Каталуния и югославското дежа вю
Страните, произлезли от някогашна Югославия, деликатно наблюдаваха каталунския референдум. На Балканите сепаратистките настроения към момента са живи. И стават по-силни.
Не единствено в Барселона предходната неделя се развяваха каталунски флагове. Същото можеше да се види и на доста места в Сърбия. Например в самостоятелната провинция Войводина, където всички офиси на районната партия " Лига на социалдемократите във Войводина " (ЛСВ) бяха окичени с каталунския байрак в символ на взаимност със устрема на каталунците към самостоятелност. Лидерът на партията Ненад Чанак даже отпътува за Барселона, с цел да види с очите си по какъв начин протича оспорваният референдум за самостоятелност. " Политическите последствия от този референдум ще бъдат доста съществени. Тази централизирана Испания, която познаваме през днешния ден, няма да просъществува ", разяснява Чанак.
И в хърватския град Риека локалната партия " Листа за Риека ", бореща се за автономност, упорства президентката и министър председателят на страната най-сетне да нарушат мълчанието си и да осъдят " бруталното принуждение " на испанската полиция в Каталуния.
Спомените за 1990-те са живи
Дали от благосклонности към Испания или поради продължаващия - най-много в Сърбия - спор за нежеланието на Белград да признае независимостта на Косово: множеството държавни ръководители в страните от някогашна Югославия не приказват за каталунския референдум. При това става дума за един европейски район, където битката на каталунците за самостоятелност се следи извънредно деликатно и където след войните, съпътствали разпада на някогашна Югославия, сепаратистките настроения към момента са доста мощни.
Референдумът в Каталуния подсети най-много на по-възрастните хървати, босненци, сърби и словенци за допитванията, извършени при тях при започване на 1990-те години и дали стартовия изстрел за разпада на Югославия. Днес мощни сепаратистки желания се усещат най-много в мултинационалната страна Босна и Херцеговина. Искания за повече автономност обаче се долавят и на доста други места на Балканите. Подобно на Каталуния, най-силните в икономическо отношение области в Хърватия и Сърбия също упорстват за повече финансова самостоятелност от Загреб и Белград.
Страхът от пробутване на нови граници
" Има ли Истрия право да се отдели от Хърватия? ", попита хърватският портал Index.hr след референдума в Каталуния. Сумите, които относително богатата област превежда на централната власт под формата на налози, са по-високи от цената на дотациите, които Истрия получава от Загреб. Въпреки това даже и настояващата за децентрализация локална партия " Истрийска демократическа асамблея " (IDS) не поддържа стремежите за разединение. Пред цитирания нагоре уебсайт евродепутатът от IDS Иван Якович акцентира, че партията му не се стреми към приемането на самостоятелност, а единствено към допустимо най-широка автономност.
Сръбската област Войводина е със статут на " самостоятелна провинция " още от 1945 година, а през 1974 автономията ѝ беше разширена оптимално. През 1989 сръбският автократ Слободан Милошевич в действителност лиши самостоятелния статут на Войводина, който обаче ѝ беше върнат 13 години по-късно, а с корекция в конституцията през 2006 Войводина получи и по-широки финансови пълномощия. Що се отнася до настояванията на някои локални политици за възобновяване на автономията от 1974 година: в Белград към този момент те удрят на камък.
На камък удрят и стремежите на албанските националисти за основаване на " Велика Албания " - за обединяване на обитаемоте с албанци региони в Македония, Южна Сърбия и Косово с Албания. Защото прокарването на нови граници на Балканите може да разпали нови спорове в този богат на етноси регион.
Днес най-силни сепаратистки настроения има в Босна и Херцеговина, където живеят хървати, сърби и бошняци (босненски мюсюлмани). Босненските хървати упорстват за автономия. Лидерът на босненските сърби Милорад Додик пък ту плаши с референдум за отцепването на република Сръбска в Босна, ту се отхвърля от тези си планове - по чисто тактически изборни съображения. И по какъв начин няма да е по този начин, откакто там разпалването на етнически напрежения се потвърди като най-хубавото средство за задържане на властта.
Провалени очаквания
Погледът към икономическия резултат от мечтаната или наложената самостоятелност на Балканите обаче е много отрезвяващ: самостоятелността не е подобрила икономическото ситуацията на нито една от някогашните югославски републики. Единствено словенците през днешния ден имат по-висок стандарт, в сравнение с по времето на някогашна Югославия. Дори новакът в Европейски Съюз Хърватия се бори с висока младежка безработица и със сериозен отлив на работна ръка.
Македония, Черна гора и Сърбия също се борят с безработица, приключване на мозъци и беднотия. И като че ли през днешния ден те залагат само на очакванията за присъединение към Европейски Съюз - като поръчител за по-добро бъдеще. Що се отнася до Босна и Херцеговина - тя наподобява на светлинни години разстояние от приемането на статут на страна-кандидатка за участие в Европейски Съюз. Не по-добри са и възможностите на Косово. И до момента в който грузинците, молдовците и украинците към този момент пътуват безвизово в страните от Шенген, косоварите не престават да се редят на опашки за визи пред консулствата. За Косово, което през 2008 година отпразнува шумно отделянето си от Сърбия, извоюваната самостоятелност се оказа по-скоро тъжно продължение на следвоенните години, които като че ли нямат край.
Източник: Дойче веле
Не единствено в Барселона предходната неделя се развяваха каталунски флагове. Същото можеше да се види и на доста места в Сърбия. Например в самостоятелната провинция Войводина, където всички офиси на районната партия " Лига на социалдемократите във Войводина " (ЛСВ) бяха окичени с каталунския байрак в символ на взаимност със устрема на каталунците към самостоятелност. Лидерът на партията Ненад Чанак даже отпътува за Барселона, с цел да види с очите си по какъв начин протича оспорваният референдум за самостоятелност. " Политическите последствия от този референдум ще бъдат доста съществени. Тази централизирана Испания, която познаваме през днешния ден, няма да просъществува ", разяснява Чанак.
И в хърватския град Риека локалната партия " Листа за Риека ", бореща се за автономност, упорства президентката и министър председателят на страната най-сетне да нарушат мълчанието си и да осъдят " бруталното принуждение " на испанската полиция в Каталуния.
Спомените за 1990-те са живи
Дали от благосклонности към Испания или поради продължаващия - най-много в Сърбия - спор за нежеланието на Белград да признае независимостта на Косово: множеството държавни ръководители в страните от някогашна Югославия не приказват за каталунския референдум. При това става дума за един европейски район, където битката на каталунците за самостоятелност се следи извънредно деликатно и където след войните, съпътствали разпада на някогашна Югославия, сепаратистките настроения към момента са доста мощни.
Референдумът в Каталуния подсети най-много на по-възрастните хървати, босненци, сърби и словенци за допитванията, извършени при тях при започване на 1990-те години и дали стартовия изстрел за разпада на Югославия. Днес мощни сепаратистки желания се усещат най-много в мултинационалната страна Босна и Херцеговина. Искания за повече автономност обаче се долавят и на доста други места на Балканите. Подобно на Каталуния, най-силните в икономическо отношение области в Хърватия и Сърбия също упорстват за повече финансова самостоятелност от Загреб и Белград.
Страхът от пробутване на нови граници
" Има ли Истрия право да се отдели от Хърватия? ", попита хърватският портал Index.hr след референдума в Каталуния. Сумите, които относително богатата област превежда на централната власт под формата на налози, са по-високи от цената на дотациите, които Истрия получава от Загреб. Въпреки това даже и настояващата за децентрализация локална партия " Истрийска демократическа асамблея " (IDS) не поддържа стремежите за разединение. Пред цитирания нагоре уебсайт евродепутатът от IDS Иван Якович акцентира, че партията му не се стреми към приемането на самостоятелност, а единствено към допустимо най-широка автономност.
Сръбската област Войводина е със статут на " самостоятелна провинция " още от 1945 година, а през 1974 автономията ѝ беше разширена оптимално. През 1989 сръбският автократ Слободан Милошевич в действителност лиши самостоятелния статут на Войводина, който обаче ѝ беше върнат 13 години по-късно, а с корекция в конституцията през 2006 Войводина получи и по-широки финансови пълномощия. Що се отнася до настояванията на някои локални политици за възобновяване на автономията от 1974 година: в Белград към този момент те удрят на камък.
На камък удрят и стремежите на албанските националисти за основаване на " Велика Албания " - за обединяване на обитаемоте с албанци региони в Македония, Южна Сърбия и Косово с Албания. Защото прокарването на нови граници на Балканите може да разпали нови спорове в този богат на етноси регион.
Днес най-силни сепаратистки настроения има в Босна и Херцеговина, където живеят хървати, сърби и бошняци (босненски мюсюлмани). Босненските хървати упорстват за автономия. Лидерът на босненските сърби Милорад Додик пък ту плаши с референдум за отцепването на република Сръбска в Босна, ту се отхвърля от тези си планове - по чисто тактически изборни съображения. И по какъв начин няма да е по този начин, откакто там разпалването на етнически напрежения се потвърди като най-хубавото средство за задържане на властта.
Провалени очаквания
Погледът към икономическия резултат от мечтаната или наложената самостоятелност на Балканите обаче е много отрезвяващ: самостоятелността не е подобрила икономическото ситуацията на нито една от някогашните югославски републики. Единствено словенците през днешния ден имат по-висок стандарт, в сравнение с по времето на някогашна Югославия. Дори новакът в Европейски Съюз Хърватия се бори с висока младежка безработица и със сериозен отлив на работна ръка.
Македония, Черна гора и Сърбия също се борят с безработица, приключване на мозъци и беднотия. И като че ли през днешния ден те залагат само на очакванията за присъединение към Европейски Съюз - като поръчител за по-добро бъдеще. Що се отнася до Босна и Херцеговина - тя наподобява на светлинни години разстояние от приемането на статут на страна-кандидатка за участие в Европейски Съюз. Не по-добри са и възможностите на Косово. И до момента в който грузинците, молдовците и украинците към този момент пътуват безвизово в страните от Шенген, косоварите не престават да се редят на опашки за визи пред консулствата. За Косово, което през 2008 година отпразнува шумно отделянето си от Сърбия, извоюваната самостоятелност се оказа по-скоро тъжно продължение на следвоенните години, които като че ли нямат край.
Източник: Дойче веле
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ