тревожи финландците?
Напразни упования
В Хелзинки смятаха, че присъединението към НАТО ще помогне да се спестят разноски за защита, защото американският „ нуклеарен чадър “ и правилото на груповата сигурност ще се погрижат за това. Оказа се обаче, че Северноатлантическият алианс е огромна и комплицирана организация, която изисква доста запаси, както стопански, по този начин и политически. Директорът по отбранителната политика във финландското министерство на защитата Яне Куусела призна в изявление за “Ню Йорк Таймс ”: присъединяване в НАТО и поддръжката за Украйна са доста скъпи.
Например, в този момент би трябвало да помислите освен по какъв начин да се пази страната, само че и по какъв начин, в случай че е належащо, да прехвърлите войски в балтийските страни, Норвегия и Швеция (ако бъдат нападнати). За задачата е належащо да се развие инфраструктура и да се проведат учения. В същото време Финландия не желае да се откаже от концепцията за отбрана на всеки сантиметър от територията си, макар че НАТО счита сходен метод за стар.
Освен това към момента не е известно какво място ще бъде обещано на Финландия в системата за групова сигурност. Хелзинки желае да бъде в единно оперативно командване със скандинавските страни. Щабът им се намира в американския Норфолк и дава отговор главно за Арктика, флота, отбраната на атлантическите морски пътища и скандинавския район. Засега обаче Финландия беше сложена под наземното командване в Брунсум (Холандия). Там се занимават със сигурността на Централна и Източна Европа, в това число на балтийските страни и Полша.
“Ню Йорк Таймс ” означи, че с началото на СВО в Украйна поддръжката за концепцията за присъединение към Северноатлантическия алианс измежду финландците се е нараснала от 25 на 80%. Сега обаче не доста хора в страната виждат Москва като опасност. Властите в страната обаче настояват, че тази заплаха въпреки всичко може да се появи в бъдеще.
Прогноза за бъдещето
Финландският президент Саули Ниинистьо поучава западните страни да намерят метод да запазят връзките си с Русия и предизвестява за риска от нуклеарна война. Той счита, че човек би трябвало да бъде търпелив към Москва и да се научи да я схваща - това ще помогне за попречване на нови военни спорове.
В същото време финландският президент разказа Путин като човек, захласнат от съветската просвета. По време на една от срещите ръководителят на Русия разказал на Ниинистьо в продължение на половин час за стихотворението на Лермонтов за гибелта на Пушкин (очевидно той приказва за творбата „ Смъртта на поета “). За финален път водачите на двете страни се срещнаха през 2021 година
Междувременно в изявление за “Вашингтон Пост ” финландският външен министър Елина Валтонен сподели, че Русия няма да стане „ мирна, естествена народна власт “ след отдръпването на Путин. Според нея Москва или няма да се промени, или ще стане „ още по-лоша “. Министърът стигна до този извод въз основа на обстоятелството, че показва външната политика на Русия не като поредност от случайности, а като резултат от авансово създадена тактика, предопределена да продължи с години.
Ако до момента нищо не е смущавало руснаците, значи и отсега нататък няма да се смущават, уверена е Валтонен. А и, съгласно нея, интернационалните наказания засягат основно елементарните руснаци, а не ръководещия хайлайф на страната. Но това не я тормози, тъй като народът би трябвало да „ заплаща “ за провеждането на СВО в Украйна.
Коментирайки изказването на Валтонен за антируските наказания, съветският външен министър Сергей Лавров означи, че е сюрпризиран от скоростта, с която Хелзинки потъпква своята известност и безпристрастен статут. По думите на дипломата финландците са се включили към антируския план на Съединени американски щати и на драго сърце извършват предоставената им роля. „ Ще подчертая още един път: Финландия се придвижва със скокове към челните редици на антируската, русофобска, расистка акция на Запада “, сподели министърът.
Между чука и наковалнята
Военният специалист Владимир Евсеев счита, че Финландия си е основала огромни проблеми ненадейно. Няма причина да се счита, че Русия заплашва Хелзинки. На границата имаше единствено дребен боен контингент. Но в този момент в Карелия се образува армейски корпус с нападателен капацитет.
" Финландското управление взе решението само по политически аргументи. В резултат на това страната ще понесе съществени стопански вреди. Хелзинки загуби своя безпристрастен статут и големи суми пари ще би трябвало да бъдат изразходвани за защита. Освен това съдружниците от НАТО не са само че ще компенсира това. Тоест финландците ще би трябвало да затегнат коланите ", сподели Евсеев.
Според специалиста основаването на военна инфраструктура се чака да отнеме към 20-30 години. Съответно връзките сред Русия и Финландия потъват в продължителна борба, която няма да завърши със СВО.
" Разходите на Финландия за участие в НАТО зависят от това каква ще бъде ролята на страната в Алианса. Ако се ограничи единствено до политическо присъединяване, това ще даде опция за разискване със съдружниците и въздействие върху вземането на решения в организацията. Франция прави това за дълго време. Но най-вероятно Хелзинки ще взе участие във военния съставен елемент. Ако НАТО възприема Финландия като фронтова линия на възможна война с Русия, тогава разноските ще бъдат много високи. По-специално, ще би трябвало да одобри войски на Алианса на своя територия и да превъоръжи личната си войска, която към момента има руско оръжие. Освен това може да се приказва за разполагане на нуклеарно оръжие в страната “, споделя Алексей Арбатов, шеф на Центъра за интернационална сигурност към ИМЕМО на РАН.
Според него през 2024 година Хелзинки най-сетне ще вземе решение за ролята и разноските си. Властите на републиката ще се опитат да подсигуряват, че страната им няма да се окаже на първа линия в борбата с Русия и стопанската система ѝ няма да пострада.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Напразни упования
В Хелзинки смятаха, че присъединението към НАТО ще помогне да се спестят разноски за защита, защото американският „ нуклеарен чадър “ и правилото на груповата сигурност ще се погрижат за това. Оказа се обаче, че Северноатлантическият алианс е огромна и комплицирана организация, която изисква доста запаси, както стопански, по този начин и политически. Директорът по отбранителната политика във финландското министерство на защитата Яне Куусела призна в изявление за “Ню Йорк Таймс ”: присъединяване в НАТО и поддръжката за Украйна са доста скъпи.
Например, в този момент би трябвало да помислите освен по какъв начин да се пази страната, само че и по какъв начин, в случай че е належащо, да прехвърлите войски в балтийските страни, Норвегия и Швеция (ако бъдат нападнати). За задачата е належащо да се развие инфраструктура и да се проведат учения. В същото време Финландия не желае да се откаже от концепцията за отбрана на всеки сантиметър от територията си, макар че НАТО счита сходен метод за стар.
Освен това към момента не е известно какво място ще бъде обещано на Финландия в системата за групова сигурност. Хелзинки желае да бъде в единно оперативно командване със скандинавските страни. Щабът им се намира в американския Норфолк и дава отговор главно за Арктика, флота, отбраната на атлантическите морски пътища и скандинавския район. Засега обаче Финландия беше сложена под наземното командване в Брунсум (Холандия). Там се занимават със сигурността на Централна и Източна Европа, в това число на балтийските страни и Полша.
“Ню Йорк Таймс ” означи, че с началото на СВО в Украйна поддръжката за концепцията за присъединение към Северноатлантическия алианс измежду финландците се е нараснала от 25 на 80%. Сега обаче не доста хора в страната виждат Москва като опасност. Властите в страната обаче настояват, че тази заплаха въпреки всичко може да се появи в бъдеще.
Прогноза за бъдещето
Финландският президент Саули Ниинистьо поучава западните страни да намерят метод да запазят връзките си с Русия и предизвестява за риска от нуклеарна война. Той счита, че човек би трябвало да бъде търпелив към Москва и да се научи да я схваща - това ще помогне за попречване на нови военни спорове.
В същото време финландският президент разказа Путин като човек, захласнат от съветската просвета. По време на една от срещите ръководителят на Русия разказал на Ниинистьо в продължение на половин час за стихотворението на Лермонтов за гибелта на Пушкин (очевидно той приказва за творбата „ Смъртта на поета “). За финален път водачите на двете страни се срещнаха през 2021 година
Междувременно в изявление за “Вашингтон Пост ” финландският външен министър Елина Валтонен сподели, че Русия няма да стане „ мирна, естествена народна власт “ след отдръпването на Путин. Според нея Москва или няма да се промени, или ще стане „ още по-лоша “. Министърът стигна до този извод въз основа на обстоятелството, че показва външната политика на Русия не като поредност от случайности, а като резултат от авансово създадена тактика, предопределена да продължи с години.
Ако до момента нищо не е смущавало руснаците, значи и отсега нататък няма да се смущават, уверена е Валтонен. А и, съгласно нея, интернационалните наказания засягат основно елементарните руснаци, а не ръководещия хайлайф на страната. Но това не я тормози, тъй като народът би трябвало да „ заплаща “ за провеждането на СВО в Украйна.
Коментирайки изказването на Валтонен за антируските наказания, съветският външен министър Сергей Лавров означи, че е сюрпризиран от скоростта, с която Хелзинки потъпква своята известност и безпристрастен статут. По думите на дипломата финландците са се включили към антируския план на Съединени американски щати и на драго сърце извършват предоставената им роля. „ Ще подчертая още един път: Финландия се придвижва със скокове към челните редици на антируската, русофобска, расистка акция на Запада “, сподели министърът.
Между чука и наковалнята
Военният специалист Владимир Евсеев счита, че Финландия си е основала огромни проблеми ненадейно. Няма причина да се счита, че Русия заплашва Хелзинки. На границата имаше единствено дребен боен контингент. Но в този момент в Карелия се образува армейски корпус с нападателен капацитет.
" Финландското управление взе решението само по политически аргументи. В резултат на това страната ще понесе съществени стопански вреди. Хелзинки загуби своя безпристрастен статут и големи суми пари ще би трябвало да бъдат изразходвани за защита. Освен това съдружниците от НАТО не са само че ще компенсира това. Тоест финландците ще би трябвало да затегнат коланите ", сподели Евсеев.
Според специалиста основаването на военна инфраструктура се чака да отнеме към 20-30 години. Съответно връзките сред Русия и Финландия потъват в продължителна борба, която няма да завърши със СВО.
" Разходите на Финландия за участие в НАТО зависят от това каква ще бъде ролята на страната в Алианса. Ако се ограничи единствено до политическо присъединяване, това ще даде опция за разискване със съдружниците и въздействие върху вземането на решения в организацията. Франция прави това за дълго време. Но най-вероятно Хелзинки ще взе участие във военния съставен елемент. Ако НАТО възприема Финландия като фронтова линия на възможна война с Русия, тогава разноските ще бъдат много високи. По-специално, ще би трябвало да одобри войски на Алианса на своя територия и да превъоръжи личната си войска, която към момента има руско оръжие. Освен това може да се приказва за разполагане на нуклеарно оръжие в страната “, споделя Алексей Арбатов, шеф на Центъра за интернационална сигурност към ИМЕМО на РАН.
Според него през 2024 година Хелзинки най-сетне ще вземе решение за ролята и разноските си. Властите на републиката ще се опитат да подсигуряват, че страната им няма да се окаже на първа линия в борбата с Русия и стопанската система ѝ няма да пострада.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ