България удобно и практично е с единия крак извън ЕС
Страната постоянно търси изключения от общите политики, само че се наскърбява на второкласен страна
Както Бойко Борисов научи една британска дума за три мандата на власт - " конграчулейшънс ", по този начин България научи една брюкселска дума за 16 години участие в Европейски Съюз - " дерогация ".
Държавата привикна, че европейските ранглисти я слагат на последно място по всички индикатори, с изключение на по корупция, и откри метод да се възползва от националната мъдрост " Всяко зло - за положително ", написа Светослав Терзиев във вестник.
Щом някоя обща европейска политика изиска от нея по-голямо изпитание, тя прибягва до дерогация (изключение). Вето се постанова мъчно, тъй като допуска мощен противоположен напън и допустима самоизолация. Но дерогацията е по-невинна. Достатъчно е страната да съобщи, че по някакви справедливи аргументи не е в положение да се оправи, с цел да изиска най-малко пролонгация за себе си. Така не пречи на другите, а и заради личната си дребна тежест не се трансформира в общо задължение.
Ако сме справедливи, би трябвало да признаем, че самото приемане на България в Европейски Съюз стана по изключение, тъй като не бе подготвена за участие. Тя бе отделена през 2001 година дружно с Румъния от останалите 10 страни в Петото разширение на Европейски Съюз и вместо през 2004 година стана член през 2007 година Но макар отсрочката от 3 години отново не бе подготвена и по тази причина поради нея (и Румъния) бе фиктивен спомагателен механизъм за наблюдаване, който трябваше да работи още 3 години. Въпросният Механизъм за съдействие и инспекция навъртя пет пъти по 3 години, само че и до момента е в действие, въпреки че от дълго време е ръждясал и не служи за нищо. Той обаче удостовери първичните опасения, че България е склонна да се отклонява от общите правила.
Образът на Европейския съюз у нас е деформиран. Той се възприема като разплащателна каса, която дава финансови награди за съблюдаване на едно или друго условие. Затова отношението към него продължава да е като към нещо външно. България по този начин и не схваща, че същността на съюза не е неговият общ бюджет, колкото и да е огромен, а неговата обща политика. След краха на комунизма политическият блян бе страната да замязя на " естествените страни ". Въпросът е за какво не замязя даже откакто бе призната в тяхната общественост?
Защото е по-лесно да си остане същата. А също така е по-изгодно за нейната ръководеща прослойка, чието пораждане и битие се дължи на заобикаляне и нарушение на всевъзможни правила и закони, като се стартира от античното " Не кради! ". Как по този начин страната ще си върне лонгозни гори, раздадени на клептократи посредством заменки против голи чукари? Как по този начин ще вкара в пандиза босове на проведената престъпност? Как по този начин ще съди корумпирани политици? Как по този начин ще желае отчетност от основния прокурор? Поставени на кантар, тези недосегаеми браншове тежат повече от участието в Европейски Съюз.
От такава насочна точка може да се види, че зад множеството учредения за дерогации прозират корпоративни и егоистични, а не национални ползи. С съвсем единомислещо решение Народното събрание задължи служебното държавно управление да изиска предоговаряне на Плана за възобновяване и резистентност в частта за въглищните електроцентрали. България се уплаши, че е дала обещание да заколи златна кокошка, тъкмо когато стартира да снася най-едрите си яйца. Въглищните тецове, които години наред бяха нерентабилни и се водеха на доизживяване, станаха мощно доходоносни това лято заради енергийната рецесия след съветската експанзия в Украйна. Служебният министър на енергетиката Росен Христов разгласи по БНР, че през 2022 година България е изнесла електричество за към 3 милиарда евро, от което следва, че " приходите, които страната би генерирала от експорт на ток, сигурно ще са по-големи от средствата по Плана на възобновяване и резистентност ". По него за България са планувани 5,37 милиарда евро безплатни средства, от които първият транш от 1,37 милиарда евро пристигна през декември. Сметката е елементарна: " Щом сами си изкарваме повече, ще минем и без европейски пари? "
Колебанията на енергийния пазар могат да бъдат бързи и в необятен диапазон и сметката да излезе крива. Служебното държавно управление по предписание има пай небосвод, само че страната не е от през днешния ден за на следващия ден. Смисълът на зелената енергетика е не толкоз финансов, колкото екологичен и здравен. Когато старозагорци се оплакват, че се задушават, знаят, че би трябвало да погледнат комините на околните тецове. Стане ли дума за прехраната на миньори и енергетици, не трябва да се не помни, че и те са хора, които се нуждаят първо от въздух. По-спешно е да се изпълни белият дроб, в сравнение с стомахът. България би трябвало да е признателна, че някой извън упражнява напън върху нея, тъй като оставена сама на себе си може да бъде безжалостна към своето население, както се видя в годините на престъпния преход към пазарна стопанска система.
Позеленяването на стопанската система е неизбежно и страната не трябва да се свива в най-мръсния ъгъл на Европа. Централна тематика на идната на 9-10 февруари среща на високо ниво на Европейски Съюз ще бъде основаването на Европейски върховен фонд за поддръжка на промишлеността според Зелената договорка. Докато нашите индустриални раци пропагандират Еврокомисията да включи на заден ход българския План за възобновяване и развиване, другите нации ще пернат още по-напред. Златната ни кокошка може да се окаже на такава напреднала възраст, че да мъти запъртъци, до момента в който кълве бъдещите ни вложения.
Министърът на стопанската система и промишлеността Никола Стоянов сподели пред Българска национална телевизия, че " затварянето на въглищните централи би означавало деиндустриализация на България ". Това е толкоз правилно, колкото бе правилно изказванието на неговия сътрудник Росен Христов предишното лято, че България трябвало неизбежно да договаря с " Газпром " за възобновяване на доставките на съветски природен газ. Видя се, че може и без него, само че страната трябваше да повика неволята, с цел да си откри други източници и пътища за газови доставки. Същото ще стане и с въглищата, които са ни завещани от Първата индустриална гражданска война през XVIII-XIX в. Имаме задоволително запаси от тях (макар и нискокачествени), само че другите европейски страни също имат неизчерпани запаси (доста по-качествени) и все пак възнамеряват да спрат употребата им. Временният енергиен потрес поради войната в Украйна забави този развой, само че ще бъде интензивен, тъй като енергийният пазар се стабилизира.
Някои са склонни да показват напъните на България да изклинчи от общите европейски политики като демонстрация на родолюбие, само че най-вероятно тъкмо те обслужват непознати, и то антибългарски ползи. Няма нищо патриотично управляващите да обричат народа си на назадничавост и в това време да се оплакват, че страната е третирана като второкласен в Европейски Съюз. Нито Шенген, нито еврозоната ще ни изравнят с другите страни толкоз, колкото стремежът да участваме в общите политики, които включват и господство на закона. Това е нещо неразбираемо на забогателите от влошеното здраве на обществото, които не престават да свеждат брюкселската лексика до една неблагозвучна дума - " дерогация ".
Както Бойко Борисов научи една британска дума за три мандата на власт - " конграчулейшънс ", по този начин България научи една брюкселска дума за 16 години участие в Европейски Съюз - " дерогация ".
Държавата привикна, че европейските ранглисти я слагат на последно място по всички индикатори, с изключение на по корупция, и откри метод да се възползва от националната мъдрост " Всяко зло - за положително ", написа Светослав Терзиев във вестник.
Щом някоя обща европейска политика изиска от нея по-голямо изпитание, тя прибягва до дерогация (изключение). Вето се постанова мъчно, тъй като допуска мощен противоположен напън и допустима самоизолация. Но дерогацията е по-невинна. Достатъчно е страната да съобщи, че по някакви справедливи аргументи не е в положение да се оправи, с цел да изиска най-малко пролонгация за себе си. Така не пречи на другите, а и заради личната си дребна тежест не се трансформира в общо задължение.
Ако сме справедливи, би трябвало да признаем, че самото приемане на България в Европейски Съюз стана по изключение, тъй като не бе подготвена за участие. Тя бе отделена през 2001 година дружно с Румъния от останалите 10 страни в Петото разширение на Европейски Съюз и вместо през 2004 година стана член през 2007 година Но макар отсрочката от 3 години отново не бе подготвена и по тази причина поради нея (и Румъния) бе фиктивен спомагателен механизъм за наблюдаване, който трябваше да работи още 3 години. Въпросният Механизъм за съдействие и инспекция навъртя пет пъти по 3 години, само че и до момента е в действие, въпреки че от дълго време е ръждясал и не служи за нищо. Той обаче удостовери първичните опасения, че България е склонна да се отклонява от общите правила.
Образът на Европейския съюз у нас е деформиран. Той се възприема като разплащателна каса, която дава финансови награди за съблюдаване на едно или друго условие. Затова отношението към него продължава да е като към нещо външно. България по този начин и не схваща, че същността на съюза не е неговият общ бюджет, колкото и да е огромен, а неговата обща политика. След краха на комунизма политическият блян бе страната да замязя на " естествените страни ". Въпросът е за какво не замязя даже откакто бе призната в тяхната общественост?
Защото е по-лесно да си остане същата. А също така е по-изгодно за нейната ръководеща прослойка, чието пораждане и битие се дължи на заобикаляне и нарушение на всевъзможни правила и закони, като се стартира от античното " Не кради! ". Как по този начин страната ще си върне лонгозни гори, раздадени на клептократи посредством заменки против голи чукари? Как по този начин ще вкара в пандиза босове на проведената престъпност? Как по този начин ще съди корумпирани политици? Как по този начин ще желае отчетност от основния прокурор? Поставени на кантар, тези недосегаеми браншове тежат повече от участието в Европейски Съюз.
От такава насочна точка може да се види, че зад множеството учредения за дерогации прозират корпоративни и егоистични, а не национални ползи. С съвсем единомислещо решение Народното събрание задължи служебното държавно управление да изиска предоговаряне на Плана за възобновяване и резистентност в частта за въглищните електроцентрали. България се уплаши, че е дала обещание да заколи златна кокошка, тъкмо когато стартира да снася най-едрите си яйца. Въглищните тецове, които години наред бяха нерентабилни и се водеха на доизживяване, станаха мощно доходоносни това лято заради енергийната рецесия след съветската експанзия в Украйна. Служебният министър на енергетиката Росен Христов разгласи по БНР, че през 2022 година България е изнесла електричество за към 3 милиарда евро, от което следва, че " приходите, които страната би генерирала от експорт на ток, сигурно ще са по-големи от средствата по Плана на възобновяване и резистентност ". По него за България са планувани 5,37 милиарда евро безплатни средства, от които първият транш от 1,37 милиарда евро пристигна през декември. Сметката е елементарна: " Щом сами си изкарваме повече, ще минем и без европейски пари? "
Колебанията на енергийния пазар могат да бъдат бързи и в необятен диапазон и сметката да излезе крива. Служебното държавно управление по предписание има пай небосвод, само че страната не е от през днешния ден за на следващия ден. Смисълът на зелената енергетика е не толкоз финансов, колкото екологичен и здравен. Когато старозагорци се оплакват, че се задушават, знаят, че би трябвало да погледнат комините на околните тецове. Стане ли дума за прехраната на миньори и енергетици, не трябва да се не помни, че и те са хора, които се нуждаят първо от въздух. По-спешно е да се изпълни белият дроб, в сравнение с стомахът. България би трябвало да е признателна, че някой извън упражнява напън върху нея, тъй като оставена сама на себе си може да бъде безжалостна към своето население, както се видя в годините на престъпния преход към пазарна стопанска система.
Позеленяването на стопанската система е неизбежно и страната не трябва да се свива в най-мръсния ъгъл на Европа. Централна тематика на идната на 9-10 февруари среща на високо ниво на Европейски Съюз ще бъде основаването на Европейски върховен фонд за поддръжка на промишлеността според Зелената договорка. Докато нашите индустриални раци пропагандират Еврокомисията да включи на заден ход българския План за възобновяване и развиване, другите нации ще пернат още по-напред. Златната ни кокошка може да се окаже на такава напреднала възраст, че да мъти запъртъци, до момента в който кълве бъдещите ни вложения.
Министърът на стопанската система и промишлеността Никола Стоянов сподели пред Българска национална телевизия, че " затварянето на въглищните централи би означавало деиндустриализация на България ". Това е толкоз правилно, колкото бе правилно изказванието на неговия сътрудник Росен Христов предишното лято, че България трябвало неизбежно да договаря с " Газпром " за възобновяване на доставките на съветски природен газ. Видя се, че може и без него, само че страната трябваше да повика неволята, с цел да си откри други източници и пътища за газови доставки. Същото ще стане и с въглищата, които са ни завещани от Първата индустриална гражданска война през XVIII-XIX в. Имаме задоволително запаси от тях (макар и нискокачествени), само че другите европейски страни също имат неизчерпани запаси (доста по-качествени) и все пак възнамеряват да спрат употребата им. Временният енергиен потрес поради войната в Украйна забави този развой, само че ще бъде интензивен, тъй като енергийният пазар се стабилизира.
Някои са склонни да показват напъните на България да изклинчи от общите европейски политики като демонстрация на родолюбие, само че най-вероятно тъкмо те обслужват непознати, и то антибългарски ползи. Няма нищо патриотично управляващите да обричат народа си на назадничавост и в това време да се оплакват, че страната е третирана като второкласен в Европейски Съюз. Нито Шенген, нито еврозоната ще ни изравнят с другите страни толкоз, колкото стремежът да участваме в общите политики, които включват и господство на закона. Това е нещо неразбираемо на забогателите от влошеното здраве на обществото, които не престават да свеждат брюкселската лексика до една неблагозвучна дума - " дерогация ".
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ